Ключови фрази
Иск за защита на нарушено владение * въвод във владение * Ревандикационен иск * изпълнително основание


Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

С., 16.05.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и дванадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№900 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.295 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Х. и Г. М. Х. срещу решение №539 от 26.04.11г. по гр.д.№233/11г. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че съдебният изпълнител може да осъществи въвод във владение на сграда, въз основа на изпълнителен лист, предвиждащ единствено въвод във владение на дворното място, в което се намира тази сграда.
Ответниците Б. М. Д. и Н. Г. К. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.
С определение №108 от 06.02.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали е допустимо съдебният изпълнител да извършва въвод в сграда, когато изпълнителният лист е само за предаване владението на земята, върху която е построена сградата.
По този въпрос настоящият състав приема следното:
В решение №2507 от 22.10.1960г. по гр.д.№6714/60г. на ВС, І ГО е прието, че принудителното изпълнение следва да се извършва само в рамките на изпълнителното основание. Съдебният изпълнител не може, съобразявайки се с настъпилото изменение на фактическото положение, да извършва действия, които не съответстват на изпълняваното решение.
В решение №78 от 06.02.1998г. по гр.д.№3169/96г. на ВКС, ІV ГО също е прието, че предмет на принудителното изпълнение е само изпълняемото право, така, както то е конкретизирано в изпълнителния лист. След като със съдебното решение ответникът е осъден да предаде на ищеца само владението на дворно място, липсва изпълнително основание за съществуващата в мястото постройка и съдебният изпълнител не е упълномощен да извършва действия по принудително изпълнение спрямо постройката.
Обратно – решаващите изводи в обжалваното решение №539 от 26.04.11г. по гр.д.№233/11г. на Варненския окръжен съд се свеждат до това, че съдебният изпълнител е извършил законосъобразен въвод във владение на жилищна сграда с изба и гараж, въпреки че изпълнителният лист, по който е осъществяван този въвод, е бил само за дворното място, върху което е построена сградата.
Настоящият състав намира за правилна посочената практика на ВС и ВКС. Съображенията за това са следните:
Влязлото в сила осъдително решение по гражданскоправен спор се ползва със сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила. Техният обхват се определя от предмета на делото, който е и предмет на постановения диспозитив на съдебния акт. При спор за собственост силата на пресъдено нещо и изпълнителната сила обхващат само спорния недвижим имот. Ако това е определен поземлен имот, извън предмета на делото, а следователно – и извън формираната сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила ще бъде правото на собственост върху сградите, построени в този имот.
Влязлото в сила осъдително решение по спор за собственост представлява изпълнително основание, по което се издава изпълнителен лист. Той определя предмета и страните на бъдещото принудително изпълнение. Съдебният изпълнител, като орган, който осъществява изпълнението, е длъжен стриктно да съблюдава рамките, в които се движи изпълнителният процес. Той не може да привежда в изпълнение едно предполагаемо право, което не е съдебно потвърдено и е извън рамките на изпълнителното основание и изпълнителния лист. По-конкретно – той не може да осъществи въвод във владение на сграда, която не е била предмет на правния спор за собственост, макар предмет на този спор да е бил поземленият имот, в който е построена сградата. Съдебният изпълнител не може да прилага презумпцията на чл.92 от ЗС, защото това означава да извършва правораздавателна дейност, каквато не му е възложена, а от друга страна няма и правото да тълкува разширително изпълнителното основание и издаденият въз основа на него изпълнителен лист. Принудително изпълнение, проведено извън рамките на изпълнителното основание, е незаконно.
По съществото на жалбата:
С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е отменил решение №3228/21.11.08г. по гр.д.№5222/07г. на Варненския районен съд и е отхвърлил предявения от М. Ж. Х. и Г. М. Х. срещу Б. М. Д. и Н. Г. К. иск с правно основание чл.75 от ЗС – за предаване владението върху двуетажна сграда с тавански етаж, изба и гараж, находящи се в [населено място],[жк], местност „В. йолу”, в имот пл.№123 по КП „Т.” от 1989г., идентичен с ПИ №123 по ПНИ на СО „Т.” от 2006г.
Предявеният иск се основава на твърдения, че владението върху процесния имот е отнето от ищците посредством незаконосъобразен въвод, осъществен от частен съдебен изпълнител въз основа на изпълнителен лист, който се отнася само до дворното място, но не и до намиращата се в него жилищна сграда и гараж.
Въззивният съд е приел, че в предходен съдебен процес е бил уважен иск на Б. М. Д., Н. Г. К., М. М. А. и К. Г. К. срещу М. Ж. Х. и Г. М. Х. с правно основание чл.108 от ЗС - за предаване владението на северната част от имот пл.№123 от КП „Т.”, с площ на реалната част от 400 кв.м. Имотът е бил възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ, а на ответниците е отречено правото на изкупуване по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като са отхвърлени и насрещните им искове за подобрения в имота и признаване право на задържане. Въз основа на изпълнителен лист по влязлото в сила решение е било образувано изпълнително дело и на 16.02.07г. е бил извършен въвод във владение. Титулярите по изпълнителния лист са били въведени не само в дворното място, за което се отнася съдебното решение и изпълнителният лист, но и в намиращата се в мястото двуетажна сграда.
От правна страна въззивният съд е приел, че искът по чл.75 от ЗС е предявен в законния шестмесечен срок, считано от момента, в който ищците са били лишени от владението на процесния имот чрез осъществения въвод. Искът е процесуално допустим, но неоснователен, тъй като действията на частния съдебен изпълнител са законосъобразни. Действително, изпълнителният лист, по който той е извършил въвода във владение, включва присъждане само на дворното място. Но доколкото в мястото има построена сграда с изба и гараж, която по приращение е станала собственост на титулярите по изпълнителния лист, а и в предходния спор за собственост другата страна не е предявила някакви собствени права по отношение на тази сграда, освен това не са били уважени и паричните претенции на тази страна за подобрения, въводът във владение на сградата е законосъобразен.
Решението е неправилно.
От приетото по-горе по поставения правен въпрос следва, че съдебният изпълнител е допуснал закононарушение, като е осъществил въвод в сграда, която е извън изпълнителното основание и изпълнителния лист, по който се провежда изпълнението. Този незаконосъобразен въвод, с който е отнето владението на ищците върху процесната сграда, е основание за уважаване на предявения иск по чл.75 от ЗС. С оглед особеностите на конкретния случай следва да се отбележи и това, че уредбата по §4а, ал.1, ал.3 и ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §62, ал.7 и ал.10 от ПЗР на ПМС №456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ бр.122 от 19.12.97г./ изключва възможността една сграда, построена в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да стане по приращение собственост на лицето, на което земята е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Земята и сградата в този случай имат самостоятелен статут и не може да се приеме, че с уважаването на иска по чл.108 от ЗС по отношение на земята се присъжда и собствеността на намиращата се в нея сграда.
Като е приел, че въводът във владение на процесната сграда е законосъобразен и не е налице основание за уважаване на иска по чл.75 от ЗС, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът следва да се разреши съобразно изводите, направени в настоящото решение, като предявеният иск бъде уважен.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноските по делото за всички инстанции, както следва: 389,19лв. за производството пред В.; 174,60лв. - за производството при първото разглеждане на делото от ВКС и 1674,60лв. за производството при второто разглеждане на делото от ВКС или общо 2238,39лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №539 от 26.04.11г. по гр.д.№233/11г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Б. М. Д. и Н. Г. К. от [населено място],[жк], [улица] да предадат на основание чл.75 от ЗС на М. Ж. Х. и Г. М. Х. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] владението на следния недвижим имот: двуетажна сграда с тавански етаж, изба и гараж, находящи се в [населено място], местн.”В. Йолу”,[жк], имот пл.№123 по КП „Т.” от 1989г., идентичен с имот №123 по ПНИ на СО „Т.”, одобрен със заповед № РД-06-7706-20/24.01.06г., при граници на целия имот: ПИ №124, ПИ №122 и от две страни улици. ОСЪЖДА Б. М. Д. и Н. Г. К. от [населено място],[жк], [улица] да заплатят на М. Ж. Х. и Г. М. Х. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] сумата от 2238,39лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: