Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  284                                          София  01.04.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети март  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ :               МАРИЯ ИВАНОВА          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 559 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от БДЖ”П. превози”ЕООД гр. С.,представлявани от директора А. ,чрез процесуалния представител-юрисконсулт Я. против въззивно решение от 17.11.2008г.по в.гр.д. № 870 по описа за 2008г.на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 9.07.2007г.по гр.д. № 10567/2006г.на Районен съд София,75 състав в частта,в която са отхвърлени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и вместо това е постановено друго,с което е отменена заповед № Д* от 10.03.2006г.на директора на ППП София,с която на К. А. А. е наложено дисциплинарно наказание ”уволнение”,възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност ”началник влак при РЦПП София”,като е оставено в сила решението в останалата част,с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ и са присъдени разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт поради нарушение на закона и необоснованост и решаване на въпроса по същество с отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендира направените по делото разноски. С определение № 530 от 22.05.2009г. , ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените два въпроса - 1. за момента към който следва да се преценя наличието или не на системност на нарушенията по смисъла на чл.190 т.3 от КТ,когато едно от наложените наказания е било отменено-към момента на налагане на наказанието или към момента на преценката на законосъобразността на уволнението и 2.дали с оглед характера на основанието за уволнение по чл.190 т.3 от КТ,предполагащо извършени от работника три или повече нарушения на трудовата дисциплина – преценката на съда,че последно извършено от работника нарушение не е „тежко” по смисъла на чл.189 от КТ,е достатъчна за отмяна на уволнението. В съдебно заседание страните не се явяват,не се представляват и не вземат становище. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното решение са уважени двата иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и е отхвърлен този по чл.344 ал.1 т.3 от КТ. Въззивният съд е отменил наложеното на основание чл.190 т.3 от КТ, дисциплинарно наказание „уволнение” с мотива,че установеното нарушение на трудовата дисциплина,извършено на 5.02.2006г.от ищеца, в качеството му на заемащ длъжността „началник влак”,констатирано при проверка на влак № 1* в участъка на гара Пазарджик-гара Септември и изразяващо се в това,че не е „носил необходимите ценни образци-билети обр.310 и обр.313а и лист за отчитане на прихода,с което е създал предпоставка за несвоевременно уреждане на нередовните пътници и намаляване на приходите на „БДЖ”ЕАД”, не е тежко,тъй като за работодателя не били настъпили вредни последици. Този извод е направен след като е установено,че същия служител вече е бил наказван два пъти -със заповед № 67 от 13.05.2005г./за неотчетен своевременно събран приход/ и със заповед № Д* от 1.02.2006г./за вписване на невярна информация в придружителен лист обр.ІІ-121 за пристигането и престоя на влака в гара Костенец,с което е объркал оперативните анализи и е въвел в заблуждение дежурния ПП София. Тази заповед е била отменена след издаване на процесната заповед за уволнение/. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост при преценката на понятието за „системност”. Тезата на касатора е,че такова по смисъла на чл.190 т.3 от КТ е налице когато работникът е извършил три/или повече/отделни нарушения на трудовата дисциплина,като поне едно от тях не е наказано и нарушенията на трудовата дисциплина,за които наказанията са наложени, не са заличени. Без значение в тази хипотеза е тежестта на нарушението,за което не е наложено наказание. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора. Преценката за наличието или не на системност на нарушенията по смисъла на чл.190 т.3 от КТ, следва и може да бъде направена само към момента на налагане на наказанието. Това е правно релевантният момент, към който на работодателя е предоставена възможността за преценка -дали нарушителят е извършил три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, като при определяне на броя им се вземат предвид тези, за които не е наложено дисциплинарно наказание и тези, за които наложеното наказание не е заличено. Съответно и съдът,при осъществяване на контрола за законосъобразност на действията на работодателя-следва да приеме за релевантен- момента на налагане на наказание. В конкретния случай-тъй като към този момент-на ищеца вече са били наложени две наказания,които не са заличени/без значение,че впоследствие едното е отменено/-процесното се явява трето и същото обоснова хипотезата на чл.190 ал1. т.3 от КТ. По делото не е спорно осъществяването на нарушението –така както е описано в заповедта за уволнение. Спорна е била тежестта му и значението й –за налагане на най-тежкото наказание-„уволнение”. При налагане на дисциплинарно наказание- във всички случаи работодателят е длъжен да прецени извършеното нарушение съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, както и във всички случаи на оспорено пред съда наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, съобразно посочените в закона критерии. Тъй като фактическия състав на чл.190 ал.1 т.3 КТ предпоставя поне едно от нарушенията, обуславящи системността, да не е наказано- при преценката на тежестта му –следва като обективно утежняващ признак, да се вземат предвид и предходните нарушения на трудовата дисциплина, за които дисциплинарни наказания са наложени, но не са заличени. В случая-настоящият съдебен състав,отчитайки предходните нарушения и констатирайки, че настоящето /изразяващо се в това,че ищецът не е носил ценни образци за отчитане на прихода/, е сходно с предходните/за неотчетен своевременно събран приход и за вписване на невярна информация в официален документ/,като намира,че с наложените до този момент наказания не е постигнат целения ефект,като съобрази отговорността на заеманата от ищеца длъжност-„началник влак”и нейната специфика,с оглед значението на личния пример-за останалите служители, намира за неправилен извода на въззивния съд за това,че процесното нарушение не е тежко и че преценката за тежестта му следва да бъде направена –само с оглед причинените за работодателя вредни последици. Преценката следва да се прави –с оглед посочените вече факти, включително и като се отчете липсата на демонстрирана от страна на ищеца критичност към поведението си. Тъй като решаващите мотиви на въззивният съд- не се споделят от касационната инстанция,следва постановеният акт да бъде отменен. С оглед факта,че и двете предходни инстанции са се произнесли във връзка с извършването на нарушението и не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия,на основание чл.293 от ГПК спорът следва да бъде разрешен. Извършването на нарушението е установено. Както вече беше посочено - наложеното наказание съответства на извършеното от ищеца, не са допуснати нарушения на процедурата по налагането му, не са налице основания за незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение, поради което подадените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед направеното искане,в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски,които възлизат на 55 лева – за държавни такси. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение от 17.11.2008г.по в.гр.д. № 870 по описа за 2008г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К. А. А. ЕГН **********-със съдебен адрес: гр. С. бул.”Витоша”№ 1А ет.3 кантора 348 против БДЖ”П. превози”ЕООД гр. С., представлявани от директора А. искове, с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповед № Д* от 10.03.2006г.за уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: ”началник влак при РЦПП София” и за присъждане на сумата от 2 278.50лв.,представляваща обезщетение за времето от 15.03.2006г.до 14.09.2006г.,през което е останал без работа поради уволнението. ОСЪЖДА К. А. А. да заплати на БДЖ”П. превози”ЕООД гр. С. сумата от 55 лв./петдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски, за държавни такси. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1.     2.