14 решение по.гр.д.№ 3941 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 43 София, 13.05.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 3941 по описа за 2021 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. Г. срещу решение № 260121 от 07.06.2021 г. по в.гр.д.№ 565 от 2020 г. на Кюстендилския окръжен съд, състав на гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 600 от 12.08.2020 г. по гр.д.№ 1013 от 2018 г. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне на предявения от М. В. Г. срещу К. Б. Горовска иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на Г., придобито на основание давностно владение, върху следния недвижим имот: дворно място, заснето в кадастралната карта на [населено място], м.“М.“, одобрена със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като два имота: поземлен имот с идентификатор..... с площ от 1083 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ..... с площ от 1083 кв.м. В касационната жалба и в открито съдебно заседание пълномощникът на касатора твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на предявения иск. Претендира и за разноски по делото. В отговор от 30.09.2021 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответницата по жалбата К. Б. Г. оспорва същата. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да й се присъдят направените по делото разноски. С определение № 60457 от 22.12.2021 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Подаването на искане за издаване на заповед за изземване на земеделски имоти по реда на чл.34 ЗСПЗЗ и провеждането въз основа на това искане на административно производство за издаване на заповед за изземване на имотите по реда на чл.34 ЗСПЗЗ представляват ли действия, с които се смущава владението или които прекъсват придобивната давност на основание чл.116, б.“б“ или б.“в“ ЗЗД ? 2. Горепосочените действия смущават ли владението и прекъсват ли придобивната давност, когато искането е за издаване на заповед за изземване на земеделските имоти от лице, което е различно от владелеца на имотите и владелецът не е бил страна в административното производство по чл.34 ЗСПЗЗ ? 3. Горепосочените действия смущават ли владението и спират ли или прекъсват ли придобивната давност, ако административното производство по чл.34 ЗСПЗЗ е завършило с отказ за издаване на заповед за изземване или с определение за прекратяване на това производство ? По тези въпроси настоящият състав на ВКС, ГК приема следното: Съгласно чл.81 ЗС придобивната давност се прекъсва с отнемане на владението за период повече от 6 месеца. Съгласно чл.116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл.84 ЗЗД, давността се прекъсва при признаване от страна на владелеца на правото на собственост на собственика; с предявяване на иск за защита на правото на собственост върху имота или с предприемане на действия за принудително изпълнение /въз основа на валидно изпълнително основание, удостоверяващо изпълняемо право/. В последния случай, едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудително изпълнение. Самото подаване до съда на молба за издаване на изпълнителен лист /на съдебно или несъдебно изпълнително основание/ не представлява по естеството си предприемане на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД. Тази разпоредба има предвид индивидуално принудително изпълнение, което се образува от съдебен изпълнител по молба на кредитор, снабдил се с изпълнителен лист. Действията, с които се прекъсва давността, са изчерпателно посочени в разпоредбите на чл.81 ЗС и чл.116 ЗЗД. Тези разпоредби на закона не могат да бъдат тълкувани разширително. Затова не може да се приеме, че други правни или фактически действия, извън ограничително изброените в чл.81 ЗС и чл.116 ЗЗД, водят до прекъсване на придобивната давност. Подаването на искане за издаване на заповед за изземване на земеделски имоти по реда на чл.34 ЗСПЗЗ и провеждането въз основа на това искане на административно производство по обжалване на отказа да бъде издадена такава заповед /независимо от това дали административното производство е завършило с решение за потвърждаване или за отмяна на отказа за издаване на заповедта/ не са измежду посочените в чл.81 ЗС и чл.116 ЗЗД действия, които биха могли да прекъснат придобивната давност на владелеца. Тези действия не представляват нито завеждане на иск за защита правото на собственост от собственика срещу владелеца, нито предприемане от страна на собственика на действия за принудително изпълнение въз основа на установено с изпълнителен лист валидно изпълнително основание. На още по-голямо основание, тези действия не могат да доведат до прекъсване на владението, когато искането е за издаване на заповед по чл.34 ЗСПЗЗ не спрямо владелеца, а спрямо трето лице. При подадено искане за издаване на заповед по чл.34 ЗСПЗЗ владението би могло да бъде прекъснато, само ако в изпълнение на издадената и влязла в сила заповед по чл.34 ЗСПЗЗ е извършен въвод по реда на чл.34, ал.3 ЗСПЗЗ, в резултат на който владелецът е бил отстранен от имота за повече от 6 месеца. Горепосочените действия не водят и до смущаване на владението. Съгласно теорията и константната съдебна практика /например решение № 304 от 04.05.1995 г. по гр.д.№ 75 от 1995 г. на ВС, I г.о., решение № 164 от 26.01.2017 г. по гр.д.№ 5800 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 944 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 376 от 12.02.2012 г.. по гр.д.№ 260 от 2012 г. на ВКС, ГК, решение № 216 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 2182 отг 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 83 от 098.10.2020 г. по гр.д.№ 3878 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр.д.№ 3954 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др./, владението е смутено /неспокойно/, когато е установено или се поддържа от владелеца с насилие- чрез употреба на физическа сила или заплаха срещу личността на собственика, докато трае насилието спрямо него. Не може да се счита едно обикновено владение за неспокойно, заради това че около него съществуват претенции, спорове или кавги между собственика и владелеца, без да са упражнени насилствени действия от страна на владелеца спрямо собственика. От това то не става неспокойно. В този смисъл владението не може да стане неспокойно от действия, извършени от собственика спрямо владелеца. С оглед отговора на поставените въпроси неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното въззивно решение, в което е прието, че М. Г. не е придобил имота на основание давностно владение, тъй като владението му не е било спокойно, а е било смущавано от предприетите от праводателите на ответницата продължителни действия по подаване на жалби и водене на административно дело за изземване на имота по реда на чл.34 ЗСПЗЗ. След отмяна на решението, по аргумент от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. От фактическа страна по делото е установено следното: Съдът е бил сезиран от М. В. Г. с положителен установителен иск срещу К. Б. Г. за установяване, че ищецът е собственик на основание давностно владение упражнявано в период от повече от 10 години преди датата на подаване на исковата молба /25.05.2018 г./, върху следния недвижим имот: дворно място, заснето в кадастралната карта на [населено място], м.“М.“, одобрена със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК като два имота: поземлен имот с идентификатор ..... с площ от 1083 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ..... с площ от 1083 кв.м. В исковата молба ищецът е твърдял, че той и съпругата му Е. Г. са установили владение върху тези имоти чрез ограждането им заедно с имота, находящ се на изток от тях, като от датата на установяване на владението до датата на подаване на исковата молба са ги владяли спокойно, явно и непрекъснато в продължение на повече от 10 години. От представеното към приложеното административно дело № 432 от 2016 г. на Кюстендилския районен съд решения на ПК- [населено място] и нотариален акт № ..... от 19.06.1997 г., находящ се на лист 190 от адм.дело, се установява, че с решение № 35 от 18.09.1996 г. на ПК- [населено място] в полза на наследниците на Г. П. А. е било възстановено правото на собственост върху нива с площ от 2,114 дка, представляваща имот с пл.№ ..... по картата на землището на [населено място]. С нотариален акт № ..... от 29.12.1999 г. С. Г. П. /един от двамата синове на Г. П. А./ е дарил на внуците си С. Г. С. и И. Г. С. собствената си 1/2 ид.ч. от имот № 010093 по картата на землището на [населено място]. С изменение на кадастралната карта, извършено със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, от имот № 010093 са образувани два имота- процесните имоти с идентификатори ..... и ..... /идентичността на имотите е установена и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.Д. Х./. На 07.01.2016 г. между съсобствениците на имотите е била извършена делба, обективирана в нотариален акт № ..... от 07.01.2016 г., по силата на която С. Г. С. и брат му И. Г. С. стават изключителни собственици на имот с идентификатор ....., а Д. Т. И. и Г. Д. И. стават изключителни собственици на имот с идентификатор ..... . С нотариален акт № ..... от 14.06.2017 г. И. Г. С. е дарил на брат си С. Г. С. притежаваната от него 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор ..... /лист 301 от адм.дело/. С нотариален акт № ..... от 14.06.2017 г. Д. Т. И. и Г. Д. И. продават на С. Г. С. придобитият от тях при делбата имот с идентификатор ..... /лист 302 от адм.дело/. С договори за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове № ..... от 26.07.2017 г. и № ..... от 26.07.2017 г. С. Г. С. и съпругата му М. Й. С. са прехвърлили на ответницата по настоящото дело К. Б. Г. двата процесни имота: имот с идентификатор ..... с площ от 1083 кв.м. и имот с идентификатор ..... с площ от 1083 кв.м. Относно правата на ищеца М. Г., от представените предварителен договор от 08.07.2005 г., т.5, анекс към него от 09.04.2010 г. и удостоверение за наследници на Г. С. С. се установява, че на 08.07.2005 г. на съпругата на ищеца Е. Б. Г. е предадено владението на нива с площ от 1,350 дка в землището на [населено място], м.“Могилата“, която е била възстановена на наследодателя на продавачите по предварителния договор С. Г. С. с решение на ПК- [населено място] № 1-13 от 07.09.1994 г. и обозначена като имот № ..... . Не се спори и от решение на ПК- [населено място] № 35 от 17.09.2001 г. се установява, че на наследниците на Г. С. С. е било възстановено правото на собственост върху имот, съседен от изток на процесните имоти: имот с пл.№ ..... . С нотариален акт № ..... от 03.04.2012 г. „Ем БГ“ Е., представлявано от съпругата на ищеца Е. Г. е продало на децата на ищеца В. М. Г. и Б. М. Г. имот с идентификатор ..... с площ от 1094 кв.м. Във връзка с твърдението на ищеца, че е владял непрекъснато и явно процесните имоти с идентификатори ..... и ..... в продължение на повече от 10 години преди предявяване на иска, по делото са разпитани свидетели. Свидетелят Т. К. /работил като физическа охрана на дворното място и къщата на ищеца в периода от 2007 г. до 2014 г./ твърди, че след 2014 г. ищецът сложил С. и вече нямало нужда от физическа охрана на къщата и дворното място. Охраняваният от него обект представлявал къща с градина около 7-8 дка, включваща овощна градина, зеленчукова градина, насадени дървета, храсти и цветя. Къщата се намирала в източната част на дворното място. Мястото е оградено от всякъде с телена ограда, с железни бетонирани колове. В този обект влизал само собственикът Г., семейството му и наетите работници по строежа, озеленяването или др.дейности. Други лица, освен посочените, не са идвали там в продължение на 7 години, докато свидетелят работел като охрана. Охранителите не пускали никого. Ако някой питал нещо, стоял отвън. През 2009 г. идвал екип от телевизията с журналиста В. Б. , но той е снимал от улицата. Свидетелят не знаел, кой е довел телевизионния екип. Никой не е идвал да казва и претендира, че този имот е негов. Според свидетеля К. Т. /работил при ищеца като поддръжка от 2005 г./ дворното място е голямо около 8 дка. В него има масивна къща в източната част, овощни дръвчета, зеленчукова градина, тревни площи, беседки, бунар, сондаж, изградени по поръчка на М. Г.. Оградено е от четири страни с мрежа и метални колове /към 2005 г., когато свидетелят започнал да работи там, мястото било оградено с такава ограда/. И към днешна дата е оградено. Свидетелят е озеленявал, засаждал е дървета, правил е поливната система, извършвал е някои строителни дейности по къщата, охранявал е мястото. На показаната му скица свидетелят посочва, че в процесния имот с идентификатор ..... има беседка, детска площадка и водосъдържател на поливната система, а в имот с идентификатор ..... има зеленчукова градина. Мястото се стопанисва от ищеца М. Г. и семейството му. Г. е ангажирал озеленители и строителни фирми. Откакто свидетелят работи в имота /от 2005 г./, освен М. Г., семейството му и ангажирани от него работници, никой друг не е идвал, не е влизал и не бил допускан да влиза. Не е имало скандали и разправили със съседи за имота. Само преди две години имало един случай с частен съдебен изпълнител, който влязъл и претендирали, че частта от мястото, където има беседка и детска постройка, е собственост на друго лице. Входната врата към двора се заключвала с ключ. От 6-7 години имало и охранителна система. Намиращата се в дворното място жилищна сграда е била довършена в груб строеж около 2008 г. Този свидетел не знае да са идвали от телевизия, нито геодезисти да слагат колчета. От 6-7 години имало С. по оградата на дворното място. От показанията на свидетеля С. С. /праводател на ответницата и бивш собственик на процесните имоти/, към момента на реституцията на имотите те представлявали някакъв разсадник и в тях имало 1-2 дръвчета. Наследниците го изчистили и изорали с багер и трактор, за да извадят корените. Мястото останало ливада. Не го заградили, защото бащата на свидетеля имал уговорка с трето лице да го ползва за пасище. Собствениците са ползвали мястото до м.08.2007 г., когато свидетелят разбрал, че то се гради и подал жалба. От м.08.2007 г. мястото било напълно заградено и собствениците, включително и свидетеля, вече не можели да влизат в него. Свидетелят започнал да пуска жалби до ПК, до областната администрация, до Кмета. През 2012- 2013 г. довел телевизионен екип с В. Б. , за да се види и заснеме, че мястото е заградено неправомерно. Освен, че било заградено, мястото се охранявало с жива охрана, а по-късно от кучета и С.. Преди да го заградят, лично М. Г. и съпругата му идвали да питат свидетеля дали продава имота. Свидетелят е правил много пъти опити, но с тази охрана, кучетата и С.-а не е можел да влиза в имота. Пазачите казвали на свидетеля, че това е собственост на М. Г. и той им е заповядал да не пускат никого. Свидетелят бил допуснат да влезе в имота веднъж през 2013 г. с геодезист, който трябвало да заснеме имота. Свидетелят и геодезистът били допуснати в мястото от свидетеля Т. К., на добра воля, без да предупреди и поиска разрешение от М. Г.. Т. К. по-късно казал на Г. и по този повод между тях имало скандал. След като заградил процесното място, М. Г. засадил в него дървета, направил беседка, бунар и сондаж за вода. Според свидетеля И. И. /приятел на бившия собственик С. С./, С. му е показвал имота. Знае, че С. имал проблеми с този имот от 2007- 2008 г., когато бил ограден. Тогава започнали и дела. Когато свидетелят е ходел със С., в имота имало охрана, която не ги допускала да влязат. Оградата била с мрежа от три страни /не била заградена лявата страна като застанеш срещу имота/. Сега имотът бил променен- били засадени дървета. Свидетелят знае, че е викана телевизия, но и екипа не бил допуснат вътре. С. бил писал жалби в полицията, в общината, но нямало съдействие. От показанията на свидетеля Г. Г. /баща на бившия собственик С. С./ се установява, че през 1997 г. се появили М. и Е. Г. , които искали да купят имота, но собствениците отказали да го продадат. Съседът им С., с когото водели дело за собственост, което той загубил, продал имота на Гьошеви. През 2007 г. Гьошеви заградили имота. През 2010 г., 2011 г. , 2012 г., 2013 г. продължили да го градят и към 2014 г. го заградили изцяло. Собствениците подали жалби в прокуратурата, но им казали, че не могат да образуват дело. Според свидетеля А. Г. /познат на бившия собственик С. С./, през 2005-2006 г. С. го помолил да посетят един обект, за да му даде съвет как да прекарат ток /свидетелят работел в Ч./. Когато отишли, видели недостроена сграда и машини пред нея. Имотът бил заграден само отзад. Откъм гробищния парк нямало ограда. Имало жива охрана, а после С.. С. нямал достъп до имота. Няколко пъти викал полиция, имало жалби до общината. Сега в имота били засадени доста дървета. Тоест, от показанията на всички разпитани по делото свидетели се доказва, че от м.08.2007 г. ищецът М. Г. е присъединил процесните два имота към закупения от него и съпругата му Е. Г. с предварителния договор от 08.07.2005 г. имот- заградил ги с обща ограда и е започнал да ги охранява, първоначално с жива охрана, а впоследствие със С. и кучета. Същото се установява и от представените по делото констативен протокол от 09.05.2013 г., съставен от експерт в служба „Земеделие“, в който изрично е записано, че двата имота са оградени с ограда от желязни колове и телена мрежа и се обработват, както и от договор за охрана на имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули от 18.04.2017 г., сключен от ищеца М. Г. за охрана на имотите. Видно от договор за строителство № 1648 от 27.02.1998 г., ищецът е сключил договор за строителство на еднофамилна жилищна сграда в съседния имот /имотът, предмет на предварителния договор/. На 03.04.1998 г. на същия е било издадено разрешение за строеж на тази сграда. Видно от удостоверение рег.№ 94-М-170 от 04.07.2007 г., за изграждане на жилищната сграда има одобрен проект № 59 от 1998 г. и сградата е била завършена в груб строеж към датата на издаване на удостоверението през 2007 г. Според свидетелите и заключението на в.л.инж.Д. Х., процесните два имота са били заградени като част от дворното място към жилищната сграда, като в тях са били засадени дървета и са изградени алеи, беседка и детска площадка. Това се установява и от представения по делото договор № 4 от 04.02.2014 г. с фирма „Босолар“ О., приемо-предавателен протокол и фактури за плащане на дейности по изграждане и поддържане на зелени площи. Видно от писмо изх.№ 1441 от 06.12.2007 г. на Директора на ОД „Земеделие и гори“- [населено място] до ищеца М. Г., на 19.09.2007 г. праводателят на ответницата С. Г. С., заедно с И. Г. С. и Г. С. Г. /тогава собственици на процесните два имота/ са подали жалба в Общинската дирекция „Земеделие и гори“- [населено място] за имот пл.№ ..... , който в този момент обхваща и двата процесни имота. По тази жалба ОД „ЗГ“ е постановила отказ. На 19.10.2012 г. праводателят на ответницата С. С. и брат му И. Г. С. са подали жалба вх.№ 94-00-581 до [община] с искане да бъде издадена заповед по чл.34 ЗСПЗЗ за изземване на земеделска земя /процесните два имота/ от фирма „ЕМ БГ“ О., с управител Д. Б.. Искането за издаване на такава заповед за изземване е било отхвърлено със заповед № РД-00-1299 от 10.10.2014 г. на Кмета на общината, с мотив, че заявителите не са се легитимирали като собственици на имотите, чието изземване по административния ред на чл.34 ЗСПЗЗ претендират. Тази заповед е била обжалвана и впоследствие потвърдена с решение № 456 от 02.11.2015 г. по адм.д.№ 2029 от 2014 г. на Кюстендилския районен съд /лист 206 от приложеното адм.дело № 432 от 2016 на Кюстендилския районен съд/. На 23.01.2015 г. по искане на Г. С. Г., С. Г. С. и И. Г. С. е издадена заповед № РД-00-89 от 23.01.2015 г. на Кмета на [община], с която на основание чл.223, ал.1, т.8 и чл.225, ал.1 ЗУТ е разпоредено на съпругата на ищеца Е. Г. и на синовете им В. М. Г. и Б. М. Г. в срок от три месеца да премахнат незаконната ограда в имоти № ..... и ..... . Заповедта е постановена, тъй като оградата е била изградена без необходимите строителни книжа и документи. С констативен протокол от 09.10.2014 г. е констатирано, че са извършили незаконен строеж- ограда. Видно от писмо изх.№ 94-00-603 от 01.03.2016 г. на Кмета на [община], на 01.02.2016 г. С. С., лично и като пълномощник на Д. Т. И. и Г. Д. И., е подал нова, трета жалба- заявление вх.№ 94-00-603 от 01.02.2016 г. с искане за издаване на заповед по чл.34 ЗСПЗЗ за изземване на процесните имоти от съпругата на ищеца Е. Г.. По същото е бил постановен мълчалив отказ на Кмета. Жалбата срещу този мълчалив отказ е била оставена без разглеждане с влязло в сила определение от 19.01.2018 г. по адм.д.№ 432 от 2016 г. на Кюстендилския районен съд. На 28.03.2016 г. съпругата на ищеца Е. Б. Г. е предявила срещу тогавашните собственици на имотите /праводателя на ответницата С. Г. С., И. Г. С., Д. Т. И. и Г. Д. И./ отрицателен установителен иск за собственост върху двата процесни имота. С влязло в сила решение № 88 от 10.02.2017 г. по гр.д.№ 528 от 2016 г. на Кюстендилския районен съд, потвърдено с решение № 170 от 23.07.2018 г. по в.гр.д.№ 459 от 2017 г. на Кюстендилския окръжен съд /недопуснато до касационно обжалване с определение № 246 от 14.05.2019 г. по гр.д.№ 48 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о./ този иск е бил отхвърлен. На 22.11.2017 г. частен съдебен изпълнител е извършил въвод във владение на процесните имоти на ответницата по настоящото дело К. Б. Г. . Изпълнително основание за образуване на това дело е нотариалния акт, по силата на който К. Г. е придобила имота от С. Г. С. и съпругата му М. Й. С.. С решение № 81 от 17.04.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 31 от 2018 г. и решение № 101 от 09.05.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 30 от 2018 г. Кюстендилският окръжен съд е отменил по жалба на третите на изпълнението лица М. Г. и Е. Г. /ищецът по настоящото дело и съпругата му/ извършеният от ЧСИ по изп.д.№ 91 от 2017 г. на 22.11.2017 г. въвод във владение на К. Г. /ответник по настоящото дело/ чрез отстраняване на длъжниците М. С. и С. С. от процесните имоти. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС достигна до следните правни изводи: От разпитаните по делото свидетели, включително и доведените от ответницата, безспорно се установява, че ищецът М. Г. и съпругата му Е. Г. са установили владение върху процесните имоти още през м.08.2007 г. и са ги владяли в продължение на повече от 10 години, поради което и на основание чл.79, ал.1 ЗС са ги придобили по давност. Владението им е било явно, спокойно, постоянно, непрекъснато и несъмнително: 1. Владението е установено не по скрит и не по насилствен спрямо собствениците начин, а чрез ограждане на процесните два имота към притежавания от ищеца и съпругата му съседен имот, с жилищна сграда в него, в общ двор. Предвид отговора на поставените по делото правни въпроси следва да се приеме,че опитите на бившите собственици да влязат в оградените от ищеца процесни имоти, воденето на геодезисти и телевизионни екипи, подаването на жалби в полицията, в областната администрация, в общината, исканията за издаване на заповед по чл.34 ЗСПЗЗ не са действия, с които може да се обезпокои /направи неспокойно/ владението на ищеца- защото това не са действия на владелците по установяване и поддържане на владение върху имотите по насилствен начин. 2. Имотите са били владяни от ищеца и съпругата му постоянно и несъмнително: владелците са оградили имотите в един двор заедно с притежавания от тях съседен имот, озеленили са ги, изградили са в тях съоръжения /част от процесните имоти била използвана за зеленчукова градина, а върху друга част били засадени дървета, изградени били алеи, беседка, детска площадка и водосъдържател на поливната система/, охранявали са ги с жива охрана и С. и не са допускали в ограденото място чужди хора, включително и бившите собственици. 3. С оглед дадения отговор на поставените въпроси, владението на ищеца и на съпругата му не е било прекъсвано. Не се доказа да са била осъществени нито една от предвидените в чл.81 ЗС и чл.116 ЗЗД хипотези на прекъсване на давността: В нито един момент ищецът или неговата съпруга не са признавали правото на собственост на ответницата или на нейните праводатели върху процесните имоти, напротив винаги и явно са оспорвали правата им. Безспорно установено е и че ответницата и никой от нейните праводатели не са предявили иск за защита на правото си на собственост срещу М. Г. и съпругата му Е. Г. /такъв иск не е бил предявен като насрещен нито по гр.д.№ 528 от 2016 г. на Кюстендилския районен съд, нито по настоящото дело/. А предявеният от съпругата на ищеца Е. Г. отрицателен установителен иск, по който е било образувано гр.д.№ 528 от 2016 г., няма за последица прекъсването на придобивната давност нито на ищцата по това дело Е. Г., нито на нейния съпруг и необходим неин другар по делото М. Г.. Предприетото на 22.11.2017 г. по искане на ответницата К. Г. принудително действие- въвод във владение от частен съдебен изпълнител- е било осъществено без наличие на годно изпълнително основание спрямо ищеца и съпругата му, поради което е било отменено с решение № 81 от 17.04.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 31 от 2018 г. и решение № 101 от 09.05.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 30 от 2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, като след влизане в сила на тези решения /по-малко от 6 месеца след въвода/ владението на ищеца и на съпругата му върху имотите е било възстановено. С оглед отговора на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, подаването на жалби в полицията, в областната администрация, в общината, исканията за издаване на заповед по чл.34 ЗСПЗЗ също не са действия, които биха могли да прекъснат владението. Неоснователно е възражението на ответницата, че настоящият спор бил разрешен с влязлото в сила решение по гр.д.№ 528 от 2016 г. на Кюстендилския районен съд, с което по същество е отхвърлен предявения от съпругата на ищеца М. Г.- Е. Г. срещу праводателите на ответницата К. Горовска отрицателен установителен иск за собственост на процесните имоти. Действително, съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3 от 2016 г. на ОСГК на ВКС, решението по това дело има сила на пресъдено нещо и по отношение на ищеца М. Г., който е бил необходим, макар и незадължителен другар на ищцата по делото и негова съпруга Е. Г.. С решението по гр.д.№ 528 от 2016 г. обаче не е разрешен със сила на пресъдено нещо настоящия гражданскоправен спор, тъй като между това дело и настоящото дело няма обективен идентитет: Предмет на гр.д.№ 528 от 2016 г. е било правото на собственост на праводателите на ответницата по настоящото дело К. Г. върху процесните имоти, установено към датата на приключване на устните състезания по това дело пред въззивната инстанция /15.05.2018 г./. Предмет на настоящото дело е правото на собственост на ищеца М. Г. върху същите имоти, но на различно и нововъзникнало правно основание: настъпването на нов юридически факт, от значение за правата на ищеца върху имотите- изтичането към датата на предявяване на иска на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок на владение, който срок, както бе посочено по-горе, не е бил прекъснат с предявяването на отрицателния установителен иск по гр.д.№ 528 от 2016 г. на Кюстендилския районен съд. Неоснователно е и възражението на ответницата за недопустимост/неоснователност на твърдението на ищеца за придобиване на имотите по давност поради противоречие с чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Действително, предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /нова, ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./, в съдебна практика константно се приема, че срокът на давностно владение за имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да започне да тече най-рано от 22.11.1997 г. /датата на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/, но не и преди датата на влизане в сила на решението на административния орган /ПК, ОСЗГ, ОСЗ/ за възстановяване на собствеността върху тези имоти. В конкретния случай правото на собственост върху процесните два имота е подлежало на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и реално е било възстановено с решение № 35 от 18.09.1996 г. на ПК- [населено място]. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, срокът на давностно владение за тези имоти е можел да започне да тече най-рано на 22.11.1997 г. Следователно, всяко установено след 22.11.1997 г. недобросъвестно владение, което е продължило повече от 10 години /каквото е и владението на ищеца по настоящото дело/, е можело да доведе до придобиване на имотите по давност. Поради всичко гореизложено, обжалваното решение на Кюстендилския окръжен съд следва да бъде отменено като вместо него следва да бъде постановено ново решение за уважаване на предявения положителен установителен иск за собственост. Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер на 2 594,50 лв., представляващи 100 лв. държавна такса за завеждане на делото, 359,50 лв. възнаграждение за вещо лице, 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 50 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и по 1000 лв. адвокатски възнаграждения за въззивната и касационната инстанция, намалени съобразно направените от ответницата възражения за прекомерност. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 260121 от 07.06.2021 г. по в.гр.д.№ 565 от 2020 г. на Кюстендилския окръжен съд, състав на гражданска колегия И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на К. Б. Г. от [населено място], [улица], ет.2, че М. В. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] е собственик на основание давностно владение, упражнявано в продължение на повече от десет години до 25.05.2018 г., върху следния недвижим имот: дворно място, заснето в кадастралната карта на [населено място], м.“М. “, одобрена със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като два имота: поземлен имот с идентификатор ..... с площ от 1083 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ..... с площ от 1083 кв.м. ОСЪЖДА К. Б. Г. с горепосочения адрес да заплати на М. В. Г. на основание чл.78 ГПК сумата 2 594,50 лв. /две хиляди петстотин деветдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.