6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
София, 17.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 352/2011 година
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1016 от 02.11.2011година е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Е. В. Р., Р. П. Д. и Т. П. Д. чрез адв.В. на решение № 1519 от 08.12.2010г. по гр.д.№ 1353/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение №165 от 16.01.2010г. по гр.д.№ 2481/2008г. на Варненски РС и вместо това е допусната съдена делба на апартамент № 3, находящ се на втория етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], с площ 87,55 кв.м., ведно със съответните общи части от сградата и от дворното место, съставляващо УПИ ХІ-3 от кв. 36 с площ 233 кв.м. между Р. П. Д. и Т. П. Д. при условията на съпружеска имуществена общност за 36/48 ид.ч., П. Р. П. с квота 2/48 ид.ч., Д. Д. Р. и К. Д. К. за по 1/48 ид.ч. и К. К. Ч. за 8/48 ид.ч. Отхвърлен е искът за делба по отношение на касаторката Е. В. Р..
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон - чл. 25 от ЗН, предвид приетото, че завещанието няма достоверна дата, защото в протокола за оставяне на съхранение е посочена дата преди датата, посочена в съдържанието му, и за допуснати процесуални нарушения, поради това, че е уважен иск, предявен от лице, което няма качествата на наследник.
Ответникът по касация К. Ч. взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Останалите съделители не са взели становище по жалбата.
С цитираното по-горе определение е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.280 т.2 ГПК поради противоречие на същото с Р № 601 от 18.11.2005г. по гр.д.№ 305/2005г. на ВКС І гр.о., по материалноправния въпрос, формулиран в изложението на касатора и уточнен от съда: “нищожно ли е завещание, което е датирано с дата, различна от протокола за оставяне за съхранение при нотариус”.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
К. Ч. е предявил иск за делба на апартамент № 3, находящ се на втория етаж в [населено място] , на [улица], с площ 87,55 кв.м., ведно със съответните общи части от сградата и от дворното место, съставляващо УПИ XI-3 от кв. 36 с площ 233 кв.м. Ищецът се позовава на оставено в негова полза саморъчно завещание от К. И. С.. По делото е установено следното: К. С. купува по време на брака си с Ц. С., сключен 1949г., дворно място с площ 233 кв.м. в [населено място] с построена в него къща. Сделката е материализирана в н.а. № 49,т.ІІІ/1955г. През 1997г. двамата продават с н.а. № 95/97г. 65 % от дворното место на [фирма], което се равнява на 155,45/233 ид.ч., а с н.а. № 13 /1997г. прехвърлят възмездно на В. П. Р., Р. П. Д. и И. И. И. общо 81,55/233 ид.ч. от дворното место /или останалите 35%/ и така се разпореждат изцяло с него. ЕТ прехвърля по замяна на В. Т. Б. по време на брака и с Я. Г. Б. 15 % ид.ч. от дворното место и на А. Д. А., по време на брака му с К. А. А., общо 50% с два нотариални акта : н.а. № 38 /2000г. и н.а. от 2001г. Така и ЕТ се разпорежда с частта си от дворното место. С н.а. № 49 /2002г. всички съсобственици на терена учредяват на Е. Д. Б. правото на строеж за отделни обекти в предвидената по плана сграда, като учредяват за 1/2 ид.ч. право на строеж за процесния апартамент № 3 на К. И. С.. За другата ½ ид.ч., правото на строеж за този апартамент получават съпрузите Р. и Т. Д.. Въззивният съд е приел, че може да се учреди право на строеж на третото лице К. С.. Към момента на учредяването, съпругата Ц. е била жива и придобитата 1/2ид.ч. от апартамента е в режим на съпружеска имуществена общност. Съпругата Ц. умира на 02.06.2004 г. С н.а. № 2582005г. и н.а. № 26/2005г. К. С. прехвърля на Е. В. общо 25/100 ид.ч., т.е. 1/4 ид.ч. от апартамента, а с н.а. № 147/2006г. тя продава тази част на Р. Д.. Съпругата Ц. е оставила универсално саморъчно завещание от 09.11.2000г., предоставено за съхранение при нотариус с протокол, съставен на 08.11.2000г., с което определя като свой наследник на цялото й имущество В. П. Р.. Той се разпорежда с придобитата по наследство 1/4 ид.ч. в полза на Т. Д.. Съдът приема, че завещанието на Ц. С. е нищожно защото няма достоверна дата, тъй като датата на протокола за оставянето му за съхранение при нотариус предхожда датата, написана в съдържанието му. Затова е приел, че оставената в наследство част от съпругата – ¼ ид.ч., се разпределя по правилото на чл. 9, ал.2 от ЗН между съпругът-К. С. , братът на Ц. С. – П. Р. П. , и децата на починалия на 08.04.1996г. брат на Ц. С.- Д. Р. П. - Д. Д. Р. и К. Д. К.. Така според съда съпругът К. С. е придобил 2/12 ид.ч. Съобразно този извод е определена квота на заветника на К. С. –ищеца, в размер 8/48 ид.ч. Останалата 1/12 ид.ч. от апартамента е разпределена между П. Р. П. с квота 2/48 ид.ч., Д. Д. Р. и К. Д. К. с квоти от по 1/48 ид.ч. При така определените квоти и квота от общо 36/48 ид.ч. общо за съпрузите Р. и Т. Д. е допусната делба на процесния апартамент, а Е. В. Р. е изключена като съделител.
Поставеният въпрос за това нищожно ли е завещание, което е датирано с дата, различна от протокола за оставяне за съхранение при нотариус, е относим към крайния извод на съда. Във връзка с този въпрос , настоящият състав на ВКС, ІГО, намира следното:
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. С оглед това датата е един от съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице , ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Изискването за означение на датата, на която е съставено завещанието, е императивно, тъй като само въз основа на посочената в завещанието дата може да се извърши преценка за поредността на няколко последователно съставени завещания, последиците от отменяването на някое от тях, както и наличието на завещателна дееспособност на соченото като автор на завещанието лице. За да бъде редовен реквизит на завещанието, датата на изготвяне следва да е обозначена при съставянето му, т. е. следва да бъде елемент от текстовото съдържание, преди подписа. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН е дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия завещател. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл. 42, ал. 1 б. "б" ЗН, то няма правно действие и не може да породи наследствено правоприемство, съответно бенефициерът, не може да придобие по наследяване имуществото на завещателя. Без правно значение за действителността на завещанието е дали и кога същото е предадено за пазене. Предвидената в чл.25 ал.2 ЗН възможност завещанието да се остави за пазене при нотариус, както и задължението на нотариуса да състави протокол върху самия плик, този протокол да се подпише от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и да се заведе в специален регистър, са по съществото си техническа дейност, целяща да обезпечи съхранението на документа. Тези дейности са неотносими към преценката за действителност на завещателното разпореждане, а така също и към преценката дали посочената в завещанието дата е достоверна. След като саморъчното завещание е написано саморъчно от завещателя, съдържа означение на датата и подпис на лицето, означено като автор, и не страда от останалите пороци, изрично посочени в нормата на чл.42 ЗН , завещанието е действително и поражда правни последици. Като частен документ същото има достоверна дата – посочената в самия текст на документа, като единствено спрямо третите, неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, този документ ще има достоверна дата съобразно правилото на чл.181 ГПК- от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл. 25ЗН/. Изложеното обосновава извод за отмяната му.
В процесния случай е установено безспорно, че Ц. С. е оставила универсално саморъчно завещание от 09.11.2000г., с което определя като свой наследник на цялото й имущество В. П. Р.. Това завещание е валидно и е породило вещноправно действие. В. П. Р. се е разпоредил с придобитата по наследство 1/4 ид.ч. в полза на Т. Д. по време на брака му с Р. Д.. Към момента на откриване наследството на Ц. С. съпругът й К. С. вече се е разпоредил със своята ¼ ид.част от апартамента и с оглед действието на завещанието не е придобил нищо в наследство от починалата си съпруга. С оглед на изложеното саморъчното завещание на К. С. , с което последният завещава на ищеца К. Ч. процесния апартамент, не е произвело действие. Не са придобили права по наследяване и съделителите П. Р. П., Д. Д. Р. и К. Д. К.. Процесният апартамент е собствен на съпрузите Д. в режим на СИО. Предвид изложеното и с оглед поддържаното в хода на производството противопоставяне от страна на съпрузите Д. на извършването на делба на имота, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е приел противното въззивният съд е нарушил материалния закон.Решението следва да се отмени и спорът бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
Предвид изхода на делото разноски в полза на ответника по касация не се следват, но същият следва да заплати в полза на касаторите направените в настоящото производство разноски в общ размер 82.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1519 от 08.12.2010г. по гр.д.№ 1353/2010г. на Варненски окръжен съд, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от К. К. Ч. против Е. В. Р., Р. П. Д. ,Т. П. Д., П. Р. П. , Д. Д. Р. и К. Д. К. иск по чл.34 от ЗС за допускане и извършване на съдебна делба на апартамент № 3, находящ се на втория етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], с площ 87,55 кв.м., ведно със съответните общи части от сградата и от дворното место, съставляващо УПИ ХІ-3 от кв. 36 с площ 233 кв.м.
ОСЪЖДА К. К. Ч. да заплати на Е. В. Р., Р. П. Д. и Т. П. Д. сторените по делото пред настоящата инстанция разноски в общ размер 82лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|