6 Р Е Ш Е Н И Е № 401 [населено място], 11.01.2012 г. Върховният касационен съд на РБ, ГК, Трето гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 327 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. А. от [населено място], общ. Т., приподписана от адв. Ем.К. срещу въззивно решение № 199 от 9.12.2010 г. по гр.д.№ 266/2010 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 249 от 22.07.2010 г. по гр.д.№ 968/2010 г. на Районен съд, [населено място]. С първоинстанционното решение е прекратен брака между С. М. А. и А. С. А., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на жалбоподателката. Упражняването на родителските права спрямо децата М. А. С., [дата на раждане] и А. А. С., родена на 7.06.2005 г. е предоставено на бащата, на майката е определен режим на лични контакти с децата, като същата е осъдена да заплаща месечна издръжка на децата в размер на по 30 лв. Ползването на семейното жилище е предоставено на А. С. А.. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касационната жалба А. С. А. не е изразил становище. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 907 от 15.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос: може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и по въпросът за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при разрешаване на въпроса упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни момичета на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на децата. По поставеният процесуалноправен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд- решение № 24 от 28..01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение № 802 от 23.02.2011 г. па гр.д. № 1783/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Даденото в тях разрешение е, че в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани. Когато тези факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. При иск за развод правно значение има всяко поведение, което разстройва отношенията между съпрузите, като значение има не отделния поведенчески акт, а конкретните условия, при които е извършен. По въпросът за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при разрешаване на въпроса упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни деца на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на децата е налице задължителна практика намерила израз в ППВС № 1/1974 г., според което следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора за родителски права, като приоритет има интересът на децата. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. При даденият отговор на поставените въпроси съдът в настоящия състав като разгледа жалбата на С. М. А. я намира за основателна. За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е прието, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругата, упражняването на родителските права на родените от брака деца М. и А. и ползването на семейното жилище е предоставено на бащата, определен е режим на лични контакти с майка, същата е осъдена да заплаща на децата издръжка в размер на по 30 лв. месечно Габровският окръжен съд е приел, че бракът между страните е дълбокото и непоправимо разстроен по вина на съпругата, тъй като влошаването на отношенията между съпрузите е резултат от напускане на семейното жилище от нея и установяване на извънбрачна връзка. Родителските права върху родените от брака деца М. на 9 години и А. на 5 години са предоставени на бащата по съображения, че двамата родители имат необходимите качества и възможности да се грижат за децата, но предвид обстоятелството, че бащата няколко месеца се е грижил за двете момичета, и независимо от ниската им възраст се е справил със задължението си, че има възможност да ползва помощта на своите родители, докато майката, която заедно с по-малкото дете А. се установила в жилището на своите дядо и баба не можела да разчита на тяхната помощ, предвид здравословното им състояние, както обстоятелството, че в това населено място няма училище и детска градина, и децата ще следва да пътуват всеки ден, взел е предвид и по-добрите материални възможности на бащата. Приел е, че в интерес на децата е те да живеят с бащата. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че противобрачно поведение е имала само съпругата, не и съпругът. От събраните по делото доказателства е установено, че страните са сключили брак през 2001 г., от който имат две малолетни деца – М., [дата на раждане] и А., родена на 7.06.2005. През месец октомври 2009 г. съпругата напуснала семейното жилище и отишла да живее при майка си без децата, през м.декември съпругът заминал в Б. и оставил децата при майката на съпругата за един месец до завръщането му в България , след което ги взел и се грижил за тях до месец март, като през същия месец съпругата се завърнала в семейното жилище заради децата, което напуснала през м. май 2010 г. заедно с по-малкото дете А. и отишла да живее в друго населено място при родителите на майка й. От този момент страните са във фактическа раздяла. Установено е от показанията на свидетелката А., майка на съпругата, че съпругът проявявал неоправдана ревност, която довела до разстройство във взаимоотношенията им, като останалите свидетели /майка и братовчедка на съпруга/ дават показания за връзка на съпругата с друг мъж, създадена наскоро преди да напусне семейното жилище. Правилно въззивният съд е приел, че вина за разстройството на брака има съпругата, тъй като установяването на извънбрачна връзка и напускането на семейното жилище е причина за настъпилата фактическа раздяла, но вина за разстройството на брака има и съпругът. Установено е, че по време на брачното съжителство същият е проявявал болезнена ревност, с което е допринесъл за разпадане на брачната връзка, а в периода на фактическата раздяла не е правил опити за запазване на брака и с това е ангажирана брачната му вина, която в брачния процес не се степенува. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че в интерес на децата е родителските права да се предоставят на бащата. Установено е по делото, че двете момичета до м. октомври 2009 г. година винаги са живеели с майката, че и двамата родители имат необходимите родителски и възпитателни качества, привързани са към децата и имат добри жилищни условия. Установено е също така, че за период от около три месеца бащата се е грижил за децата и се е справял със задълженията си. Изводите на съда, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата, независимо от възрастта и полът им, тъй като той може да бъде подпомаган от своите родители, живеещи в близост до дома му, получава добро трудово възнаграждение, а не на майката, която се установила в жилището на своите баба и дядо и не може да разчита на помощ, с оглед възрастта им и нуждата от грижи по отношение на вуйчо й, която е и безработна е неправилен. При доказани родителски и възпитателни качества на двамата родители в интерес на децата, за тяхното правилно отглеждане и развитие, с оглед техния пол и ниската им възраст е родителските права да се предоставят на майката, която към настоящия момент е биологично по-пригодния родител да поеме отговорностите по възпитанието и обгрижването на двете деца. Обстоятелството, че при напускане на семейното жилище е взела едното дете е обусловено от обективната преценка на майката за възможностите й в момента да поеме грижите по отношение на по-малкото дете, което говори за добри родителски и възпитателни качества на същата. На бащата следва да се определи режим на лични отношения, който да способства за запазване и развитие на връзката с подрастващите деца, а именно да ги взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване в събота и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Издръжката за малолетните деца следва да се определи като се съобразят доходите на двамата родители и възрастта на децата. Материалните възможности на страните - около 1000 лв. средно месечно трудово възнаграждение на бащата и минималното за страната възнаграждение в размер на 270 лв., което майката би могла да си осигури, независимо, че е безработна в момента и предвид възрастта на деца – М. на 10 години и А. на 6 години, общият размер на издръжката за по-голямото дете следва да определи на 140 лв., от които бащата да заплаща 100 лв., а майката 40 лв., а за малкото дете общият размер на издръжката- 100 лв., от които бащата следва да заплаща 60 лв., а майката 40 лв. Предвид на това, че упражняването на родителските права по отношение на малолетните момичета се предоставя на майката, ползването на семейното жилище, собственост на страните по делото, представляващо едноетажна жилищна сграда в [населено място] следва да се предостави на нея, с оглед необходимостта на децата да бъде обезпечено жилище. Предвид изложеното решението на въззивния съд ще следва да се отмени в частта относно вината, упражняването на родителските права, режима на лични отношения, издръжката и ползването на семейното жилище и се реши от касационната инстанция съгласно чл.293, ал.2 ГПК. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи. Родителските права по отношение на малолетните момичета следва да се предоставят на майката, а на бащата се определи режим на лични контакти, същият се осъди да заплаща издръжка на М. в размер на 100 лв. месечно и на А. в размер на 60 лв. месечно, като ползването на семейното жилище се предостави на майката. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 199 от 9.12.2010 г. по гр.д.№ 266/2010 г. на Габровския окръжен съд в частта относно вината, упражняването на родителските права, режимът на лични отношения, издръжката и ползването на семейното жилище и в тази част Постановява: Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи. Предоставя упражняването на родителските права по отношение на децата М. А. С., ЕГН: [ЕГН] и А. А. С., ЕГН: [ЕГН] на майката С. М. А., ЕГН: [ЕГН]. Определя режим на лични отношения на бащата А. С. А., ЕГН: [ЕГН] с децата М. А. С. и А. А. С., както следва: да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване в събота, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Осъжда А. С. А., ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплаща на малолетните си деца чрез тяхната майка и законен представител С. М. А. ежемесечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева за детето М. А. С. и 60 /шестдесет/ лева за детето А. А. С., считано от датата на постановяване на решението, до настъпване на основание за тяхното изменение или прекратяване. Предоставя ползването на семейното жилище представляващо едноетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] на С. М. А.. Осъжда А. С. А., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 230.40 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: