- 10 - РЕШЕНИЕ № 50 гр. София 22.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 03.02.2016 (трети февруари две хиляди и шестнадесета) година в състав: Председател: Борислав Белазелков Членове: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4675 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7205/29.05.2015 година, подадена от П. на Р. Б., срещу решение № 1010/19.05.2015 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав. С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд след частична отмяна на решение № 19 550/21.01.2015 година на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 13-ти състав, постановено по гр. д. № 3744/2014 година е осъдил П. на Р. Б. да заплати на К. В. Т. по предявен от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от още 17 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, като е потвърдил първоинстанционното решение, в частта му, с която предявеният иск е бил уважен за сумата от 2 500.00 лева обезщетение за същите вреди. С оглед на това общия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, което е присъдено на К. В. Т. по предявения от него срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е 20 000.00 лева. Същевременно с обжалваното решение искът на К. В. Т. за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу П. на Р. Б. е отхвърлен за сумата от 50 000.00 лева, представляваща разликата между присъдената сума от общо 20 000.00 лева и пълния размер на претендираното обезщетение от 70 000.00 лева. В касационната жалба на П. на Р. Б. е посочено, че решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Твърди се, че са направени погрешни изводи за обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от Т. неимуществени вреди. Излагат се твърдения, че уважената част от иска е прекомерно завишена и не съответства на реално претърпените вреди, на социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната, а също така и на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Според касатора въззивният съд е надценил значението на това, че обвинението е било за особено тежко престъпление и във връзка с длъжността, която Т. е изпълнявал дълги години на национално и международно ниво в областта на шахмата и че му е бил наложен запор върху банковата сметка с основните му спестявания. Нямало доказателства незаконното обвинение да се е отразило върху професионалната дейност на Т., а напускането на заеманите от него постове в националната и международната федерация по шахмат е по негова преценка и не е довело до негативни настроения и уронването на доброто му име. Същевременно въззивният съд е подценил обстоятелствата, че по време на наказателното производство е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка” и че не са налице доказателства за влошаване на здравословното състояние на Т. и за публично разгласяване на производството. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на К. В. Т. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да бъде намален като се съобрази с обема на реално претърпените вреди, принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика по аналогични случаи. Ответникът по тази касационната жалба К. В. Т. не е подал отговор на същата, с който да изрази становище по допустимостта и евентуалната основателност на същата. Същият е подал касационна жалба с вх. № 8763/25.07.2015 година, срещу посоченото въззивно решение, в частта му, с която искът за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер. С постановеното по делото определение № 1354/26.11.2015 година не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, по тази касационна жалба, но чрез подаването й Т. е направил оспорване на подадената от П. на Р. Б. касационна жалба. П. на Р. Б.е била уведомена за обжалваното решение на 22.05.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 7205/29.05.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 1354/26.11.2015 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си и извършването на преценката на обстоятелствата обуславящи размера на неимуществените вреди да посочи значението на всяко от тези обстоятелства за определянето на размера на обезщетението. Отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване се съдържа в т. 11 от диспозитива и раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС. Съгласно тях размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ обаче не е абстрактно такова. По своето естество „справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определя на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на имуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че обжалваното решение е частично неправилно по следните съображения: С обжалваното решение е прието, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и П. на Р. Б. трябва да отговаря за претърпените от К. В. Т. вследствие на незаконосъобразното обвинение неимуществени вреди, но определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 2500.00 лева е силно занижено. Въззивният съд е посочил, че съгласно т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение. Същото било такова за продължавано престъпление по чл. 203 във връзка с чл. 201, пр. 1 от НК за присвояване на чужди пари, собственост на Българската шахматна федерация, което е тежко такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Взето е предвид, че на Т. е била наложена мярка за неотклонение „подписка”, а също така и това, че е допуснато обезпечение на бъдеща конфискация на имуществото му, чрез налагане на запор върху наличните и постъпващи суми по банковата му сметка. Съдът е приел, че наказателното производство е продължило шест години и три месеца като е преценил, че този срок малко надвишава разумния такъв по чл. 6 от КЗПЧОС. Приел е, че през цялото време Т. е понасял всички негативи на това да бъде обвиняем, съответно подсъдим за извършено престъпление от общ характер. Въззивният съд е приел, че от свидетелските показания се установява, че Т. е изживял много тежко факта на образуваното и воденото срещу него наказателно производство за особено тежко престъпление, станал е затворен и избухлив, ограничил е социалните си контакти, включително свързаните с ангажиментите му като председател на Българската шахматната федерация и председател на женския отбор в международния шахматен съюз. Това го принудило да се подаде оставката от всички заемани постове, което го е обременило психически. Такива последици е имало и обстоятелството, че дълго време Т. е бил със запорирани средства, което го е принудило да иска заеми от приятели и да тегли кредит, въобще е променен животът му изцяло. Притесненията са повлияли на здравето му, започнал да пълнее, което пък се отразило зле на сърцето му. Не са установени твърденията за широко тиражиране в пресата на воденото наказателно производство. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е изложил съображения за това, че повдигнатото обвинение е за особено тежко престъпление и е във връзка с длъжността, която Т. е изпълнявал дълги години на най-високото национално и международно ниво в областта на шахмата, което подкопава авторитета, усещането за достойнство и професионализъм. Посочено е, че действително към процесния период ищецът е бил пенсионер, като извън ръководните му функции в спорта, понякога се е ангажирал с частни консултации във връзка с опита му в банковата сфера, което обаче означава, че е продължавал да бъде активен, социално ангажиран. При това положение неочакваното обвинение безспорно е станало причина за сериозен срив в психиката му, който именно с оглед възрастта му трудно се изживява. Според въззивният съд не съществува спор, че вследствие на повдигнатото му обвинение Т. е бил принуден да си подаде оставка от заеманите ръководни постове и изобщо да се оттегли от занимание, което сериозно е осмисляло живота му. Обстоятелството, че му е бил наложен запор върху банкова сметка, в която са били основните му спестявания, освен имуществени измерения, имало и психологически такива с оглед създадения му значителен дискомфорт и неудобства в ежедневието за дълго време, включително и притеснения във връзка с наложилото се търсене на заеми от приятели. За да не уважи жалбата на Т. изцяло, въззивният е отчел, че още на първа инстанция е оправдан, не му е налагана тежка мярка за неотклонение, не се установено с надлежни доказателства сериозно влошаване на здравословното му състояние, както и публично оповестяване на воденото срещу него наказателно производство. По тези съображения и като е съобразил със социално-икономическите условия на живот в страната през разглеждания период от 2007 година до 2013 година въззивният съд е намерил, че сумата от 20 000.00 лева е справедливо обезщетение за претърпените от Т. неимуществени вреди. С влязло в сила на 03.06.2013 година решение № 98/29.04.2013 година на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1-ви състав, постановено по в. н. о. х. д. № 911/2012 година е потвърдена присъда от 14.06.2011 година на Софийски градски съд, наказателна колегия, 4-ти състав, постановена по н. о. х. № 211/2008 година. С тази присъда К. В. Т. е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 203 във връзка с чл. 201, пр. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че за периода от 23.04.2003 година до 31.12.2004 година, в качеството си на длъжностно лице-първи заместник-председател на Българската федерация по шахмат, е присвоил чужди пари-собственост на федерацията на обща стойност от 136 810.80 лева, връчени му в качеството на длъжностно лице да ги пази и управлява, което деяние било в особени размери и представлявало особено тежък случай. Т. е бил привлечен като обвиняем за това престъпление с постановление от 13.02.2007 година по дознание № 5637/2006 година по описа на СДП, като му е наложена мярка за неотклонение „подписка”. Впоследствие с постановление от 11.12.2007 година и от 17.01.2008 година обвинението е било конкретизирано и на 28.01.2008 година е бил изготвен обвинителен акт от Софийска градска прокуратура, който е бил внесен в Софийски градски съд. С оглед на горното са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на П. на Р. Б. за претърпените от К. В. Т. вследствие на обвинението неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на обвиненото лице. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно: 1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2) оправдаване на лицето, поради това, че деянието не е престъпление, които в случая са налице. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Субективното отношение на служителите на прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона. Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за вреди е тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване на отговорността за вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността на прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на неговите действия. Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от К. В. Т., извън случаите, когато се претендира вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. В решение № 480/23.04.2 013 година, постановено по гр. д. № 85/2 012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства. Посоченото решение е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и по силата на т. 2 от ТР № 1/19.02.2 010 година, постановено по тълк. д. № 1/2 009 година на ОСГТК на ВКС, представлява задължителна съдебна практика. С оглед на същото съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2 013 година, постановено по гр. д. № 1 107/2 012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Същевременно в решение № 542/15.01.2 013 година, постановено по гр. д. № 1 568/2 011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. При това размерът на обезщетението трябва да бъде определен по справедливост, в какъвто смисъл са и посочените по-горе други две решения на ВКС. В конкретния случай за установяване на преживените от него негативни последици К. В. Т. е ангажирал показанията на разпитаните по делото свидетели М. Г. Н. и С. Б. Ш.. Според посоченото от първата свидетелка започналото срещу Т. наказателно производство е унищожило целият му житейски комфорт, тъй като към този момент той се е бил доказал като бивш банков началник на надзора и като председател на шахматната федерация. Това производство, което е продължило около шест години е довело до промяна на характера на ответника по касацията. Преди това той е бил жизнерадостен човек, с много контакти и приятели, а след началото на производството се е затворил и е станал избухлив, което не е било свойствено за него. Т. е бил избран за Председател в Комисията по световен шахмат за жени, пътувал е много, като е имал утвърден международен авторитет. Започналото наказателно производство го принудило да подаде оставка от всички заемани постове и го е обременило психически. Към момента на започването на наказателното производство Т. се е занимавал само с посочената от свидетелката Н. дейност, тъй като е бил пенсионер. Причиненият от наказателното производство стрес се е отразил на здравето на Т., който е започнал да пълнее, което се е отразило на сърцето му. Свидетелят С. Б. Ш. сочи, че наказателното производство е дало много тежко отражение върху Т.. Той е бил потресен от повдигнатото му обвинение, тъй като е бил честен човек, а са го били обвинили, че е присвоил пари. Същият е имал много добри международни връзки, но е бил изключен само от националната шахматна федерация и си е подал оставката от заеманите постове в международната такава. Причината за тази оставка обаче е било писмо, което е било изпратено от Българската федерация по шахмат. Освен това Т. е изпитвал и финансови проблеми, тъй като върху разплащателната му сметка е бил наложен запор, във връзка с воденото срещу него наказателно производство, което е наложило да заема пари от трети лица, включително и свидетеля. С оглед на горното действително са налице претърпени от Т. неимуществени вреди от посоченото по-горе наказателно производство, изразяващи се в изразяват в негативни емоционални, психически и психологически преживявания, които подлежат на обезщетение. В тази връзка следва да бъде взето предвид, че общата продължителност на наказателното производство е около шест години и двадесет дни, от началото на образуването му до момента на влизането в сила на оправдателната присъда. Освен периода, през който са търпени вредите, трябва да се има предвид, че престъплението, за което Т. е бил привлечен като обвиняем е тежко такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което се отразява на степента и тежестта на претърпените от него негативни емоции, тъй като се създава възможност той да бъде лишен от свобода за продължителен период от време. При това тези негативни емоции са подсилени и от това, че започналото срещу Т. наказателно производство е дало отрицателно отражение върху извършваната от него обществена дейност. Въпреки, че към този момент е бил пенсионер Т. е продължавал да извършва дейност като първи заместник-председател на Българската федерация по шахмат, а наред с това е участвал и в дейността на ЕШС, където е бил член на УС и негов ковчежник. Наказателното производство е принудило Т. да се оттегли от всички заемани от него постове, както и окончателно да преустанови каквато и да е дейност свързана с тези организации. Освен това трябва да се отчете, че Т. търпи вреди в размер по-висок от обичайното и поради обстоятелството, че с определение от 13.02.2007 година на Софийски градски съд, наказателна колегия, 6-ти състав, постановено по ч. д. № И-24/2007 година е допуснато обезпечение на евентуалното бъдещо наказание конфискация, чрез налагане на запор върху депозитната сметка на Т. в [фирма] [населено място], който е бил с определение от 23.08.2013 година. Това обстоятелство е принудило Т. да търси заемни средства, за да осигури собствената си и тази на семейството си издръжка. Това негативно отражение на наказателното производство върху правната сфера на Т. обуславя вреди, които са в по-голям обем от обичайното такова. Същевременно обаче трябва да се има предвид и обстоятелството, че през цялото време на наказателното производство по отношение на Т. е била взета най-леката мярка за неотклонение, а именно „подписка”, поради което свободата за придвижване и за осъществяване на контакти не е била ограничена значително. При това същият е бил оправдан още на първата съдебна инстанция, което от своя страна е довело до намаляване на част от негативните очаквания за крайния изход от производството. Липсват и данни воденото срещу Т. наказателно производство да е станало обществено достояние, извън кръга на неговите познати и сферата, в която е извършвал дейност, а също така и че то се е отразило сериозно на здравословното състояние на ответника по касацията. С оглед на това сегашния съдебен състав, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД намира, че сумата от 10 000.00 лева справедливо ще обезщети К. В. Т. за претърпените от него неимуществени вреди. Наистина както е посочил съставът на Софийския апелативен съд воденото срещу ответника по касацията наказателно производство е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и е било свързано с дейността на Т. като първи заместник-председател на Българската федерация по шахмат, каквато е заемал към този момент, а също така и извършваната преди това дейност в полза на федерацията. На това обстоятелство, обаче не трябва да се дава предимство и то не трябва да се преценява само по себе си, а във връзка с останалите факти, които са от значение за определяне на размера на обезщетението. Затова това обстоятелство не обуславя, присъждането на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди от посочения по-горе. Изложеното налага обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която предявеният от К. В. Т. срещу П. на Р. Б. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 10 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 20 000.00 лева и действително дължащото се такова от 10 000.00 лева) като се постанови друго, с което иска в тази му част бъде отхвърлен. В останалата му обжалвана част решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯВА решение № 1010/19.05.2015 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1021/2015 година, в частта му, с която е уважен предявеният от К. В. Т. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] срещу П. НА Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за сумата от 10 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 20 000.00 лева и действително дължащото се такова от 10 000.00 лева) обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2013 година до окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. В. Т. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] срещу П. НА Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за сумата от 10 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 20 000.00 лева и действително дължащото се такова от 10 000.00 лева) обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2013 година до окончателното изплащане. ПОТВЪРЖДАВА решение № 1010/19.05.2015 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1021/2015 година в останалата му обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.