10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр. София, 19 май 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……..….Мира Недева…...........……и в присъствието на прокурора……….……Антони Лаков……..…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1356 по описа за 2016 г.
Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. Д. М., защитник на подсъдимите М. М. Р. и П. С. В., срещу решение № 235 от 08.11.2016 г., постановено по внохд № 154/16 г. на Варненския апелативен съд (ВАС).
С жалбата се релевират и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК.
Материалната незаконосъобразност се твърди поради несъставомерност на деянията. Последната е аргументирана с отсъствие на нарушения от страна на подсъдимите на норми от специални закони и подзаконови нормативни актове, които следва да попълнят бланкетната диспозиция на престъплението по чл. 123 от НК.
За съществени процесуални нарушения се сочат липсата на доказателствен анализ; без мотивното кредитиране единствено на онази част от доказателствата, обслужваща обвинителната теза; липсата на протокол по делото за случаен избор на съдебни заседатели; липсата на отговор по направените от защитата възражения; разглеждане на производството от първоинстанционния съд по реда на чл. 371, т. 1 от НПК при несъгласие на пострадалите; осъждане на подсъдимите по не предявени с обвинителния акт обвинения.
Явната несправедливост на наложените на подсъдимите наказания се обосновава с довод за прекомерност поради несъответствие с целите по чл. 36 от НК.
С касационната жалба, при условията на алтернативност, е направено искане за оправдаване на М. М. Р. и П. С. В.; за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС или за значително намаляване размера на наложените на подсъдимите наказания.
Въззивното решение се обжалва и в гражданско осъдителната му част с искане за отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен поради липса на доказателства за съставомерност на извършеното деяние или за намаляването размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция касационната жалба се поддържа лично от подсъдимите и упълномощения им защитник на посочените основания и по изложените в нея доводи. В срока по чл.351, ал.3 от НПК е депозирано допълнение към жалбата, в което се излагат аналогични съображения.
Частният обвинител Г. Д. не се явява и не се представлява. На основание чл. 351, ал. 3 от НПК от повереника й адв. Б. Б. е постъпило писмено възражение срещу подадената от подсъдимите касационна жалба. Изтъква се провеждането на формални и лишени от практическа насоченост ежедневни инструктажи; необозначаване на електропровода, респективно нарушение от подсъдимите на чл. 54, т. 3 , б. „а” от Наредба № 2/2004 г.; цялостно неизпълнение на задълженията им във връзка минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строителния процес, което е в причинно – следствена връзка с настъпилия резултат. Изразява се несъгласие с оплакванията в касационната жалба за незаконен съдебен състав, за порок в доказателствената дейност на съда и за прекомерност на наложените на подсъдимите В. и Р. наказания.
В съдебното заседание гражданският ищец и частен обвинител П. Р. М. не се явява и не се представлява. От повереника й адв. С. З. – С. в законовия срок е подадено възражение срещу касационната жалба с доводи за: съставомерност на деянието от обективна и субективна страна; отстранени противоречия относно обезопасяването на високорисковите съоръжения; изяснено съпричиняване на престъпния резултат от неустановени по делото лица; липса на едностранчиво или превратно тълкуване на наличните по делото доказателства; липса на неотстранени противоречия между същите, довели до порок във вътрешното убеждение на съда; формиране на съдебния състав на ШОС с оглед действащите към момента разпоредби на ЗСВ и съответност на наложените на подсъдимите наказания с личната им и тази на деянието обществена опасност.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената касационна жалба и оставяне в сила на обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 24 от 21.11.2014 г., постановена по нохд № 115/2014 г. на Шуменския окръжен съд (ШОС) подсъдимите П. С. В. и М. М. Р. са признати за невиновни в извършено престъпление по чл. 123, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК за първия и по чл. 123, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК за втората.
Въззивното производство е инициирано по протест от Окръжна прокуратура – Шумен и жалби от частния обвинител Г. Д., и гражданския ищец и частен обвинител П. М..
С решение № 74 от 24.04.2015 г., постановено по внохд № 386/2014 г. ВАС отменил първоинстанционната присъда изцяло и върнал делото за ново разглеждане на ШОС.
С присъда № 5 от 12.02.2016 г., постановена по нохд № 213/2015 г., ШОС е признал подсъдимите П. С. В. и М. М. Р. за виновни в това, че на 07.07.2011г. в [населено място], Индустриална зона, като управители на [фирма] - [населено място], изпълняващо съгласно договор от 15.04.2011 г. строително-монтажни дейности на обект „Монтаж метална конструкция хале“ в ПИ [номер] в местност „Д.“ по кадастралния план на [населено място], причинили смъртта на повече от едно лице – П. З. Д. и Б. С. Б. – и двамата от [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /извършване на строително-монтажни работи/, изразяващо се в неизпълнение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ, чл. 15, ал. 1, чл. 16, т.1, буква „в”, чл. 54, т. 3, б. „а” от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като след деянието П. В. е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалите, поради което ги е осъдил както следва: П. С. В. - на основание чл. 123, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години; М. М. Р. - на основание чл. 123, ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК - на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на П. Р. М. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 830 лева.
В тежест на подсъдимите са възложени направените в производството разноски.
С присъдата ШОС се е произнесъл и по веществените доказателства по делото, като е постановил унищожаването им след приключване на съдебното производство.
Въззивното производство пред ВАС е образувано по жалба на защитника на подсъдимите, жалба от повереника на частния обвинител Г. Д. и жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител П. М..
Със сега обжалваното решение № 235 от 08.11.2016 г., постановено по внохд № 154/16 г., ВАС е изменил първоинстанционната присъда, като е увеличил определения на М. Р. изпитателен срок от три на четири години и присъденото на П. М. обезщетение за неимуществени вреди на 50 000 лева. С решението двамата подсъдими са осъдени да заплатят сумата от 400 лева държавна такса върху увеличения размер на уважения гражданския иск.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за частично основателна.
От направените с нея и с писменото допълнение оплаквания, на първо място следва да бъдат разгледани онези, ангажиращи основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото неправилното приложение на материалния закон се твърди, че е резултат от допуснати от съдилищата съществени процесуални нарушения.
Твърдението за незаконен съдебен състав, формиран от първостепенния съд е несъстоятелно. Видно от протокола, съдържащ се на стр. 3 от повторно образуваното производство пред ШОС, изборът на докладчик е извършен в съответствие с принципа на случаен подбор при разпределението на делата съгл. чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Замяната на единия от съдебните заседатели с друг, без това да бъде извършено чрез електронно разпределение, за което по делото да е наличен документ, не сочи на процесуално нарушение, още по-малко на такова от категорията на абсолютните. Идентично възражение, правено и пред въззивната инстанция, е получило отговор в достатъчен обем (стр. 19 от обжалваното решение), който не следва да бъде преповтарян в неговата цялост. Разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗСВ, изискваща за всяко дело да се определят основни и резервни съдебни заседатели на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, в сила от 09.08.2016 г. няма ретроактивно действие по отношение на образуваното през 2015 г. нохд № 231 по описа на ШОС и извършената на 15.07.2015 г. в открито съдебно заседание замяна на съдебен заседател. Това следва и от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, съгласно която обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Замяната на съдебния заседател Р. Р. със съдебния заседател М. П., направена по искане на защитата с доводи за наличие на процесуални пречки по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НПК, съставлява законосъобразно предприета от ШОС мярка за осигуряване на справедлив процес с оглед стандартите на чл. 6 от КЗПЧОС.
Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение поради разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 1 от НПК въпреки несъгласието на частния обвинител Д. и гражданския ищец и частен обвинител М., е неоснователен. Страните в процеса разполагат с правото да обжалват постановените съдебни актове само в случай, че същите засягат техните права и законни интереси, но не и тези на другите участници в производството, а в случая съдебният акт не е обжалван от частните обвинители. В съдебното заседание пред ШОС от 15.07.2013 г., след направено искане от страна на подсъдимите и защитата, разглеждането на делото е започнало първоначално по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, независимо от липсата на съгласие от страна на Г. Д. и П. М.. Посоченото процесуално нарушение обаче, не е довело до ограничаване правата на последните в процеса, доколкото с последващо определение № 389 от 30.10.2015 г. (стр. 97-98 от нохд № 213/2015 г.), ШОС е отменил даването на хода на делото по посочената по-горе диференцирана процедура и е разгледал производството по общия ред.
Настоящият състав не намира за основателна и отправената с касационната жалба и допълнението към нея критика досежно доказателствената дейност на въззивния съд. Не е налице не обсъдено и не отстранено от съдилищата противоречие между обясненията на подсъдимата Р. и показанията на свидетеля М. М. относно положения от последния подпис за проведен инструктаж. Видно от протокола от проведеното от ШОС съдебно заседание на 15.07.2013 г. (стр.78) М. не е отрекъл по категоричен начин на 07.07.2011 г. да се е подписал за това, че е инструктиран. Точно обратното, заявил е възможност подписът да е негов при липса на категоричен спомен относно полагането му. Обстоятелството, че свидетелят и останалите работници на [фирма] ежедневно са се подписвали за проведените им инструктажи в офиса на фирмата в определена за целта тетрадка се извежда и от дадените в хода на досъдебното производство показания на М., приобщени от първостепенния съд по съответния за това процесуален ред. В мотивите както на първоинстанционната присъда, така и на обжалваното решение въпросът за формалността на провежданите периодични и извънредни инструктажи и липсата на конкретика по отношение на опасностите във връзка с работата, предвидена за деня, включително и на инкриминираната дата, е обсъден в пълнота. Идентично с направеното пред въззивния съд е оплакването за превратно тълкуване съдържанието на писменото доказателство „технически паспорт на скеле”. Прочитът на същото и на приложената на стр. 132, т. I от досъдебното производство Инструкция за безопасна работа при изграждане, ползване и демонтаж на подвижни скелета не налага различен от направения от ВАС извод относно отсъствието на безусловно задължение на работниците за разглобяване на подвижното скеле, използвано на обекта на [фирма]. В допълнение следва да се добави, че в т. 6 от раздел „Използване на подвижно скеле” от посочената инструкция е предвидено придвижването на скелето да става на безопасно разстояние от електропроводите. На внимателна проверка, в съответствие с изискването на чл. 107, ал. 5 от НПК са подложени доказателствата във връзка с неизпълнение задълженията на подсъдимите по осигуряване безопасните условия на труд на строителната площадка, обезопасяването на високо волтовия електропровод и липсата на извършена оценка на риска от работата с такъв електропровод. Оплакването за осъждане на подсъдимите по неподдържано от прокуратурата и не присъстващо в диспозитива на обвинителния акт обвинение, обсъдено на стр. 11, 12 и стр. 13 от обжалваното решение, е неоснователно. Действително, в обстоятелствената част на обвинителния акт нарушението по чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е посочено цифрово, както това е направено в диспозитива на същия. Съгласно цитираната разпоредба инструктажът по безопасност и здраве има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа. От съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт (стр. 4) е видно, че посоченото нарушение е описано словесно във връзка с не постигане целите на провежданите от подсъдимите инструктажи от една страна поради техния повърхностен характер, а от друга поради не запознаването на работниците с конкретната опасност на обекта. По делото е установено по несъмнен начин, че мерки за отделянето на въздушния електропровод чрез обозначителни ленти или указването му като опасен за работещите на строителната площадка чрез предупредителни знаци или табели, не са предприети. За наличието на този електропровод на работниците на [фирма] не е извършен и специален инструктаж. Преценката за тази опасност на строителния обект и възможността за извършване на строително-ремонтни дейности в определен периметър е следвало да бъде извършена на първо място от подсъдимите и след това от работниците. В тази връзка, съпричиняването от страна на пострадалите Д. и Б. правилно е отчетено като резултат не от неизпълнени от тяхна страна задължения по демонтаж на скелето, а във връзка с несъобразяването на съществуващата на обекта опасност. Противно на твърдението на защитата, фактът, че за настъпването на съставомерния резултат са допринесли и служители на [фирма] /понастоящем [фирма]/ е обсъден в контекста на нарушеното изискване най-долният проводник на въздушния електропровод да е на отстояние 7 м. от земята в урбанизирани територии. Съпричинителската дейност на посочените служители и на работниците е взета предвид както при определяне на наложените на подсъдимите наказания, така и при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди (стр. 8,9 и стр. 10 от мотивите на първоинстанционната присъда; стр. 18 и 19 от въззивното решение).
С подадената касационна жалба, допълнението към същата, както и в съдебното заседание пред касационния състав, защитата сочи за съществено процесуално нарушение драстичното противоречие между постановлението за привличане на В. и Р. като обвиняеми и обвинителния акт, доколкото в последния липсват редица нарушения, посочени в постановленията, за които не е постановено частично прекратяване на производството. Видно от стр. 45 – 48, стр. 50 – 52 от т. I на досъдебното производство, както и от стр. 36 - 38 и стр. 39 - 41 от т. IV, М. Р. и П. В. са привличани в качеството им на обвиняеми на два пъти. И ако между първите две постановления от 2012 г. и внесеното впоследствие обвинение е налице разлика в посочените нарушения, запълващи бланкетната диспозиция на престъплението по чл. 123 от НК, то между второто по ред привличане от 2014 г. и обвинителния акт, такава няма. Затова направеното позоваване на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.д. № 2/2002 г., ОСНК, е некоректно. Съгл. т. 2 от същото, частично прекратяване на наказателното производство ще е наложително, само когато от последното повдигнато и предявено на предварителното производство обвинение следва да се изключат отделни деяния, намиращи се във връзка с деянието по обвинителния акт, или отделни лица, привлечени като съучастници за същото деяние. В настоящият случай, отпадането на част от нарушенията по Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при последното привличане на Р. и В. е в резултат на упражнените от разследващия правомощия да повдига обвинение с "работен" предмет на доказване по делото. Тази възможност, посочена в цитираното по-горе тълкувателно решение, е предвидена при разкриване на основания за прилагане закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, или за да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица. Досъдебното производство по настоящото дело е продължило развитието си по последното обвинение, към което Р. и В. са привлечени, като по същото е внесен и обвинителния акт. При такава хипотеза и наличие на едно обвинение, пак съгл. Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК и съгл. Тълкувателно решение № 57 по н. д. № 13/1984 г., ОСНК на ВС, прокурорът не е имал задължение да се произнася по предходното обвинение.
ВАС не е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка със задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК. Изложените във въззивната жалба съображения са получили обстоен и мотивиран отговор с постановения от втората инстанция съдебен акт. Всички от наведените пред въззивния съд основания за проверка, с изключение на необосноваността, ведно с доводите, развити в тяхна подкрепа са изцяло преповторени и пред настоящата инстанция с подадената касационна жалба.
Изводът на ВАС за съставомерност на извършените деяния от обективна страна не е произволен, доколкото почива на подробно изследване на законовите и подзаконови нормативни разпоредби, вменяващи определени задължения за подсъдимите. Допуснатите нарушения на правилата за безопасност на труда, установени въз основа на приетата от съдилищата фактическа обстановка и извършения от въззивния съд самостоятелен доказателствен анализ, са обосновали законосъобразен извод за авторството на извършените непредпазливи деяния. Неоснователно е и твърдението за липса на мотиви относно субективната им страна. Последната е изведена във връзка с допуснатата от подсъдимите чрез бездействие престъпна небрежност.
Оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимите В. и Р. наказания е основателно. В мотивите на въззивното решение са изброени изчерпателно обстоятелствата от значение за определяне на наказателната отговорност на подсъдимите. Липсата на отегчаващи вината обстоятелства, наличието само на смекчаващи такива и за двамата подсъдими, и съпричиняването на резултата от страна на пострадалите и от неустановени по делото лица, не са оценени в достатъчна степен. Наложеното на В. наказание лишаване от свобода следва да бъде редуцирано на една година, като няма основание за определянето му при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Следва да се има предвид и обстоятелството, че от двамата подсъдими В., бидейки на инкриминираната дата на строителната площадка обективно е разполагал с възможност да предотврати настъпването на съставомерния резултат. Касационната инстанция се съгласява, че при определяне наказанията на подсъдимите трябва да се извърши диференциация. Тя следва и от различната квалификация на деянията, осъществени от В. и Р.. Докато отговорността на първия е ангажирана по привилегирования състав на чл. 123, ал. 4 от НК, по който не е предвиден санкционен минимум, подсъдимата Р. е осъдена по по-тежко наказуемия състав на престъплението по чл. 123, ал. 3 от НК, който предвижда минимално наказание за срок от три години лишаване от свобода. Определено в посочения размер, наказанието на Р. е прекомерно, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Поради това следва да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като се намали лишаването от свобода, наложено на Р. на една година и шест месеца. Корекция следва да се извърши и по отношение на определения от въззивния съд на подсъдимата изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 от НК от четири години с намаляването му на три години. В посочения размер, наказанията на двамата подсъдими са достатъчни за постигане целите по чл. 36 от НК.
Няма основание за намаляване на уважената по делото гражданска претенция. Присъденото на П. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева е съобразено с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Отчетени са понесената от майката на пострадалия Б. Б. загуба на единствен син в млада възраст, претърпените от същата болки и страдания, лишаването и от възможността да получава занапред грижи и подкрепа от детето си. При все това, не е пренебрегнато и съпричиняването на престъпния резултат.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 235 от 08.11.2016 г., постановено по внохд № 154/16 г. на Варненския апелативен съд, като намалява:
- размера на наложеното на подсъдимия П. С. В. наказание лишаване от свобода от две години на една година;
- размера на наложеното на подсъдимата М. М. Р. наказание лишаване от свобода от три години на една година и шест месеца, както и размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от четири години на три години.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |