О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 205 София, 29.04.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3238/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 223 от 18.06.2019 г. по в.гр.д. № 267/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение № 52 от 22.02.2019 г. по гр.д. № 432/2018 г. на Районен съд - Велинград, с което са отхвърлени предявените от А. Н. В., Е. И. В., С. В. Ж., Д. Х. С., Ц. Д. В. - С. и Ц. Н. В. против В. А. Г. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне всякакви предмети, включително МПС, разположени в участъка около южната граница откъм [улица]на собствения им УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], които пречат на изграждане на ограда между двата съседни имота в съответствие с издадените строителни книжа, както и за осъждане на ответника на основание чл. 45 ЗЗД да им заплати обезщетение в размер на 1 250 лв. за претърпени имуществени вреди. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищците. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че в нарушентие на разпоредбите на чл. 266, ал.1 във вр. с чл. 260, т.6 ГПК въззивният съд е отказал да приеме приложените към въззивната жалба писмени доказателства, установяващи както новооткрити, така и новонастъпили факти, които са от значение за изхода на делото. На следващо място сочат, че направените от въззивния съд фактически изводи по спора противоречат на събраните по делото гласни доказателства, които са били интерпретирани превратно. Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдение за противоречието му с т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба е направено и искане за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация В. А. Г. изразява становище, че въззивното решение е правилно и обосновано и не са налице сочените от жалбоподателите предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е установено, че жалбоподателите в настоящото производство са съсобственици на УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място]. Ответникът В. А. Г. е собственик на съседния УПИ ..... Установено е по делото, че през 2006 г. на ищците е било издадено разрешение за строеж, презаверено през 2015 г., за построяване на масивна ограда на южната регулационна линия между собствения им имот и този на ответника, съвпадаща с имотната граница. Твърдението им е било, че за да осуети реализиране на процедурата по измерване и съставяне на протокол за строителна линия и изграждане на ограда ответникът подбудил своя син да паркира на имотната граница товарен автомобил- седлови влекач, а впоследствие и други МПС, поради което те не могат да оградят имота си. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е дала заключение, че между двата имота съществува изградена ограда с плътна част и над нея - метална мрежа. Тази ограда попада изцяло в имота на ищците и се намира северно от предвидената за изграждане ограда по регулационната граница между тях. С гласни доказателства по делото е установено, че между страните съществуват дългогодишни спорове относно местоположението на имотната граница между притежаваните от тях имоти. В деня, когато е следвало от техническата служба на общината да трасират имотната граница, върху мястото е бил паркиран товарен автомобил, който е преседял там около половин година. След това на негово място е бил паркиран бус, а понастоящем - лек автомобил. Според свидетелите тези МПС се ползват от сина на ответника. Автомобилите са били паркирани по такъв начин, че пречат на извършването на строително- монтажни работити. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че предявеният негаторен иск по чл. 109 ЗС е неоснователен, защото не е установено по несъмнен начин, че неоснователните действия, изразаващи се в паркиране на автомобилите, са били извършени от ответника. При така изложените от въззивния съд решаващи съображения за отхвърляне на негаторния иск настоящият състав намира за основателно искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК - поради очевидна неправилност. При произнасянето си по този иск въззивният съд е подходил формално, като се е ограничил до това кой фактически е паркирал автомобилите, без да вземе предвид, че нарушението не се изчерпва с тези действия, а в резултат на същите е създадено трайно състояние, което пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, и да прецени дали то не се поддържа от ответника, с оглед данните, че по друго дело между същите сграни той се е заявил като владелец и държател на спорната част. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса / доуточнен от настоящия състав/ съставляват ли представените с въззивната жалба писмени доказателства новооткрити или такива за новонастъпили факти, които са от значение за изхода на спора, и следвало ли е въззивният съд да събере същите при условията на чл. 266, ал.2 ГПК. Касае се за искова молба, подадена против ответника В. Г. от трето лице, разпитано като свидетел по настоящото дело, която съдържа негови твърдения във връзка с други отношения между страните, която сама по себе си не съставлява годно доказателство за установяване на установяване на тези твърдения. Касационната жалба, насочена срещу въззивното решение в частта по иска по чл. 45 ЗЗД е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв. В случая предявеният иск има за предмет парично вземане под този размер, поради което не подлежи на касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. Н. В., Е. И. В., С. В. Ж., Д. Х. С., Ц. Д. В. - С. и Ц. Н. В. касационна жалба срещу въззивно решение № 223 от 18.06.2019 г. по в.гр.д. № 267/2019 г. на Пазарджишкия окръжен в частта, с която е потвърдено решение № 52 от 22.02.2019 г. по гр.д. № 432/2018 г. на Районен съд - Велинград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 1 250 лв. Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 223 от 18.06.2019 г. по в.гр.д. № 267/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта по иска по чл. 109 ЗС. УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и да представят доказателства за това. След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: