Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 83   София 06.07.2009 г.   В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на  тринадесети май  две хиляди и девета година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                                  КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА   при секретаря  Ирена  Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова т.дело №  795/2008 година   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. Г. и Г. П. Г., двамата от гр. Р., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 150 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 645/2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав, в частта, с която е потвърдено решението на Софийския градски съд, І ГО, 4 състав от 17.01.2008 г. по гр.д. № 660/2007 г. за отхвърляне на предявените срещу ЗАД”А” АД искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 200 000 лв./ за всеки един от ищците/, ведно със законната лихва от 15.10.2005 г. С определение № 133 от 10.03.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решението в отхвърлителните части, предвид представеното решение на ВКС, ІІІ н.о. в частта по гражданския иск, при разглеждането на който е приложим ГПК и което е относимо към формулирания материалнопрвен въпрос - доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”. Касаторите считат, че решението в посочената част е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, поради несъобразяване на настъпилите от смъртта на техния син неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост и променените социално- икономически условия в страната. От друга страна се поддържат доводи за несъобразяване на съдебната практика по отношение размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди, при ясно изразена тенденция за увеличаването им, както и несъобразяване на предвидените към момента на настъпване на ПТП лимити на застрахователните обезщетения при договор за застраховка”Гражданска отговорност”. Ответникът по касация – ЗАД”А” АД, представлявано от изпълнителния директор Р, чрез процесуалните си пълномощници, счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са развити в писмени бележки, поддържани в съдебно заседание, с искане за оставяне в сила на решението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното: С постановеното от Софийския апелативен съд решение е прието, че с влязлото в сила решение на първата инстанция в осъдителната и необжалвана част е формирана сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по спора относно наличието на предпоставките по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ за носене отговорност от ответното застрахователно дружество като застраховател на деликвента за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди. С оглед на това, Софийският апелативен съд е преценявал единствено размера на дължимото на ищците обезщетение. Съобразено е, че ищците са родители на починалия, в резултат на настъпилото на 15.10.2005 г. пътно транспортно произшествие, И. Г. , на 18 години и несъмнено са понесли изключително тежко неговата смърт, загубвайки по нелеп и жесток начин най-близкото си същество. Според решаващият съдебен състав доводите на ищците във връзка с лимита на застрахователната отговорност, която към този момент е 400 000 лева, са неоснователни, предвид релевантните за размера на обезщетенията обстоятелства и установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Решението е неправилно в частта за отхвърляне на субективно съединените искове по чл.407, ал.1/отм./ ТЗ за разликата над 50 000 лева до 90 000 лв. – за всеки един от ищците. Последователна е съдебната практика на ВКС както относно основанието на прякото право по чл.407, ал.1/ отм./ТЗ – съществуването на валиден застрахователен договор между деликвента и застрахователя и непозволено увреждане, така и относно размера на обезщетението, което по принцип следва да овъзмезди действително настъпилите за третите лица вреди, в границите на определената в договора сума/ чл.405, отм., ТЗ/. При претендирани обезщетения за неимуществени вреди, е приложим принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 ЗЗД, основано на цялостна преценка на конкретни обективни обстоятелства. Правилно въззивният съд е очертал обема на релевантните в случая обстоятелства, а именно – че ищците са родители на починалия И. Г. , на 18 г., като в резултат на внезапната загуба са претърпели значителни морални болки и психически сътресения, довели и до рязко влошаване на здравословното им състояние. Независимо от това обаче, решаващият съд не е отчел съвсем точно изключително тежкото депресивно състояние на родителите – ищци по делото, тяхната ежедневна мъка от необратимата загуба, настъпилата стресираща и коренна промяна в техния живот. При постановяване на решението е допуснато и известно отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. В този смисъл е и постановеното по реда на новия ГПК Решение № 749/05.12.2008 г. на ВКС, ТК. Икономическата конюнктюра всъщност е в основата и на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, за периода от 1997 г. до края на 2005 г., когато е действала Наредба № 18 за задължителното застраховане по чл.77 от Закона за застраховането/сега отм./, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. С оглед на горните съображения, настоящият съдебен състав приема, че определените обезщетения са занижени и с оглед точното приложение на закона – чл.52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищците, определен към момента на увреждането, да се завиши с още по 40 000 лв., или общо по 90 000 лева, за всеки от ищците. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в посочените части, ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизвоодствени действия. На касаторите /ищци/ следва да се присъди допълнително по още 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. При този изход на делото, застрахователното дружество следва да заплати в полза на ВКС държавна такса в размер на 3 200 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 150 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 645/2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, първи състав, в частта, с която исковете за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 50 000 лева до 90 000 лева, за всеки един от ищците, вместо което постановява: ОСЪЖДА З. а. дружество „ А. ” АД да заплати на Т. И. Г. и Г. П. Г. от гр. Р., на основание чл. 407, ал.1/отм./ ТЗ, допълнително сумите по 40 000/четиридесет хиляди/ лева, за всеки един от тях -обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 15.10.2005 г. до окончателното им изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА З. а. дружество „ А. ” АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 3 200/три хиляди и двеста/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: