Р Е Ш Е Н И Е № 135 гр. София, 06.04.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи март двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 363/2012 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите Д. К. М., Р. И. К. и Д. Д. М. против въззивно решение № 486 от 15.12.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 1009/2011 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата на Д. К., подадена чрез служебния му защитник се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 НПК, като се излагат съображения, че приетите за установени фактически обстоятелства не се подкрепят от събраните по делото доказателства и това е съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание служебният защитник поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В жалбата на Р. И., подадена чрез служебния му защитник адв. К. Г. се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинение, което не е доказано. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание жалбоподателят и защитникът му поддържат жалбата. В жалбата изготвена лично от Д. Д. се твърди, че без основание са кредитирани показанията на пострадалия, което е довело до осъждането му за деяние, което не е извършил. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието. В съдебно заседание жалбоподателят и защитника му поддържат жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 222 от 5.07.2011 год. постановена по НОХ дело № 4865/2010 год. Софийският градски съд е признал подсъдимите Д. Д. М., Р. И. К. и Д. К. М. за виновни в това, че на 24.02.2006 год. в гр.С., действайки в съучастие като съизвършители отнели от владението на С. Д. Г., без негово съгласие и с намерение да ги присвоят вещи на стойност 8.50лв, като употребили за това сила, подсъдимият Д. Д. извършил деянието в условията на опасен рецидив, а останалите подсъдими са били непълнолетни, но са могли да разбират смисъла и значението на деянието и да ръководят постъпките си, поради което ги е осъдил както следва: Д. Д. М. по чл. 199 ал.1 т.4 във вр. с чл. 198 ал.1, чл. 29, чл. 20 ал.2 и чл. 55 ал.1 т.1 НК на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а Р. И. К. и Д. К. М. по чл. 198 ал.1 пр.1 във вр. с чл. 20 ал.2, чл. 63 ал.1 т.3 и чл. 55 ал.1 т.2 НК на “пробация” включваща пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по две години. С въззивно решение № 486 от 15.12.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 1009/2011 год. Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата на първата инстанция. От тримата жалбоподатели се поддържат идентични оплаквания и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани обща. Една част от доводите на жалбоподателите в подкрепа на оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК представляват обясненията на събитията, случили се през инкриминираната нощ, а друга част касаят обосноваността на съдебния акт. В този смисъл са съображенията на жалбоподателя Д. Д., че вечерта били в питейно заведение, където възникнал инцидент между тяхната компания от една страна и св. М. и С. от друга страна, като физическата разправа между тях продължила и по-късно при срещата им пред денонощния хранителен магазин и вътре в него, но не са имали среща и съприкосновение с пострадалия Г.. В жалбите на служебните защитници на подсъдимите Д. К. и Р. И. се излагат съображения, че приетата за установена фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства. С тях по същество се поддържат доводи за постановяване на въззивното решение при непълнота на доказателствата и за необоснованост, които не могат да бъдат преценявани в настоящото производство с оглед ограничените правомощия при извършване на касационната проверка. Касационната инстанция няма правомощия да събира доказателства и да контролира вътрешното убеждение на съда, който извършва оценката на доказателствата относно тяхната достоверност и достатъчност. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му при установяване на фактическите обстоятелства и направените от тях правни изводи, а именно дали доказателственият източник е събран по надлежния процесуален ред и оценен съобрано действителното му съдържание, без допуснати логически грешки, изопачаване или игнориране на съдържащите се в него фактически данни, дали при противоречие в доказателствените материали, то е констатирано и по реда на чл. 305 ал.3 НПК е мотивирано решението кои от тях съдът кредитира и дали от тях са направени точни фактичеси изводи. Такива нарушения, довели до опорочаване вътрешното убеждение на въззивната инстанция и до потвърждаване на присъдата без да е доказано авторството на подсъдимите, по делото не е допуснато. В първото съдебно заседание след започване на съдебното следствие Софийският градски съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е дал възможност на подсъдимите да дадат обяснения по обвинението, като те, в това число и жалбоподателят Д. Д. не са упражнили това си право през цялото развитие на процеса в двете съдебни инстанции инстанция. Проявената от тях процесуална пасивност, за която не могат да бъдат упрекнати, защото законът им дава възможност да имат такова процесуално поведение, е станала причина делото да не бъде попълнено с доказателства, каквито представляват обясненията им. Тя обаче не е довела до невъзможност да бъдат изяснени важни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. Софийският апелативен съд е сезиран с жалби от тримата подсъдими против постановената от Софийски градски съд осъдителна присъда. В тях и в съдебно заседание са поддържали доводи, които са идентични с оплакванията им в касационното производство. Те най общо са се свеждали до това, че без основание са кредитирани показанията на пострадалия Г., а освен тях липсват други доказателства, които да ги свързват с деянието. От жалбоподателите не е поискано събирането на допълнителни доказателства, а съдът служебно не е констатирал наличието на неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Проверката за правилността на невлязлата в сила присъда е извършил въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Самостоятелно ги е анализирал поотделно и в логическата им връзка, не е констатирал превратна оценка на съдържащите се в тях фактически данни и не е имал основание да възприеме тезата на подсъдимите за допуснати нарушения на материалния закон с осъждането им при недоказано виновно поведение. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на оплакванията им и е изложил убедителни съображения, поради които ги е охвърлил като неоснователни. Съдът не е допуснал поддържаните нарушения на правилата по чл. 13 и 14 НПК за разкриване на обективната истина и за вземане на решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Той без основание е упрекнат, че се предоверил на показанията на пострадалия, като не обсъдил всички съобщени от него факти, в това число пияното му състояние, невъзможността да ги разпознае в тъмното и противоречивите сведения, които е дал за размера на отнетата му сума. Показанията на пострадалия са важен източник на доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост, още по-вече че по делото липсват твърдения за наличието на обстоятелства, които биха го мотивирали умишлено да навреди на подсъдимите, които не е познавал до деянието, като им припише престъпление, което не са извършили. С необходимата задълбоченост и с активното участие на страните, той подробно е разпитан в съдебното следствие от първоинстанционния съд, включени са в доказателствената съвкупност и събраните по надлежния процесуален ред в досъдебното производство негови показания. При анализа им правилно е прието, че сведенията, които е дал са последователни, безпротиворечиви от момента на извършване на деянието и не са изолирани от останалата доказателствена съвкупност. Не е игнориран установеният от него факт, за който се съдържат данни и в други доказателствени източници, че се е намирал в пияно състояние, но мотивирано е прието, че алкохолното му опиване не е нарушило способността му правилно да възприема фактите и да дава достоверни сведения за тях. Този извод, не е произволен, както се поддържа от жалбоподателя Р. К., а е изведен от поведението му непосредствено след деянието, което е напълно адекватно. Търси за съдействие полицейски патрул, съобщава какво се е случило с него и с другите две лица, отива пред магазина, там разпознава в лицето на междувременно задържаните лица нападателите си и ги посочва. Добросъвестно е съобщил, че се намирал в стресово състояние, не е имал възможност да огледа нападателите си и не може конкретно да посочи физическите им белези, по които да ги разпознае, но е категоричен по отношение на действията, които всеки от тримата е извършил в процеса на отнемането на вещите му, така и за последващото им поведение. Както и въззивната инстанция е приела, авторството на деянието може да бъде доказано с всички допустими доказателствени средства, които се ползват с еднаква доказателствена сила и нито едно от тях не може да бъде пренебрегнато за сметка на друго. Пострадалият е последователен по отношение на факта, че неговите нападателите преустановили действията си и се насочили към други две лица /св. М. и С./, находящи се в непосредствена близост до магазина, като възприел как ги нападат в гръб. Посочил ги е на пристигналите на място полицаи след като били задържани. Показанията му не са единствен източник на доказателства за авторството на деянието, независимо от факта, че в момента на отнемане на вещите му не е имало очевидци. В подкрепа на съобщеното от него са показанията на всички разпитани свидетели, които взаимно се допълват, като всеки от тях е установил фактите, които лично е възприел. Свидетелските показания са безпротиворечиви по факта, че пострадалия непосредствено след деянието отишъл пред магазина, лично съобщил за деянието и възприели нараняванията му, за които се наложило оказването на медицинска помощ в болнично заведение. Категорични са показанията на св. К., дадени в досъдебното производство и приобщени към доказателствените материали, че пострадалия, св. М. и С., както и служителите в магазина независимо един от друг са разпознали тримата подсъдими. Между двете деяния е налице връзка защото са извършени с участието на едни и същи лица. Що се касае до факта, че в съдебно заседание пострадалият не е могъл да конкретизира точния размер на отнетата сума, твърдейки, че е под десет лева, а в досъдебното производство при първия разпит е твърдял отнета сума седемдесет лева, а при следващите седем лева, това противоречие е преодоляно по надлежния процесуален ред, като на подсъдимите е предявено обвинение и са осъдени за по-малката посочена от него сума. Логически са съображенията, че с течение на времето спомените избледняват и изминалия продължителен период от време може да доведе до невъзможност пострадалия да си спомни в съдебно заседание какво точно му е отнено. В рамките на приетите фактически положения, че на 23.02.2006 год. тримата подсъдими нападнали пострадалия, единия от тях го ударил с дръжката на нож по главата, съборили го на земята, започнали да му нанасят удари по тялото, пребъркати джобовете му и взели сумата 7 лв и един секретен ключ на стойност 1.50лв, след което се насочили към св. М. и С., подгонили ги и ги принудили да се скрият в магазина, а след това били задържани, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като грабеж. Налице са съставомерните признаци от състава на това престъпление. Извън оплакването за липса на доказателства за участието им в престъплението, от жалбоподателите не се поддържат други доводи за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящият състав е длъжен да отговори. По изложените съображеия съставът на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 486 от 15.12.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 1009/2011 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 222 от 5.07.2011 год. по НОХ дело № 4865/2010 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: