Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София, 27.01.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1124 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Варненската окръжна прокуратура и жалба на частните обвинители и граждански ищци, чрез повереника, срещу присъда № 59 от 12.06.2014 г. на Варненския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 95/2014 г. Прокурорът развива доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК –съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква, че съдът произволно е отказал да уважи надлежно направено искане за повторен разпит на св. Х. относно обстоятелства със значение за разкриване на обективната истина по делото; че съдът не е обсъдил цялата съвкупност от доказателствени източници и неоснователно е игнорирал дори обясненията на подсъдимия, в които той признавал за получени суми като плащане по договорите, но в продължение на години нито е предприел действия за изпълнение на задълженията си, нито е върнал парите на пострадалите. В резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения подсъдимият незаконосъобразно е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се превратно тълкуване на доказателствата, което е довело до неправилно формираното вътрешно убеждение за невинността на подсъдимия; липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и неоснователен отказ от разпит на св. Х.; неизпълнено задължение за анализ на свидетелските показания поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Направено е искане за отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Защитникът на подсъдимия счита, че протестът и жалбата следва да бъдат оставени без уважение, тъй като въззивният съд е разкрил обективната истина по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 59 от 12.06.2014 г. по в. н. о. х. д. № 95/2014 г. Варненският окръжен съд е отменил постановената по н. о. х. д. № 5444/2012 г. осъдителна присъда № 378 от 18.11.2013 г. на Варненския районен съд. Признал е подсъдимия Й. С. А.–М. за невинен в това, през периода 3.04.2007 г. – 17.07.2008 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил и поддържал заблуждение у Ж. Я. Х. и с това да е причинил имотна вреда в големи размери на Л. Т. и на А. К., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Отхвърлил е като неоснователни предявените граждански искове срещу подсъдимия. Протестът и жалбата са ОСНОВАТЕЛНИ. Мотивите на въззивния съд не разкриват аналитична преценка на всички доказателствени материали, затова напълно основателни са доводите, че вътрешното убеждение на съда по същество не е било изградено на обективен и всестранен анализ на съвкупността от доказателствени източници. Не е изпълнил стриктно процесуалните си задължения да изложи убедителни съображения кои от доказателствените източници и защо приема изцяло или частично за достоверни, и кои и защо счита за недостоверни. На първо място, Варненският окръжен съд е приел, че представените по делото договори от св. А., които тя е получила от кипърските граждани, са били манипулирани. В мотивите обаче не е посочил в какво точно се е изразила „манипулацията” на представените договори, което не позволява да се проследи целият логически път, по който е вървял, за да се усъмни в достоверността на тяхното съдържание въз основа на констатираните с помощта на експерта технически различия между двете страници (всяка страница била принтирана на различна хартия, на различен принтер и подписана с различно пишещо устройство от св. Х.). Макар изрично да не е отбелязал, съдът очевидно е оценил надлежно инкорпорираните писмени материали като недостоверен източник на доказателства за размера и начина на плащане на уговореното възнаграждение. При това положение напълно основателно се изтъква в протеста, че в пределите на своята компетентност въззивната инстанция е била длъжна да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина в съответствие с изискванията на чл. 13 НПК, като уважи доказателствените искания на страните за допълнителен разпит на св. Х. и изясняване на обстоятелствата, свързани с начина на изготвяне на договорите, на който видимо е отдал основно значение при решаване на въпроса за виновността или невинността на подсъдимия. Основателен е и доводът за произволно отхвърлено искане, тъй като отказът да го уважи Варненският окръжен съд е аргументирал с най-общите съображения в смисъл, че св. Х. е била вече многократно разпитвана, включително пред първоинстанционния съд. В рамките на фактическите положения, които Варненският окръжен съд е приел за установени, не фигурират конкретни обстоятелства, чието изясняване е било целта на направеното доказателствено искане. На второ място, с оглед принципното положение, че фактите в наказателния процес подлежат на доказване с всички процесуално допустими доказателствени средства, Варненският окръжен съд е концентрирал своето внимание предимно върху показанията на св. Х., които е оценил като недостоверни, пропускайки да ги съпостави с информацията, съдържаща се в обясненията на подсъдимия за предвидено плащане на две вноски, първата от която той фактически е получил в момента на сключване на договорите. Съдът е оценил като недостоверни и показанията на св. С. в частта, в която те са се съгласували по отношение на едни и същи факти с показанията на св. Х., че останалата част от общата сума по всеки от договорите са били изплатени, щом подсъдимият й предоставил папка с документи, създавайки погрешната представа за извършени действия по изпълнение на договорите и тези негови действия са я мотивирали да извърши плащане на остатъка от паричните средства, принадлежащи на фирмите, с чието имущество по банковите сметки е имала по пълномощие правото да се разпорежда. Оценката си за недостоверност на показанията на св. С., че лично е изпратила част от документите по електронната поща на св.Т., въззивният съд е мотивирал единствено със съдържанието на писмото от 27.08.2008 г. без да прецизира с какво то противоречи на възпроизведените релевантни факти в показанията на св. Х. и св. С.. От мотивите не личи да е обсъждал и анализирал свидетелските показания в контекста и на обясненията, дадени в тази връзка от подсъдимия М., да е разглеждал приобщените към материалите по делото разпечатки на изпратени по електронната поща съответни планове за регулация и застрояване на поземлени имоти и да е изложил съображения отдава ли им доказателствено значение. На следващо място, въззивният съд е приел, че подсъдимият сам „не би могъл да извърши сложния фактически състав на промяна на статута и регулация на имотите”, а само със съдействието на св. Х., но от друга страна, че той бил предприел първични действия от процедурата по урегулиране на имотите. Освен че няма факти, в които тези действия са се изразили и конкретика за договорено съдействие между страните, в мотивите е заета неясна и противоречива позиция по въпроса дали подсъдимият М. поначало е имал обективна възможност да изпълни поетите от него задължения при сключване на договорите. Липсата на обективен, всестранен и пълен анализ на съвкупността от доказателствени материали и тяхната оценка изолирано вместо във взаимната им връзка, както непълните, неясни и противоречиви мотиви за начина на формиране на вътрешното убеждение потвърждават оплакванията в протеста и жалбата за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, което обуславя отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени съществените процесуални нарушения. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 59 от 12.06.2014 г. на Варненския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 95/2014 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: