Р Е Ш Е Н И Е № 228 София, 13 март 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело №1142/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адвокат И. В., защитник на подсъдимия Г. Г., срещу въззивно решение № 247 от 28.09.2017г. на Апелативен съд-Варна, постановено по внохд № 296/17г. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, а именно нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Искането, което се прави е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивното решение, тъй като същото е правилно и законосъобразно. Твърди, че въззивният съд е събрал, анализирал и оценил всички доказателства, поради което не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. При вярно установена фактическа обстановка, съдът правилно е приложил материалния закон. Намира наложените наказания за съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Адвокат М., в качеството си на особен представител и повереник на частния обвинител изразява становище за законосъобразност на атакувания съдебен акт. Намира, че допуснатите в хода на досъдебното производство процесуални нарушени са несъществени и по никакъв начин не опорочават решението на апелативния съд. Същите не са довели и до ограничаване на процесуални правила на която и да било страна в процеса. Твърди, че решаващите съдилища са приложили правилно материалния закон. Моли за оставяне в сила на въззивното решение. Подсъдимият Г. Г. и защитата му – адв. И. В., редовно призовани, не се явяват. От подсъдимия е постъпила писмена защита, в която се излагат аргументи за неправилност на автотехническата експертиза и опороченост на извършените огледи. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 50 от 30.06.2017г., постановена по нохд №477/17г., Окръжен съд - Варна е признал подсъдимия Г. К. Г. за виновен в това, че на 31.10.2016г. в [населено място], при управлението на МПС – “марка” с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 50, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. К. А., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В” от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като го е оправдал по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДП. На основание чл.66 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 247 от 28.09.2017г., постановено по внохд № 296/17г., Варненски апелативен съд, Наказателно отделение е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба на подсъдимия е допустима, но неоснователна. На първо място следва да се обсъдят твърденията на подсъдимия и защитата му за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оплакванията са свързани с дейността на решаващите инстанции по събиране, проверка и оценка на доказателствата, като и липсата на отговори във въззивния акт на възражения на защитата. Неоснователно е оплакването, че въззивният съд не е отговорил в акта си на възражения на защитата, което се приравнява на липса на мотиви. Съдебният акт, постановен от въззивната инстанция е решение, като изискванията относно съдържанието му са визирани в разпоредбата на чл.339, ал.1 и 2 от НПК и са спазени от съда. В случая не сме изправени пред хипотезата изобщо да липсват мотиви или същите да са в такава степен формални и незадълбочени, че да не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд и по какъв начин е формирал вътрешното си убеждение. В акта си въззивният съд от една страна е констатирал правилност в оценъчната дейност на първия съд, а от друга, е обсъдил обстойно и задълбочено доказателствената съвкупност, събрана в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като е дал своята оценка на всички доказателства и доказателствени източници. Това позволява на страните и на контролната инстанция да проследи начина, по който е формирано вътрешното убеждение на апелативния съд. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. В случая инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като въззивният съд е оценил същите при спазване на изискванията на НПК, като не е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред, подлежащите на доказване факти. Приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени по надлежен ред с годни доказателствени източници и проверени чрез съответните законови способи. Решаващите инстанции са подложили на задълбочен анализ всички свидетелски показания, като са изложили убедителни аргументи, за да им дадат вяра. Показанията на свидетелите И. С., К. А. и Я. П./последните двама са независими очевидци на ПТП/, са интерпретирани както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка и обусловеност с останалите доказателства. По отношение показанията на св.П. следва да се отбележи, че тези, депозирани на досъдебното производство са приобщени към доказателствената съвкупност, чрез прочитане/на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК/ само в частта досежно “движението на пострадалата след удара”. В дейността си по анализ на тези доказателствени средства, съдилищата не са допуснат каквото и да било надценява или подценяване, напротив оценили са ги с оглед на тяхното действително съдържание. Наличието на някои малки неточности, не води до дискредитиране на тяхната достоверност. Принципно при преценката на показанията на свидетелите по едно дело, не може да бъде пренебрегнат факта, че всяко лице има индивидуални способности да възприеме, запомни и възпроизведе определени факти в различна ситуация, обусловени както от неговото конкретно емоционално състояние и концентрация, така и от динамиката на случващото се. Във връзка с гласните доказателствени източници, следа да се отбележи, че предмет на анализ и оценка от страна на съдилищата са били и обясненията на подсъдимия, които частично са кредитирани. Инстанциите по същество са използвали експертизата, като способ за доказване в наказателния процес, в случая за проверка както на данните, изводими от гласните доказателствени средства, така и на обективните находки, констатирани в хода на осъществените процесуално-следствени действия на досъдебното производство. Безспорно е, че експертното заключение не е задължително за съда, но при несъгласие същият следва да изложи убедителни мотиви затова. В настоящия случай както първият съд, така и апелативният са кредитирали заключението на автотехническата експертиза. Аргументирано първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия за назначаване на повторна АТЕ. Такава експертиза съгласно разпоредбата на чл.153 от НПК може да бъде назначена, когато експертното решение е необосновано и възникват съмнения за неговата правилност. Несъгласието на някоя от страните с дадените от експерта отговори и личните й виждания за това кои са верните изводи и правилни изчисления, не са обстоятелства, налагащи назначаването на повторна експертиза. Доводите на защитата, така както са изложени в касационната жалба, сочат на опит от нейна страна да даде отговор на въпроси, които изискват специални знания в областта на техниката, с каквито съдът не разполага, и следва да получи отговори, не от разяснения на страните, а само чрез назначаване на експертиза, в случая автотехническа. От значение е да се посочи, че при изготвяне на АТЕ на досъдебното производство, като изходни данни, използвани от експертът са всички материали по делото. В хода на първоинстанционното съдебно следствие вещото лице е присъствало при разпита на подсъдимия и свидетелите, и едва след това е било разпитано, като в хода на устните му разяснения е отговорило и на всички поставени от страните въпроси, включително и на тези от защитата. Следва да бъде посочено и това, че не всяко неуважено доказателствено искане може да се субсумира под категорията „съществени процесуални нарушения”, а само това с отказа на което се е стигнало до неизясняване на важни за предмета на доказване факти, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай. Неоснователно е оплакването, че протокола за оглед на местопроизшествие и този за оглед на веществено доказателство следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като при извършване на процесуално-следствените действия са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.137 от НПК и чл.156 от НПК, като по отношение на поемните лица са посочени само имената им, без други данни - адрес, ЕГН. Тези доводи са били предмет на обсъждане от апелативната инстанция, доколкото са били наведени с въззивната жалба. Въззивният съд е констатирал, че такъв пропуск в протокола за оглед на местопроизшествие е допуснат, но аргументирано е приел, че същият не е съществен и не води до извод за опороченост на следственото действие. Порочност би била налице ако беше установено, че посочените поемни лица не са присъствали при извършване на процесуалното действие. Впрочем възражения в такава насока не се правят, а не са и били направени пред въззивния съд. Последният е констатирал, че по делото, макар и не в протокола за оглед има данни за едно от поемните лица – П. Г., като е установил, че той е служител на сектор “Пътна полиция”- Варна, посетил ПТП. Също така Г. е и поемно лице при извършения оглед на лекия автомобил “марка”. Както беше отбелязано по-горе не всеки пропуск при събирането и проверката на доказателствата, както и досежно използваните доказателствени средства, е с характеристиките на съществено процесуално нарушение, което изисква отстраняването му или изключването му от доказателствената съвкупност. Ето защо, настоящият състав намира, че доказателствата, закрепени в горепосочените писмени доказателствени средства правилно са били ценени в контекста на цялостната доказателствена съвкупност. Всичко гореизложено дава основание на този съдебен състав да приеме, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, обуславящи касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и изискващи отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон, като последица от допуснати съществени процесуални нарушения. Следва само да се посочи, че материалният закон е приложен правилно, като инкриминираното нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.50 от ЗДвП се намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Обобщено, решението на АС-Варна следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 247 от 28.09.2017г., постановено по внохд № 296/17г. по описа на Апелативен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: