Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * разваляне на договор * разделност на отговорността * нередовност на исковата молба

8

Р Е Ш Е Н И Е
№163
Гр.София, 07.02.2013г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 642 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. П. и И. К. Й., [населено място] срещу решение № 697/11.10.2010г., постановено по гр.д.№ 720/09г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 15/29.06.2007г. по гр.д.№ 402/05г. на Старозагорския окръжен съд и са отхвърлени исковете на касаторите против Д. Р. Т., Ю. С. П., Н. Д. Ш., Д. С. Ш., Ю. Л. Й. и Т. Л. П. за заплащане на сумите: съответно от 55163 лв., частичен иск от 193070 лв. и от 52192 лв. частичен иск от 193070 лв., представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица] на сумите от 18702.31 лв. и съответно 17695 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 15.09.2002г. до 05.05.2005г.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно и молят за неговата отмяна.
Ответниците оспорват жалбата. Депозирали са частни жалби срещу определение № 191/31.01.2011г. за изменение на решението в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 24.03.1998г. между страните е сключен договор за строителство на жилищна сграда, като за съсобствениците на дворното място са разпределени конкретни строителни обекти, а ищците – настоящи касатори ще придобият собствеността върху останалата част от сградата – пет апартамента, три гаража и два магазина. Съобразно с договора съсобствениците на дворното място са поели задължение да учредят на строителите – ищци право на строеж. Ищците са построили сградата, но тъй като не са осъществили правата си по предварителния договор и договорът е развален, претендират заплащане на направените разходи и вложените средства в строителството. Исковете са отхвърлени поради заявеното искане за солидарно осъждане на ответниците. Изложени са съображения, че отговорността е разделна, тъй като не е установено договорно или законно основание за солидарност.
С определение № 385/10.05.2012г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса: “При искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, предявяването и поддържането на претенцията при режим на пасивна солидарност за ответниците, съставлява ли нередовност на исковата молба и следва ли същата да бъде отстранявана по реда на чл.100, ал.1 ГПК /отм./?”.
В практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК по въпросите за редовността на исковата молба и солидарната отговорност са приети следните разрешения: Според Решение № 71/28.02.2011г. по гр.д.№ 1025/10г. на ІІІ гр.о. за редовността на исковата молба е достатъчно ищецът да е изложил обстоятелствата, от които счита, че възниква солидарна отговорност, или доводите си в тази насока, а съдът да прецени дали тази обстоятелства действително осъществяват някоя от хипотезите на чл.121, ал.1 ЗЗД. В Решение № 80/22.02.2011г. по гр.д.№ 941/10г. на ІІІ гр.о. е прието, че противоречието между обстоятелствена част и петитум на исковата молба е налице включително тогава, когато искането за солидарно осъждане не е съответно на обстоятелствата, на които искът е основан. В конкретния случай, с допълнителна молба ищецът е посочил, че поддържа и евентуална разделност на претенцията срещу двамата ответници, както и са изложени и съображения, че поначало неправилно е възприемането на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД за неоснователен по единствено съображение, че искането е за солидарно осъждане, тъй като при неоснователното обогатяване не е налице пасивна солидарност. Според Решение № 69/08.02.2011г. по гр.д.№ 44/10г. ІV г.о., при разделност на правата и/ или задълженията ищецът задължително следва да посочи цената на всеки един от субективно съединените искове, което е условие за редовност на исковата молба, доколкото конкретизира петитума. В случая, тази нередовност не е била отстранена, поради което въззивното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане. Съгласно Определение № 120/06.03.2009г. по ч.гр.д.№ 2350/08г. на ІV г.о. по реда на чл.274, ал.3 ГПК е прието, че когато в исковата молба се претендира солидарност /активна или пасивна/, а предвид материалното правоотношение е налице разделност на вземанията, съответно на задълженията, ищецът трябва да бъде известен от съда да определи конкретния размер на търсената сума по всяко отделно правоотношение. При положение, че ищецът /ищците/ поддържат искането за солидарно присъждане, съответно осъждане, тогава съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който ще следва да установи характерът на материалното правоотношение, съответно то обуславя ли солидарност и ако не, да разгледа доколко всеки един от ищците има право или всеки един от ответниците дължи и в какъв размер.
Практиката на ВКС налага и отговора на поставения правен въпрос, а именно: При искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, предявяването и поддържането на претенцията при режим на пасивна солидарност за ответниците, съставлява нередовност на исковата молба и следва ли същата да бъде отстранена по реда на чл.100, ал.1 ГПК /отм./. При неотстраняването й в указания срок, съдът следва да разгледа претенциите срещу всеки от ответниците при условията на разделност на отговорността.

По същество на касационната жалба.
С определение от 14.10.2009г. Пловдивският апелативен съд е оставил без движение исковата молба с указания ищците да конкретизират претенциите си спрямо всеки един от ответниците. Това указание не е изпълнено, като въззивният съд е отхвърлил исковете единствено на основание заявеното искане за солидарно осъждане на ответниците, като е изложил съображения, че отговорността е разделна.
В този смисъл, изводите на решаващият състав на разделността на отговорността, поради липсата на някоя от предпоставките по чл.121, ал.1 ЗЗД, е правилен. Законосъобразно и в съответствие с практика на ВКС исковата молба е оставена без движение за посочване на размер на претенциите на ищците спрямо всеки един от ответниците. Въззивното решение е неправилно с оглед на разрешението на процесуалния въпрос за задължението на съда да постанови решение съобразно с установените факти по материалното правоотношение и да определи размера, в който са основателни претенциите на всеки един от ищците спрямо всеки един от ответниците.
По тези съображения на основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени и съгласно чл.295, ал.2 ГПК ВКС да постанови решение по съществото на спора.
По делото е безспорно установено, че с договор от 24.03.1998г. ответниците, като съсобственици на недвижим имот са се задължили да си отстъпят взаимно и безвъзмездно право на строеж, както и да остъпят на ищците право на строеж за построяване на масивна жилищна сграда на три етажа със сутерен, гаражи, партер и мансарден етаж. В договора е извършено разпределение на обектите, като ищците са поели задължение да извършат строителството. Със заявление от 15.09.2002г. ответниците са упражнили правото на разваляне на договора. До развалянето на договора ищците са вложили в строителството 193053 лв. Страните са постигнали споразумение по направено възражение за прихващане за сумата от 85715 лв., поради което общо направените разходи от ищците са в размер на 107238 лв. Съгласно молба от 21.10.2009г. сумата от 85715 лв. е платена от ищеца И. Й., като претенциите са уточнени по следния начин: на ищеца И. Й. в размер на 52192 лв. и на ищеца П. П. – в размер на 55163 лв.
Доколкото искове са предявени срещу шестима ответници за заплащане на разходите, направени от ищците във връзка с договор за строителство, в който е включена и уговорка за прехвърляне на право на собственост, но окончателен договор не е сключен, сумата на направените разходи следва да се разпредели между съсобствениците на дворното място, в което е извършено строителство. В договора от 24.03.1998г. са посочени квотите на всеки от съсобствениците, както и нотариалните актове, въз основа на които установяват правото си собственост. Съобразно с така определените квоти исковете са основателни, както следва: Искът на ищеца И. Й. е основателен в общ размер на 52075 лв. /след приспадане на платената му сума от 85715 лв./ или същият следва да се уважи, като се осъдят ответниците, всеки да заплати част, съобразно квотата си: Ю. С. П. – 3/20 – 7811.25 лв., Н. Д. Ш. – Г. – 5/20 – 13018.75 лв., Д. Р. Т. – 6/20 – 15622.50 лв., Ю. Л. Й. – 2/20 – 5207.50 лв., Т. Л. П. – 2/20 – 5207.50 лв. и Д. С. Ш. – 2/20- 5207.50 лв. Искът на П. П. е основателен в общ размер на 55163 лв., или следва да се уважи, като се осъдят ответниците всеки да заплати част, съобразно квотата си: Ю. С. П. – 3/20- 8274.45 лв., Н. Д. Ш. – Г. – 5/20 – 13790.75 лв., Д. Р. Т. – 6/20 – 16548.90 лв., Ю. Л. Й. – 2/20 – 5516.30 лв., Т. Л. П. – 2/20 - 5516.30 лв.и Д. С. Ш. – 2/20 - 5516.30 лв. Ответниците дължат и законната лихва върху тези суми, считано от предявяване на иска – 25.07.2007г. до окончателното им изплащане. Исковете за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва са неоснователни, тъй като ответниците изпадат в забава съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, а покана не е отправена преди предявяване на иска. С оглед на уважаването на исковете въззивното решение следва да се отмени в частта разноските, както и да се отмени определение № 191/31.01.2001г. за изменение на решението в частта за разноските, като отговорността се разпредели от ВКС.
По разноските. Право на разноски имат касаторите в настоящото производство за уважената част на претенциите и ответниците - за отхвърлената част. Страните не са представили списъци по чл.80 ГПК пред ВКС. Съдът определя разноските, както следва: В полза на касаторите разноските са по списъка, представен пред П. и с държавните такси за касационното производство и съобразно уважената част от исковете на И. Й. се дължи сумата от 8352.36 лв., а на П. П. – 8419.39 лв. Разноските, направени от ответниците, се дължат от ищците спрямо отхвърлената част на претенциите или от И. Й. – 1202.36 лв. и от П. П. – 1194.44 лв. След извършена компенсация разноските се разпределят между ответниците, като общият размер, който се дължи на И. Й. е 7150 лв., а на П. П. – 7225 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 697/11.10.2010г., постановено по гр.д.№ 720/09г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 15/29.06.2007г. по гр.д.№ 402/05г. на Старозагорския окръжен съд и са отхвърлени исковете на И. К. Й. и П. Х. П. против Д. Р. Т., Ю. С. П., Н. Д. Ш., Д. С. Ш., Ю. Л. Й. и Т. Л. П. за заплащане на сумите: съответно от 55163 лв. и от 52075 лв., представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], както и в частта за разноските, както и определение № 191/31.01.2001г. по гр.д.№ 720/09г. от Пловдивския апелативен съд за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ю. С. П., [населено място], [улица], да заплати на И. К. Й., [населено място], [улица], ап.7, сумата от 7811.25 лв. /Седем хиляди осемстотин и единадесет лв. и 25 ст./, представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1072.50 лв. /Хиляда седемдесет и два лв. и 50 ст. / – разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. Д. Ш. - Г., [населено място], [улица], да заплати на И. К. Й., [населено място], [улица], ап.7, сумата от 13018.75 лв. /Тринадесет хиляди и осемнадесет лв. и 75 ст./,представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1787.50 лв. /Хиляда седемдесет и осемдесет и седем лв. и 50 ст./ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Р. Т., [населено място], [улица], да заплати на И. К. Й., [населено място], [улица], ап.7, сумата от 15622.50 лв. /Петнадесет хиляди шестстотин двадесет и два лв. и 50 ст./, представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2145 лв. /Две хиляди сто четиридесет и пет лв./ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю. Л. Й., [населено място], [улица], да заплати на И. К. Й., [населено място], [улица], ап.7, сумата от 5207.50 лв. /Пет хиляди двеста и седем лв. и 50 ст./, представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 715 лв. /Седемстотин и петнадесет лв. / - разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Л. П., [населено място], [улица], да заплати на И. К. Й., [населено място], [улица], ап.7, сумата от 5207.50 лв. /Пет хиляди двеста и седем лв. и 50 ст./, представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 715 лв. /Седемстотин и петнадесет лв. / - разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Ш., [населено място], [улица], да заплати на И. К. Й., [населено място], [улица], ап.7, сумата от 5207.50 лв. /Пет хиляди двеста и седем лв. и 50 ст./, представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 715 лв. /Седемстотин и петнадесет лв. / - разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю. С. П., [населено място], [улица], да заплати на П. Х. П., [населено място], [улица], сумата от 8274.45 лв. /Осем хиляди двеста седемдесет и четири лв. и 45 ст./, представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1083.75 лв. /Хиляда осемдесет и три лв. и 75 ст./ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. Д. Ш. - Г., [населено място], [улица], да заплати на П. Х. П., [населено място], [улица], сумата от 13790.75 лв. /Тринадесет хиляди седемстотин и деветдесет лв. и 75 ст./, представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1806.25 лв. /Хиляда осемстотин и шест лв. и 25 ст. / - разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Р. Т., [населено място], [улица], да заплати на П. Х. П., [населено място], [улица], сумата от 16548.90 лв. /Шестнадесет хиляди петстотин четиридесет и осем лв. и 90 ст./, представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2167.50 лв. /Две хиляди сто шестдесет и седем лв. и 50 ст./ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю. Л. Й., [населено място], [улица], да заплати на П. Х. П., [населено място], [улица], сумата от 5516.30 лв. /Пет хиляди петстотин и шестнадесет лв. и 30 ст./, представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 715 лв. /Седемстотин и петнадесет лв. / - разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Л. П., [населено място], [улица], да заплати на П. Х. П., [населено място], [улица], сумата от 5516.30 лв. /Пет хиляди петстотин и шестнадесет лв. и 30 ст./, представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 715 лв. /Седемстотин и петнадесет лв. /- разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Ш., [населено място], [улица], да заплати на П. Х. П., [населено място], [улица], сумата от 5516.30 лв., /Пет хиляди петстотин и шестнадесет лв. и 30 ст./, представляващи направени разходи и средства, вложени в строителството на масивна триетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 715 лв. /Седемстотин и петнадесет лв. / - разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.