5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1031 С.,22.12.2011 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 837/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 14929 от 25.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 11790/2010 г. на Софийски градски съд. С обжалваната част на определението са отменени разпореждане за незабавно изпълнение от 30.03.2009 г. по гр. д. № 16559/2009 г. на Софийски районен съд, 65 състав, и издадената в производството по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, отхвърлено е подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу М. К. З. за сумите 145 120.50 лв. - главница, и 16 564.46 лв. - договорна лихва за периода 10.05.2008 г. - 20.03.2009 г., претендирани във връзка с договор за банков кредит № 1341/14.06.2007 г., и е обезсилен издаденият на 14.04.2009 г. въз основа на отменената заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист в полза на [фирма]. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е постановил недопустимо определение като е превишил обема на предоставените му от закона правомощия в производството по чл.419 ГПК, отменяйки неподлежащата на обжалване заповед по чл.417 ГПК по повод частна жалба срещу обективираното в съдържанието й разпореждане за незабавно изпълнение. Развива доводи, че уредената в чл.419, ал.1 ГПК процесуална възможност за обжалване е приложима само по отношение на разпореждането за незабавно изпълнение, не и спрямо заповедта за изпълнение, защитата срещу която се осъществява по друг ред - този на чл.414 във вр. с чл.422 ГПК. Твърди, че съдът не е зачел наличието на висящо производство по предявен срещу длъжника установителен иск с правно основание чл.422 ГПК и на практика се е произнесъл относно съществуването на претендираното със заявлението вземане във формалното производство по чл.419 ГПК. При условията на евентуалност в частната касационна жалба са релевирани оплаквания за неправилност на определението поради незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд за отсъствие на предпоставките по чл.417, т.2 ГПК във вр. с чл.418 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ответницата по частната касационна жалба М. К. З. от [населено място] оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 27.10.2011 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е частично допустима. Производството пред Софийски градски съд е образувано по частна жалба на М. К. З., с която по реда на чл.419 ГПК е обжалвано разпореждане на Софийски районен съд за незабавно изпълнение на парично задължение, предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК /извлечение от счетоводни книги на банката - заявител за задължения по договор за банков кредит/ в полза на [фирма]. Частната жалба е основана на съображения за нередовност на заявлението, с което е поставено началото на заповедното производство, и на документа по чл.417, т.2 ГПК, послужил като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В жалбата са направени искания за отмяна на заповедта и на разпореждането за незабавно изпълнение, за обезсилване на изпълнителния лист и за отхвърляне на заявлението. Въззивният съд е приел, че така подадената частна жалба е процесуално допустима с оглед разпоредбата на чл.419 ГПК. След като е преценил, че заповедното производство е инициирано с несъответстващо на изискванията на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК заявление и че представеното извлечение по чл.417, т.2 ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу посочения длъжник, съдът е постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и самата заповед за изпълнение, отхвърлил е заявлението по чл.417 ГПК и е обезсилил издадения изпълнителен лист. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е недопустима в частта, с която е обжалвано въззивното определение в частта за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в издадената в производството по ч. гр. д. № 16559/2009 г. заповед за изпълнение, за обезсилване на издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист и за отхвърляне на заявлението за издаване на изпълнителния лист на основание чл.418 ГПК. Определението, с което въззивният съд се произнася по подадена по реда на чл.419 ГПК частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, не подлежи на касационен контрол, тъй като е извън кръга на посочените в чл.274, ал.3 ГПК съдебни актове, за които е предвидена възможност за обжалване с частна касационна жалба. Същото не е преграждащо спрямо по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.3, т.1 ГПК/ и не разрешава по същество материалноправен спор за съществуване на вземането, предмет на заповедното производство /чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, а само временно препятства изпълнението на вземането до приключване на спора по иска с правно основание чл.422 ГПК. Недопустимостта да се обжалват въззивните определения, постановени в производство по чл.419 ГПК, е възприета в трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.274, ал.3 ГПК, намерила израз в определение № 245/12.03.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на І т. о., определение № 404/08.06.2010 г. по ч. т. д. № 444/2010 г. на ІІ т. о., определение № 283/17.03.2011 г. по ч. т. д. № 746/2010 г. и др. Предвид изложеното, частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима в посочената й част, а доколкото с настоящото определение само се констатира необжалваемостта на атакувания въззивен акт, без да се прегражда развитието на делото, определението в тази част не подлежи на обжалване. Частната касационна жалба е допустима в частта, с която е обжалвано определението на въззивния съд за отмяна на заповедта за изпълнение и за отхвърляне на подаденото от [фирма] заявление по чл.417 ГПК. Въззивното определение следва да се допусне до касационен контрол в обжалваната част с оглед вероятната негова процесуална недопустимост, релевирана с изричен довод в частната касационна жалба. Основателно е оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното определение в частта, с която въззивният съд е постановил отмяна на заповедта за изпълнение и е отхвърлил заявлението за нейното издаване. В нарушение на процесуалния закон - чл.413, ал.1 ГПК и чл.419, ал.1 ГПК, и в отклонение от формираната по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на ВКС, обективирана в определение № 68/18.01.2010 г. по ч. т. д. № 690/2009 г. на І т. о., определение № 347/04.06.2010 г. по ч. гр. д. № 311/2010 г. на ІV г. о., определение № 283/17.03.2011 г. по ч. т. д. № 746/2010 г. на ІІ т. о. и др., съставът на Софийски градски съд е приел, че разполага с правомощия да отмени заповедта за изпълнение и да се произнесе по основателността на заявлението за издаването й. Разпоредбата на чл.413, ал.1 ГПК постановява категорично, че заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само и единствено в частта за разноските, а чл.419, ал.1 ГПК предвижда възможност за обжалване и на обективираното в заповедта по чл.417 ГПК разпореждане за незабавно изпълнение. Както е посочено и в цитираните определения на ВКС, когато първоинстанционният съд е уважил заявлението и е издал заповед по чл.410 ГПК или чл.417 ГПК, защитата на длъжника срещу заповедта се осъществява посредством способа на чл.414 ГПК - чрез подаване на възражение за недължимост на претендираното в заповедното производство вземане, в който случай заявителят следва да предяви иск по чл.415 във вр. с чл.422 ГПК, за да установи съществуването на оспореното вземане. При наличие на императивна законова забрана за обжалване на заповедта за изпълнение, въззивният съд е разгледал подадената пред него недопустима частна жалба срещу заповедта за изпълнение и се е произнесъл по съществото й, отменяйки заповедта и отхвърляйки заявлението за издаване на същата. По този начин въззивната инстанция е излязла извън обхвата на предоставените й от процесуалния закон правомощия в заповедното производство и е постановила недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, като се прекрати и производството по частната жалба в недопустимата нейна част, насочена срещу издаването на заповедта за изпълнение. Частната жалба не съдържа самостоятелни доводи за незаконосъобразност на заповедта в частта за разноските, с оглед на което не може да се приеме, че е налице надлежно сезиране на въззивния съд с искане за отмяна на заповедта в частта, касаеща присъдените в полза на [фирма] разноски. Предвид констатираната частична недопустимост на частната касационна жалба и на въззивното определение не следва да се обсъждат наведените в частната касационна жалба доводи за неправилност на определението. Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] - [населено място], частна касационна жалба в частта, с която е обжалвано определение № 14929 от 25.10.2010 г. по ч. гр. д. № 11790/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено разпореждане от 30.03.2009 г. по гр. д. № 16559/2009 г. на Софийски районен съд, 65 състав, за незабавно изпълнение на парично задължение, обективирано в заповед за изпълнение, издадена по същото дело въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника М. К. З., обезсилен е издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист в полза на „У. [фирма] и е отхвърлено искането на [фирма] за издаване на изпълнителен лист на основание чл.418 ГПК. ОБЕЗСИЛВА определение № 14929 от 25.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 11790/2010 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отменена заповед за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по гр. д. № 16559/2009 г. на Софийски районен съд, 65 състав, в полза на [фирма] срещу М. К. З., и е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед по чл.417 ГПК срещу М. К. З. за сумите 145 120.50 лв. - главница по договор за банков кредит № 1341/14.06.2007 г., и 16 564.46 лв. - договорна лихва за периода 10.05.2008 г. - 20.03.2009 г., ведно със законни лихви и разноски, като ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от М. К. З. частна жалба вх. № 1030037/25.08.2009 г. в частта за обжалване на заповедта за изпълнение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :