Р Е Ш Е Н И Е № 85 София, 06.07.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 796 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Я. Н. Г., А. Д. К., Н. Д. К. и К. Д. К. , всички [населено място] обжалват и искат да се отмени Решение No 1768 от 10.11.2015 година по гр. възз.д. Nо 1765/2015 година на OС- Пловдив. С касационната жалба се поддържат доводи , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващ наличие на правен интерес. С постъпилия писмен отговор , ответникът по касация В. С. навежда доводи за липса на предпоставки за уважаване на касационната жалба. Ответниците по касация- Държавата , представлявана от МРРБ и ИА “Автомобилна администрация “ към МТИТС не вземат становище. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира : С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 15 от 23.02.2015 год. по гр.д. Nо 339//2013 год. на РС-Първомай изцяло и вместо него е постановил ново решение , с което е оставил бе разглеждане заявеният иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изм. ДВ. бр.49/2014 год./ , приемайки, че ищците нямат правен интерес, след като искат да се установят материално-правни отношение към момент , в който е влязъл в сила ПУП-РП , а се иска установяване грешка и непълнота в КП. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по въпроса за допустимостта на иска за констатиране грешка или непълнота в КК и КР / респ. КП/ на населеното място за недвижим имот по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изм. с ДВ. бр.49/14 година/ и наличието на правен интерес за ищците , при одобрен, влязъл в сила ПУП-РП и наличен титул за собственост на ищците/ съдебно решение/ за недвижим имот , заличен от КП в резултат на административни процедури . По правния въпрос С разясненията на т.2-4 на ТР 8/2014 год. на ОСГК на ВКС се приеха задължителни разяснения по приложението на чл. 53 ал.2 ЗКИР/ предл. до изм. с ДВ. бр.49/2014 год. / , в т.ч. и в хипотеза , аналогична на настоящата , когато водещ е искът за собственост, породен от обстоятелството не само на конкуриращото вещно права на собственост, а и от обстоятелството , че доколкото възстановената собственост би била нанесена като ПИ в КК и КР това нанасяне предполага засягане границите на имот, собственост на други лица. Преюдициален в тези хипотези е спорът за собственост , който следва да се реши на базата на събраните доказателства , а обстоятелството , че е налице влязъл в сила ПУП-РП не може да бъде отрицателна предпоставка за упражняване правото на иска за собственост , дори и тогава , когато същия е съединен с иск за отстраняване непълнота в КК и КР. По основателността на касационната жалба Решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Правният интерес е процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на установителен иск и е от категорията на абсолютните.всеки , който претендира да е носител на едно субективно материално право, засегнато в определена степен от поведението на друго лице , може да предяви иск пред съда и потърси защита за разрешаване на правния спор. В случая, съдебното исково производство е образувано по съединените искове на Я. Н. Г. , А. Д. К., Н. Д. К. и К. Д. К., последните трима заместили починалия в хода на делото Д. Н. К., срещу В. Д. С. , Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация / ИААА / към Министерство на транспорта информационните технологии и съобщенията и Държавата , представлявана от МРРБ с твърдението, че са собственици на имот No 1664- стар , с площ от 370 кв.м., попадащ УПИ –II ДАП в кв. 107 по плана на [населено място], одобрен със Заповед No РД-15-666/03.08.1994 год. при граници : УПИ- I озеленяване и УПИ – II, съставляващ новопопълнен ПИ No 2723, кв. 107 по плана на [населено място] по невлязла в сила Заповед No –РД- 984/23.11.2011 год. на Кмета на [община] и попадащ с 210 кв.м. от площта си в УПИ VII- 2687,2689 в кв. 107 по плана на [населено място], собственост на В. С. към минал момент , а именно този на попълване на КП с имот УПИ VII -2687,2689 в кв. 107 по плана на [населено място] въз основа на Заповед No –РД- 15-484/22.07.2010 год. на Кмета на [община], на основание наследство от покойната Я. К. К. и признати права на собственост с Решение No 517/ 31.03.2008 год. по гр.д. No 59/2008 год. на ОС-Пловдив , по уважения иск по чл. 108 ЗС срещу ответника В. С. по отношение на имот 1646, включен от 370 кв.м. в УПИ II- ДАП в кв.107 по плана на [населено място]. След постъпилите писмени възражения на ответниците по иска и релевираните доводи за липса на правен интерес и материално-правна легитимация като ответници от страна на Държавата и ИА“АА“-София, ищците са релевирали довод за нищожност на извършената съдебна делба , финализирана с Решение No 13 от 16.02.22011 година по гр.д. No 118/2004 год. на РС-Първомай. Безспорно установено по делото е , че с Решение от 10.11.2004 година по гр.д. No 118/2004 год. на РС-Първомай е допусната съдебна делба между В. С. и ИА“АА „- София на следния недвижим имот- УПИ II- ДАП в кв. 107 по плана на [населено място], целия с площ от 3 860 кв.м. В хода на делбата , по силата на Заповед No –РД-15- 484/ 22.07.2010 год. на Кмета на [община] въз основа на Решение V по Протокол 20/15.07.2010 година на ОЕСУТ при [община] този имот е разделен , като са образувани два нови имота- УПИ II- ДАП в кв. 107 по плана на [населено място] и УПИ VII -2687,2689 , разпределени съответно дял на ИА“АА“-София и В. С. с влязлото в сила Решение No 13 от 16.02.22011 година по гр.д. No 118/2004 год. на РС-Първомай. Съобразно констатациите на изслушана съдебно-техническа експертиза, по адм. д.No 316/2012 година на АдмС - Пловдив новопопълненият имот ПИ No 2723, кв. 107 по плана на [населено място]- собственост на ищците по делото, попада с 210 кв.м. в УПИ VII -2687,2689 в кв. 107 по плана на [населено място] - собственост на В. С. и със 160 кв.м. в УПИ-I озеленяване. Не е спорно, че при попълването на КП на [населено място] през 2000 по силата на Заповед РД-15-96/ 09.02.2000 година по искане на В. С. за заснемане и нанасяне на имот пл.No 2687 с площ от 1223 кв.м./от които 564 кв.м. включени в парцел II- ДАП и 659 кв.м. в парцел I- озеленяване/ е заличен имот пл. No 1664, собствеността на който имот е възстановена на първоначалните ищци по делото. В разрез с доказателствата по делото, категорично очертаващи спорния предмет- а именно , че е налице спор за собственост на 370 кв.м., съставляващи заличен имот пл. No 1664 и като „новопопълнен имот“ / по отменена Заповед на Кмета / ПИ No 2723, кв. 107 по плана на [населено място] , възстановена собственост на ищците , която попада с 210 кв.м. в УПИ VII -2687,2689 в кв. 107 по плана на [населено място] - собственост на В. С. и със 160 кв.м. в УПИ-I озеленяване и отразяването на тази собственост като териториална единица в КП на населеното място към актуалното състояние на КК и КР, въззивният съд неправилно е приел , че липсва правен интерес от защита на правото на собственост по силата на специалния иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изм. ДВ. бр. 49/2014 година / за установяване на твърдяното несъответствие и възстановяване при допуснати грешки или непълноти в КК и КР, съпътствани със спор за собственост върху засегнатия обект на собствеността. Обстоятелството , че искът за собственост следва да бъде разрешен към минал момент, доколкото именно в миналото е възникнала конкуренцията на вещните права , чието разрешение е част от предмета на спора , то не към минал –а към настоящия момент следва да се реши спора за правилното отразяване на тази собственост в КК и КР на населеното място към настоящия момент, като се приема със задължителните разяснения на ТР 8/014 година на ОСГК на ВКС, не лишава , а напротив обосновава правния интерес от заявения иск. Въззивното решение , като неправилно следва да бъде отменено изцяло, по отношение на всички ответници и бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд , по съществото на спора , като спорът за собственост бъде съобразени с всички доказателства по делото и силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения между някои от страните относно този спор.В предметната рамка на спора за собственост следва да бъде разгледани и наведеното от ищците възражение за нищожност по чл. 75 ал.1 ЗН на съдебната делба по гр.д. No 118/2004 год. на РС-Първомай и отражението на този спор по отношение на искането за отстраняване на непълнота в КК и КР на [населено място], като по приложение на чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изм. ДВ. бр.49/2014 год. / се съобразят разясненията на ТР 8/014 година на ОСГК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК , Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА и з ц я л о въззивно Решение No 1768 от 10.11.2015 година по гр. възз.д. Nо 1765/2015 година на OС- Пловдив и ВРЪЩА делото на въззивния съд , за ново разглеждане съобразно на дадените указания , друг състав на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: