О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр. София, 22.11.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 4210 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частната касационна жалба на „Интернешънъл Асет Банк”, АД, [населено място], чрез юрисконсулт Г. Г., против определение № 431 от 8.03.2017 год., постановено по в. ч. гр. д. № 283/2017 год. на Бургаския окръжен съд. С него е оставена без уважение подадената от банката жалба срещу отказа на съдията по вписванията при СВп при РС- [населено място] № 4 от 9.02.2017 год. да впише нотариален акт № 56/2017 год. на нотариус Г. Н., с рег. № 607 на НК, с район на действие РС - [населено място] за изменение на нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 121/2015 год. на същия нотариус.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на обжалваното въззивно определение с искане да бъде отменено. Счита, че представеният нотариален акт за изменение на предходния такъв за учредяване на ипотека подлежи на вписване на общо основание, а не на отбелязване, съгласно чл. 17, ал. 4 ПВп, както приел въззивният съд при неправилен извод за наличие на новиране на задължението за лихва по банковия кредит между страните, както и за неприложимост на правилото на чл. 3, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията при липса на възможност да се посочи удостоверявания материален интерес по отношение размера на лихвата.
В изложението към частната касационна жалба искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./ се обосновава с формулиране на следния въпрос: Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение размера на лихвата представлява ли договор за новация на задължението за годишна лихва? Счита, че същият е включен в решаващите мотиви на обжалваното определение и обосновава извода за наличието на акт, подлежащ на вписване чрез отбелязване, съгласно чл. 17, ал. 4, във вр. с ал. 1 , б. „д” ПВп, като е разрешен в противоречие с представената съдебна практика – Р 138 от 22.08.13 год. по т. д. № 27/12 год. ІІ т. о., Р 110 от 17.07.15 год. по т. д. № 1568/14 год. І т. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК. В тях е прието, че когато се променя само размера на лихвата и срока на издължаване на кредита, без да има изрично изразена воля за погасяване на старото задължение и възникване на друго ново задължение, не е налице новация. Според жалбоподателя, такава е настоящата хипотеза.
Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. На вписване /в тесен смисъл/ ли подлежи нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение размера на лихвата или на отбелязване и 2. По кой член от Тарифата за държавните такси, събирани от АВп следва да се определи дължимата държавна такса?
Върховният касационен съд, в настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационното обжалване намира следното:
С оглед приключилото производство по чл. 274, ал. 2 ГПК пред Бургаския апелативен съд /ч. гр. д. № 328/2017 год./ с предмет спазване на срока за подаване на частната касационна жалба следва да се приеме, че настоящето производство е процесуално допустимо – жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 4 от 9.02.2017 год. на съдията по вписванията при СВп при РС – [населено място] за отказ да се впише нотариалния акт № 56/2017 год. на нотариус с рег. № 607 за изменение на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека № 121/2015 год. на същия нотариус, вписан в СВп с вх. № 3268 от 15.10.2015 год. Позовавайки се на мотивите към т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 год. по т. д. № 7/2012 год на ОСГТК на ВКС относно понятието „вписване” като родово такова, включващо вписване в тесен смисъл, отбеляване и заличаване, въззивният съд приел, че в случая се касае за отбелязване на представения за вписване нотариален акт /в каквато форма следва да се договаря изменението в съществените елементи на обезпеченото по договора за ипотека вземане, каквито са срока, лихвата, и цитирайки съдебна практика в този смисъл - определение № 626/5.12.12 год. по ч. гр. д. № 578/12 год. ВКС/. Основание за извода, че се касае за отбелязване на представения нотариален акт, въззивният съд намерил в разпоредбата на чл. 17, ал. 4, във вр. с ал. 1, б. „д” ПВп, препращайки към чл. 171 и чл. 107 ЗЗД, с оглед договореното между страните изменение в размера и начина на формиране на лихвата, която ще се плаща в бъдеще при погасяване на кредита, обезпечен с ипотеката.
Въпросът дали е налице новация на задължението за лихва по смисъла на чл. 107 ЗЗД, който според касатора е решен в противоречие с приетото в представените решения на ВКС, не е обуславящ решаващия извод на съда за правилността на постановения отказ за вписване. Последният не произтича от приетото от съда, че се касае до вписване под формата на отбелязване, с препращането към чл. 171 и чл. 107 ЗЗД, позовавайки се на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ПВ, регламентираща вписването на посочените в нея актове по чл. 171 ЗЗД, а именно тези по б. б. „а” - „е”, в частност б. „д” – подновяване на задължение /чл. 107 ЗЗД/, обезпечено с ипотека. Видно от мотивите на обжалвания акт решаващото съображение да се откаже вписването е невнесената държавна такса по чл. 3, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
Затова и релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /в редакцията до изм. с ДВ бр. 86/2017 год./ не е налице – по формулирания въпрос съдът не се е произнасял, а и същият е неотносим. Дали е налице новирано задължение за лихвата, обективирано в сключения между страните договор във формата на нотариален акт е без значение относно въпроса за вписването на последния /за разлика от споровете, решени в приложената от касатора съдебна практика/. В случая релевантен е принципът за поредността на вписването на актовете, подлежащи на вписване, поради което поддържаната от касатора теза за вписване в тесен смисъл на това понятие, по реда на чл. 15 ПВп не обслужва неговия интерес /последният би бил защитен при отбелязването на представения нотариален акт към вече вписания по-рано нотариален акт за учредената ипотека/. И следващият поставен въпрос - дали нотариалният акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека подлежи на вписване /в тесен смисъл/ или на отбелязване също е неотносим към решаващия извод на въззивния съд да потвърди отказа същия да се впише, поради невнесената дължима държавна такса. Доколкото обаче същият е поставен като обуславящ въпроса за приложимата норма от Тарифата за държавните такси, събирани от АВп, поради което се приеме за относим и с оглед липсата на съдебна практика по него, обосноваващо извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, еднозначен отговор не би могъл да бъде даден с оглед различните хипотези на изменение в елементите на договора за ипотека и във вписването при промените в обезпеченото вземане, произтичащо от договор за банков кредит. Вписването на ипотеката е предвидено в закона - чл. 166 ЗЗД, поради което е сред актовете, подлежащи на вписване по чл. 4, б. „л” ПВп, вписване е предвидено и на актовете по чл. 171 ЗЗД, което е свързано с изискването относно съдържанието на първоначално вписания ипотечен договор по чл. 167, ал. 2 ЗЗД. Редът на вписването на тези актове е посочен в чл. 17, ал. 3 и ал. 4 ПВп. Извън предвидените в чл. 171 ЗЗД случаи измененията на кредитния договор се покриват от ипотеката, без да се отразяват в договор, на основание чл. 174 ЗЗД. С оглед обезпечителната функция на ипотеката относно лихвите по обезпеченото вземане до размера на сумата, за която е извършено вписването следва да се приеме, че в случай на изменение на размера и вида на лихвата по кредита /както е в настоящия случай /, актът за това изменение, доколкото е заявен за вписване, ще подлежи на отбелязване по реда на чл. 17, ал. 4 ПВп. Това разрешение кореспондира и с интереса на кредитора относно реда на ипотеката от вписването й /чл. 169 ЗЗД/.
По въпроса за определяне на държавната такса с оглед липсата на формирана съдебна практика и необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 3 от Тарифата /извън приложението при частично заличаване на вписване на ипотека, предмет на разрешението по т. 11 от ТР № 7/2012 год./ е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Действително, за размера на таксите, предвидени в чл. 3 за извършване на отбелязване, за заличаване и за подновяване на вписване, не е предвиден минимален размер, какъвто е предвиден за таксите за вписване на подлежащи на вписване актове и документи по чл. 2 от тарифата в размер на 10 лв. Предвидено е обаче събиране на половината от събраната такса за вписване /чл. 3, ал. 1/, вкл. и в хипотеза на събрана такава в минималния размер, което е в съответствие с принципа за съразмерност на дължимата такса с материалния интерес, респ. при вписване за част от вземането, за което е направено искането държавната такса да се определя процентно от този заявен материален интерес. В този смисъл са съображенията в мотивите на т. 11 от цитираното тълкувателно решение по въпроса за държавната такса при частично заличаване на вписване на ипотека, учредена върху два или повече имота за обезпечаване на един дълг, да е с оглед удовлетворения интерес. Прието е обаче, че при липса на посочен размер на погасения дълг, като обективен критерий за определяне на материалния интерес, върху който да се определи дължимата държавна такса, то същата следва да се определи въз основа на размера на цялото задължение, чието изпълнение ипотеката обезпечава.
Същото разрешение за приложението на чл. 3, ал. 2 от Тарифата следва да се приеме и в конкретния случай, в който размерът на лихвата /част от вземането/ по представения за вписване нотариален акт не е посочен. Поради това и липсва друга възможност, освен определянето на таксата върху сумата, за която е направено първоначалното вписване, съгласно предвиденото в същата разпоредба, последното предложение.
С оглед на тези съображения правилно въззивният съд е обсъдил липсата на посочване на сумата, за която е подадено искането на нотариуса с вх. № 181 от 9.02.2017 год. за вписване на нотариалния акт, обусловило и извода за размера на дължимата държавна такса на половината от внесената такава по първоначалното вписване. Поради невнасянето на дължимата държавна такса правилно е и отказано вписването, като доводите на касатора за дължимост на минималния размер от 10 лв. не могат да бъдат споделени. Без значение дали представеният от нотариуса нотариален акт подлежи на вписване или на отбелязване, минималната държавна такса от 10 лв. е изключена и в хипотезата по чл. 2 от Тарифата, в която когато цената, по която е таксуван документът, не е указана /както е в случая/, е предвиден друг ред на определяне на таксата – върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ.
Поради това обжалваното въззивно определение като правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба на „Интернешънъл Асет Банк”, АД, [населено място], чрез юрисконсулт Г. Г., на въззивното определение № 431 от 8.03.2017 год., постановено по в. ч. гр. д. № 283/2017 год. на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение № 431 от 8.03.2017 год., постановено по в. ч. гр. д. № 283/2017 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от „Интернешънъл Асет Банк”, АД, [населено място] жалба срещу отказа на съдията по вписванията при СВп при РС- [населено място] № 4 от 9.02.2017 год. да впише нотариален акт № 56/2017 год. на нотариус Г. Н., с рег. № 607 на НК, с район на действие РС - [населено място] за изменение на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 121/2015 год. на същия нотариус.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |