4 Р Е Ш Е Н И Е № 119 София, 26 юни 2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на втори март две хиляди и дванадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Блага Иванова Мина Топузова при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието на прокурора Красимира Колова........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 316/2012 год. Производството е по Глава ХХХІІІ от НПК – Възобновяване на наказателни дела по искане на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК от осъдените З. П. М. и Ц. К. Ч. за възобновяване на нохд 2053/2011г. на РС-Плевен с доводи за всички касационни основания при постановяване на влязлата в сила и непроверявана по касационен ред присъда № 370/24.Х.2011г. Съображенията са, че са осъдени за престъпление, което не са извършили. И двамата искат делото да се върне за ново разглеждане. Защитата им в съдебното заседание поддържа исканията на осъдените с допълнителните съображения, че на досъдебното производство не са събрани годни и достатъчно доказателства, които да установяват по несъмнен начин участието и на двамата подсъдими в престъпление, за което да носят наказателна отговорност. Прокурорът е на становище, че исканията са неоснователни. При разглеждане на делото и постановяване на присъдата, в това число и пред окръжния съд при постановяване на решението по жалби от тримата подсъдими не са допуснати нарушения на закона, и наложените им наказания не са явно несправедливи. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, І-во н.о. намира исканията и на двамата осъдени за неоснователни. С влязлата в сила присъда № 370 от 24.Х.2011г. по нохд 2052/2011г. на РС-Плевен, след потвърждаването й с решение № 3 от 5.І.2012г. по внохд 1054/2011г. на ОС-Плевен, З. П. М. и Ц. К. Ч. са признати за виновни и осъдени по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.3, чл. 194, ал.1, чл.20, ал.2, чл.29, ал.1, б.„б” и чл. 54 от НК за първия, а за втория – чл. 195, ал.1, т.3 и т.7, чл. 194, ал.1, чл.20, ал.2, чл.28, ал.1 и чл. 54 от НК, на: първият 3(три) години, а вторият – 1(една) година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвора Плевен, за това че в периода 13.ІІІ.2011г. – 16.ІІІ.2011г. в [населено място], обл. Плевен, при опасен рецидив за първия и повторност за втория и в съучастие с П.А.Ю., като извършители, чрез разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот отнели чужди движими вещи на обща стойност 166лв. от дома на С. Хр. Т. с намерение противозаконно да присвоят. Исканията за възобновяване са постъпили на 31.І.2012г., от когато е пощенското клеймо, поради което са допустими. Те обаче са неоснователни и следва да останат без уважение. Доводите и съображенията в тяхна подкрепа на осъдените и защитниците им повтарят в основното въззивната жалба. Обсъдени са и е посочено защо не се възприемат. Изводите на съда са направени при съобразяване с нормите на чл. 13 и чл. 14 от НПК – след разкриване на обективната истина и по вътрешно убеждение, при формиране на което няма нарушения на закона и правилата на формалната логика. Доказателствата по делото установяват фактите, които съдът е възприел по несъмнен начин. Голословното им отричане от страна на осъдените не дава основание дори и за съмнение относно авторството и извършеното престъпление. Пострадалата не е заинтересован свидетел, поради което и няма основание да се отричат показанията й относно откраднатото имущество от дома й. Доводите за явна несправедливост на наказанието се основават единствено на твърдението, че осъдените не са извършили престъплението, за което са осъдени. Както е посочено по-горе, това твърдение е неоснователно. По тези съображения и на основание аргумент за обратното на чл. 425 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя без уважение исканията на осъдените З. П. М. и Ц. К. Ч. за възобновяване на нохд 2053/2011г. на РС-Плевен. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: