Р Е Ш Е Н И Е № 168 София, 30.11.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2411 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Р. и С. Г. К. чрез пълномощника им адвокат Т. П. и насрещна касационна жалба на М. А. Р. чрез пълномощника й адвокат Т. И. против решение № V-109 от 27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1515 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Бургас, с което частично е отменено решение № 77/11.06.2015 г. по гр.д. № 418/2014 г. на Районен съд-Несебър, като вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на А. П. Р. и С. Г. К., че М. А. Р. е собственик, поради частична трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.2 СК на 30050/34750 ид.ч. от имоти с идентификатор 39164.15.297.11 и 39164.15.297.12; 43238/50000 ид.ч. от имот с идентификатор 39164.15.297.13 и 34590/40000 ид.ч. от имот с идентификатор 39164.15.297.18 и първоинстанционното решение е потвърдено в частта за отхвърляне на иска за пълна трансформация на лични средства за тези имоти, както и за отхвърляне на иска по чл.21, ал.1 СК по отношение на имот с идентификатор 39164.15.297.14. Ответниците по исковете А. П. Р. и С. Г. К. атакуват въззивното решение в частта за признаване частична трансформация на лични средства по отношение на четири от имотите с довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Ищцата М. А. Р. атакува въззивното решение в частта, с която исковете за признаване на пълна трансформация на лични средства са отхвърлени с довод за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. С определение № 307 от 6.07.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1) Оборена ли е презумпцията на чл.21 СК, ако продажната цена е платена от влог на единия от съпрузите, но не е изследван произходът на средствата по влога 2) Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осование. чл.23, ал.1 и 2 СК в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на единия съпруг, ако същото имущество е предоставено в обезпечение за дълг, за който двамата съпрузи отговорят ex lege в еднакъв обем пред кредитора и за което в договора за ипотека съпрузите признават общностния му характер 3) В случай, че трето лице изпълни след сключване на брака задължението на единият от съпрузите да плати цялата или част от цената на недвижим имот по предварителен договор, сключен от този съпруг преди брака, така платените средства лично имущество на този съпруг ли са, респективно закупените с тези пари имущества лична собственост на този съпруг ли са или са придобити в режим на СИО Въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване са относими към правния спор, квалифициран от въззивния съд по чл.23 СК вр. чл.23 от Договора между Н. република България и Съюз на Съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784/15.04.1975 г. на ДС, ДВ бр.12/1976 г. и поправен от МВнР, ДВ бр.17/28.02.2014 г. /съгласно който приложимо е правото по постоянното местожителство, т.е. българското право/. Съдът е приел за установено, че ищцата и П. В. Р., руски граждани, са сключили брак на 6.10.2007 г., прекратен със смъртта на съпруга на 3.12.2013 г., като процесните имоти са придобити на възмездно основание през време на брака им, от които на името на П. Р. имот с идентификатор 39164.15.297.14, а на името на М. Р. останалите четири. Обсъждайки доводите на страните и събраните доказателства, Окръжен съд-Бургас е приел за установено, че на 11.12.2007 г. (през време на брака), ищцата се е разпоредила чрез покупко – продажба с недвижим имот – лична собственост на значителна стойност – 4 млн рубли. На 27.12.2007 г., също чрез покупко – продажба се е разпоредила с недвижим имот – жилище, за сумата от 3547800 рубли, един милион от които е посочено че са заплатени към датата на продажбата. Следователно ищцата е разполагала със значителни средства от личен характер към края на 2007 г. и началото на 2008 г., извън редовните си доходи от трудова дейност, за които се установи че са в размер средно месечно от 102000 рубли и извън извършената през 2005 година покупко – продажба на жилище, съсобствено с дъщеря й. Тези средства са били достатъчни както за придобиване на правото на собственост на имоти в РБ, така също и за превеждане на сумата 750000 евро, от които е внесен дялов капитал при учредяване на търговски дружества на двамата съпрузи в България и за придобиването на 14 ниви от по 120000 рубли в Руската Федерация. Доколкото обаче за последните е отречена трансформация с влязло в сила решение, то следва да се приеме, че като не е направила този разход, ищцата е разполагала с още средства за плащанията, извършени за имотите в България. Предварителния договор, в изпълнение на който са сключени четири от процесните договори за покупко – продажба, е сключен на 18.06.2007 г. – преди сключване на брака (06.10.2007г.) и плащанията по него, извършени преди брака, съставляват влагане на средства с извънбрачен произход, т.е. лични средства на ищцата /в договора е уговорено, че към датата на подписването му се заплаща част от капарото, в размер на 13335 евро, а до 25.06.07 г. – на още 20095 евро/. Макар като страна по договора наравно с ищцата да е участвал и Г. Г., доколкото страните са уговорили и възможността окончателните договори да се сключат дори с посочени от купувачите трети лица, въззивният съд е приел, че сключването им само от единия от предварителните купувачи съставлява изпълнение на предварителния договор, съответно придобиването на правото на собственост само от ищцата води до извод, че и задължението за заплащане на цената е изпълнено от нея, при липсата на твърдения или доказателства за обратното. По тези съображения съдът е направил извод, че сумата 33430 евро е заплатена преди сключването на брака между съпрузите, поради което само на това основание по отношение на нея е опроверган съвместния принос и семейния произход на средствата. По отношение на сумите, превеждани от сметка 40817978804350001198 в „А. банк“ – М., съдът е приел, че същата съставлява лична сметка на ищцата, респ. - сумите по тази сметка съставляват лични средства на ищцата: на първо място от тази сметка са извършвани преводи на суми (по 10000 евро – общо 20000 евро) на 20.06.2007 г. – преди брака на страните, в полза на лицето Ал.Н.. Обстоятелството, че тези суми са преведени като дарение сочи разпореждане със сумите, което може да извърши само титуляра на сметката. На второ място, от тази сметка суми са превеждани и броени дни след сключване на брака (на 13.10.2007 г. са преведени 20000 евро в полза на продавача по договорите) и три месеца след сключването на брака (на 10.01.2008 г. за преведени 84500 евро по сметка на продавача по договорите). Предвид краткия срок от сключването на брака до превеждането на сумите и при липсата на доказателства по тази лична сметка да са постъпвали и средства със семеен произход или такива, придобити в резултат на съвместен принос, въззивната инстанция намира, че тези средства имат личен за ищцата характер. Направен е извод, че сумите, преведени от сметката на ищцата по сметка на Б., в размер на 20000 евро и 84500 евро, съставляват такива, преведени в изпълнение на предварителния договор и лични за ищцата средства. Останалите суми – две вноски от по 10000 евро и една вноска от 52000 евро са преведени на трети за делото лица, като изрично е посочено, че същите се превеждат с основание – дарение. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответниците по отношение имот с идентификатор 39164.15.297.11, , предмет и на договорна ипотека. Макар при сключване на договора за ипотека съпрузите да са се явили заедно и да са заявили че имотът съставлява СИО, доколкото към момента на ипотеката презумпцията за общност на чл.21 СК не е била оборена, явяването и на двамата съпрузи е било необходимо на осн. чл.24, ал.3 СК и нотариусът не би извършил нотариалния акт без участието и на двамата съпрузи. Но направеното от тях (в т.ч. и от ищцата) изявление, че имотът е СИО, не препятства възможността в по-късен момент да се претендира трансформация, по арг. и от т.4 на Тълкувателно решение №5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, според което участието на двамата съпрузи като купувачи при сключване на договора с нотариален акт не изключва възможността единият от тях да претендира трансформация на лични средства. Съдът е приел, че искът по отношение на имот с идентификатор 39164.15.297.14 и неоснователен, като е изложил съображения, че при придобиване на правото на собственост върху този имот като купувач е участвал само наследодателят Р.. Съобразно постановената в тази връзка съдебна практика – напр. Решение № 129 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 89/2010 г., IV г. о., ГК, „придобиването на жилище на името на единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия. Когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на собственост. Ако платилият цената е имал намерението да надари придобиващия съпруг - придобиващият съпруг става собственик по дарение, а ако платилият цената е имал намерение да го кредитира - придобиващият съпруг дължи връщане на заема. Другият съпруг може да участва в собствеността, само ако вещта се придобива в съпружеска имуществена общност“. (в този смисъл и Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о., ГК). По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: Оборена ли е презумпцията на чл.21 СК, ако продажната цена е платена от влог на единия от съпрузите, но не е изследван произходът на средствата по влога. Когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на съпружеска имуществена общност, придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на паричните средства, вложени в придобиването, като преценката се извършва съобразно нормативната уредба на съпружеската имущества общност към момента на плащането. В случаите, които плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г. /отм./, по който съгласно чл.19, ал.1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 е необходимо да се установи произхода на средствата по влога и да се докаже техния личен характер. В случаите, в които плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 2009 г., по който паричните влогове са изключени от обхвата на чл.21 и имат статут на „друго лично имущество“ по смисъла на правната норма, презумпцията на чл.21, ал.3 е опровергана и другия съпруг следва да установи, че е влагал средства при набиране на влога. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 и 2 СК в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на единия съпруг, ако същото имущество е предоставено в обезпечение за дълг, за който двамата съпрузи отговорят ex lege в еднакъв обем пред кредитора и за което в договора за ипотека съпрузите признават общностния му характер. С оглед отговора на първия въпрос, следва че дали придобито по време на брака чрез договор за покупко-продажба недвижимо имущество е съпружеска имуществена общност или лична собственост /изцяло или частично/ на единия съпруг, зависи единствено от характера на средствата, с които е заплатена покупната цена. Затова без правно значение за преценка статута на имуществото като съпружеска имуществена общност са изявленията на съпрузите, направени по повод обезпечаване на дълг, за който двамата съпрузи отговарят в еднакъв обем пред кредитора и за което в договора за ипотека признават общностния му характер, поради което и в тази хипотеза е допустимо установяване на трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 и ал.2 СК. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: в случай, че трето лице изпълни след сключване на брака задължението на единият от съпрузите да плати цялата или част от цената на недвижим имот по предварителен договор, сключен от този съпруг преди брака, така платените средства лично имущество на този съпруг ли са, респективно закупените с тези пари имущества лична собственост на този съпруг ли са или са придобити в режим на СИО. След като статута на придобито по време на брака имущество има характера на средствата, вложени при покупката му, то за да се приеме, че с изпълнение след сключване на брака от трето лице на поето от единия съпруг преди брака задължение да плати част или цялата покупна цена, придобитото става лична собственост на този съпруг, е необходимо да се установят облигационните отношения между третото лице и съпруга-длъжник и безвъзмездност в тези отношения, обусловили изпълнението на чуждото задължение, тъй като в противен случай презумпцията за съвместен принос не е опровергана. По основателността на касацинната и насрещната касационна жалба: В. решение е правилно. Неоснователни са доводите на ответниците А. Р. и С. К., че в противоречие с презумпцията на чл.21, ал.3 СК /чл.19, ал.3 СК –отм./ въззивният съд е приел, че при липса на доказателства за постъпване на семейни средства по влога на ищцата, то тези средства имат личен произход. При формиране на волята си, съдът е обсъдил релевантните доказателства в съвкупност с доводите на страните и е отчел спецификата на установените по делото факти – доходи на ищцата и наличие на лични средства от продажба на лично имущество, съществуване на банков влог на нейно име от преди брака, от който са извършвани преводи за покупка на имотите, както преди, така и непосредствено след сключването на брака. Мотивите за липса на доказателства за постъпване по личния влог на ищцата на семейни средства са изложени във връзка с необходимостта лицето, което опровергава законова презумция да проведе главно доказване, каквото е налице, когато от установените факти /както е в настоящия случай/ може да се направи безспорен извод за личния характер на средствата, с които е платена част от покупната цена. След като е установено, че влогът на ищцата съществува от преди брака и плащанията са извършени както преди, така и непосредствено след сключването на брака при липса на данни за наличие на семейни доходи, правилно съдът е формирал изводите си независимо от липсата на доказателства за движението на конкретните суми по влога. Н. се явява довода, че съгласно руското право влоговете на съпрузите са съпружеска имуществена общност. В случая към отношенията на съпрузите във връзка с придобитото в България имущество се прилага българското право, доколкото местоживеенето им /което обстоятелство не е било спорно по делото/ е било на територията на Република България /чл.23 от Договора между Н. република България и Съюз на Съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела/, а и плащанията са извършени при действието на Семейния кодекс от 1985 г. /отм./, при който и по българското право влоговете са със статут на съпружеска имуществена общност. Изводите на съда са основани не са погрешно прилагане на материалния закон и приемане, че влогът е лично имущество, а на обстоятелствата, че същият е съществувал и от него са правени плащания на покупната цена от преди брака. Неоснователен е и довода за необоснованост на извода, че ищцата е разполагала с достатъчно средства, тъй като по делото не е установен курса на рублата към еврото към момента на плащанията. Ищцата е представила доказателства за банковия курс на рублата към различни валути за периода 2003 – 2006 г., който ответниците не са оспорили, поради което за съда е липсвало основание да не зачете удостоверения по делото валутен курс и към момента на плащанията. Неоснователни са и доводите, касаещи приетия от съда момент на плащанията, основани на обстоятелството, че данъчните фактури са издадени от продавача по време на брака. Момента на плащанията е установен с представените документи за банкови преводи и изявленията на продавача и купувача в предварителния договор, а счетоводното оформяне и данъчното отчитане чрез издаване на фактури са неотносими при преценка дали заплащането на част от цената е станало преди или след сключването на брака. С оглед отговора на втория от въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, следва, че правилно въззивният съд е приел, че обстоятелството, че при учредяване на ипотека върху един от процесните имоти съпрузите са заявили, че същият е съпружеска имуществена общност, не преклудира правото на ищцата да установи трансформация на лични средства при придобиването му. Неоснователни се явяват доводите и относно споразумението от 4.07.2013 г. между продавача и купувачите по предварителния договор – ищцата и третото за спора лице Г. Г.. От една страна по отношение имот с идентификатор 39164.15.297.13, предмет на споразумението, съдът е признал трансформация само за тези суми, за които е установено, че са преведени от влога на ищцата, за които е прието, че е установен личния им характер. От друга страна в споразумението липсва посочване конкретен размер на сумата, платена от Г. Г., за която е постигнато съгласие, че е платена от ищцата. Твърдението на касаторите-ответници, че Г. Г. е платил цялата стойност на сградата не се подкрепя от волеизявленията в споразумението, че платената от него продажна цена /без уточнение, че се касае за цялата цена/ се счита платена от М. Р.. Неоснователни са и доводите на касаторката-ищец в насрещната касационна жалба, че по делото е установено, че цялата покупна цена на четирите процесни имоти, за които е призната частична трансоформация на лични средства, е заплатена с нейни лични средства. Представените банкови документи удостоверяват превод на парични средства за заплащане на покупната цена от личния влог на ищцата в размер на 137930 евро, в какъвто размер въззивният съд е признал трансформация на лични средства. Останалите три превода, за които са представени банкови документи /два за по 10000 евро и един за 52000 евро/ са на името на физически лица и в тях изрично е посочено основанието за даване на сумата – дарение. Обстоятелството, че видно от показанията на свидетеля Д., плащане на задължението на ищцата за покупната цена е извършвало и едно от лицата, получило чрез един от банковите преводи сума по дарение, при липса на доказателства какви са били отношенията между М. Р. и третото лице, погасило част от задължението й, не опровергава презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК-отм., действал към релевантния момент. Тъй като в тежест на ищцата е да опровергае презумпцията за съвместен принос, като чрез провеждане на главно доказване установи личния характер на средствата, с които е платена покупната цена, неотносими към изхода на спора са доводите й, че не е установено П. Р. да е имал доходи и съответно съпрузите да са имали общи средства. Поради изложените съображения въззивното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на касационните жалби разноските за настоящото производство следва да останат в тежест на страните, така както са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № V-109 от 27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1515 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: