1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 50003 гр. София, 15.02.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и двадесет и трета година, в състав: Председател: Татяна Върбанова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 555 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. С. против Решение № 415 от 26.11.2021г. по в.гр.д. № 542/21г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на Решение № 19420 от 21.01.2020г. по гр.д. № 24513/2019г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявения на основание чл.422, ал.1 ГПК от „Ленно“АД / с ново наименование „Лено“АД/ срещу С. И. С. иск, че С. И. С. дължи на „Лено“АД следните парични суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК: 1. Сумата от 5 499.74 евро – главница по Договор за заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от 05.04.2017г., ведно със законната лихва за забава от 11.12.2018г. до пълно изплащане на вземането; 2/ сумата от 1 881.90 евро – падежирала договорна лихва; 3/ сумата от 330 евро - такси и разноски по заема; 4/ 400лв.- разноски в заповедното производство. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната част, поради необоснованост на извода, че касаторът С. е приел наследството на починалата кредитополучателка Мариана Михайлова преди вписания отказ от същото. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация „Лено“АД, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С Определение № 50553 от 10.10.2022г. по настоящото т.д. № 555/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следния въпрос: Получаване на кореспонденция/покана от наследника, която е адресирана до наследодателя, обективира ли по несъмнен начин воля за приемане на наследството на наследодателя, в случай, че същата е получена с отбелязване като „наследник“? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Предмет на въззивното производство е основателността на предявените искове по чл.422 ГПК за установяване по отношение на ответника С. И. С., че в качеството на наследник на Мариана Михайлова /негова майка/ дължи на ищеца „Лено“АД парични суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, а именно: 1. Сумата от 5 499.74 евро – главница по Договор за заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от 05.04.2017г., ведно със законната лихва за забава от 11.12.2018г. до пълно изплащане на вземането; 2/ сумата от 1 881.90 евро – падежирала договорна лихва; 3/ сумата от 330 евро - такси и разноски по заема; както и 400 лв. – разноски в заповедното производство. С постановеното по делото първоинстанционно решение исковете са отхвърлени като неоснователни след установяване, че ответникът С. С. няма качеството на наследник на кредитополучателката Михайлова. За безспорни са приети фактите по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК на 10.01.2019г., срещу която длъжникът С. е депозирал своевременно възражение по чл.414 ГПК, с което е представил доказателства за отказ от наследството на Мариана Д. Михайлова, длъжник по Договор за заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от 05.04.2017г., починала на 13.08.2018г.; получена на 20.08.2018г. от ответника С. покана, с която кредитодателят обявява кредита за предсрочно изискуем, подписана лично, с изрично отбелязване, че я получава в качеството на наследник на Мариана Михайлова; вписване на отказа от наследство в специалната книга на съда под № 1258 от 24.08.2018г. По спорния по делото въпрос дали отразеното върху адресираната до длъжника ЕТ“Мариана 60-Мариана Михайлова“ получаване на нотариалната покана от С. С. в качеството му на наследник, означава приемане на наследството и води ли това до извода за нищожност на отказа от наследство поради предхождащото го мълчаливо приемане на наследството, след обсъждане на събраните, включително и във въззивното производство доказателства при наличие на предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК, след споделяне на съдебната практика за мълчаливо приемане на наследството чрез извършване на фактически и правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследство, въззивният съд е приел за установено в случая приемане на наследството преди вписване на отказа от същото. Изводът е обоснован с действията по: - получаване на поканата от страна на С. С. „като наследник“, което сочи на приемане на включените в наследството на Мариана Михайлова задължения по сключения с ищцовото дружество договор за заем; - получаване на поканата на адреса, на който е било регистрирано седалището и адресът на управление на ЕТ“Мариана 60 - Мариана Михайлова“, като видно от справката по НБД наследодателката и наследникът й С. С. не са живели в едно домакинство, тъй като С. е декларирал като постоянен адрес и настоящ адрес такъв в [населено място],[жк], а седалището и адресът на ЕТ е на [улица], [населено място]. В допълнение е обсъдена приетата по делото справка от БНБ за сметка, видно от която на 06.02.2020г. е била закрита разплащателната сметка с титуляр наследодателката на ответника С. С. в „Токуда Банка“АД, както и че на 21.08.2019г. е постъпила сума в размер на 360.38лв., послужила за погасяване на задълженията за такси и разноски по образуваното пред ЧСИ Ал. Б. изпълнително дело. След като не е споделил извода на районния съд, че ответникът не е пасивно легитимиран по предявения иск, и след обсъждане на експертното заключение, въззивният съд е приел установителния иск за доказан и основателен в посочения в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК размер на паричните суми. По въпроса, по който атакуваното решение е допуснато до касационно обжалване, е формирана практика на ВКС, обективирана в Решение № 596/ 12.06.1991г. по гр.д. № 353/1991г. на ВС, І г.о.; Решение № 64/24.02.2010г. на ВКС по гр.д. № 3838/2008г. на І.г.о.; Определение № 860 от 17.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 721/2012г., ІV г.о.; Определение № 741 от 10.06.2013г. по гр.д. №2744/2013г. на ВКС, ІV г.о., съгласно която приемането на наследството не може да се предполага, то трябва да е ясно и недвусмислено установено; когато е мълчаливо, конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника за приемане на наследството. Получаването на книжа по делото от наследника, конституиран като правоприемник на починала страна, не са действия, сочещи изрично намерение за приемане на наследството по смисъла на чл.49, ал.2 ЗН. Следователно, и по аргумент от по-силното основание, получаване на кореспонденция/покана от наследника, която е адресирана до наследодателя, в случай, че същата е получена с отбелязване като „наследник“, не обективира по несъмнен начин воля за приемане на наследството на наследодателя. По правилността на въззивното решение: От съдържащите се в касационната жалба и в отговора оплаквания и становища на страните, спорен за настоящото производство е въпросът за основателността на възражението на ищцовото дружество за нищожност на направения отказ от наследството на кредитополучателката Мариана Михайлова, поради извършени преди това действия от ответника С. С. по приемане на същото, чрез отбелязване качеството му на „наследник“ на адресирана до Мариана Михайлова нотариална покана, с която кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем; - получаване на нотариалната покана на адреса на управление на ЕТ“Мариана 60 - Мариана Михайлова, както и наличие на погасяване на задължения за такси и разноски по образуваното изп.дело. Основателни са оплакванията на касатора /ответник/ за необоснованост на извода на въззивния съд за нищожност на вписания от него на 24.08.2018г. отказ от наследството на майка си Мариана Д. Михайлова, починала на 13.08.2018г. Решаващият извод за нищожност на отказа поради предхождащо го действие по приемане на наследството, обективирано във факта на получаване на 20.08.2018г. от С. С. на адресирана до наследодателката му покана с отбелязване, че я получава лично, в качеството му на наследник, е постановен в противоречие с горепосочената практика на ВС и ВКС. Отразяването, че получава адресираната до междувременно починалата му майка покана като нейн наследник не представлява нито фактическо, нито правно действие, което несъмнено съдържа намерение за приемане на наследство. Получаването на документ, при това с неизвестно съдържание, и посочване качеството на наследник на получателя, е действие по оказване на съдействие за осъществяване на връчването, съдържащо и информация за смъртта на адресата, но не и упражняване или разпореждане с права и задължения от наследството на последния. Допълнително изложените от въззивния съд съображения в подкрепа на извода за приемане на наследството от ответника С. С. преди вписания отказ, предвид факта, че е получил поканата на адреса, на който е било регистрирано седалището и адреса на управление на ЕТ“Мариана 60 - Мариана Михайлова, както и че е имало погасяване на суми за такси и разноски по образуваното изпълнително дело, също не могат да бъдат споделени. В съдебната практика е застъпено становището, че ползването на обикновената покъщнина, необходима на всяко семейство, не означава, че е налице действие по приемане на наследство – в този смисъл Решение № 596 от 12.06.1991г. по гр.