Р Е Ш Е Н И Е № 272 гр. София, 18 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и девети май двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 704/2013 год. Производството по чл. 346 т.1 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. И. Б., подадена в срок чрез защитника му адв. С. С., против въззивно решение № 23 от 11.02.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 1153/2012 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 от НПК и се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В подкрепа на оплакването се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране вътрешното убеждение на решаващите съдилища, свързани с проверата и оценката на доказателствените източници, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинение, което не е доказано. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна, защото не са изяснени сериозни противоречия в доказателствата и това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 259 от 1.10.2012 год. постановена по НОХ дело № 3835/2012 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия С. И. Б. за виновен в това, че на 20.09.2011 год. в гр.С., в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – сумата 11353.08лв от владението на Х. М. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои като употребил заплашване, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 пр.2, чл. 29 ал.1 б.”а” и “б” и чл. 54 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. С въззивно решение № 23 от 11.02.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 1153/2012 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Доводът на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с липсата на пълно и обективно изследване на обстоятелствата по делото и с едностранчива оценка на доказателствата, довели до неправилното му осъждане, без да е доказано авторството на деянието. В негова подкрепа са изложените съображения, че изводите за съпричастността му към деянието са формирани единствено на базата на извършените от св. М. и П. разпознавания и свързаните с това процесуално следствено действие разпити, като са игнорирани обясненията му и множество други подкрепящи ги доказателства. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 339 ал.2 от НПК. Такива нарушения, довели до потвърждаване на осъдителната присъда без обвинението да е доказано в съответствие с изискванията по чл. 303 ал.2 от НПК, по делото не е допуснато. Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия, в която и в съдебно заседание са развити доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до необосновани фактически изводи и до неправилно приложение на материалния закон. В съответствие с правомощията си възивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. Произнесъл се е по направените от жалбоподателя доказателствени искания, преценил е тяхната основателност и мотивирано частично ги е уважил. Провел е съдебно следствие, при което е разпитал като свидетели поемните лица П. П. и С. К., както и Г. Я., с която жалбоподателят живее на съпружески начала. Допълнително събраните доказателства много внимателно и задълбочено подробно е обсъдил в съвкупност със събраните в предходната инстанция. На основата на извършения им собствен и всеобхватен анализ в мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК е изложил подробни, ясни и убедителни съображения, поради които е възприел извода на мнозинството от съдебния състав на първоинстанционния съд, че подсъдимият е автор на деянието, а оплакванията му против правилността на присъдата са неоснователни. Настоящият състав намира, че липсват каквито и да било основания да се счита, че вътрешното му убеждение е опорочено, като са пренебрегнати множество обективни данни и без доказателства са приети за доказани факти обслужващи обвинителната теза, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя, споделени и от представителя на обвинението. Твърденията на жалбоподателя за отсъствие на доказателства в подкрепа на приетите фактически обстоятелтва относно авторството и за едностранчивост при анализа на доказателствата, изразил се в пълно игнориране на обясненията му и всички подкрепящи ги доказателства не намират опора в данните по делото. Анализът на доказателствените материали не е лишен от обективност и всестранност, а липсата на обективни данни за виновността му не е заменена, в разрез с правилата на формалната логика, с хипотетични разсъждания и умозаключения за протеклите релевантни събития. Внимателно са обсъдени противоречията в доказателствените материали и е мотивирано решението за кредитиране една част от тях и за отхвърляне на друга част. Авторството на деянието не е прието за доказано в отклонение с изискванията по НПК, въз основа на недостатъчно годни доказателствени материали и при избирателното кредитиране само на тези от тях, подкрепящи обвинението. Свидетелките М. и П., които са очевидци на деянието, под страх от наказателна отговорност, са дали достатъчно подробни и непротиворечащи помежду си и на останалите доказателства сведения, източник на преки доказателства, за авторството и начина по който е отнета паричната сума. Непосредствено след деянието пред пристигналите полицаи и при извършените същия ден разпити са дали подробно описание на външността и облеклото на нападателя и са декларирали, че могат да го разпознаят. По посочените от тях белези и без да е повлияно по някакъв начин на възприятията им, са го разпознали при извършените процесуално следствени действия. Въззивният състав подробно е обсъдил наведения довод за опорочаване на разпознаванията с предварителното му показване на свидетелките и със съпоставянето му с лица с различна от неговата външност и на стр. 9 от мотивите на решението е изложил достатъчно убедителни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, поради които ги е отхвърлил. Противоречието в показанията на свидетелките със съобщеното от св. И., Й. и С. по отношение на факта дадена ли им е възможност преди извършване на разпознаването да възприемат подсъдимият, не е убегнало от вниманието на първоинстанционния съд, кайто е събрал доказателствата. Той допълнително е разпитал свидетелките във връзка със сочения от полицейските служители факт, че след задържането му подсъдимият е бил заведен пред офиса, където е извършено деянието и показан за идентифициране. При този допълнителен разпит по категоричен начин са установили, че не им е показван преди разпознаването и са го видяли едва в полицейското управление. Процесуално следствените действия по разпознаване на подсъдимия не са опорочени, а резултата от тях е категоричен. В този смисъл точно е оценено както в протоколите, приложени на л. 64 и 68 от досъдебното производство, които са изготвени по реда на НПК и са годно доказателствено средство за извършените процесуално следствени действия, така и показанията на присъствалите при извършването им поемни лица К. и П.. Съобщеното от тези двама свидетели не подкриепя твърдението, че са били разколебани при разпознаванията. И двамата са установили, че свидетелките са били категорични кагото са посочвали извършителя на деянието. Не са произволни съображенията, поради които са отхвърлени като източник на доказателства обясненията му и показанията на св. Я.. Твърдението, че здравослоното му състояние не позволявало придвижване без помощни средства и тичане, подробно е обсъдено и след проверката му чрез изслушаната съдебно медицинска експертиза от вещите лица Г. и Т. мотивирано е отхвърлено. Заключението на вещите лица не е оспорено от подсъдимия и не е превратно оценено от съда. Двете вещи лица да категорични, че към момента на деянието, макар и със затруднение е могъл да се придвижва бързо и дори да тича на кратко разстояние без това съществено да се отразява на равновесието му. Като са кредитирали това заключение и са отхвърлили обясненията му и показанията на св. Я., че е куцал и не е можел да тича, не са постановили съдебния си акт при наличието на основание за отмяна. Правилата за проверка и оценка на доказателствата са спазени, а по същество решението да се кредитират една част от противоречивите доказателства, отразява вътрешното убеждение на съда и не подлежи на последваща проверка. Въз основа на възприетите от въззивната инстанция положения, в рамките на които се извършва касационната проверка за приложението на материалния закон, е направен законосъобразен извод, че подсъдимият правилно е осъден с присъдата. Като е възприела извода на решаващия съд, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “грабеж”, извършен при квалифициращото обстоятелство “опасен рецидив” не е постановила съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението по чл. 199 ал.1 т. 4 от НК, като от обективна страна чрез употреба на заплаха по смисъла на чл. 198 ал.2 от НК е прекъснал фактическата власт върху инкриминираната сума на св. М. и е установил своя фактическа власт, а от субективна страна е действал при пряк умисъл като форма на вината. При отчитане на данните за съдебното му минало законосъобразно деянието квалифицирано като извършено при наличието на двете хипотези на “опасен рецидив” по смисъла на чл. 29 ал.1 от НК. Извън довода за осъждането му в отклонение с изискванията по чл. 303 ал. 2 от НПК, жалбоподателят не поддържа други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които касационният състав е длъжен да отговори. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 23 от 11.02.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 1153/2012 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 259 от 1.10.2012 год. по НОХ дело № 3835/2012 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: