Р Е Ш Е Н И Е № 518 гр. София, 17 януари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар К.Павлова и в присъствието на прокурора Я.Гебов изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1810 / 2011 г. Производството по делото e образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационните жалби на подсъдимия Х. Х. У. и пълномощника на подсъдимия Ч. Ч. Ч. против решение № 11 от 28.02.2011 г. по внохд № 814/2010 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия Х. Х. У. и допълнението към нея се сочат отменителните основания на чл. 348 , ал.1 , т. 1 – т.3 от НПК. Изтъкват се поредица от съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза и при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции, засегнали правото на подсъдимия на защита. Атакуват се изводите на съда за участие на жалбоподателя в организирана престъпна група за периода 23.02.2006 – 11.04.2006 г. и за наказателния му статус към момента на започване на престъпната дейност. Справедливостта на наказанието се оспорва поради отхвърлената възможност за приложение на чл. 66, ал.1 от НК и чл. 58 във вр. с чл. 55 от НК. Отправя се искане за отмяна на решението и за ново разглеждане на делото или алтернативно – за оправдаване на подсъдимия или намаляване на наказанието и условно осъждане. В заседанието пред касационната инстанция касаторът и защитата му поддържат жалбата по изложените съображения. В жалбата на пълномощника на подсъдимия Ч. Ч. Ч. също се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал.1 , т.1- т.3 от НПК. Акцентира се върху обективната несъставомерност по чл. 321, ал.1 от НК на инкриминираната дейност .Описват се две нарушения на процесуалните правила – неточно формулиране на обвинението в обвинителния акт и използване на споразуменията с други подсъдими като доказателства. Явната несправедливост на наказанията се мотивира с подценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства и постановяването на конфискация на недвижим имот, който е съпружеска имуществена общност. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия Ч. или , алтернативно – за намаляване на наказанието лишаване от свобода и отлагане на изтърпяването му съгласно чл. 66, ал.1 от НК и редуциране на конфискацията до ½ от недвижимия имот, посочен в присъдата. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му пледират в подкрепа на жалбата. Прокурорът изразява становище за отхвърляне на двете жалби като неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. Благоевград с присъда № 154 от 05.07.2010 г. по нохд № 119/2008 г. признал ·подсъдимия Ч. Ч. Ч. за виновен в това , че 1.за времето от 23.02.2006 г. до 20.04.2006 г. ръководил организирана престъпна група от три лица, създадена с цел извършване на престъпления по чл.280 от НК , поради което и на основание чл. 321, ал.3, пр.2, т.1 от НК във вр. с чл.321,ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години 2.през м.април 2006 г. на територията на община Гоце Делчев, при условията на продължавано престъпление умишлено склонявал и улеснявал Х. У., А. Т., М. Ч. и Г. А. да превеждат през границата на страната с Република Гърция групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 280 , ал.2, т.3 и т.5, пр.1 във вр. с чл.280,ал.1,чл.18 , ал.1 и чл. 20,ал.2 и ал.3, чл. 26,ал.1 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, глоба в размер на 1000 лева и конфискация на поземлен имот с площ от 450 кв.м в застроената част от село Б., община Хаджидимово. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия наказание шест години лишаване от свобода , търпими при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от което приспаднал срока на задържане като мярка за неотклонение. Наказанията конфискация и глоба били присъединени към наказанието лишаването от свобода. ·подсъдимия Х. Х.У. за виновен в това , че 1.за времето от 23.02.2006 г. до 20.04.2006 г. участвал в организирана престъпна група от три лица, ръководена от Ч.Ч. Ч., създадена да върши престъпления по чл. 280 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал.3 пр.2, т.2 във вр. с чл.321, ал.2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години 2.на 19.04.2006 г. в района на село Б. и село В., община Сатовча, обл. Благоевград, в съучастие с Ч. Ч. като подбудител и помагач, А. С. Т. и М. Л. Ч. като извършители умишлено склонил последните двама да превеждат през границата на страната четирима молдовски граждани, като деянието е извършено от организирана престъпна група и останало във фазата на опита по независещи от дееца причини , поради което и на основание чл.280, ал.2, т.3 и т.5 пр.1 във вр. с чл.280,ал.1 , чл.18,ал.1 и чл. 20 , ал.1,3 и 4 от НК и чл. 54 ог НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1 000 лева. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подсъдимия наказание четири години лишаване от свобода, търпими при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип , към което присъединил наказанието глоба в размер на 1000 лева. От срока на лишаване от свобода съдът приспаднал фактическото му задържане в изпълнение на мярка за неотклонение. Софийският апелативен съд , наказателно отделение, осми състав , с решение № 11 от 28.02.2011 г. по внохд № 814/2010 г. по описа за 2010 . потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. По жалбата на защитника на Ч. Ч. Ч. Възраженията на касатора са основателни единствено относно за размера на наложената конфискация. В останалата част жалбата следва да се остави без уважение по следните съображения: 1.Касационната проверка не намери доказателствена подкрепа на оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия . Обвинителният акт отговаря на процесуалния стандарт на чл.246 от НПК.Посоченото в касационната жалба отсъствие в титулната част на обвинителния акт на разпоредбата на чл. 26 от НК за обвинението по чл. 280, ал.2, т.3 и т.5 от НК по отношение на Ч. Ч. по никакъв начин не се е отразило на възможността му да разбере не само параметрите , но и фактическите и правни детайли на обвинението. Това така , тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт подробно са описани конкретните деяния, влизащи в състава на продължаваната престъпна дейност и изрично , на стр.8 , при правната им квалификация, е цитиран чл. 26, ал.1 от НК. В заключителната част тази информация отново е синтезирана на стр. 9 и дефинирана като продължавана престъпна дейност по чл. 26,ал.1 от НК. Обвинителният акт не разкрива непълноти или противоречия, осуетяващи основното право на подсъдимия да научи за какво престъпление е предаден на съд. Внимателният преглед на досието на делото и мотивите на атакувания съдебен акт не потвърждават твърдението на защитата за третиране на споразуменията с други обвиняеми като доказателствено средство. Напротив, споразумелите се лица – М. , Ч. и Т. са разпитани като свидетели при условията на чл. 118 , ал.1 , т.1 от НПК и въззивният съд се позовал на показанията им в това качество , а не на данни от споразуменията. Последните са цитирани единствено като процесуален факт, а не като доказателствен източник. 2.Неоснователни са и твърденията за обективна несъставомерност на инкриминираната дейност по чл. 321 ,ал.3, пр.2,т.1 от НК Опитът на защитата на подсъдимия да представи връзките между подсъдимите като обикновена съучастническа дейност е отхвърлен от предходната инстанция с убедителни законосъобразни разсъждения. Установено е , че подсъдимият Ч. е ръководил организирана престъпна група , включваща три лица. Лидерската му позиция е доказана от централното място , което той имал в организацията на превеждане през границата на страната на отделни лица или групи от такива без разрешение на надлежните органи на властта. Ч. контактувал с намиращите се в Гърция съучастници, давал нареждания за посрещане , настаняване и транспортиране на лицата, организирал и съгласувал маршрутите на движението им в страната и през границата. Подробно обсъдените от двете инстанции доказателства изключват инцидентност и спонтанност на тези действия и свидетелстват за структурирано сдружение с траен характер, готово да действа съгласувано и с обща престъпна цел, напълно съответстващо на дефиницията на чл. 93, т.20 от НК. 3.Настоящият състав не съзира явна несправедливост при определяне на наложените на подсъдимия Ч. наказания лишаване от свобода и глоба. Всички изтъкнати в касационната жалба смекчаващи обстоятелства са обсъдени още от първата инстанция , която е определила обема наказателна принуда близо до легалния минимум, изключващ по дефиниция възможността за претендираното условно осъждане. То се препятства и от високата степен на обществена опасност на подсъдимия , който е осъждан за престъпление за нарушаване на границата само две години преди инкриминираната дейност, но не е коригирал поведението си с респект към закона. Целите на наказанието по чл. 36 от НК са постижими при отмерената санкция, която не разкрива предпоставките на касационното основание по чл. 348, ал.1 , т.3 от НПК и не подлежи на ревизия в желаната от касатора посока. 4. Касационната жалба на защитника на подсъдимия е основателна в частта, с която се атакува наложеното наказание конфискация. При определянето му предходните инстанции са допуснали касационните основания на чл. 348 , ал.1, т.1 и т.2 от НК. Съдебните състави не са установил вещноправния статус на конфискувания имот въпреки данните за възможната му принадлежност към съпружеска имуществена общност Върховният касационен съд е имал възможността да отбележи задължението на съдебните състави да събират доказателства и изясняват имотното състояние на подсъдимия във всички случаи., когато законодателят предвижда наказанието конфискация Вж.Решение № 523 от 07.2011 г. по нд. № 530/201 г.,трето наказателно отделение на ВКС,Решение № 55 от 11.02.2010 г. по н.д.№ 678/2009 г. , второ наказателно отделение, Решение № 75 от 26.10.1987 г. по нд. № 66/87 г. , ОСНК и др. .Въззивният съд не е съзрял допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение, довело до доказателствен дефицит, което налага отмяна на решението в частта, потвърждаваща наказанието конфискация и връщане на делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на апелативния съд. По жалбата на подсъдимия Х. Х. У. Жалбата е изцяло неоснователна. 1.Не се установява наличието на предпоставки за отмяна на решението на касационното основание по чл. 348 , ал.1 т.2 от НПК, тъй като не са допуснати съществените процесуални нарушения, ангажирани от касатора. Твърдението за компрометиране на показанията на част от свидетелите , дадени в досъдебната фаза, поради това , че не са водени на родния им молдовски език, не държи сметка за разпоредбата на чл. 21,ал.2 от НПК.Според нея лицата, участващи в наказателното производство, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език, като в тези случаи се назначава преводач От досието на делото , става ясно, че оспорваните разпити са проведени с участието на преводач от руски език. Съдържанието на приложените протоколи не оставя съмнение, че разпитваните лица са владеели този език, тъй като са се запознали с текста и са го подписали .Не е нарушен и редът за прочитане на свидетелските показания, дадени от С. Б. С. С. и Р. Б.. Те са редовно призовани в Молдова, не са се явили на двете посочени от българския съд дати, който преценил, че не се налага разпита им по делегация. Некоректно се твърди от жалбоподателя, че защитникът на У. – адвокат Р., настоявал за подобен разпит. Той изразил подобно становище в хода на призоваването на лицата , но след приключване на процедурата , в съдебното заседание на 30.11 2009 г . заявил, че се присъединява към становището на прокурора, което е категорично – да се прочетат показанията на свидетелите и да бъдат приобщени към доказателствения материал по този начин. Не е нарушен и чл. 94, ал.1, т.5 от НПК . Х. У. при привличането си като обвиняем заявил, че не желае адвокат. Привличането на А. Т., за който защитникът твърди, че имал противоречиви интереси с Х., станало в същия ден, но няколко часа по-късно, поради което конфликт в позициите им не би могъл да се установи в по-ранен процесуален етап. / арг. от чл. 97 , ал.1 от НПК/. Настоящият състав не споделя разбирането на защитата за очевидно противоречие в интересите на обвиняемите, манифестирано в разпитите им като уличени лица, тъй като непредубеденият прочит на същите показва точно обратното /вж.л.18 и л.19 от т.2 на дознанието/.`Разминаванията в информацията, съдържаща се в дадените обяснения , не показва противоречивост, която би могла да уязви позицията на обвиняем, който не ползва адвокатска защита.Освен тези съображения касационната инстанция намира, че дори да беше допуснато нарушение в досъдебнатга фаза в посочения от касатора смисъл, то е ирелевантно в основната, съдебна фаза на процеса , в който Т. вече не е подсъдим наред с У., а има качеството на свидетел, поради което ,дори хипотетично, това нарушение е неотстранимо. За възраженията относно процесуалната недопустимост на одобрените от съда споразумения с обвиняемите Ч. и Т. ,освен изложеното по-горе във връзка с жалбата на подсъдимия Ч., касационният състав отбелязва, че влязлото в сила споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда и по силата на чл.413, ал.3 във вр. с ал.1 от НПК е задължително за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Оспорването му от трети лица извън предвидения инстанционен контрол, достъпен само за процесуалнолегитимирани страни, е недопустимо. 2. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК. Възраженията на защитата, че неправилно подсъдимият У. е осъден за участие в организирана престъпна група за периода 23.02.2006 г.-11.04.2006 г. съдържателно тангентира с оплакване за необоснованост , което не е предмет на касационен контрол. Доколкото обаче могат да се извлекат и доводи за едностранчиво и превратно обсъждане на доказателствения материал, определени като нарушение на материалния закон, касационната инстанция приема допустимостта им на плоскостта на твърдения за процесуални нарушения, но отхвърля тяхната основателност. Участието на У. в организираната престъпна група, ръководена от Ч., е базирано на целия доказателствен материал, подробно отразен в актовете на предходните инстанции, включително на цитираните от защитата показания на свидетеля У., както и данните от СРС. Касаторът неправилно свързва включването на У. в организираната престъпна група с първото установено престъпление по чл. 280 от НК. Въззивният съд подробно е изследвал естеството на престъпната дейност, реално осъществена от групата , и правилно стигнал до извода , че тя е предшествана от създаване на структура , включваща и У., за реализирането й. 3.На последно място не могат са бъдат споделени аргументите на защитата за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. Мотивът за извършените престъпления е съобразен в групата на смекчаващите отговорността обстоятелства , но неговата относителна тежест е балансирана с високата степен на обществена опасност на деянието, както и на дееца, който към момента на деянието вече е бил двукратно санкциониран за престъпления, свързани с контрола на границата.Върху размера на наказанията не оказва влияние в конкретния случая фазата на довършеност на престъплението по чл. 280 от НК , тъй като то се е ограничило до опит поради ефективността на граничните служби и изцяло по независещи от подсъдимия причини. Не намира нормативна основа и сравнението с наложеното на обвиняемия М. наказание поради базисното значение на принципа на индивидуализация на наказателната санкция. Водим от горното и на основание чл. 354 , ал.1 , т.1 от НПК и чл.354,ал.1, т.4 във вр. с чл.348 , ал.1 , т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 11 от 28.02.2011 г. по внохд № 814/2010 г. на Софийския апелативен съд частта му, с която е потвърдена присъда № 154 от 05.07.2010 г. по нохд № 119/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с която по отношение на Ч. Ч. Ч. е постановена конфискация на поземлен имот с площ от 450 кв.м в застроената част на село Б., Община Хаджидимово, Благоевградска област, при съседи- от изток- джамия , от запад-трап , от север- път и от юг-временни обекти, и връща делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд. Оставя в сила решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.