д. № 353/91г., І г.о. на ВС, което се споделя от настоящия състав. Следователно, дори и да се приеме за установено, че връчването на поканата е станало на адрес, представляващ седалище на фирмата на починалия родител, обстоятелството, че ответникът е бил в посочения апартамент, не е действие, несъмнено съдържащо намерение за приемане на наследство. По делото няма данни, че погасяването на задължение по образуваното изпълнително дело с длъжник майката на ответника, е извършено именно от последния, поради което направеният от въззивния съд извод, че същото представлява действие по приемане на наследството, също е неправилен. С оглед гореприетото, за неоснователно следва да се приеме твърдението на ищеца, че ответникът С. С. е приел наследството на починалия длъжник, по силата на което правоприемство е обосновал отговорността му по предявения срещу него иск по чл.422 ГПК. Установената по делото валидност на отказа от наследство, който има обратно действие – произвежда действие от откриване на наследството, води до извод, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството, и не отговаря за задълженията на наследодателя. Воден от горното, ВКС намира, че въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени и да се постанови ново, с което исковете по чл.422 ГПК срещу ответника С. С. бъдат отхвърлени. При този изход на спора въззивното решение следва да се отмени в частта, с която С. И. С. е осъден да заплати на „Лено“АД разноски за въззивното производство в размер на 1 460.76 лв., както и в частта, с която е отменено Решение № 19420 от 21.01.2020г., постановено от СРС, ГО, 53 състав по гр.д. № 24513 по описа за 2019г., в частта за разноските, с която в полза на С. И. С. са присъдени разноски в размер на 1 200лв. За касационното производство ответникът по касация „Лено“АД следва да бъде осъден да заплати на касатора С. И. С. разноски в размер на 1 539.65 лв., съгласно представен и неоспорен списък за разноски по чл.80 ГПК. Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 415 от 26.11.2021г. по в.гр.д. № 542/21г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на Решение № 19420 от 21.01.2020г. по гр.д. № 24513/2019г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявения на основание чл.422, ал.1 ГПК от „Ленно“АД / с ново наименование „Лено“АД/ срещу С. И. С. иск, че С. И. С. дължи на „Лено“АД следните парични суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК: 1. Сумата от 5 499.74 евро – главница по Договор за заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от 05.04.2017г., ведно със законната лихва за забава от 11.12.2018г. до пълно изплащане на вземането; 2/ сумата от 1 881.90 евро – падежирала договорна лихва; 3/ сумата от 330 евро - такси и разноски по заема; 4/ 400лв.- разноски в заповедното производство, както и в частта, с която С. И. С. е осъден да заплати на „Лено“АД разноски за въззивното производство в размер на 1 460.76 лв., както и в частта, с която е отменено Решение № 19420 от 21.01.2020г., постановено от СРС, ГО, 53 състав по гр.д. № 24513 по описа за 2019г., в частта за разноските, с която в полза на С. И. С. са присъдени разноски в размер на 1 200лв. , вместо което постанови: ОТХВЪРЛЯ предявения от „Лено“АД срещу С. И. С. иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че С. И. С. дължи на „Лено“АД следните парични суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК: 1. Сумата от 5 499.74 евро – главница по Договор за заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от 05.04.2017г., ведно със законната лихва за забава от 11.12.2018г. до пълно изплащане на вземането; 2/ сумата от 1 881.90 евро – падежирала договорна лихва; 3/ сумата от 330 евро - такси и разноски по заема; 4/ 400лв. - разноски в заповедното производство, като неоснователен. ОСЪЖДА „Лено“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.7 да заплати на С. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] разноски за касационното производство в размер на 1 539.65 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.