О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 969 гр. София, 22.12.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 6550 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Р. Я. П., пребиваващ в затвора в [населено място], лично и чрез процесуалния му представител адв. С. С., против определение № 2051 от 7 август 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 2058 по описа на апелативния съд в гр. София за 2014 г., с което е потвърдено разпореждане от 9 април 2014 г., постановено по гр.д. № 1003 по описа на Софийски градски съд за 2014 г., за връщане на подадена от П. искова молба поради неотстраняване в срок на констатирани от съда нередовности и е прекратено производството по делото. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът неправилно не бил изискал първоинстанционното и касационното дело, чиито номер бил посочен в представената от ищеца справка на окръжния съд в гр. Разград. Оспорен е изводът на съда за искано от ищеца служебно събиране на доказателства, тъй като съответните доказателства са за правопораждащия юридически факт – оправдателна присъда, за което имало достатъчно данни да бъде изпълнено, и диспозитивното начало по чл. 6 ГПК не изключва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движението и приключването на делото. Твърди се, че ищецът, който изтърпява наказание лишаване от свобода, не е съобщен за оправдателната присъда и той не може да знае номера и датата на съответното решение. В допълнението към частната касационна жалба е включено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се поддържа искане за допускането му по всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдебна практика не се сочи и не се представя. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна. С определението си въззивният съд приема извода на първата инстанция за връщане на исковата молба поради неизпълнени указания за правилен, тъй като ищецът не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба, водещи до неяснота на вида на претенциите, с които съдът е сезиран. След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване. Касаторът поставя правен въпрос, уточнен от състава на съда, по приложението на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК – неизпълнени ли са указанията на съда в случай на непосочване на номер и дата на касационно съдебно решение, обосноваващо наличието на правопораждащ юридически факт, при положение, че страната е посочила номер на нох дело. Този въпрос е обусловил изхода на спора, и на него следва да бъде даден отговор от ВКС при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да бъде допустимо исковото производство, е необходимо исковата молба да има предписаното от закона съдържание. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК задължава ищеца да посочи обстоятелствата, на които основава иска си, като неизпълнението на това задължение е свързано с последиците, посочени в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК – оставяне на производството по делото без движение и евентуално връщане на исковата молба, при неизпълнение на указанията на съда по отстраняването на този недостатък. Конкретизацията на спорния предмет следва да бъде извършена по такъв начин, че ответникът да има достатъчно информация, за да може да осъществи необходимите действия по защита на правата си. По силата на задължителната съдебна практика (ППВС № 1/1953 г., т. 4), датата и номерът на делото са задължителна част на съдебното решение. В съвкупност с изискването на чл. 260, т. 2 ГПК, следва да се приеме, че означаването на съдебен акт включва и датата и номера на делото, по което той е постановен. В случаите, когато ищецът твърди, че правата му произтичат от съдебен акт и очевидно има затруднения да посочи датата и номер на съдебния акт (например ако не е взел участие по дело или е налице друга причина, поради която той не може, или е затруднен извън обичайното усилие в тази връзка да се снабди с препис и пр.), но е посочил номера на делото и е отправил искане към съда да се приложи съответният акт, съдът следва да извърши необходимите справки, като или изиска делото за прилагане, или изиска преписи от съответните съдебни актове. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения проблем с оглед отговора на правния въпрос е неправилно. Относимите обстоятелства са следните: Предявен е иск за заплащане солидарно от ответниците П. на Р. Б. и Г. д. „И. на н.” на 400 хиляди лева обезщетение за незаконното задържане на ищеца П. от 1 юни 2012 г., тъй като през м. октомври 2010 г. наказателното дело на ищеца е върнато от ВКС за ново разглеждане и наказанието „доживотен затвор” е отменено, но тези факти са укрити от прокуратурата и затвора, и той е задържан без присъда, без обвинение и мярка за неотклонение, вследствие на което търпи неимуществени вреди. В исковата молба е направено искане да се изиска от ВКС решението, с което нохд № 439/2006 г. по описа на окръжния съд в гр. Разград е върнато за ново разглеждане. С разпореждане от 28 януари 2014 г. съдът указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба – да посочи юридическият факт, с който свързва неправомерното поведение на органите на двамата ответника: кога е постановен съдебният акт, с който твърди присъдата да му е била отменена, номерът на делото, по което е постановен този съдебен акт и съдът, който го е постановил. С допълнителна молба ищецът сочи, че съдебният акт на ВКС е от периода септември-октомври 2010 г., но дата и номер не може да посочи. Сочи се, че се представя справка от деловодна система, според която делото е било във ВКС през м. октомври 2010 г. Първата инстанция връща исковата молба с мотива, че указанията към ищеца са били ясни, съобразени с принципа на равенство и състезателност в гражданския процес, непозволяващ на съда служебно да събира доказателства в подкрепа на тезите на страните. Заключено е, че поради неустановяване на правопораждащия юридически факт за претендираното от ищеца право – кога, по кое дело и от кой съдебен орган е бил постановен съдебният акт, с който е била отменена присъдата му, лишават процеса от възможност за развитие поради неуточненост на предмета на спора. В случая ищецът е посочил номера на първоинстанционното наказателно дело, към което при движението му между различните инстанции следва да са приложени и всички инстанционни дела. От записите в представеното с уточнението на исковата молба от страна на ищеца извлечение от неизвестно коя деловодна система по движението на соченото наказателно дело, е напълно невъзможно да се установи както къде е делото, така и дали действително отговаря на истината твърдението на ищеца за проведена процедура по възобновяване на наказателното дело от ВКС и какъв е евентуалният й резултат. Тъй като ищецът е очевидно затруднен да извърши съответната справка, съответно да се снабди с преписи от съдебни актове, съдът следва да изиска наказателното дело, съответно – да изиска преписи от постановените в наказателното производство присъди и решения, и при необходимост отново да укаже на ищеца да уточни искането си. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2051 от 7 август 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 2058 по описа на апелативния съд в гр. София за 2014 г. ОТМЕНЯ определение № 2051 от 7 август 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 2058 по описа на апелативния съд в гр. София за 2014 г. ВРЪЩА делото на първоинстанционния Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: