4 РЕШЕНИЕ № 183 София, 22.11.2010 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар София Симеонова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 30/ 2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. И. Г. - от [населено място] срещу Решение № 1333 от 10.VІІ.2009 г. по гр.д. № 1249/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 470 от 24.ІІ.2009 г. по гр.д. № 2519/ 2008 г. на Пловдивски районен съд, с което Ч. И. Г. - от [населено място] е осъден да заплати на З. [фирма] сумата 2205 лв. - вреди, причинени на л.а. “Рено Клио” с рег.№ РВ 4102 АС при ПТП на 24.ІІ.2006 г., изплатени от ищеца на собственика и сумата 486.95 лв. - обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че и двете съдебни инстанции са приложили норми, които не са били действащи към момента на застрахователното събитие, приели са за доказани факти, които не са настъпили, а не са приели за доказани факти, установени с Протокола за ПТП и с Постановлението за прекратяване - посещението непосредствено след ПТП на болница от застрахования за оказване на медицинска помощ, като пострадал. Жалбоподателят сочи доказателствата, въз основа на които счита за установено, че в хода на наказателното и административното производство, не е прието той да е извършил каквото и да било деяние след употреба на алкохол или че е напуснал ПТП умишлено, за да се отклони от проверка за алкохол. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с които исковете да се отхвърлят. Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: ВКС е допуснал касационно обжалване на решението по материалноправен въпрос: кой е приложимият закон при ПТП, настъпило на 24.ІІ.2006 г., по процесуалноправен въпрос: чия е тежестта да докаже виновно отклонение на причинителя на щетите от проверка за алкохол, решавани противоречиво от съдилищата, и по материалноправен въпрос: напускането на местопроизшествието от причинителя на щетите поради необходимост от медицинска помощ в болнично заведение, може ли да се приеме за виновно отклонение от проверка за алкохол, съответно за приложението по чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ, по който въпрос няма съдебна практика - основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С обжалваното решение е потвърдено решението, с което са уважени иск по чл. 227 ал. 1 т. 1 КЗ и иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, като въззивният съд е изложил, че за настъпило на 24.ІІ.2006 г. ПТП, следва да се приложат разпоредбите на чл. 405 (отм.) ТЗ и чл. 81 ЗЗ (отм.), съгласно които за изплатените на собственика на увредения автомобил щети, застрахователят има право на регрес срещу лицето, причинило ПТП след употреба на алкохол, при посочената концентрация в чл. 5 ал. 2 т. 3 пр.1 ЗДП. Изложени са съображения, че ответникът, като водач на “Ауди” “А6” с д.к. №РВ 1951 АН на 24.ІІ.2006 г. в [населено място], [населено място], е причинил виновно и поради несъобразена скорост ПТП, застрахователят е изплатил на собственика на “Рено” “Клио” обезщетение за вредите 2 205 лв., с което се е суброгирал в правата на застрахования, който следва да отговаря поради употреба на алкохол - чл. 19 ал. 1 т. 2 от Наредба № 4/ 24.ІХ.2003 г. Решението е незаконосъобразно. За определяне налице ли е право на регрес на застрахователя, платил обезщетение на собственика на увредения автомобил, причинени при настъпило на 24.ІІ.2006 г. застрахователно събитие, следва да се приложат разпоредбите на КЗ, в сила от 1.І.2006 г., като приложената от въззивния съд разпоредба на чл. 405 ТЗ е отменена (Д.в. бр. 1103 от 2005 г.), също и разпоредбата на чл. 81 ЗЗ (отм. с влизане в сила на КЗ). Застрахователят основава правото на регрес на отказа на застрахования да се подложи или на това, че виновно се е отклонил от проверка за алкохол - чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ, които обстоятелства застрахователят счита за доказани с Протокола за ПТП, от който е установено, че ответникът не е изпробван за употреба на алкохол., както и въз основа на обстоятелството, че е напуснал местопроизшествието, без да изчака органите на КАТ. В. страна следва да докаже обстоятелствата, на които основава претендираното право, затова застрахователят трябва да установи или че ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол или че виновно се е отклонил от такава проверка. Доказателства ответникът да е поканен да даде проба за алкохол и да е отказал няма, затова следва да се обсъди установено ли е по делото, че застрахованият виновно се е отклонил от проверка за алкохол и съставлява ли такова виновно поведение напускането на местопроизшествието. В Протокола за ПТП на 24.ІІ.2006 г., съставен на 10.ХІ.2006 г., е описан механизмът на ПТП и нарушенията на зястрахования и не се съдържат данни за предприета по време на ПТП проверка за алкохол на участниците в ПТП, поради което е неоснователен доводът на застрахователя, че с Протокола за ПТП било установено, че застрахованият виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Данни да са предприети мерки, за да се подложи ответникът на проверка за алкохол, от каквато виновно да се е отклонил, няма и в Решение № 13/26.І.2007 г. по НАХД № 2478/ 2007 г., с което е отменено съставеното наказателно постановление и в което е посочено, че е прекратено и образуваното срещу причинителя на вредите следствено дело. Не може да се приеме за основателен доводът на застрахования, че с гласни доказателства, събрани по друго дело, е доказал причината за напускане на ПТП - поради необходимостта да му се окаже медицинска помощ в болнично заведение, което е недопустимо с оглед принципа за непосредственост при събиране на доказателствата. Но дори и да не е напуснал местопроизшествието затова, че е откаран в болница, а по друга основателна причина, само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка на алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца. Поради изложеното е неоснователен регресният иск на застрахователя по чл. 274 ал. 1 т. 1 изр. посл. КЗ, за основателността на който следва ищецът да докаже отказ на застрахования да се подложи на проверка за алкохол или наличие на вина у застрахования при отклонение от проверка за алкохол, затова решението, с което искът е уважен, следва да се отмени и на основание чл. 293 ал. 2 ГПК да се постанови друго, с което искът да се отхвърли. С оглед този изход на делото ищецът дължи разноски на ответника: за въззивното производство 83.84 лв. и за касационната инстанция 83.84 лв. - общо 167.68 лв. Поради това Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 1333 от 10.VІІ.2009 г. по гр.д. № 1249/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от З. [фирма] срещу Ч. И. Г. - от [населено място] иск за 2205 лв. -застрахователно обезщетение на основание чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ и иск за 486.95 лв. на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: