3 РЕШЕНИЕ № 28 София, 31.01.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1089/2012 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] – П., за отмяна на влязлото в сила решение №574/15.4.2011 г. по гр.д.№689/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, VІ граждански състав, с което е потвърдено решение от 10.12.2010 г. по гр.д.№1120/2010 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХVІІ граждански състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма] – П., против Ж. А. Ч. от [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.59 и чл.92 ЗЗД. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – протокол от 22.5.2012 г. на ОС на ЕС на ТК “Ф.” – П., допълнително споразумение от 05.6.2012 г. към договор за управление от 21.6.2010 г., удостоверение от управителя [фирма] и входящ номер на заявление на етажната собственост от [община] – район “Т.”, поради което е налице основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение по смисъла на горепосочената правна норма. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане. Депозирана е писмена защита от процесуалния представителна молителя – адв. Я.. Ответницата по молбата за отмяна Ж. А. Ч. посредством процесуалния си представител – адв. П., оспорва молбата за отмяна и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, представените с нея писмени доказателства, писмената защита на процесуалния представителна молителя, становището на процесуалния представител на ответника по молбата и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай молителят се позовава на нововъзникнали факти и доказателства за тях, тъй като представените протокол от 22.5.2012 г. на ОС на ЕС на ТК “Ф” – П., допълнително споразумение от 05.6.2012 г. към договор за управление от 21.6.2010 г., удостоверение от управителя [фирма] и входящ номер на заявление на етажната собственост от [община] – район “Т.”, удостоверяват факти, който са се осъществили след влизане в сила на атакуваното въззивно решение и не се обхващат от силата на пресъденото нещо. Представеният в настоящото производство договор за управление от 21.6.2006 г. също не представлява ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като същият е бил представен като доказателство и приет от съда още в първоинстанционното производство. Ето защо представените с молбата за отмяна доказателства не дават основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което тя следва да се остави без уважение. С оглед изхода от спора молителят следва да заплати на ответника по молбата за отмяна деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1200 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от [фирма] – П., за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №574/15.4.2011 г. по гр.д.№689/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, VІ граждански състав. ОСЪЖДА [фирма] – П., да заплати на Ж. А. Ч., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица]% №, ет., ап., чрез адвокат Н. П. от [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 1200/хиляда и двеста/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: