6 Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 17 август 2020 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: М. ТОПУЗОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря...........Мира Недева................и в присъствието на прокурора..................................Тома КОМОВ….....изслуша докладваното от съдията Топузова дело № 368 по описа за 2020г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Й. А. В. и Д. К. Д. срещу присъда № 5 от 27.02.2020г., постановена по внохд № 328/19г. на Варненски апелативен съд. В двете жалби се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, а в тази на В. и по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Изложените доводи в подкрепа на посочените касационни основания в допълнителните изложения към жалбите са до голяма степен идентични. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва, че диспозитивът на присъдата, с която подсъдимите са признати за виновни в извършване на престъплението по чл.213а от НК е противоречив и неясен, тъй като съдът едновременно е осъдил и оправдал подсъдимите относно квалифициращото обстоятелство по ал.2, т.2 на чл.213а от НК. На следващо място се твърди, че липсват мотиви, поради които въззивният съд е приел за меродавно заключението на съдебно - оценителната експертиза на л.а. БМВ от досъдебното производство, а не това, депозирано при второто разглеждане на делото в първата инстанция, според което стойността на същия автомобил е по - ниска. В жалбата на подсъдимия Д. като процесуално нарушение се изтъква недопускането до разпит пред въззивния съд на свидетелите Р. В. и Р. С. и за подмяната на първични доказателства с производни. Като нарушение на закона в двете жалби е посочено осъждането на подсъдимите по чл.142 от НК при наличието на квалифициращ признак „користна цел“, каквато според жалбоподателите липсва. В жалбата на подсъдимия Д. се оспорва правилността на квалификацията на престъплението по чл.213 а от НК, а в тази на В. се твърди, че същата не е осъществила състав на престъпление по чл.142 от НК. В жалбата на подсъдимия Д. се настоява алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за пълното му оправдаване по повдигнатите обвинения. В жалбата на подсъдимата В. алтернативно се предлага същата да бъде оправдана; делото да се върне за ново разглеждане или се намали наложеното наказание. Пред касационния съд касационните жалби се поддържат от защитника на подсъдимия Д. – адв. П. Н. и от защитника на подсъдимата В. – адв. Е. М. със същите доводи. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на подадените жалби. Счита, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон с осъждането на подсъдимите предвид наличието на достатъчно писмени и гласни доказателства, установяващи авторството на престъпленията. Не съзира допуснати нарушения на процесуални правила от въззивния съд, а наложените на подсъдимите наказания намира за справедливи. Моли атакуваният съдебен акт да се остави в сила. В последната си дума подсъдимата В. моли за уважаване на жалбата, а подсъдимият Д., редовно призован не се явява. От същия е постъпила декларация, че не желае да присъства при касационното разглеждане на делото. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 46 от 20.06.2017г. постановена по нохд № 1748/15г. на Варненски окръжен съд, подсъдимите Й. В. и Д. Д. са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпления по чл.142, ал.2, т.2 и т.7 вр. с ал.1 от НК и по чл.213 а, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.2 , т.3, пр.1 и т.4, пр.2 вр. с ал.1 от НК. По протест на прокурора и жалба на частния обвинител за осъждане на подсъдимите е образувано внохд № 297/17г. на Варненски апелативен съд. С решение № 296 от 05.12.2017г. въззивният съд е отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С присъда № 33 от 16.05.2019г. по нохд № 1462/17г. на Варненски окръжен съд подсъдимите Й. В. и Д. Д. са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпления по чл.142, ал.2, т.2 и т.7 вр. с ал.1 от НК и по чл.213 а, ал.3, т.2 вр. с ал.2, т.2 , т.3, пр.1 и т.4, пр.2 вр. с ал.1 от НК, а подсъдимият Д. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, за което на основание чл.305, ал.5 от НПК във вр. с чл. 81, ал.3 от НК не му е наложено наказание. По протест на прокурор от Варненска окръжна прокуратура за осъждане на подсъдимите по посочените в обвинителния акт престъпления е образувано внохд № 328/19г. на Варненски апелативен съд. С присъда № 5 от 27.02.2020г., апелативният съд е отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която подсъдимите са признати за виновни както следва : 1. Подсъдимата Й. А. В. в това, че : - на 16.06.2013г. в [населено място] отвлякла Н. Й. Р., като деянието е извършено от повече от две лица - с Д. К. Д. и други неустановени лица и с користна цел, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.2 и т.7, вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода; - на 16.06.2013г. в [населено място], с цел да принуди Н. Й. Р. да се разпореди с вещи – на обща стойност 12 863,40 лева го заплашила с насилие, като деянието е извършено от повече от две лица - с Д. К. Д. и други неустановени лица, придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н. Р., изразяваща се в линейни ожулвания в областта на лявата буза и предно странична повърхност на шията, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток по гърба, обусловили чувство на болка и страдание, придружено с отнемане на имущество, като с деянието са причинени значителни имуществени вреди в размер на 12 863,40 лева, поради което и на основание чл. 213 а, ал.3 т.2 вр. ал.2 т.3 пр. 1 и т.4 вр. ал. 1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложено наказание от две години и три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв. На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимата по обвинението по т.2 на ал.2 на чл.213а от НК. На основание чл. 23, ал.1 и ал.3 от НК на подсъдимата В. е наложено общо наказание лишаване от свобода в размер на две години и три месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години, към което е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 5000лв. 2. Подсъдимият Д. К. Д. в това, че : - на 16.06.2013 г. в [населено място] отвлякъл Н. Й. Р., като деянието е извършено от повече от две лица - с Й. А. В. и други неустановени лица и с користна цел, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.2 и т.7, вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 му е наложено наказание от две години лишаване от свобода; - на 16.06.2013 г. в [населено място] с цел да принуди Н. Й. Р. да се разпореди с вещи – на обща стойност 12 863,40 лева го заплашил с насилие, като деянието е извършено от повече от две лица - с Й. А. В. и други неустановени лица, придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н. Р., изразяваща се в линейни ожулвания в областта на лявата буза и предно странична повърхност на шията, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток по гърба, обусловили чувство на болка и страдание, придружено с отнемане на имущество, като с деянието са причинени значителни имуществени вреди в размер на 12 863,40 лева, поради което и на основание чл.213 а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.2, т.3 пр.1 и т.4 пр.2 вр. ал. 1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв. На основание чл.304 от НПК е оправдал подсъдимия по обвинението по т.2 на ал.2 на чл.213а от НК. На основание чл. 23, ал.1 и ал.3 от НК на подсъдимия Д. е наложено общо наказание лишаване от свобода в размер на три години, при първоначален общ режим на изтърпяване, към което е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 5000лв. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Касационните жалби от подсъдимите са подадени в законния срок на обжалване. Разгледани по същество, са основателни. При постановяването на новата присъда от въззивния съд е било допуснато нарушение на процесуалните правила, което следва да се приеме за съществено. В текста на диспозитива относно престъплението по чл.213а от НК и двамата подсъдими са признати за виновни в това, че деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н. Р., като са описани подробно уврежданията, определящи медико - биологичната й характеристика. По отношение и на двамата подсъдими е постановен отделен диспозитив по чл.304 от НПК, с който те са оправдани относно квалифициращото обстоятелство по т. 2 на ал.2 на чл.213а от НК – деянието да е придружено с причиняване на лека телесна повреда. В този смисъл доводите в касационните жалби относно наличието на противоречие между словесната и цифровата част на диспозитива на присъдата са основателни, тъй като и двамата подсъдими са едновременно осъдени и оправдани относно това, деянието по чл.213а от НК да е придружено с причиняването на лека телесна повреда. В мотивите на присъдата (л.206 от внохд) съдът е изложил мотиви, че квалификацията по т.2, ал.2 на чл.213а от НК не е налице, тъй като нанесеното телесно увреждане е част от заплахата, за да бъде принуден пострадалият да се качи в лекия автомобил. Тази част от мотивите е в съгласие с оправдателния диспозитив по чл.304 от НПК, но е в противоречие с текстовата му част, според която деянието е придружено с причиняването на лека телесна повреда. Така констатираните от касационната инстанция несъответствия в новата присъда на въззивния съд между словесното и цифрово изписване на диспозитива от една страна и между диспозитива и мотивите от друга, не дава възможност да бъде установена действителната воля на съда. В практиката на ВКС на РБ еднозначно е прието, че противоречието между диспозитива и мотивите на присъдата винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като диспозитивът и мотивите на присъдата са етапи от формиране на вътрешното съдийско убеждение, което не може да бъде многозначно и противоречиво – р. № 98 от 13.02.1998г. по н.д. № 794/97г. на II н.о. на ВКС; р. № 264 от 19.05.2003г. по н.д. № 27/03г. на II н.о. на ВКС. На следващо място касационната инстанция намира за основателно възражението в жалбата относно липсата на мотиви за стойността на л.а. БМВ, макар липсата на мотиви да се дължи на друго допуснато нарушение на процесуалните правила. За да приеме, че стойността на лекия автомобил БМВ възлиза на 8 500 лв. апелативният съд е кредитирал заключението на вещото лице инж. Р. З., депозирано на досъдебното производство (л.184 от внохд № 328/19г. на ВАпС). Очевидно въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че преди даване ход на делото за пръв път пред първата инстанция е била назначена повторна автотехническа експертиза за оценка на лекия автомобил, тъй като експертът инж. З. е починал и е заменен от вещото лице инж. Е. И.. Последният е депозирал писмено заключение (л. 99 от нохд № 1748/15г. на ВОС), което е изслушано в съдебното заседание, проведено на 06.04.2016г. Същото заключение, според което стойността на лекия автомобил БМВ възлиза на 6 760 лв., е изслушано и в съдебното заседание на 15.05.2018г. по нохд № 1462/17г. на ВОС, без да са направени възражения от страните и е прието от съда. С оглед изложеното се налага извод, че за приетата от фактическа страна стойност на лекия автомобил апелативният съд се е позовал на писмено експертно заключение, което не е било изслушано в съдебно заседание по обективни причини. Същевременно е игнорирал заключението на повторната оценителна автотехническа експертиза в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК. Налице е противоречие в мотивите на въззивния съд и по фактите, касаещи съпричастността на подсъдимата В. към извършване на престъплението чл.142 от НК. Съдът е кредитирал показанията на св. С., като приел, че „пострадалият тръгнал с подсъдимия Д. и непознатите лица, като излезли от заведението. За това действие пострадалият бил поканен от подсъдимия, който му казал : „хайде ставай и тръгвай с нас“ (л.185 от мотивите). В мотивите си от правна страна въззивният съд е приел, че изричайки тези думи, подсъдимият Д. очевидно визирал и подсъдимата В. (л.201 от мотивите), който извод не се базира на цитираните свидетелски показания, а и не се посочва друг доказателствен източник за посоченото обстоятелство. За да мотивира наличието на принос на подсъдимата В. към упражняване на заплахата спрямо пострадалия да напусне заведението против волята му, съдът е приел обстоятелството, че същата е потърсила предварително и уговорила съдействието на подсъдимия Д.. Налице е противоречие в правните изводи на съда относно формата на участие при осъществяването на престъплението по чл.142 от НК за подсъдимата В. – дали последната е действала като извършител на деянието, осъществено от повече от две лица, или е подбудила или подпомогнала осъществяването му. Допуснатите съществени нарушения на процесуални правила при постановяване на новата присъда на апелативния съд по отношение и на двете повдигнати на подсъдимите обвинения, обуславят отмяната й изцяло и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Наличието на съществени процесуални нарушения, свързани с правилното установяване на фактите не позволява разглеждането по същество на оплакванията за нарушение на закона, а връщането на делото за ново разглеждане обезсмисля произнасянето по жалбата на подсъдимата В. относно явната несправедливост на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло присъда № 5 от 27.02.2020г., постановена по внохд № 328/19г. на Варненски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.