1 Р Е Ш Е Н И Е № 18 София, 22.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ДИЯНА ЦЕНЕВА и при участието на секретаря Даниела Цветкова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 338/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 901 от 5.10. 2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 4.06.2010 г. по гр.д.№ 2433/2008г. на Софийски градски съд по правния въпрос дали подлежи на реституция по ЗСПЗЗ придаваема част от имот, за която регулацията е приложена. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради наличието на противоречива съдебна практика по въпроса. С обжалваното решение ответникът Д. А. Я. е осъден да предаде на Р. Б. С. и П. С. Г. владението на площ от 105 кв.м., включена в дворно място, представляващо УПИ V-587 в кв.41 по плана на [населено място],[жк], ІІІ част. По делото е установено, че на ищците като наследници на бившия собственик С. Г. А. с решение на поземлената комисия е възстановен имот с площ 528 кв.м., представляващ по стар кадастър от 1950 г. имот пл.№ 2957б, от който част от 107 кв.м. попадат в съседния имот, представляващ УПИ V- 587. Този имот е бил закупен от ответниците от ТКЗС през 1963 г. Тъй като според съда ответниците не са успели да докажат, че сградата в имота е законно построена, спорната част от 105 кв.м. е присъдена на ищците на основание чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. Установено е по делото, че ответниците са закупили имота при действието на регулационния план от 1958 г., според който придобитият имот представлява парцел V-2955,2956, с придаваема по регулация част от съседния имот пл.№ 2957 от 69 кв.м./ а според техническата експертиза 105 кв.м./, която ответникът е заплатил, видно от квитанция № 57/ 67г., приложена на л. 81 от делото. При тези данни е прието, че правният въпрос по делото, по който следва да се допусне касационно обжалване е за това, може ли да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ такава част от имот, която е била придаваема по регулация и регулацията по отношение на нея е приложена. С обжалваното решение е прието, че въпреки прилагането на регулацията за спорното място, то подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като строежът в имота е незаконен и не попада в изключенията по чл.10, ал.13 във вр. с чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: При действието на ЗПИНМ и З. се допускаше при урегулиране на имотите те да се упълномеряват с части от съседни имоти. Дворищно регулационният план имаше непосредствено отчуждително действие и водеше до разместване на собственост, тъй като собственикът на парцела ставаше собственик и на имота, който се придава към този парцел. Това действие на дворищнорегулационния план е уредено в чл. 39, ал.3 ЗПИНМ и чл.110 З.. Промяната в собствеността настъпваше автоматично, по силата на самия план, като за дължимото обезщетение възникваха облигационни отношения. Регулацията се стабилизира и се счита за приложена с изплащане на обезщетението за придаваемото място. Съдебната практика относно понятието „приложен план” и това кога дворищнорегулационният план следва да се счита приложен е обобщена в ТР № 3/ 93 г. на ОСГК на ВС, в което е посочено, че дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 З.. Понятието "приложен план" по чл. 32, ал. 1, т. 5 З. е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от деня на това заемане, В настоящия случай с оглед на данните, че обезщетението за частта от дворното място на ищеца, която е придадена към парцела на ответника, е изплатено, следва да се счита, че регулацията за парцел V-587 е приложена. Придадената част вече не принадлежи към имота на ищеца, а е част от парцела на ответника, като тази промяна в собствеността следва да се съобрази и при възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, като спорната част се изключи от възстановяването. В този смисъл има формирана практика на ВКС с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, а именно р.№ 780/ 13.11.2009г. по гр.д.№ 3024/ 2008г. на ІІІ г.о. и р.№ 243 от 18.10.2011 г. по гр.д.№ 1146/ 2010 г. ІІ г.о., в които се приема, че възстановяването не може да се извърши, тъй като ЗСПЗЗ не предвижда възможност за преодоляване на вещноправните последици от отчуждителното действие на приложен дворищнорегулационен план. По изложените съображения следва да се приеме, че процесната част, попадаща в имота на ответника, не е следвало да се възстановява на ищците и като неправилно, решението на поземлената комисия не ги легитимира като собственици, поради което предявеният иск по чл.108 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед на така възприетото основание за отхвърляне на иска е без значение дали ответникът има построена сграда в имота и дали тя е законна, тъй като наличието на някое от изключенията по чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ следва да се обсъжда само когато не е налице друга пречка за възстановяване на имота в полза на ищците, каквато в случая се явява приложената дворищна регулация. Водим от горното и на основание чл.293 ГПК настоящият състав на Върховни касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решението от 4.06. 2010 г. по гр.д.№ 2433/2008т. на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р. Б. С. и П. С. Г. против Д. А. Я. с правно основание по чл.108 ЗС за предаване владението на част от 105 кв.м. от дворно място, представляващо УПИ V-587, кв.41 по регулационния план на [населено място], м.”С.-Д.” ІІІ част,одобрен със заповед № РД 50-09-87 / 16.03.1990 г., така както е показана с буквите АБВГДА на скицата на в.л. Й. К. на л.70 от делото и която, приподписана от състава на съда, представлява неразделна част от настоящото решение. Осъжда Р. Б. С.- ЕГН [ЕГН] и П. С. Г.- ЕГН [ЕГН] да заплатят на Д. А. Я.- ЕГН [ЕГН] разноски по делото за всички инстанции в размер на 1722 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: