5 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1662/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 2 гр.София, 15 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Мира Недева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1662/2014 година Защитник на подсъдимия П. М. П. е подател на касационна жалба срещу осъдителната присъда на Градския съд, издадена след отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда в Софийския районен съд. И двете присъди – в първата и във втората (въззивна) инстанция, са по едно и също обвинение: по чл.234б, ал.1 НК за изкупуването без съответния лиценз в периода 1.І.-2.ІІ.2010 год. на отпадъци от черни метали (повече от 3 тона на стойност 916 лева). С осъдителната присъда – 218/18.ІХ.2014 год. по внохд 3326/2014 год., П. е наказан с лишаване от свобода за 3 години при строг първоначален режим в затвор и 5 000 лева глоба. Присъдено е на основание чл.70, ал.7 НК отделното изтърпяване на още 3 години лишаване от свобода, от изтърпяването на които подсъдимият е бил условно предсрочно освободен за същия срок, като част от предишно наказание 19 години лишаване от свобода. В касационната жалба срещу новата (въззивна) присъда се съдържа позоваване на трите основания по чл.348 НПК, доводи, отнесени към всяко от тях и алтернативно искане: за оправдаване още във ВКС /за намаляване на наложеното наказание/ за връщане на делото в СГС за ново разглеждане. Жалбата с допълнения към нея е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според участващия в него прокурор подлежи на отхвърляне като неоснователна. ВКС намери, че жалбата е основателна само срещу явната несправедливост на наложеното наказание. І.1. Тя обаче е резултат от нарушение на НК (действащата уредба на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК обхваща всички нарушения на закона относно наказанието). Нарушението е на санкционната част от чл.234б, ал.1, но и на чл.2, ал.2, защото ако беше съобразил, че приложената от него санкция е публикувана (ДВ, бр.26 от 6 април 2010) и влязла в сила след инкриминирания период от време, СГС едва ли не би констатирал, че тя не е „най-благоприятен за дееца” закон в сравнение с действалата към 2.ІІ.2010 год. (л.св. до 5 г. и глоба от 2000 до 50000 лв., вместо л.св. до 3 г. и глоба от 1000 до 20000 лв.). Нарушен е и чл.54, ал.2 НК-едномесечното упражняване на инкриминираната дейност в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като отежняващо обстоятелство. 2. Допуснатата явна несправедливост на наложеното наказание се дължи вероятно и на нарушени процесуални правила. Несъвместимо е с правото на обвиняемия „да научи” за какво и въз основа на какво е обвинен (чл.348, ал.3, т.1 във вр. с чл.55, ал.1 НПК), ако той бъде наказан с оглед на индивидуализиращи обстоятелства, които не са му били предявени. Тъкмо това се е получило, когато за първи път във втората инстанция, едва в мотивите към присъдата на П. е било обявено, че размерът на наказанието му е определен и с оглед на „наличните данни, че деянието е извършено в съучастие с неговата съпруга и снаха”, както и на това, че изкупените метали са били „отнети чрез друго престъпление”. Според ВКС допуснатата явна несправедливост може да бъде отстранена пряко от него. На правомощието за смекчаване на наложеното наказание (чл.354, ал.2, т.1 НПК) не може да попречи изискването за поначало ново разглеждане на делото, когато е допуснато съществено нарушаване на процесуални правила (чл.354, ал.3, т.2 НПК) – за отстраняването в случая на последиците от засегнатото право на защита е достатъчно самото отпадане (неотчитане) на посочените отежняващи обстоятелства. Без тях и съобразно останалото от значение за индивидуализиране на отговорността ВКС смята за достатъчна санкцията 6 месеца лишаване от свобода и глоба от 1 000 лева. ІІ. Другото изложено в жалбата или в нейна подкрепа е неоснователно. Не само поради посочените по-горе недостатъци, но и в други отношения работата на СГС, съвсем не е образец. При очевидната невъзможност обаче да потвърди неправилната оправдателна присъда, СГС е трябвало да бъде по-критичен и към собствената си дейност. Трудно е например да бъдат отхвърлени такива възражения срещу осъдителната присъда, като например позоваването на „инкорпорираното в протокола за доброволно предаване на изкупуваните метали извънсъдебно признание на подс.П.”(мотиви, с.4). В същото време повечето други възражения от името на подсъдимия, са резултат или на неоснователни поначало претенции към всяко наказателно производство или на неоснователни в конкретния случай претенции. Като пример в едната насока е достатъчно да бъде отбелязана открояващата се особеност на защитната теза, всички нарушения при доказването да са оценявани като непременно фатални за обвинението – преувеличеното например значение на свидетелски показания, ползвани в нарушение на чл.234, ал.7 НПК, когато процесуалната валидност на други доказателства не предизвиква съмнение. Пример за неоснователна претенция към конкретното наказателно производство е да бъде едва ли не доказана във всяко отношение (време на извършване, участници, цена на сделката) и всяко едно отделно деяние по изкупуването на металите. ІІІ. Ръководен от изложените съображения и в изпълнение специално на правомощието си по чл.354, ал.2, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивна (нова) присъда № 218 от 18 септември 2014 год. по внохд 3326/2014 год. на Софийския градски съд относно наложеното с нея наказание, което намалява на 6(шест) месеца лишаване от свобода и глоба 1 000(хиляда) лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