О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                  № 177                                                                       София, 26.03.2010 г.     В    ИМЕТО   НА   НАРОДА    Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание  на  двадесет и пети  март   две хиляди и десета година в състав:                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                ЕРИК ВАСИЛЕВ                                                                                    След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№36/2010 год.,   за     да    се   произнесе,     взе  предвид следното: Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. д. за с. подпомагане – Плевен срещу определение №996/23.11.2009 год. по ч.гр. д. №922/2009 год. на Окръжен съд, гр. П., с което е потвърдено определение от 15.10.2009 год., постановено по гр.д №4712/2009 год., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на молбата на Р. д. за с. подпомагане. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на Районен съд гр. П. за решаване на делото по същество. Към касационната жалба е представено изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК, в което се сочи, че с прекратяване на производството по делото, съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,относно това допустими ли са заварените съдебни производства по чл. 53д от СК / отм./ предвид въведения с нормата на чл. 84 СК / 2009 год./ административен ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване. Според касатора, поради липса на съдебна практика, този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото /основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК/. Ответниците по касационната жалба, Е. С. А. , Дирекция за с. подпомагане , отдел „З” , гр. П., Дом за медико- социални грижи за деца – гр. П. и Окръжна прокуратура гр. П., не вземат становище по касационната частна жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Налице е и посоченото основание за допускане на касационното обжалване на определението. Въпросите на регистърното производство като елемент от процедурата по осиновяването са предмет на нова нормативна регламентация , поради което липсва формирана съдебна практика. С оглед на това, касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че делото е образувано на 21.08.2009 год. по молба / предложение/ на Р. д. за с. подпомагане – Плевен представлявана от нейния директор, за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване на детето Б. Е. С. Приел е че към момента на подаване на молбата по чл. 53д СК / отм./ молителят е имал правен интерес от водене на делото предвид действащата регламентация на СК /1985 год. отм./ С приемането на новия Семеен кодекс /обн. В Д.в. бр. 47 от 23.06.2009 год./ е отнета компетентността на съда да се произнася по молби за вписване на деца в регистъра за пълно осиновяване като същата е предоставена на административен орган/ чл. 84 СК /отм./. Доколкото съдът е десезиран с разглеждането на молби за вписване в регистъра, образуваното пред него производство по такава молба е недопустимо и според въззивната инстанция районният съд правилно го е прекратил. Изводите на въззивната инстанция за недопустимост на производството са правилни и следва да бъдат споделени. При действието на СК от 1985год. съществува двоен режим за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване: в хипотезата на чл. 53г,ал. 1 и 2 СК вписването в регистъра се осъществява от съответната Дирекция „С” ; в останалите хипотези на този законов текст / чл. 53г,ал.3,4 и 5 СК/ е предвидено вписването да става с решение на районния съд като производството пред съда е регламентирано в разпоредбата на чл. 55д СК. Съгласно чл. 86,ал.6 СК /в сила от 01.10. 2009 год. / , вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване във всички предвидени от закона случаи се извършва от самата Дирекция „С”, със заповед на нейния директор като тази заповед подлежи на оспорване по реда на АПК. Следователно общите съдилища са десезирани да разглеждат и постановяват вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване като е предвидена една обща и облекчена административна процедура за това. С оглед на това, производството по делото правилно е било прекратено като недопустимо. Неоснователни са оплакванията на касатора, че преходните и заключителни разпоредби на СК/ 2009 год./ не предвиждат обратно действие на нормите ,касаещи вписването в регистъра на деца за пълно осиновяване, поради което заварените правоотношения би следвало да се разглеждат по реда на акта, който е бил в сила при сезирането на съда. Това виждане е относимо само към заварените материални отношения. В случая става въпрос за заварена процедура, която е била преуредена. Мотивиран от горното,Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение , счита, че обжалваното определение е правилно и   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение №996/23.11.2009 год. по ч.гр. д. №922/2009 год. на Окръжен съд, гр. П., по частна касационна жалба на Р. д. за с. подпомагане, гр. П. ОСТАВЯ В СИЛА определение №996/23.11.2009 год. по ч.гр. д. №922/2009 год. на Окръжен съд, гр. П.. Определението не подлежи на обжалване .   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: