Р Е Ш Е Н И Е № 360 гр.София 23.10.2014 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1452/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от З. Ю. Я., чрез адв. А. Р. от АК – К., против въззивно решение, постановено на 25.07.2012 г. по гр.д. № 387/2012 г. от Кюстендилския окръжен съд, в частта по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 880/08.07.2013 г. по процесуалноправния въпрос подлежат ли на доказване отрицателни юридически факти, в частност че уволненият работник или служител не е получавал трудови доходи в периода след уволнението за срок от 6 месеца. Производството по делото е било спряно поради висящо Тълкувателно дело № 6/2013 г. на ОСГК. След обявяване на тълкувателния акт, касационното производство е възобновено, като страните не са изразили допълнителни становища по поставения правен въпрос, нито по основателността на касационната жалба. С тълкувателното решение е даден отговор на повдигнатия правен въпрос и той е, че доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца – уволненият работник или служител. В тълкувателното решение е изяснено, че доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Да се приеме противното становище, че отрицателното фактическо твърдение за оставане без работа не подлежи на доказване от ищеца, означава твърдението да се приеме за доказано например в случаите, когато не е подаден отговор на исковата молба. Процесуалният закон не дава такава възможност, а съдебната практика на ВКС трайно приема, че липсата на отговор не освобождава ищеца от задължението да докаже правнорелевантните факти, на които основава претенцията си. Тежестта на доказване се разпределя по правилата на чл. 154 ГПК, доколкото не е предвидено нещо друго, с оглед фактическия състав на материалноправната норма, като всяка страна доказва фактите, на които основава своите искания или възражения, без значение дали тези факти са положителни или отрицателни. В тълкувателно решение е разяснено с примери, че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в Н. през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод, за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от Н. също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение. Декларацията обаче, с която ищецът декларира оставане без работа след уволнението, съставлява частен свидетелстващ документ, не е скрепена с наказателна отговорност по чл. 313 НК, и поради това не може да удостовери твърдяното обстоятелство. Въззивното решение в частта по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е постановено при съобразяване с дадения в Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС отговор. Други касационни доводи по чл. 281 ГПК, извън нарушение при разпределяне на доказателствената тежест относно установяване твърдяната от ищеца безработица, няма въведен от З. Я.. Касационната инстанция извърши проверка за допустимост на въззивното решени в обжалваната част и за валидността му, както и за допуснати от въззивния съд нарушения на императивни материалноправни норми, като не откри основания за нищожност, недопустимост или неправилност на проверявания съдебен акт. При така изложените съображения, въззивното решение в частта по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение 25.07.2012 г. по гр.д. № 387/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: