4 Р Е Ш Е Н И Е № 170 Гр.София, 14.01.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1479 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на решение № 150/29.06.12г., постановено по гр.д.№ 57/10г. от Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 20.11.09г. по гр.д.№ 268/09г. на Видинския районен съд за осъждане на молителя да заплати на Областен кооперативен съюз - В. сумата от 18623.86 лв. ДДС и обезщетение за забава в размер на 9722.19 лв. Молителят поддържа, че е налице ново доказателство, което е от същество значение за делото – официален документ, издаден от Данъчна дирекция В. на 24.02.05г. Според молителя от това доказателство се установява, че към 12.08.04г. данъчна оценка и ДДС, начислен от О. по фактура № 016483 на основание смесена необлагаема основа от земя и сграда, е законово недопустимо да се извърши на база на експертна оценка от 14.05.04г., както и че към 12.08.04г. О. не е собственик на сградата и земята. На следващо място, в съдебното заседание на 29.05.12г. повереникът на страната адв.А. отсъствал, а управителят излязъл извън представителната си власт, тъй като дружеството се представлявало от двамата управители заедно, поради което делото останало непопълнено с доказателства. Ответникът Областен кооперативен съюз [населено място] не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа молбата за отмяна и представеното писмено доказателство, констатира следното: За да постанови решението, чиято отмяна се иска, въззивният съд е приел, че между страните е сключена спогодба на 16.07.04г., с която е извършена замяна на имоти, подробно описани в нотариален акт № 146/04г., като ОбКС е прехвърлил на настоящия молител пет имота. Единият от тези имоти представлявал сграда с данъчна оценка 93119.30 лв. /удостоверение от 12.08.04г./, въз основа на която е определен ДДС в размер на 18623 лв. и е издадена фактура № 16483/19.07.04г. Изложени са съображения, че ДДС се дължи съгласно действащия към момента на сделката ЗДДС /отм./, според който ДДС се дължи за всяка доставка на стоки и услуги с място на изпълнение територията на РБ и извършена от данъчно задължено лице, каквито са и двете страни по сделката. Приложена е разпоредбата на чл.55, ал.2 ЗДДС /отм./, според която ДДС се дължи на доставчика, а не пряко на републиканския бюджет. В представената с молбата за отмяна справка - приложение № 5 към протокол № 112 от 24.02.05г. относно издадени фактури от ОбКС [населено място] с получател [фирма] във връзка с договор за спогодба от 16.07.04г. е посочена фактура № 16483/19.07.04г. на стойност за склад с мазе от 93119.30 лв. и ДДС в размер на 18623.86 лв. По силата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За основателността на молбата е необходимо невъзможността за попълване на делото с доказателствен материал да е обективна, а не отмяната да се ползва, като средство за поправяне на грешките или небрежността на страната. Новите доказателства могат да бъдат и относно факти, които са твърдени от страната, но не са били доказани поради липсата на тези документи, а страната не е знаела или дори и да е знаела не е била в състояние да се снабди с тях. Незнанието или непредставянето на писмените доказателства следва да се дължи на обективни причини, а не на липсата на нормално дължимата грижа на заинтересованата страна. В случая с представения с молбата за отмяна писмен документ не се установяват факти, различни от приетите от съдилищата по съществото на спора. Въззивният съд е счел, че ДДС се дължи на основание на законовата норма, а размерът е определен върху данъчна оценка от 93119.30 лв. В справката - приложение данъчната оценка е в размер на 93119.30 лв., т.е. налице е пълно съвпадение на приетата основа за начисляване на данъка. В молбата за отмяна се твърди, че данъчната оценка не е съществувала към 12.08.04г., докато въззивният съд се е позовал на издадено удостоверение от тази дата съгласно чл.226 Д.. Независимо, че въззивният съд е посочил в мотивите на решението това удостоверение, то той е съобразил и изслушаната по делото икономическа експертиза за осчетоводяване на фактурата. Към делото е приложено и друго дело между същите страни по спор за заплащане на ДДС по договора за замяна, но по предявен иск срещу ОбКС, по което също е изчисляван ДДС. Посочената справка - приложение е била представена и по това дело. В този смисъл от значение е не конкретният документ, описан в мотивите на въззивния съд, въз основа на който е определена данъчната основа, а размерът на данъка, определен от съда, който е аналогичен на сумата по представения с молбата за отмяна документ. Следователно въз основа на този документ не биха могли да се направят изводи относно факти, които не са обсъждани във влязлото в сила решение. По тези съображения ВКС не коментира въпроса дали представеното доказателство е за обстоятелства, които са твърдени по делото и относно обективната възможност или невъзможност на страната да се снабди с документа, тъй като не е налице първата предпоставка по чл.303, ал.1, т.1 ГПК – доказателството е за факт, такъв какъвто е приет за установен от съдилищата по същество. По силата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК отмяна на влязло в сила съдебно решение се допуска, когато вследствие на нарушаване на съответните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. В съдебно заседание на 29.05.12г. се е явил С. В. – управител на [фирма], който е представил писмени доказателства. Искане за отлагане на делото с твърдения, че ангажираният пълномощник е възпрепятстван да се яви не са направени. Явяването на страните и техните пълномощници по граждански дела не е задължително и съдът разглежда делото и при неявяване, след като не е заявено искане за отлагането му за друга дата, поради което не са допуснати нарушения на процесуалните правила, вследствие на което страната да е била лишена от възможност да участва по делото или да е била ненадлежно представлявана. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на решение № 150/29.06.12г., постановено по гр.д.№ 57/10г. от Видинския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.