Р Е Ш Е Н И Е № 413 гр. София, 24.11.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1350 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. П. Й., чрез адвокат Г. Г., против Решение № 269 от 14.07.2014 г. по в.н.о.х.д. № 434/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, V въззивен състав, с искане за отмяна и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане. Наведени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Нарушението на материалния закон е обосновано с липсата на умисъл у подсъдимия при извършване на деянието, а нарушението на процесуалните правила – с „липсата на третия кумулативен признак от законовото определение за археологически обект” и с внасянето на немотивиран и неясен обвинителен акт. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, и предлага той да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 9 от 28.02.2014 г. по н.о.х.д. № 243/ 2013 г., Видинският окръжен съд признал подсъдимия С. П. Й. за виновен това, че на 06.04.2012 г. в две жилища в [населено място], на [улица], № ..., ап. 2, и на [улица], № ..., ап. ..., в прилежащите към апартамент № ... гараж и избено помещение, в лек автомобил „Р. М.” с д.к. [рег.номер на МПС] и в служебно помещение на „В. клуб” държал повече от три археологически обекти – 1 055 бр. културни ценности на обща стойност 64 986 лева, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, съгласно глава VI, раздел ІІ от Закона за културното наследство (ЗКН), чл. 4, ал. 3 и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 3/03.12.2009 г. за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности и в сроковете по §5 и §6 от ПЗР на ЗКН, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от 3 години, на основание чл. 66 от НК, и наказание глоба в размер на 3 000 лева. Съдът отнел, на основание чл. 278, ал. 7 от НК, полза на държавата културните ценности – предмет на престъпление. В тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С решение № 269 от 14.07.2014 г. по в.н.о.х.д. № 434/ 2014 г., Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, V въззивен състав оправдал подсъдимия Й. за държане на предмети на обща стойност 2 466 лв, представляващи етнографски културни ценности и движими културни ценности, а в останалата част – за държане на всички археологически културни ценности, потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Въззивният съд върнал на подсъдимия предметите, за които бил оправдан. Касационната жалба на подсъдимия С. П. Й. е неоснователна. Не е допуснато наведеното от касатора нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Умисълът към престъпление се извежда от обективната страна на деянието, от осъщественото от дееца общественоопасно поведение. Приетите от съдилищата факти по делото разкриват, че подсъдимият Й. е държал на различни места многобройни и разнообразни по вид и изработка предмети от минали епохи, експертно определени като движими археологически културни ценности. Подсъдимият е събирал (по документи – наследил през 1997 г.) сечива и оръдия на труда от бронзовата епоха и античността; мъниста, медицински инструменти, фрагменти от стъкло и бронз, камея и инталии (геми) от античността, монети, части от бижута и бронзови пръстени от античността и средновековието, а изключително богатата му колекция от фибули нямала съвременен аналог дори във фондовете на Националния исторически музей и в Националния археологически и исторически музей на БАН. Видът на отделните предмети – корозирали, с наслоения, по някои от тях с полепнала пръст, дават сигурна представа у дееца за древния си произход и археологическа ценност. Подсъдимият Й. не е изпълнил задължителното изискване на §5 и §6 от ПЗР на Закона за културното наследство и в едногодишен срок от влизане на закона в сила не е поискал тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности. С поведението си е реализирал състава на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК. Престъплението е на формално извършване. За реализирането на престъпния състав е необходимо деецът да упражнява фактическа власт върху археологически обект, дефиниран като такъв по ЗКН и без да е изпълнена процедурата за идентифициране и регистриране по този закон. Апелативният съд извършил правилна преценка на всички инкриминирани предмети. Съобразявайки обстоятелството, че предмет на престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК могат да бъдат само археологически обекти, съдът законосъобразно оневинил подсъдимия Й. за държаните от него движими етнографски и други културни ценности. Така той отстранил повтарящото се процесуално нарушение при повдигане на обвинението, изготвяне на обвинителния акт и постановяване на присъдата. Субективната страна на деянието (пряк умисъл) не се заличава с дадените на подсъдимия Й. погрешни съвети и консултации, описани в жалбата, както и от допуснатите пропуски на обвинителната власт и на първоинстанционния съдебен състав да инкриминират и да осъдят подсъдимия за предмети, които не представляват археологически културни ценности. Правилно възизвната инстанция е приложила материалния закон по чл. 278, ал. 6 от НК и не е налице основание за оправдаване на подсъдимия, и за отмяна на обжалвания съдебен акт. Отсъства и проявление на посоченото от касатора нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Апелативният съд е обсъдил с дължимото внимание и грижа направените от подсъдимия и неговия защитник възражения, включително и неправилно обоснованите от тях тези по делото. Несъстоятелно е виждането на защитата, изразено в касационната жалба и в пренията пред въззивния съд, че след като няма информация за една вещ къде е открита, тя не може да бъде археологически обект. Това становище е погрешно, тъй като не намира законова опора. Понятието „археологически обект” е въведено в чл. 146, ал. 1 от ЗКН като движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода. Откриването на материални следи от човешка дейност чрез теренно проучване е правно регламентираната възможност за тяхното намиране, опазване и изучаване. Теренното проучване не представлява задължителна материалноправна предпоставка за означаване на определен обект като археологически. Теренните проучвания са основен източник на информация, тъй като само чрез законосъобразно проведените археологически разкопки от съответните специалисти и с приложените от тях научни методи, могат да се разкрият в най-пълна степен сведения за епохата, от която произхождат археологичните обекти, да се изведе съответното историческо значение на мястото, където те са открити и по този начин да се опази и изучава културно наследство на страната. Липсата на информация за произхода на археологическия обект – къде е намерен и на каква дълбочина в земните пластове, не заличава неговото качество, определено от експерт-специалист в научната област на историята и археологията. Незаконните разкопки, включително и иманярството, целят само неправомерно обогатяване с открития археологичен обект, но не предоставят възможност за неговото изчерпателно научно изучаване и равен достъп на всички граждани. Отразеното в касационната жалба схващане, че теренните проучвания представляват третият кумулативен признак от законово определение по чл. 146, ал. 1 от ЗКН е незаконосъобразен. Не е допуснато съществено процесуално нарушение и с изготвения за втори път обвинителен акт. Подсъдимият Й. е поддържал становище пред окръжния съд, че не е наясно в какво е обвинен. Обвинителният акт съдържа нужните законови реквизити по чл. 246 от НПК и очертава пределите на повдигнатото обвинение – време и място на извършване на изпълнителното деяние и предмета на престъпление. Допуснатите от окръжната прокуратура пропуски в правната оценка на инкриминираните вещи са отстранени от Софийския апелативен съд с въззивното решение. Посочените от касатора основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК не са проявени по делото. Обжалваният въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 269 от 14.07.2014 г. по в.н.о.х.д. № 434/ 2014 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, V въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: