3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 375 София, 10 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1179 по описа за 2014 година. Постъпило е искане от осъдената М. Д. С. за възобновяване на наказателно дело, приключило с осъждането й за престъпление по чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 НК. Молителката твърди, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК и иска оправдаване по възведеното й обвинение. Пред ВКС осъдената лично поддържа искането си, представя писмени бележки. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1131/10 г. Районният съд-гр.Дупница, за деяние, извършено на 22.03.2010 г., осъдил подсъдимата С. на основание чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 и чл.54 НК на три месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. С решение от 31.12.2013 г., постановено по внохд № 379/13 г., образувано по жалба на подсъдимата, Окръжният съд-гр.Кюстендил потвърдил присъдата на ДРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. Съображенията, изложени в саморъчното искане на осъдената, макар и пространни, позволяват да се изведе недоволство от оценката на доказателствата, в частност се твърди, че съдът неоснователно е кредитирал показанията на голяма група от свидетелите по делото, и не е имал причини да не даде вяра на обясненията на подсъдимата и нейната дъщеря. Възражението е неоснователно. Поставяно е на вниманието на КОС, но е отхвърлено като неоснователно, за което са изложени съображения в мотивите на въззивния акт. Най-напред трябва да се каже, че всички обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, са изяснени изцяло, посредством възможните, относими и необходими доказателства. Както е известно съдът има суверенно право да дава вяра на едни доказателствени източници, а на други да отказва това, като е задължен да посочи съображенията, предопределили този резултат. Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че не е изпълнил последно посоченото задължение – да обоснове оценъчната си дейност. Показанията на свидетелите Л., Л., М., Д., П. и В. са анализирани не само с оглед на вътрешната им логичност, безпротиворечивост и постоянство, но и в необходимата връзка помежду им и с експертните изводи по съдебно медицинската експертиза. Като не е установил причини за съмнение в достоверността на показанията на свидетелите Л., Л., М., Д., П. и В., КОС е имал основание да им даде вяра. Изложените от него съображенията, в тази насока, не са декларативни, нито пък се основават на игнориране или превратност. Обясненията на подсъдимата, в голямата им част, както и показанията на нейната дъщеря - св.Е. С., не са възприети от решаващия съд, тъй като не са намерили подкрепа в останалата доказателствена съвкупност. Обобщено следва, че изводите по фактите, приети за установени от КОС, са резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и вярна преценка на доказателствения материал. В рамките на фактическите положения, детайлно отразени в мотивите на въззивното решение, законът правилно е приложен. Съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на молителката, щом е установил признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, този по чл.144, ал.3, във връзка с ал.1 НК. Наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване (лишаване от свобода в размер на възможния законов минимум, условно за срок от три години), не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и е справедливо. При липсата на предпоставките за приложение на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанието на осъдената е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. При изложеното, като не установи основания за възобновяване на наказателното дело, на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената М. Д. С. за възобновяване на внохд № 379/13 г. на Окръжния съд-гр.Кюстендил. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: