Р Е Ш Е Н И Е № 158 София, 06 юли 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Т. КОМОВ, като изслуша докладваното от председателя П. ПАНОВА наказателно дело № 426/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия В. К. Т. срещу въззивно решение № 32 от 07.02.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 1465/2017 г., с което е била изменена присъдата по НОХД № 2893/2017 г. на първостепенния съд. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. В подкрепа на заявената претенция за допуснато нарушение на процесуалните правила се визира нарушено право на защита, тъй като на подсъдимия не са били разяснени по разбираем за него начин правата му и последиците от разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК. Твърди се, че подсъдимият е бил лишен от възможността да прави искания за назначаването на нова съдебнопсихиатрична експертиза, за разпит на свидетели, както и да сочи нови доказателства. Навеждат се доводи за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание, като се акцентира върху това, че не са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства – самопризнанието на подсъдимия, фактът, че има малко дете и възрастна баба, за които полага грижи. Сочи се, че в разрез с разпоредбата на чл. 36 от НК е наложено наказание в максимален размер по две от обвиненията. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция или на прокуратурата. В съдебно заседание подсъдимият В. Т. - редовно уведомен, се явява. Представя две писмени допълнения към касационната жалба, в които декларативно е заявено допуснато нарушение на чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 18 от НПК, без да са изложени конкретни доводи в тази насока. Бланкетно е посочено, че престъпленията, за които е обвинен, не са доказани, а се базират единствено на показанията на пострадалата. Наведен е довод за неадекватна защита от страна на упълномощения му защитник, който го въвел в заблуждение и така ограничил правата му. От съдържанието на двете допълнения се извежда, че събраните доказателства по делото не се подкрепяли от самопризнанието на подсъдимия, както и че последният искал да прави нови доказателствени искания. В пледоарията си процесуалният представител на подсъдимия – адв. А., излага обстоятелствени аргументи за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че смекчаващите отговорността обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на наказанието за грабежа, не са били отчетени при индивидуализацията на наказанието за изнасилването. Смята, че е надценена степента на обществената опасност на конкретния случай, а са подценени смекчаващите отговорността обстоятелства. Защитата сочи, че за да има възможност подсъдимият да се поправи, да се грижи за детето си, и за да бъдат постигнати целите на наказанието и най-вече специалната превенция e необходимо да се определи наказание за изнасилването към или малко над средния размер преди неговото редуциране по реда на чл. 58а НК. Предлага на съда да отмени въззивния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане, алтернативно да го измени, с цел намаляване на наказанието. Подсъдимият в право на лична защита заявява, че не е бил в адекватно психическо състояние, не разбрал какво са му обяснили и делото е тръгнало по съкратената процедура, а в последната си дума моли да се приеме жалбата му и да се уважат исканията му. Представителят на ВКП изразява аргументирано становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да остави в сила въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: В производство по реда на глава двадесет и седма от НПК - „Съкратено съдебно следствие” в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК с присъда от 17.10.2016 г. по НОХД № 2893/2017 г. състав на Софийски градски съд e признал подсъдимия В. К. Т. за виновен в това, на 29.10.2016 г., в [населено място],[жк], до трафопост № 12-100, е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 40 лева, от владението на Д. Я. В. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 б. „а“ от НК, и на основание чл. 58а от НК му е наложил наказание 10 (десет) години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 пр.1 и пр.2 от НК за това, че по същото време и на същото място се съвъкупил с лице от женски пол - Д. Я. В., като я принудил към това със сила, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, и на основание чл. 58а от НК му е наложено наказание от 10 (десет) години лишаване от свобода. С тази присъда подсъдимият Т. е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК, за това, че е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Д. Я. В., като на основание чл. 58а от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 (пет) години и 4 (четири) месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 10 години, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, и на основание чл.24 от НК е увеличил срока на наложеното на подсъдимия наказание с 2 години. По жалба на подсъдимия е било инициирано въззивно производство пред Апелативен съд – София, което е приключило с решение № 32 от 07.02.2018 г. по ВНОХД № 1465/2017 г. С него е изменена първоинстанционната присъда, като съдът е намалил наложеното на подсъдимия наказание на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 б. „а“ от НК от 10 (десет) на 6 (шест) години лишаване от свобода. С въззивното решение е отменено увеличаването по реда на чл. 24 от НК на общото най-тежко наказание с две години. В останалата част присъдата на първостепенния съд е потвърдена. Жалбата е неоснователна. I. По отношение на твърдението за допуснато нарушение на процесуалните норми. Първоинстанцинното производство по делото е протекло по реда на диференцираната процедура, регламентирана в Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. Преди да започне първоинстанционното съдебно следствие по общия ред, упълномощеният защитник на подс. Т. е поискал разглеждане на делото по съкратено съдебно следствие, като последният с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. Видно от проведеното съдебно заседание на 17.10.2017 г., обективирано в протокол от същата дата (л. 93 от НОХД № 2893/2017 г.) подсъдимият е заявил, че са му разяснени последиците от разглеждане на делото по реда, по който е поискал упълномощеният му процесуален представител, а именно с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изрично е дал съгласието си делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Първоинстанционният съд, след като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл. 373 ал.2 от НПК. Напълно неоснователно се явява възражението на подсъдимия, че не са му били разяснения правата на разбираем за него език. Видно от протокол от проведено съдебно заседание на 19.09.2017 г., упълномощеният му защитник е поискал отлагане на делото с цел уточняване и съгласуване линията на защита, като е предложил на съда за следващото заседание да не призовава свидетелите и вещите лица, с оглед разглеждане на делото по диференцираните процедури. От изложеното следва, че процесуалният представител, когото той лично е избрал и овластил да го представлява, в достатъчна степен му е разяснил последиците от провеждане на съкратена процедура, в която подсъдимият признава фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, за да поиска и да даде съгласие за разглеждане на делото по този ред. Дори да се приеме, че защитникът му не му е обяснил на достъпен за него език какво всъщност представлява съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК и какви последици ще настъпят при провеждането му, то видно, че в съдебно заседание на 17.10.2017 г. първоинстанционният съд е разяснил последиците от провеждане на съкратена съдебна процедура, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като изрично е указал, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата (л. 93). Подсъдимият изрично е заявил, че последиците от разглеждането на делото по този ред са му били разяснени, манифестирал е желанието си и съгласието си делото да бъде разгледано по този ред, както и нежеланието да се събират доказателства. След като е изразил изрично и доброволно волята си за разглеждане на делото по този ред, възможността му да иска събиране на нови доказателства в опровержение на изложеното от държавното обвинение в обвинителния акт и в противовес с направеното от него самопризнание, е преклудирана. По настоящото дело процедурата по чл. 371 т.2 от НПК е проведена стриктно, като съдът е проверил доказателствата от досъдебното производство, направил е извода, че те подкрепят самопризнанието на подсъдимия, приобщил ги е към материалите по съдебното дело и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си. По този начин, след като подсъдимият, чрез неговия защитник, доброволно е поставил началото на възможността за провеждане на диференцираната процедура и съдът е удовлетворил волята му, той се лишава от възможността да оспорва повече фактите по обвинителния акт. Като процесуална последица от тези действия той е лишен по закон от възможността да оспорва пред по-горните инстанции „недоказаността” на обвиненията от фактическа страна, поради което релевираното съображение в тази насока, че престъпленията не са доказани, е изцяло неоснователно. Наведеният довод, че самопризнанието на подсъдимия не се подкрепя от събраните доказателства по делото, е несъстоятелен. Предходната инстанция правилно и законосъобразно е приела, че при провеждането на диференцираната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Надлежно събраната на досъдебна фаза доказателствена съвкупност и приобщена по съответния ред е еднопосочна и подкрепяща напълно направеното самопризнание. Наличните и изчерпателно изброени доказателства по делото (показанията на свидетелите В., Л., В. и Д., протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, протоколи за освидетелстване на Т. и В., протокол за обиск и изземване, съдебнопсихиатрична експертиза на Т., съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на В., дактилоскопна експертиза, ДНК експертиза, биологична експертиза, съдебномедицинска експертиза и справка за съдимост), заедно със самопризнанието потвърждават по безспорен и категоричен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и признатите от подсъдимия факти. По делото не са налице доказателства, които да не са в подкрепа на посочените от държавното обвинение факти и признаването им от страна на подсъдимия. Следва да се отбележи, че съгласно ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. №1/2008 г. на ОСНК на ВКС дори да съществуват незначителни противоречия в доказателствените материали (каквито в случая не са налице), те не представляват процесуална пречка за прилагане на диференцираната процедура. Неоснователно е възражението на подсъдимия, че е нарушено правото му на защита, тъй като не бил получил адекватна защита от неговия процесуален представител. Адв. А., в качеството й на упълномощен защитник, е представлявала подсъдимия от досъдебното производство до настоящия момент. Подсъдимият Т., възползвайки се от предоставеното му от закона право, по своя собствена воля е избрал и сам е овластил договорен защитник. Производството пред предходните две инстанции е било с нейно участие, като подсъдимият не е изразил желание за промяна на упълномощения му защитник и не е претендирал за неефективна защита, като дори не са били налице индиции за това. За първи път заявява, че е защитаван неадекватно едва с допълнението, представено в съдебно заседание пред ВКС. Адвокат А. е имала активно процесуално поведение, направила е съответните искания и в двете фази на наказателния процес, които са били в полза на подсъдимия и са представлявали адекватна и ефективна защита, а впоследствие е подала и въззивна жалба срещу присъдата в интерес на подс. Т.. Пред настоящия съдебен състав, договорният защитник е заявил, че поддържа подадената лично от подсъдимия касационна жалба, като е счел, че е налице явно несправедливо наложено наказание, като е изложила обстоятелствени аргументи в тази насока, което осъществено представителство е очевидно в негов интерес. Доколкото се отнася до релевираното касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК, същата е посочила, че не е налице, но моли съда да предостави отговор по наведеното възражение за незаконосъобразно проведена процедура по реда на Глава XXVII от НПК, което не е във вреда, а в полза на подсъдимото лице. В случая, адв. А., в качеството си на упълномощен защитник, е осигурила адекватна процесуална защита на подсъдимия, поради което и претенцията му в тази насока е лишена от основание. Предвид изложените съображения, ВКС не констатира да е налице допуснато нарушение на правото на защита на подсъдимия. II. Относно твърдението за явна несправедливост на наказанието. Наказателната отговорност на подсъдимия е била реализирана при спазване на нормативното изискване на чл. 373 ал.2 от НПК. С оглед диференцираната процедура по провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК подсъдимият Т. е имал и законовата гаранция, че при осъждането му ще се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. Тя дава алтернативна възможност за преценка на съда дали да индивидуализира наказанието лишаване от свобода в условията на ал.1 или на ал.4 от НК. Съдебният състав на върховната инстанция изцяло се солидаризира с изводите на предходния съдебен състав по отношение на отмерените на подсъдимия наказания, като намира изложените доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, за неоснователни. Въззивната инстанция правилно е индивидуализирала точната мярка за наказателно въздействие върху подсъдимия за извършеното, преценявайки, че наказателната му отговорност следва да се реализира при хипотезата на чл. 58а ал.1 от НК. Приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК не е задължителна последица от провеждането на съкратеното съдебно следствие, а само алтернативна възможност, която съдът би могъл да използва, ако счете, че са налице предпоставките за това. В случая такива не са констатирани. Правилно отделните наказания са били отмерени при условията на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Следва да се отбележи, че по отношение на наложеното наказание на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 199 от НК, въззивният съд правилно и законосъобразно го е приел като прекомерно завишено и му е определил 9 години лишаване от свобода, като след редукцията с 1/3 е намалено на 6 години. Отчетени са били всички отегчаващи отговорността обстоятелства - многократните осъждания на подсъдимия, които не са относими към квалификацията по чл. 29 от НК, високата степен на обществена опасност на деянието /нападение над жена, в тъмната част на денонощието, интензитета на упражнената принуда, осъществена в две от проявните й форми/. Предходната инстанция правилно е акцентирала върху това, че от включените в съвкупността ( по осъждането, което не обуславя опасния рецидив) престъпления против собствеността е изминал дълъг период от време и независимо че това е се явява отегчаващо обстоятелство, не следва да му се придава прекомерна тежест. Съдът е отчел, че грабежът е осъществен при инцидентен умисъл, тъй като водещата цел на подсъдимия е била извършването на полови посегателства срещу пострадалата. Той е използвал принудата за реализиране на насилническите действия срещу половата неприкосновеност на потърпевшата, изразяващи се в изнасилване и блудство, като по време на реализирането й, забелязвайки че пострадалата прикрива чантата си, подсъдимият се е афектирал и внезапно е взел решението да отнеме намиращата се в нея парична сума. Една и съща принуда е използвана за две различни цели – отнемането на паричната сума от пострадалата и посегателствата срещу половата й неприкосновеност. Поради това, правилно интензитетът на принудата е бил съобразен при отмерване на обстоятелствата, свързани с престъпленията по чл. 150 и чл. 152 от НК, тъй като именно основната цел, с която тя е употребена са насилническите действия срещу половата неприкосновеност на В.. Стойността на предмета на грабежа в размер на 40 лева е ниска, което също е взето предвид при оценката на степента на обществена опасност на престъплението. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел изразеното от подсъдимия съжаление за стореното, поради което заявената претенция, че не е било отчетено, се явява неоснователна. Правилно не са взети предвид възрастта на подсъдимия, както и че има невръстно дете и възрастна баба, за които полагал грижи. Към момента на извършване на деянието, подсъдимият е бил на 30 години. Житейски погледнато, това е възраст, на която лицето вече е с установени навици, формирани нрави, зряло до степен, че в цялост и напълно разбира и може да направи преценка на поведението си и последиците, които произтичат от него. Поради това, правилно въззивната инстанция при индивидуализацията на наказанието не е отмерила младата възраст и семейното положение на подсъдимия като смекчаващи отговорността обстоятелства, но същите са били съобразени комплексно, на базата на обществената опасност на деянието и на дееца. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав се солидаризира с изложеното по отношение на отмяната на увеличаването на общото най-тежко наказание на основание чл. 24 от НК, и не намира за необходимо да преповтаря аргументите на апелативния съд. Отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, които са взети предвид при определяне на наказанието за грабежа, не могат бъдат отмерени и при останалите две престъпления – изнасилване и блудство. Поради изложените по-горе съображения не могат да бъдат взети предвид и младата възраст на подсъдимия, и това, че е баща на малко дете и има възрастна баба, на която трябва да помага. Посочените две сексуални посегателства са извършени при условията на изключителна бруталност и незачитане на половата неприкосновеност на пострадалата, която с използваните срещу нея сила (удрял й шамари с двете си ръце в областта на лицето и тялото, удрял я по задните части) и заплашване (насочил нож към гърдите й и й казал „Ще те разпоря и ще те хвърля в реката! Само ако ме изпееш, ще те убия!“, е била поставена в състояние на безизходица и е била заставена да изживее психически и физически проявените към нея агресивни и нехуманни насилнически действия (изразяващи се в редуване на действия по изнасилване и блудство, като последното е осъществено чрез бъркане с пръсти във вагината и ануса й, анално проникване с полов член, а след това и проникване в ануса на пострадалата с бутилка от минерална вода с вместимост от 1.5 л.), докато междувременно подсъдимият е демонстрирал надмощие, удовлетвореност и чувство на безнаказаност. Деянията се отличават с изключителна степен на обществена опасност. Предходните инстанции правилно при индивидуализацията на наказанията за престъпления по чл. 150 от НК и чл. 152 от НК са определили максималния и допустим от закона размер за всяко едно от тях: за изнасилването – 15 години лишаване от свобода, редуцирано с приложението на чл. 58а от НК, е намалено на 10 години, а за блудството – 8 години лишаване от свобода, след редукцията на основание чл. 58а от НК е намалено на 5 години и 4 месеца. Отчетени са отегчаващите отговорността обстоятелства като механизмът на извършените деяния, обстановката, при която са реализирани, различните по вид насилнически действия, техният интензитет, предишните многократни осъждания на подсъдимия, насочени отново срещу половата неприкосновеност, санкционирането за които очевидно не е постигнало целите на закона. Нито едно отегчаващо обстоятелство не е надценено, като и не се констатира да е налице неотчетено смекчаващо отговорността на подсъдимия Т. обстоятелство. Определеното общо най-тежко наказание от 10 години лишаване от свобода не е явно несправедливо, а адекватно отмерено, като правилно е отменено завишаването му по чл. 24 от НК, което би се оказало прекомерно тежко. Наложените на подсъдимия наказания са справедливи, наложени в съответствие с разпоредбата на чл. 36 НК, които ще въздействат не само за поправянето и превъзпитанието му, но и за да му се отнеме възможността да върши други престъпления. В случая не са налице каквито и да е основания за по-голяма снизходителност към подсъдимия, тъй като определените наказания очевидно съответстват на изискванията за индивидуализацията им и кореспондират с високата обществена опасност на деянието и дееца, както и с това, че са в състояние да постигнат личната и генерална превенции. Предвид гореизложените съображения съдът не констатира наличие на касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 2 и т. 3 от НПК. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на подсъдимия, и наложените му наказания не са явно несправедливи, поради което и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 32 от 07.02.2018 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 1465/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.