Ключови фрази
Ревандикационен иск * недобросъвестно владение


5
решение по гр.д.№ 1220 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е


№ 359

София, 25.10.2011 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1220 по описа за 2010 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр.Т. срещу решение № 125 от 14.05.2010 г. по в.гр.д.№ 145 от 2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 24 от 12.02.2010 г. по гр.д.№ 957 от 2009 г. на Троянския районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу И. К. Ф. и И. И. Ф. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 72309.504.679, находящ се в [населено място], [община], [улица] площ от 2662 кв.м., заедно с всички постройки в него: сграда № 72309.504.679.1 със застроена площ от 199 кв.м. на един етаж, сграда № 72309.504.679.2 със застроена площ от 112 кв.м. на два етажа, сграда № 72309.504.679.3 със застроена площ от 241 кв.м. на един етаж, сграда № 72309.504.679.4 със застроена площ от 51 кв.м. на един етаж, сграда № 72309.504.679.5 със застроена площ от 53 кв.м. на един етаж, сграда № 72309.504.679.6 със застроена площ от 9 кв.м.- за енергопроизводство, сграда № 72309.504.679.7 със застроена площ от 151 кв.м. на един етаж и сграда № 72309.504.679.8 със застроена площ от 17 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответниците по жалбата И. К. Ф. и И. И. Ф. оспорват същата като неоснователна.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 331 от 08.04.2011 г. на ВКС по настоящото дело.
По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС счита следното:
1. По първия правен въпрос /дали разделителен протокол, подписан от всички съдружници в О. при напускането на единия от тях, представлява „друг начин, определен в закон” по смисъла на чл.77 от ЗС за придобиване на право на собственост върху недвижим имот/: „Друг начин, определен в закон” за придобиване на право на собственост по смисъла на чл.77 от ЗС е всяко друго, различно от сделката и придобивната давност основание, на което с изрична разпоредба на закона се придава прехвърлително или конститутивно действие по отношение на правото на собственост върху определена движима или недвижима вещ. Такива други начини са например: приращението по чл.92 и 93 от ЗС, преработването и присъединяването по чл.94-98 от ЗС, наследяването, съдебното решение по извършване на делбата, съдебното решение, постановяващо изкупуване на имот по реда на чл.33 от ЗС, чл.66 от ЗС, чл.199 от ЗУТ или чл4а от ЗСПЗЗ, съдебното решение за обявяване на предварителен договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, отчуждаването на имот за държавна или общинска нужда, обезщетяването с имот, отчуждаването или придаването по регулация преди приемането на ЗУТ, реституцията, административните актове /например придобиването на сервитута по чл.36 от З. и др./, самият закон /например придобиването на някои сервитути по Закона за водите и Закона за енергетиката/.
Р. протокол, който съдружниците в едно О. подписват при напускането на О. от единия съдружник, в който е прието, че напускащият съдружник ще получи недвижим имот вместо паричната стойност на дружествения си дял, е сделка, която поражда вещноправен ефект, само ако е спазена изискуемата в чл.18 от ЗЗД нотариална форма за прехвърляне на недвижими имоти. При неспазване на тази форма разделителният протокол е само един предварителен договор, който може да бъде поискано да бъде обявен за окончателен от заинтересованата страна по сделката, но не прехвърля собственост върху недвижимия имот.
Действително, законите предвиждат множество случаи на изключения от изискуемата нотариална форма за действителност на договорите за прехвърляне на недвижими имоти: чл.212 от ЗЗД за продажбата на наследство, чл.35 от ЗС за доброволната делба на недвижими имоти, чл.18 от ЗС, чл.48 от Закона за държавната собственост и чл.34, ал.7 от Закона за общинската собственост по отношение на прехвърлянето на имоти- частна държавна и общинска собственост, чл.24г, ал.7 от ЗСПЗЗ по отношение замяната на земеделски земи от Д., чл.15 от Търговския закон, когато се прехвърля търговско предприятие, в чийто имущество е включен недвижим имот или вещно право върху такъв имот, чл.73, ал.1 от Търговския закон по отношение на непаричните вноски на съдружниците при учредяване на търговско дружество под формата на прехвърляне на собственост върху недвижим имот от съдружника на търговското дружество и др.
Относно формата на договора, с която при напускане на съдружник съдружниците в едно О. уговарят даване вместо изпълнение /прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот от О. на напускащия съдружник вместо заплащане на дружествения дял на напускащия съдружник/, обаче Търговският закон не предвижда такова изключение.
Не може в този случай да се приложат по аналогия разпоредбите, установяваща облекчена форма за действителност на сделките за прехвърляне на недвижими имоти от и на търговските дружества /като например разпоредбите на чл.15 от ТЗ за прехвърлянето на предприятие и чл.73 от ТЗ за апортната вноска/, тъй като тези разпоредби въвеждат изрични изключения от изискването на чл.18 от ЗЗД за нотариална форма на сделките за прехвърляне на недвижими имоти и като такива не могат да се прилагат разширително по отношение на други сделки, извън посочените в тях.
Поради гореизложеното следва да се приеме, че разделителният протокол, в изпълнение на който впоследствие не е сключена нотариална сделка, няма прехвърлително действие относно правото на собственост върху недвижимия имот- предмет на този разделителен протокол.
2. По втория правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /дали решение на ОС на съдружници в О., в което се определя дружествения дял на напускащия съдружник, може да е основание за установяване на добросъвестно владение върху недвижим имот/: С оглед приетото по-горе относно липсата на прехвърлително действие на разделителния протокол и съответно на решението на ОС на съдружниците, ВКС приема, че те не са основания за установяване на добросъвестно владение върху имота- предмет на разделителния протокол: тъй като съгласно чл.70 от ЗС добросъвестно е владението, установено на основание, което е годно да направи владелеца собственик, а разделителният протокол и решението на ОС на съдружниците, които нямат вещноправно действие, не са годно основание за придобиване на собственост.

С оглед на горепосоченото разрешение на поставените по делото правни въпроси, обжалваното решение, в което е прието, че разделителният протокол има прехвърлително действие по отношение на спорния имот и сградите в него и че решението на ОС на съдружниците представлява основание за установяване на добросъвестно владение върху недвижим имот, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Тъй като не се налага събирането на нови доказателства, извършването на нови или повтарянето на определени съдопроизводствени действия, след отмяната на решението ВКС следва да се произнесе по съществото на спора: Видно от нотариален акт № 14 от 06.05.1997 г. процесният имот е придобит от [фирма]- [населено място] на търг. При напускане на това търговско дружество от ответника И. К. Ф., между съдружниците е било постигнато споразумение процесният имот, сградите в него и част от съоръженията на О. да станат собственост на И. Ф., вместо на същия да се изплаща дружествения дял от О.. Поради изложените по-горе съображения, това решение /споразумение между съдружниците/ има само облигационно, но не и вещноправно действие- поражда задължение за [фирма] да прехвърли на напускащия дружеството съдружник процесния имот и сградите в него по предвидените в закона ред и форма, но само по себе си не прехвърля правото на собственост върху този недвижим имот. Това споразумение не е и делба, тъй като делба на имущество на търговско дружество не може да бъде извършена преди ликвидацията на това ТД по предвидения в Търговския закон ред, а и съгласно чл.35 от ЗС, за да е действителна доброволната делба на недвижими имоти, договорът за делба следва да е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, в каквато форма не са нито разделителния протокол, нито решението на ОС на О. от 01.04.2000 г.
Регистрираното в търговския регистър намаляване на капитала на [фирма] със стойността на процесния имот също няма за пряка последица прехвърлянето на правото на собственост върху имота от това О. на напусналия съдружник И. Ф.: Съгласно чл.149, ал.3 от ТЗ, един от начините за намаляване на капитала на О. е връщането на дела от капитала на прекратилия участието си в О. съдружник, ако неговия дял не може да се поеме от другите съдружници. Намаляването на капитала се извършва след вземане на решение на общото събрание на съдружниците в О. и след обявяването на това решение и вписването му в търговския регистър. По аналогия от чл.153 от Търговския закон, прехвърлянето на недвижим имот от О. на напускащия съдружник, което е уговорено вместо заплащането на дружествения му дял, може да стане едва след вписването на намаляването на капитала в търговския регистър. Тоест, намаляването на капитала има за последица само възникването на задължение за О. да изплати дружествения дял на напускащия съдружник /съответно да прехвърли правото на собственост върху имота, за който е уговорено, че ще бъде прехвърлен вместо заплащането на дружествения дял/, но не води директно до прехвърляне на собствеността върху този имот.
Неоснователно е и възражението на ответниците за придобиване на имота по давност: По делото е безспорно установено, че от установяването на владение върху имота и намиращите се в него сгради на 01.04.2000 г. /датата, на която е взето решението на ОС на О. за предоставяне на имота на ответника/ до завеждане на делото на 02.10.2009 г. не са изминали 10 години- срокът, необходим според чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване на недвижим имот при недобросъвестно владение. Както бе изложено по-горе, владението въз основа на решението на ОС на О. и разделителния протокол, е недобросъвестно, тъй като те не са основания, годни да направи владелеца собственик на имота.
Поради всичко гореизложено искът за собственост, предявен от [фирма], е основателен и следва да бъде уважен, тъй като ищцовото О. е собственик на процесния имот, а ответниците нямат основание да държат или владеят този имот.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответниците дължат на касатора направените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 1 530 лв., представляващи 120 лв. държавна такса за предявяване на иска, 500 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред РС, 115 лв. държавна такса за въззивна жалба, 250 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред ОС, 145 лв. държавна такса по касационната жалба и 400 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред ВКС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 125 от 14.05.2010 г. по в.гр.д.№ 145 от 2010 г. на Ловешкия окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на И. К. Ф. и И. И. Ф. и двамата от [населено място], [улица], че [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 72309.504.679, находящ се в [населено място], [община], [улица] площ от 2662 кв.м., заедно с всички постройки в него: сграда № 72309.504.679.1 със застроена площ от 199 кв.м. на един етаж, сграда № 72309.504.679.2 със застроена площ от 112 кв.м. на два етажа, сграда № 72309.504.679.3 със застроена площ от 241 кв.м. на един етаж, сграда № 72309.504.679.4 със застроена площ от 51 кв.м. на един етаж, сграда № 72309.504.679.5 със застроена площ от 53 кв.м. на един етаж, сграда № 72309.504.679.6 със застроена площ от 9 кв.м.- за енергопроизводство, сграда № 72309.504.679.7 със застроена площ от 151 кв.м. на един етаж и сграда № 72309.504.679.8 със застроена площ от 17 кв.м. И
ОСЪЖДА И. К. Ф. и И. И. Ф. да предадат горепосочения имот на [фирма].

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт № 117, том XI, рег.№ 10286 по нот.д.№ 1712 от 10.11.2004 г., с който И. К. Ф. и И. И. Ф. са признати за собственици на гореописания недвижим имот.

ОСЪЖДА И. К. Ф. и И. И. Ф. с горепосочения адрес да заплатят на [фирма] на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 1 530 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.