1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 426 София,05.07.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 956 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. А. Г. Д. обжалва решение № Р-529 от 16.12.2019 г. по в.гр.д. 623/19 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 312 от 27.02.2019 г. по гр.д. 2483/118 г. по описа на РС – Велико Търново в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от А. Г. Д. против ППЗК „Доверие Миндя“ [населено място], конститутивен иск с правно основание чл. 58, ал.1 от ЗК за отмяна на решенията, взети от ОС на ППЗК “Доверие – Миндя“, проведено на 06.08.2018 г., за прекратяване дейността на ППЗК „Доверие Миндя“ и за обявяването й в ликвидация, за вземане на решение за назначаване на ликвидатор, за определяне на неговото възнаграждение и срока на ликвидацията, както и за упълномощаване на ликвидатора да извърши продажба на недвижимото имущество на ППЗК „Доверие – Миндя“ и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Касаторът излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: при наличие на основание за отвод, съмнение за липса на безпристрастност на съда, изразена многократно в писмена форма, същият не бил си направил отвод по делото, на основание чл. 22 от ГПК. Освен това съдът бил обсъдил доказателствата не съобразно тяхната доказателствена стойност и по този начин е формирал напълно порочни изводи. Не е изпълнил задълженията си по отношение на обсъждане на доказателствата. Счита, че допуснатите процесуални нарушения са съществени, довели до неправилност на съдебното решение. Освен това сочи обстоятелства за необоснованост на съдебното решение съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК, била изопачена истинската същност на установените обстоятелства с решение по т.д. 206/18 г. по описа на ВтОС. По отношение на протокол от 02.05.2018 г. били определени лица за член-кооператори. Този протокол бил нищожен и не можел да породи правни последици. Този протокол бил създаден от лица, които към този момент не били вписани за членове на УС и като такива не можели да приемат член-кооператори. По същата причина и ОС не можело да се утвърди тяхното членство, защото не можело да се утвърждава „правно нищо“. Съдът бил се позовал на протокол от 19.05.2018 г. от ОС на ППЗК „Доверие Миндя“ при условие, че ноторно му било известно, че такова общо събрание не било се състояло и не били взети решения, още по-малко за утвърждаване на член-кооператори. Същевременно се сочели нерелевантни решения. Така бил постановен порочен съдебен акт, решенията на ОС по протокол от 06.08.2018 г. били взети от лица, които не са член-кооператори и нямали нищо общо с кооперацията. В случая не се каело за външни лица, присъствали на събранието, а „събрание“, проведено от лица, които не са членове на кооперацията и взели решения, обвързващи кооперацията. Моли да се отмени решението. Сочи основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 , пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното съдебно решение. В изложението по чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК формулира следните правни въпроси: 1. Въззивният съд не бил обсъдил нито едно от възраженията във въззивната жалба , като не бил изложил доводи за установяване на фактите. Фактическите и правни изводи следвало да намерят израз в мотивите на решението съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК. 2. Въззивната инстанция следвало да отговори на всички доводи при извършване на проверка съгласно чл. 269 от ГПК. Твърди противоречие на даденото разрешение с т. 2 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че по отношение и на двата формулирана правни въпроса е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Ответникът ППЗК „Доверие Миндя“ оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. А. Г. Д. никога не бил член-кооператор на ППЗК „Доверие Миндя [населено място] и не можел да предяви иск против кооперацията. По този въпрос бил се произнесъл районен съд Велико Търново по гр.д. 693/16 г., решението било потвърдено, като това било потвърдено с решение по гр.д. 804/16 г. по описа на ОС – В. Търново, като решението не било допуснато до касационно обжалване с определение по т.д. 1042/17 г. Последващо същото лице отново правело опит да стане председател, като с решение по гр.д. 1118/16 г. не бил член кооператор и изборът му бил отменен. Решението на ОС В. Търново било обжалвано от А. Г. Д. и с определение по т.д. 1839/17 г. бил го оставил в сила. С решение на ОС – Велико Търново постановено по в.гр.д. 1006/16 г. т.нар. избор бил отменен, защото нямало член-кооператори, които да свикват общото събрание. Това решение било потвърдено, а впоследствие не било допуснато до касационно обжалване. В исковата молба били посочени като основание за приемане като член-кооператор на лицето А. Г. Д. протокол на УС от 06.06.2016 г. и протокол на ОС от 11.12.2016 г. с влязло в сила решение по т.д. 206/18 г. на ВтОС съда обявил за нищожни взетите решения от 11.12.2016 г. А. Д. нямал право на иск за отмяна решенията на кооперацията. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Окръжен съд – Велико Търново е бил сезиран с въззивна жалба срещу решение № 312 от 27.02.2019 г. по гр.д. 2483/18 г. по описа на РС – Велико Търново, с което е бил отхвърлен иска на А. Г. Д. за отмяна на решенията, взети от ОС на кооперацията от същата дата - 06.08.2018 г. за прекратяване дейността на кооперацията и за обявяването й в ликвидация, за вземане на решение за назначаване на ликвидатор, за определяне на възнаграждението му и срок на ликвидация, както и за упълномощаване на ликвидатора да извърши продажба на недвижимото имущество на ППЗК „Доверие Миндя“. Въззивният съд е приел, че с решение по протокол 1/06.06.2016 г. от заседание на УС на ответната кооперация били приети за член-кооператори лица, сред които и ищецът А. Г. Д., чието членство било утвърдено с протокол от 11.12.2016 г., не били оспорени в преклузивния срок съгласно чл. 58 от ЗК и били породили правно действие. С влязло в законна сила решение по т.д. 206/18 г. по описа на ВТОС по иск по чл. 29, ал.1 от ЗТР били приети за несъществуващи вписаните обстоятелства, въз основа на приети решения на ОС на 11.12.2016 г. С решение от заседание на УС на ответната кооперация от 02.05.2018 г. били приети 12 лица за член кооператори, като бил изключен ищецът А. Д.. Приетите решения за изключване били оспорени по реда на чл. 58 от ЗК, но нямало данни да е спряно изпълнението по чл. 61 ЗК. От решение на ОС от 19.05.2018 г. съдът е приел, че отново е изключен като член кооператор ищецът А. Г. Д.. Приетите решения били оспорени по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗК и правният спор бил предмет на разглеждане на гр.д. 1754/18 по описа на РС – В. Търново, по което била издадена обезпечителна заповед 1012/06.06.2018 г. чрез спиране на изпълнението на решението на извънредното ОС от 19.05.2018 г. за изключване на ищеца А. Г. Д. като член-кооператор до постановяване на решение по делото. Въззивният съд е приел, че УС , избран от ОС на 19.05.2018 г., УС, вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на кооперация от 31.05.2018 г., на проведено на 17.07.2018 г. заседание на УС на ППЗК „Доверие Миндя, [населено място], обективирано в протокол от 17.07.2018 г. приема решение за свикване на процесното извънредно ОС на 06.08.2018 г. с посочения дневен ред. Прието е, че съгласно представения списък на кооператорите на ППЗК „Доверие „Миндя“ са присъствали 31 лица. За 22 лица било доказано, че са член-кооператори, но за 9 лица, не било доказано. Съдът е приел, че с влязло в сила решение от 02.10.2017 г. било прието, че са отменени решенията на ОС от 05.03.2016 г. за избор на ищеца А. Д. като председател на Управителния съвет и Контролния съвет. С влязло в сила на 06.03.2018 г. решение по гр.д. 118/2016 г. по описа на ВтРС, било отменено решение на ОС на ответната кооперация от 23.04.2016 г. за приемане на членове, вкл. за приемане на А. Д. като член-кооператор и освобождаване на председателя, членове на УС и КС поради изтекъл мандат. Прието е, че ищецът е активно легитимиран да иска отмяна на решението на общото събрание, като към датата на провеждане на това общо събрание 06.08.2018 г. били в сила решения, с които били отменени проведени на 05.03.2016 г. и 23.04.2016 г. ОС на ответната кооперация за избор на ищеца А. Д. за председател на кооперацията, по аргумент, че същият не бил неин член-кооператор. Това обстоятелство обаче не обуславяло извод за липса на членствени права у ищеца към релевантната дата на провеждане на процесното ОС на 06.08.2018 г., доколкото ищецът бил обосновавал избора си на член-кооператор от УС на 06.06.2016 г. и решение на ОС от 11.12.2016 г. за утвърждаването му в това качество, за които решения по делото липсвали доказателства да са оспорени по реда на чл. 58 от ЗК. Прието е, че решение по т.д. 206/18 г. действа занапред, тъй като е постановено по иск по чл. 29 от ЗТР, влязло в сила на 05.02.2019 г., след провеждане на процесното ОС. Приетото решение от ОС на 19.05.2018 г. според въззивния съд, е извънсъдебно признание, че към тази дата А. Д. е член кооператор, както и че е налице спиране изпълнението на решението на ОС от 19.05.2018 г., на основание чл. 61 от ЗК. Приет е за неоснователен довода, че процесното ОС от 06.08.2018 г. било свикано от УС, който е незаконно избран. На основание чл. 20, ал.1 от ЗК, членовете на УС се избирали измежду членовете на кооперацията. Неоснователно, според съда, било и възражението, че е прието решение за свикване на процесното ОС от членове на УС, които не са член-кооператори. Членовете на избрания УС с решение на ОС на кооперацията от 19.05.2018 г., приел решение от 17.07.2018 г. за свикване на процесното ОС, вписан в ТРРЮЛНЦ на 31.05.2018 г., са приети за член-кооператори с решение на УС от 02.05.2018 г. и на 19.05.2018 г. Макар и да са предмет на оспорване по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗК по висящи дела 2338/18 г. и гр.д. 1754/18 г., двете по описа на ВтРС, доколкото било спряно изпълнението има на основание чл. 61 от ЗК, пораждали незабавно действие и последици в отношенията между член-кооператорите и следвало да се съблюдават в отношенията между член-кооператорите като евентуална тяхна отмяна с влязло в сила съдебно решение по иск по чл. 58, ал. 1 ЗК, щяло има действие занапред, поради което и оспорването по съдебен ред, оспорването на избора на УС, свикал процесното ОС и дали решението е прието законосъобразно е ирелевантно за изхода на настоящето дело, поради което не са налице основания по чл. 229, ал.1 т. 4 от ГПК. Въззивният съд е приел, че оспорването и евентуалната отмяна биха имали действие занапред. Тезата на ищеца, че при приемане от ОС на процесните решения не са присъствали член-кооператори, но са гласували като такива, е приета за недоказана. Прието е, че са присъствали 31 лица, от които с доказано членство 22, приети 8 тях на 2.5.2018 г. и утвърдени на 19.05.2018 г., изпълнението, на които не било спряно по реда на чл. 61 ЗК, поради което пораждат незабавно действие в отношенията между членовете-кооператори, а следователно и спрямо ищеца. Отмяната на решението по реда на чл. 58 ЗК с влязло в сила съдебно решение можело да породи действие занапред. От член-кооператорите, участвали на Общото събрание 10 били вписани в книга I и книга I, на кооператорите за внесена земя, както и дяловите вноски на ППЗК „Доверие Миндя“ [населено място], както и 4 приети за член-кооператори с решение на УС от 03.06.2018 г. и с утвърдено членство с решение на ОС от 23.06.2018 г., за които решения липсвали твърдения да са оспорени. Обстоятелството, че 9 от участвалите лица били с недоказано качество, към датата на провеждане на ОС, не водел до извод за незаконосъобразност на взетите решения. Участието на лица, които не са член-кооператори, не водел до незаконосъобразност на решението, доколкото не са опорочили волеизявленията на гласувалите член-кооператори. В тази хипотеза законосъобразността на приетите решения подлежал на проверка с оглед изискуемите кворум и мнозинство. Лицата, чието членство не било доказано, не се вземали предвид при отчитане на кворума и мнозинството. Броят на лицата, които не се легитимирали като член-кооператори, следвало да се приспаднат от броя на гласовете, на гласувалите „за“, взетите решения. След приспадането, без право на глас, се преценява мнозинството. Посочената логика при приложение в настоящия случай, и при наличието на предвиден спадащ кворум съгласно чл. 17, ал. 2 ЗК и чл. 19, ал. 2 от Устава, гласувалите в подкрепа на атакуваните решения, доказани 22 член-кооператори, формирали необходимото по закон и Устав мнозинство за приемане на съответните решения, поради което същите следвало да се считат за валидно приети, доколкото и не се установявали други нарушения по свикване и провеждане на ОС, предвид което е приел, че са законосъобразни решенията в обжалваната част. По отношение на соченото основание за отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК на съдебния състав в първата инстанция, е прието, че няма доказани обективни причини. Изводите на първоинстанционния съд изцяло били споделени от въззивния съд и нямало основание да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Допускането на касационно обжалване се извършва по отношение на обжалваното въззивно решение при условията на чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не може да се установят основания, от които да се направи извод, че решението е вероятно нищожно, поради това не е налице основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК. По отношение евентуалната недопустимост на съдебното решение, на изследване подлежат всички процесуални предпоставки за предявяване на иска, включително активната легитимация на ищеца да оспори процесните решения на Общото събрание. С оглед постановеното обезпечение чрез спиране изпълнение на решението на Общото събрание от 19.05.2018 г., за изключване на ищеца като член-кооператор, постановена по гр.д. 1754/18 г. по описа на ВтРС, следва да се приеме, че ищецът е легитимиран да оспори процесното решение на Общото събрание на кооперацията от 06.08.2018 г., тъй като след като с решение от 19.05.2018 г. е изключен като член кооператор, то към този момент е бил такъв, а следователно при спиране изпълнението на това решение и към 06.08.2018 г. (датата на процесните Общи събрания на съдружниците) е бил член-кооператор. Действието на решение № 33 от 24.01.2019 г. по т.д. 206/18 г. по описа на ОС – Велико Търново, влязло в законна сила, относно приетите за несъществуващи обстоятелства, включително относно избор на ищеца А. Д. за председател на кооперацията и приетото, че на общото събрание на 11.12.2016 г. присъствалите лица не са член-кооператори, следва да се приеме като релевантно само за посочената дата – 11.12.2016 г., след като на 19.05.2018 г. е прието, че А. Д. е член кооператор. Ето защо не може да се приеме тезата на ответната кооперация, че е установено между страните, че А. Д. не е активно материалноправно легитимиран да предяви исковете за отмяна на решения на Общото събрание на кооперацията от 06.08.2018 г. При извършената служебна проверка и с оглед доводите на ответника по касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че не е доказано, че ищецът не е член-кооператор към датата на атакуваното в настоящия процес от него на основание чл. 58 от ЗК решение на Общото събрание на ППЗК „Доверие – Миндя 06.08.2018 г. . По отношение евентуалната недопустимост на съдебното решение във връзка с преюдициални спорове между страните, настоящият съдебен състав намира, че гр.д. 1754/18 г. ВтРС е относно иск с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на решения на ОС на същата кооперация от 19.05.2018 г. Решението по същото не би могло да рефлектира върху решението по настоящото дело. Искът с правно основание чл. 58 от ЗК е конститутивен. Едва с влизане в сила на съдебното решение ще се прояви отмяна на взетите решения на 19.05.2018 г., включващи и избор на УС, взел решения за процесните решения на ОС от 06.08.2018 г. Следователно няма как да е релевантно към датата на вземане на решение за свикване на Общото събрание, проведено на 06.08.2018 г. По отношение предмета на т.д. 104/18 по описа на ВТОС, предявен от А. Д. срещу същата кооперация, отново не би могло да е преюдициално, тъй като исковете са с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и решението ще действа занапред, т.е. не може да рефлектира към правоотношението за установяване незаконосъобразност на решението на Общото събрание от 06.08.2018 г. По отношение соченото основание очевидна неправилност, настоящият съдебен състав намира, че не може да се установи неправилност на съдебното решение, без да се извърши същинска проверка на основание чл. 281, т. 3 от ГПК. Очевидната неправилност, следва да може да се установи само от съдебния акт, като от същия се разкрият основания за отмяна като неправилно приложение на материалния закон, поради приложение на несъществуваща правна норма или норма, приложена в обратен на действителния смисъл, респ. ако е налице съществено процесуално нарушение, което води до неправилност на обжалвания акт или са нарушени правилата на формалната логика, така че също вследствие на това е постановен необоснован съдебен акт. В случая, такова основание не може да се установи. По отношение на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси: По отношение на процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236 , ал. 2 от ГПК, по принцип е правен въпрос, значим за изхода на спора. Но в случая въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение 1 /2001 г. на ОСГК на ВКС, както и Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в константната практика на ВКС. Поради това не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд на първо място е изградил изцяло изводите си въз основа на данните по делото, като е разгледал възраженията на въззивния жалбоподател в исковия процес, както и основанията, посочени във въззивната жалба. Въззивният съд е приел за установени определените факти, както са посочени, проведеното общо събрание на кооперацията. След анализ на доказателствата е посочил, кои лица приема за член-кооператори и за кои не е установил това обстоятелство. Разглеждайки влезлите в сила съдебни решения, както и акта по допуснато обезпечение е определил и активната легитимация на ищеца. Така въззивният съд не се е отклонил от задължението си като инстанция по същество да се произнесе кои факти приема за установени и кои, не. В изпълнение на това задължение, въззивният съд е изложил мотиви, като изцяло в съответствие с практиката на ВКС е разрешен поставеният правен въпрос. Изцяло в съответствие с тълкуването на посочената от касатора норма на чл. 269 от ГПК в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е разгледал оплакванията на въззивния жалбоподател и е изходил от фактите и констатациите, които са установени и в рамките на сочените основания за неправилност на въззивното решение. Въззивният съд е разгледал всички доводи и възражения на въззивния жалбоподател, като не се е отклонил от задължителното тълкуване на нормата на чл. 269 от ГПК да се произнесе по въззивната жалба, без да се отклонява от сочените основания във въззивната жалба. Основните доводи на въззивния жалбоподател са били с нарушено право на защита, поради нередовно призоваване на жалбаподателя като ищец пред първата инстанция. Но въззивният съд е отговорил на всички доводи на страната, поради което не може да се приеме, че е налице разрешение в отклонение от задължителната практика на ВКС. Изцяло с оплакванията за неправилност на въззивното решение са изводите, свързани с установяване действителния брой членове на кооперацията и гласувалите на процесното общо събрание. В настоящето производство по чл. 288 от ГПК, въпросите за неправилност, респ. правилност на въззивното решение, не могат да се разглеждат. Поради това по отношение на този правен въпрос не може да се приеме, че е налице соченото основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. При този изход на делото, на ответника по касация следва да се заплатят разноски. Доказано е , че ответникът ППЗК „Доверие Миндя“ е представляван от адв. Ч. пред касационната инстанция. От представения договор за правна защита и съдействие, сключен между кооперацията и адв. Ч., се установява, че са платени 600 лв възнаграждение, удостоверени като получени от представляващия адвокат. Следователно е доказано заплащането на разноски. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят направените разноски и за настоящето производство. Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № Р- 329/16.12.2020 г. по гр.д. 20194100500623 по описа за 2019 на Окръжен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на ППЗК „Доверие Миндя“, ЕИК[ЕИК] [населено място], [община] сумата от 600 лв, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените разноски по делото пред настоящата инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: