Р Е Ш Е Н И Е № 60121 гр.София, 17.01.2022 г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Анна Баева Вероника Николова при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2612 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дунарит”АД, гр. Русе, срещу решение № 894/13.04.2018г., постановено по т.д.№ 4502/2017г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1043/01.06.2017г. по т.д.№ 8128/2016г. на Софийски градски съд и е обявена относителната недействителност на прихващане на основание Пар.8 от ПЗР на ЗИД ЗБН (ДВ бр. 22 от 13.03.2018г. в сила от 16.03.2018г.) във връзка с чл.59, ал.5 ЗБН, извършено от „Дунарит” АД с изявление за прихващане вх.№ 10319 от 31.10.2014г. до „Корпоративна търговска банка” АД за сумата от 500000 лв. - придобито вземане с договор от 30.10.2014г. между „Интерпред - Световен търговски център София” АД и „Дунарит” АД, за което е уведомена на същата дата и банката, по силата на който договор „Интерпред - Световен търговски център София” АД е прехвърлило на „Дунарит” АД вземане от „КТБ” АД, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 03.06.2014г. с „КТБ” АД, със задължение на „Дунарит” АД по договор за банков кредит от 14.12.2006г. с дължима главница към 31.10.2014г. в размер на 19100000 лв., частично до размер на погасяване 500000 лв. с вземания на същото дружество към „КТБ” АД, придобити на основание договора за прехвърляне на вземания от 30.10.2014г. с изключение на частта, която „Дунарит” АД би получил при разпределение на осребреното имущество, по иска на „Апокалия” ЕООД срещу „Дунарит” АД и „КТБ” АД /н./. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно и моли същото да се обезсили или отмени. Ответникът „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, гр. София, оспорва жалбата. Ответникът „Апокалия“ ЕООД, гр. София не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по иска „Апокалия“ ЕООД е кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ за вземане в размер на 5000 лв., придобито по договор за цесия от 27.10.2016г., сключен с П. И. М., което е част от вземането на цедента, включено в списъка по чл.66, ал.7, т.3 ЗБН. Ответникът по иска – настоящ касатор „Дунарит“ АД е сключил на 14.12.2006г. договор за банков кредит, по силата на който „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ му е предоставила сумата от 1000000 лв. Задълженията на кредитополучателя към 30.10.2014г. са били в размер на 19100000 лв. главница, както и лихви. На 30.10.2014г. „Интерпред световен търговски център София“ АД е уведомил „КТБ“ АД, че е прехвърлил на „Дунарит“ АД две свои вземания от 100000 лв. и от 400000 лв., депозирани по сметки в банката. На 31.10.2014г. „Дунарит“ АД е отправил изявление до квесторите на „КТБ“ АД, че е придобил вземане в размер на 500000 лв. от „Интерпред световен търговски център“ АД по същите сметки и е заявил, че прихваща задълженията си към банката по договора за кредит от 14.12.2006г. предсрочно частично за главница в размер на 500000 лв. С решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност, а с решение № 1443/03.07.2015г. по т.д.№ 2216/2015г. на САС е определена началната дата на неплатежоспособност на банката – 20.06.2014г. От правна страна по предявения иск за обявяване на относителна недействителност на извършеното прихващане от „Дунарит“ АД с писмото от 31.10.2014г. съставът на апелативния съд е приел, че двете вземания са ликвидни и изискуеми. По отношение на изменението на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН към момента на извършеното прихващане е била в сила редакцията й според ДВ бр.59/21.07.2006г., която е приложена от първоинстанционния съд. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил действието на Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН ( ДВ бр.22/13.03.2018г.), съгласно който чл.59, ал.5 ЗБН в редакция ДВ бр.98/28.11.2014г. се прилага от 20.06.2014г. и следователно за прихващания, извършени след 20.06.2014г. Изложени са съображения, че с изменението на закона с Пар.8 не се придава обратно действие на закона. С определение № 83/07.02.2020г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка за вероятна недопустимост на въззивното решение. Становището на състава произтича от следното: Разгледаният иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН е предявен от кредитор на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ - „Апокалия“ ЕООД срещу направилия изявление за прихващане кредитор на банката – „Дунарит“ АД. С определение от 29.11.2016г. първоинстанционният Софийски градски съд е конституирал като втори, наред с първоначалния, ответник по делото „Корпоративна търговска банка“АД /н./. С първоинстанционното решение искът е отхвърлен. Въззивното производство е образувано по жалба на „Корпоративна търговска банка“АД /н./, представлявана от синдиците, като решението е постановено по отношение на банката като ответник по предявения иск. С определение № 112/10.06.2019г. делото бе спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на тълк.д.№ 1/2019г. на ОСТК на ВКС. С Тълкувателно решение № 1/2019г. от 20.12.2019г. ОСТК на ВКС се произнесе по тълк.д.№ 2/2019г. и с определение № 83/07.02.2020г. на основание чл.230 ГПК производството по делото бе възобновено. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2019г. от 20.12.2019г. ОСТК на ВКС в производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска. В случая спорът е разгледан и решението е постановено без участието на надлежна страна – синдиците на обявената в несъстоятелност банка и при участието на ненадлежна страна – банката като самостоятелен ответник, поради което обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл.293, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3 ГПК. Според разясненията в т.5 на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС на обезсилване подлежи и първоинстанционното решение, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. При новото разглеждане съдът следва да конституира синдиците на банката като съищец по иска и да се произнесе по разноските за водене на делото във ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 894/13.04.2018г., постановено по т.д.№ 4502/2017г. от Софийски апелативен съд, и решение № 1043/01.06.2017г. по т.д.№ 8128/2016г., постановено от Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: