Р Е Ш Е Н И Е № 105 София, 04.05..2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми март, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Тодорка Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 82/2012г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молби на П. В. В., С. С. В. и Д. С. В. за отмяна на влязло в сила решение №1432 от 25.11.2010г. по гр.д.№ 1073/2010г. на Варненския окръжен съд, влязло в сила решение № 396/2010г. по гр.д.№593/2009г., ВКС, І г.о. и определение №870 от 29.09.2011г. по гр.д.№142/2011г. на ВКС, І г.о. Ответниците по молбата В. Ц. С., Е. С. С. и В. С. С. я оспорват като недопустима и неоснователна. Ответникът по молбата Р. В. П. счита същата за основателна. Молителите считат, че е налице основанието на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Сочат като ново обстоятелство и ново писмено доказателство влязло в сила решение № 680/13.07.2005г. по гр.д.№656/2005г. на Варненския окръжен съди и решение №1385/29.11.2006г. по гр.д.№ 2440/2005г. на ВКС, ІV г.о., с които е прието, че с решение №79/21.06.1993г. на ПК-В. е възстановена собствеността върху процесния имот №79 по КП от 1997г. на м.”М.”. В атакуваните решения е прието, че това решение на ПК не легитимира ищците като собственици, тъй като то не индивидуализира обекта на реституция и към момента на предявяване на иска през 2005г. реституционната процедура не е приключила. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : С решение № 396/27.05.2010г. по гр.д.№ 593/2009г. на Върховния касационен съд е отменено решение № 1186/2007г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане с решение № 1432/2010г. по гр.д.№1073/2010г. на Варненския окръжен съд е обезсилено решение №460/2007г. по гр.д.№3284/2005г. на Варненския районен съд и е прекратено като недопустимо производството по делото. С определение №870/29.09.2011г. по гр.д.№142/2011г. на ВКС, І г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. За да постанови решението си въззивният съд е приел съгласно задължителните указания в отменителното решение на ВКС, че ищците не се легитимират като възстановени собственици на процесния имот, тъй като към предявяване на иска реституцианната процедура не е приключила.Липсва заповед по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която да са описани местонахождението и номера на имота по влезлия в сила ПНИ, както и скица на реституирания имот. Съгласно разпоредбата чл.303,ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Посочените от молителите като нови писмени доказателства решение №680/13.07.2005г. по гр.д.№656/2005г. на Варненския окръжен съд и решение № 1385/2006г. по гр.д.№2440/2005г. на ВКС, ІV г.о. не са нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Тези документи не установяват нови обстоятелства, релевантни за изхода на делото и не променят крайния извод в атакуваното решение. Те касаят спор за собственост, по предявен от молителите срещу трети за делото лица иск с правно основание чл.108 ЗС относно друг имот, възстановен със същото решение №79/21.06.1993г. на ПК-В. имот /№447/. Мотивите в тези съдебни решения, с които е прието, че решението на ПК е породило реституционни последици, не са ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, а обективират правните изводи на съответния съдебен състав въз основа на преценката на доказателствата – в случая административния акт. Всички останали доводи в молбата за отмяна са оплаквания по фактическите констатации и правните изводи на съда. Те могат да се направят само по реда на инстанционния контрол, тъй като се отнасят до приетото по съществото на спора от решаващия съд и са доводи за неправилност на влязлото в сила решение. Те са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и по чл.304 ГПК, то молбите следва да бъдат оставени без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. В. В., С. С. В. и Д. С. В. за отмяна на влязло в сила решение №1432 от 25.11.2010г. по гр.д.№ 1073/2010г. на Варненския окръжен съд, влязло в сила решение № 396/2010г. по гр.д.№593/2009г., ВКС, І г.о. и определение №870 от 29.09.2011г. по гр.д.№142/2011г. на ВКС, І г.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.