7 Р Е Ш Е Н И Е № 114 С., 03.11.2014 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1053 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Василева П. – лично и като майка и законен представител на Н. Р. П. и Д. Р. П., Динка П. П. и Н. Р. П. срещу решение № 1164 от 03.07.2012г. по в.гр.д. № 59/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което, след частична отмяна на решение от 29.03.2010г. по гр.д. № 3866:2009г. на СГС, са отхвърлени исковете на Д. Василева П. против [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Р. Н. П. за разликата над 80 000 лева; на Н. Р. П. и Д. Р. П. против [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им Р. Н. П. за разликата над 100 000 лева за всеки от тях; на Динка П. П. и Н. Р. П. против [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Р. Н. П. за разликата над 60 000 лева за всеки от тях. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторите поддържат, че присъдените от първоинстанционния съд обезщетения са силно намалени безпричинно и без да се изложат мотиви в тази връзка, като неизлагането на подробни мотиви представлява и неизпълнение на задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС по същото дело. Поддържат, че при определяне на справедливи обезщетения съдът не е анализирал и не е взел предвид безспорно установени факти и обстоятелства, които са от значение при определяне на размера на обезщетението. По съображения, изложени в жалбата, молят да бъде отменено въззивното решение по отношение на отхвърлената част от исковете и да бъдат уважени предявените против застрахователя искове в пълен размер, като им бъдат присъдени и направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за касационното производство. Ответникът по касационната жалба [фирма] не представя писмен отговор по чл.287 ГПК. В писмените си бележки оспорва касационната жалба, като поддържа, че определените от въззивния съд обезщетения за неимуществени вреди са справедливи и достатъчни да възмездят причинените неимуществени вреди на ищците от загубата на техния наследодател. Претендира юрисконсултско възнаграждение. С определение № 271 от 12.05.2014г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която след частична отмяна на решение на СГС от 29.03.2010г. по гр.д. № 3866/2009г. са отхвърлени предявените против [фирма] искове по чл.226, ал.1 КЗ от Д. П. за разликата над присъдените 80 000 лева, от Н. П. и Д. П. – за разликата над присъдените 100 000 лева за всеки от тях и от Динка П. и Н. П. – за разликата на над присъдените 60 000 лева за всеки от тях, до предявения им размер, по значимите за изхода на делото материалноправни и процесуални въпроси относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от Д. Василева П., Н. Р. П., Д. Р. П., Динка П. П. и Н. Р. П. преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликите съответно над сумата 80 000 лева /за ищцата Д. П./, над сумата 100 000 лева /за ищците Н. П. и Д. П./ и над сумите 60 000 лева /за ищците Динка П. и Н. П./ до пълните предявени размери, претендирани от ищците като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг, баща и син Р. Н. П., причинена при ПТП на 03.02.2009г., Софийски апелативен съд е приел, че въз основа на установените по делото обстоятелства, възрастта на починалия, който е бил едва на 25 години към момента на инцидента, както и момента на настъпване на ПТП, на съпругата следва да бъде определено обезщетение от 80 000 лева; на децата – по 100 000 лева, тъй като са загубили своя баща на невръстна възраст и няма да могат да разчитат занапред на неговата морална помощ и подкрепа при тежки житейски ситуации, а на родителите – по 60 000 лева, тъй като са живели в отделно домакинство и не се установява какви са били приживе отношенията им с техния син. По тези съображения въззивният съд е приел, че за разликата до пълните претендирани размери исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Решението е постановено в отклонение от задължителната практика– Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД – решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о. и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ вр. §27 ПЗР КЗ. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищците неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства – че пострадалият е бил на 25 години, че ищците са съответно негови съпруга, деца и родители, че съпругата е останала да отглежда сама двете им деца на възраст 2г. и 8м. и 6м., както и че двете деца са останали без баща на много ранна възраст. Присъдените от въззивния съд обезщетения не са съобразени и с установените въз основа на събраните по делото свидетелски показания отношения между пострадалия и неговите близки, претендиращи обезщетение – отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа, както и с установеното реално проявление на вредите. Неправилно въззивният съд е акцентирал върху обстоятелството, че пострадалият не е живеел в едно домакинство с родителите си и необосновано е приел, че не е установено какви са били приживе отношенията им – според показанията на свидетеля К. отношенията между пострадалия и семейството му са били безконфликтни, а от показанията на свидетеля В. се установява, че пострадалият често е посещавал родителите си и е имал общ бизнес с баща си. Основателни са и изложените в касационната жалба доводи, че при определяне на размера на справедливите обезщетения въззивният съд не е съобразил лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по чл.226 КЗ вр. §27 ПЗР на КЗ като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието. С оглед установените към момента на настъпване на процесното събитие лимити – 700 000 лева при едно пострадало лице и 1 000 000 лева при две и повече пострадали лица, следва да се приеме, че присъдените от въззивния съд обезщетения на съпругата, синовете и родителите на пострадалия са несъразмерни с тях и занижаването им е в нарушение на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявените преки искове по чл.226, ал.1 КЗ следва да бъде разрешен по същество. Смъртта на пострадалия Р. Н. П. е била причинена при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.02.2009г. Към този момент пострадалият е бил на 25 години и според свидетелските показания е бил здрав и работоспособен. Преди смъртта си е бил неразделен със съпругата си и двете им деца, работел е допълнително, за да набави средства за семейството си, отношенията в семейството му са били безконфликтни, посещавал е често дома на родителите си и е имал общ бизнес с баща си. Близките му трудно са приели внезапната загуба и всеки от ищците е претърпял тежки морални болки и страдания, които подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, настоящият състав на ВКС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на касаторите-ищци ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева – на съпругата Д. Василева П., в размер на 120 000 лева – на всяко от малолетните деца Н. Р. П. и Д. Р. П., действащи чрез своята майка и законен представител Д. Василева П., и в размер на 80 000 лева – на всеки от родителите Динка П. П. и Н. Р. П.. Поради това, след частична отмяна на въззивното решение, ответникът [фирма] следва да бъде осъден да заплати допълнителни обезщетения в размер на по 20 000 лева на всеки от ищците, ведно със законните лихви, считано от 03.02.2009г. до окончателното плащане. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за трите инстанции, съразмерно с допълнително уважената част от исковете, в размер общо на 7 350 лева. На основание чл.78, ал.2 и ал.8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 4 250 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от исковете, възлизаща на 4030 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1164 от 03.07.2012г. по в.гр.д. № 59/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 29.03.2010г. по гр.д. № 3866:2009г. на СГС, са отхвърлени исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ на Д. Василева П. против [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Н. П. за разликата над 80 000 лева до 100 000 лева; на Н. Р. П. и Д. Р. П. против [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Н. П. за разликата над 100 000 лева до 120 000 лева за всеки от тях; на Динка П. П. и Н. Р. П. против [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Н. П. за разликата над 60 000 лева до 80 000 лева за всеки от тях, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на Д. Василева П. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.57, вх.А, ет.2, ап.7 сумата 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетенията, присъдени с влязлата в сила част на решението по в.гр.д. № 59/2012г. на САС/ за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 03.02.2009г. смърт на нейния съпруг Р. Н. П., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2009г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на Н. Р. П. с ЕГН [ЕГН] и Д. Р. П. с ЕГН [ЕГН], представлявани от своята майка и законен представител Д. Василева П. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.57, вх.А, ет.2, ап.7, сумата 20 000 лева /двадесет хиляди лева/ на всеки от тях, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетенията, присъдени с влязлата в сила част на решението по в.гр.д. № 59/2012г. на САС/ за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 03.02.2009г. смърт на техния баща Р. Н. П., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2009г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на Динка П. П. с ЕГН [ЕГН] и Н. Р. П. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ап.57, вх.А, ет.2, ап.7, сумата 20 000 лева /двадесет хиляди лева/ на всеки от тях, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетенията, присъдени с влязлата в сила част на решението по в.гр.д. № 59/2012г. на САС/ за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 03.02.2009г. смърт на техния син Р. Н. П., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2009г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на основание чл.38 ЗА на адв.П. К., [населено място], [улица], офис 10 сумата 7 350 лева /седем хиляди триста и петдесет лева/. ОСЪЖДА Д. Василева П., Н. Р. П., действащ чрез своята майка и законен представител Д. Василева П., Д. Р. П., действащ чрез своята майка и законен представител Д. Василева П., Динка П. П. и Н. Р. П. да заплатят на [фирма] сумата 4 250 лева /четири хиляди двеста и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.78, ал.8 ГПК. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 4 030 лева /четири хиляди и тридесет лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК. ПОТВЪРЖДАВА решение № 1164 от 03.07.2012г. по в.гр.д. № 59/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в останалата му обжалвана част, с която след частична отмяна на решение от 29.03.2010г. по гр.д. № 3866:2009г. на СГС, са отхвърлени исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ на Д. Василева П. против [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Н. П. за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева; на Н. Р. П. и Д. Р. П. против [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Н. П. за разликата над 120 000 лева до 170 000 лева за всеки от тях; на Динка П. П. и Н. Р. П. против [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Н. П. за разликата над 80 000 лева до 100 000 лева за всеки от тях Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: