Р Е Ш Е Н И Е №110 С о ф и я, 02 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 а п р и л 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 300/2017 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-Търговище на основание чл.420, ал.1, предл.първо от НПК и има за предмет разпореждане № 415/22.11.2016 г., постановено по ЧНД № 222/2016 г. от Окръжен съд-Търговище, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Молителят С. Д. С. от Търговище, редовно призован, не участва лично или чрез процесуален представител в производството пред ВКС и не е изразил становище по искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че искането на окръжния прокурор е направено в предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, съобразно правомощието му по чл.420, ал.1, предл.първо от НПК и с него се претендира възобновяване на особеното производство за постановяване на съдебна реабилитация на молителя С. за осъждане, по което същият е изтърпял наложеното му наказание. ВКС приема искането за допустимо, а разглеждайки го по същество и за ОСНОВАТЕЛНО, макар и не само по изложените в него съображения : Частното наказателно дело № 222/2016 г. по описа на Окръжен съд-Търговище е било образувано по молба на основание чл.434, ал.1 от НПК от осъдения С. Д. С. от Търговище за реабилитация за осъждането му по НОХД № 16/2009 г. по описа на същия съд за извършени от него престъпления по чл.339, ал.1 от НК, по чл.142, ал.2, т.2, 5 и 6 от НК и по чл.198, ал.1 от НК, за които му е било наложено на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание от 3 години лишаване от свобода. Същото е било изтърпяно ефективно до 25.10.2011 г., когато с определение № 688 от същата дата по ЧНД № 985/2011 г. на Окръжен съд-Плевен е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието от 6 месеца и 26 дни лишаване от свобода с изпитателен срок в същия размер. Или, след 21.05.2012 г. е започнал да тече срокът по чл.87, ал.1 от НК, след изтичане на който осъденото лице би могло да поиска реабилитация на това му осъждане или да настъпи такава по право по силата на чл.86, ал.1, т.2 от НК. Именно последната хипотеза е съзрял съдията-докладчик по делото, постановявайки разпореждането си № 415 от 22.11.2016 г., с което е прекратил производството по така образуваното ЧНД и е разпоредил „копие” (а не препис) да се изпрати на бюро съдимост при Районен съд-Търговище за отразяване на настъпилата реабилитация. Това разпореждане не е било обжалвано или протестирано и е влязло в законна сила на 09.12.2016 г. На 14.12.2016 г. окръжният прокурор на Окръжна прокуратура-Търговище е изискал делото, като едновременно с това е поискал актуална справка за съдимостта на осъдения С. и се е снабдил с такава изх.№ 165 от 20.02.2017 г. с отразени в нея две негови осъждания : 1) по НОХД № 215/1991 г. на Военен съд-Варна, с отбелязване на реабилитацията му по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, и 2) това по НОХД № 16/2009 г. на Окръжен съд-Търговище, за чиято реабилитация по реда на Глава 34, раздел ІІ от НПК е било образувано ЧНД № 222/2016 г. на ОС-Търговище, приключило с атакуваното пред ВКС разпореждане. Разкриването на това обстоятелство, което не е било известно на съда, е в основата на искането му за възобновяване на производството по ЧНД за произнасяне по съществото на молбата на осъдения. Касационният състав намира, че за отговор относно допустимостта и основателността на отправеното от окръжния прокурор искане за възобновяване на наказателното дело следва да вземе отношение по характера на производството, законовата процедура, вида на съдебния акт за решаване на делото по същество и юридическата му сила. Реабилитацията е институт на материалното наказателно право, насочен към заличаване на факта на осъждането и на извъннаказателните последици на това осъждане, които отменя за в бъдеще. Тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, както и значението, което те имат за страничните (вторични) правни последици, в тяхното разнообразие, извън наказанието, включително и при индивидуализацията на наказателната отговорност на лицето при последваща престъпна деятелност. Докато за настъпване на реабилитация по право законодателят е предявил установяването без какъвто и да е формален акт на определени предпоставки, свързани с възрастта на осъдения, вида и размера на наложеното му за първи път наказание и изтичането на определен срок на правомерно негово поведение след изтърпяването му, то за съдебната реабилитация изискванията в чл.87 от НК са свързани и с изводи на съда относно характера на това поведение и за заличаване последиците от умишленото деяние. Или, производството по реабилитация чрез акт на съда не е свързано с осъществяване на задачите по чл.1 от НПК, а доколко изтърпяването на наказанието по осъждането е довело до постигане на целите в чл.36, т.1 и 2 от НК спрямо осъденото лице. Това очертава кръга на обстоятелствата, които подлежат на установяване в производството по Глава 34, раздел ІІ от НПК, компетентният да го стори съд и с какви доказателства и процесуални средства, при реални гаранции на правото на защита на осъдения и съответен контрол за правилността на постановения съдебен акт. Правната му сила не е обвързана със силата на пресъдено нещо, като при отхвърляне на молбата на осъдения нова е допустима с изтичане на едногодишен срок, с изключение на по-раншно възстановяване на причинените вредни последици, когато изпълнението на това изискване, при липса на уважителни причини за това, е било основанието за отказ за постановяване на исканата реабилитация. По силата на чл.419, ал.1 вр.чл.341, ал.1 вр.чл.436 от НПК влезлият в сила съдебен акт (определение) при постановяване или отказ за съдебна реабилитация може да бъде предмет на проверка от касационната инстанция по реда на Глава 33 от НПК на посочените в нея основания. В случая окръжният прокурор се позовава на основанието по чл.422, ал.1, т.3 от НПК поради новооткрито обстоятелство – предишно осъждане на С., реабилитирано по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НПК, което не е фигурирало в представеното с молбата за реабилитация на последния свидетелство за съдимост, но издадено му „за работа-шофьор”. Това осъждане задейства забраната по чл.86, ал.2 от НК и съществено се отразява върху реабилитацията на второто му осъждане от компетентния съд, а именно Окръжен съд-Търговище. Не е спорно, че това обстоятелство не е било известно на съдията-докладчик, който обаче безцеремонно е пренебрегнал процедурата по разглеждане и решаване на делото и е постановил недопустим съдебен акт. Установяването му е чрез представяне на посочените в чл.434, ал.2, т.1 от НПК доказателства – препис от присъдата или при унищожено наказателно дело – препис от бюлетина за съдимост, т.е. с оглед характера на обстоятелството се преценяват пътят и средствата за доказването му. Утвърдена е съдебната практика, че новите или неизвестните обстоятелства от съществено значение за решаване на делото следва да се разкрият чрез разследване. В случая, макар да не може да се говори за типично „разследване”, събраната справка за съдимост от прокурора е достатъчна за доказване на осъждането. Всъщност, това е бил по-малкият проблем по делото, доколкото молбата на осъдения е била за провеждане на производство за съдебна реабилитация на второто му осъждане. Много по-сериозни са останалите нарушения, допуснати от съдията-докладчик. Както бе посочено и по-горе, съдията-докладчик, неизвестно защо, е решил да разгледа молбата на осъдения еднолично, а не със съдебния състав, в закрито, а не в открито съдебно заседание с призоваване на молителя, при задължителното участие на прокурор. Могъл е единствено да се произнесе по компетентността (родова или местна) на окръжния съд, но това не е спорно. Отделно от това, не е проконтролирал спазването от последния на изискването на чл.434, ал.2, т.1 от НПК – да представи или препис от присъдата за осъждането си, или препис от бюлетина за съдимост, т.е. справка или свидетелство за съдимост „за реабилитация”, в което да се отразят всичките му осъждания според правилата за работа на бюрата за съдимост, като „укритото” би могло да се изясни и в съдебното заседание. Съдията-докладчик е постановил и недопустим съдебен акт по съществото на делото – разпореждане, в разрез с чл.32, ал.1, т.3 и чл.436, ал.1 от НПК, последният сочещ постановяването на „определение”, в което съдът (бил той и в едноличен състав) да изложи съображенията и решението си по молбата за реабилитация на осъдения. По този начин съществено са засегнати както правото на прокурора да участва в разглеждане на делото, така и правото на защита на молителя С. да защити основателността на молбата си за съдебна реабилитация на второто му осъждане. Това са особено съществени процесуални нарушения, даващи основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за намеса на ВКС, но по искане на главния прокурор. В конкретния случай обаче и разкриването от окръжния прокурор на неизвестното за съда обстоятелство е достатъчно за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане от съответен съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила разпореждане № 415 от 22.11.2016 г., постановено по ЧНД № 222/2016 г. на Окръжен съд-Търговище и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за новото му разглеждане от съответен съдебен състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :