Р Е Ш Е Н И Е № 288 София, 09 юли 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Стефка Бумбалова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №904 по описа за 2012 година Производството е за възобновяване на нохд.№2043/2009 г. на Районен съд гр.София и внохд.№1783/2011 г. на Софийски градски съд ,образувано по искане на осъдения П. А. М.. В съдебно заседание искането се поддържа от защитник с доводи за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането основателно,като счита ,че са налице съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и липсва на отговор на въззивния съд на направени пред него възражения. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 25.11.2011 г. постановено по внохд.№1783/2011 г. на Софийски градски съд е потвърдена присъда по нохд.№2043/2009 г.на Софийски районен съд. С посочената присъда подсъдимия/тогава / е признат за невинен на 14.02.2005 г. в [населено място] да е извършил престъпление по чл.144 ал.3 НК вр. с ал.1 НК и е оправдан по това обвинение, признат е за невинен на 28.03.2005 г. в [населено място] да е извършил престъпление по чл.296 ал.1 НК и е оправдан,признат е за невиновен на 23.03.2005 г. в [населено място] да е извършил престъпление по чл.142 а НК и е оправдан по това обвинение.Признат е за виновен ,че в периода от 21 ч. на 25.03.2005 г. до 1 часа на 26.03.2005 г. в [населено място] в жилището си,противозаконно лишил Б. Ч. от свобода ,като го държал в същото жилище против волята му и не му дал възможност да провежда телефонни разговори,като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице,поради което и на основание чл.142 а ал.3 вр. с ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения П. М. : Основното оплакване в искането е за съществено процесуално нарушение,допуснато при постановяване на присъдата,тъй като подсъдимия бил осъден по „непредявено” обвинение за престъпление по чл.142 а НК.Датата посочена в обвинителния акт била 23.03.2005 г.,а в присъдата 25/26.03.2005 г.,с което съществено било нарушено правото на защита.Поддържат се и оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Доводите са неоснователни. Подсъдимия е оправдан за извършено престъпление по чл.142 а НК ,на 23.03.2005 г. и е признат за виновен да е извършил такова на 25 срещу 26 03.2005 г.Фактическото обвинение в обвинителния акт е за това ,че /като се изключи датата / месец март 2005 г.в жилището си в [населено място] , [жк],бл.87 вх.7 ал.76 противозаконно лишил Б. Ч. от свобода,като го държал против волята му,не му позволявал да напусне жилището и не му давал възможност да провежда телефонни разговори,като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице.Това са фактите ,по които М. се е защитавал по време на инстанционното разглеждане на делото. При първоинстанционното разглеждане на делото датата, на която е било извършено престъплението е била на особено внимание ,установявана е с множество гласни и писменни доказателства и доказателствени средства /показанията на св.Л. Ч. и Б. Ч., показанията на св.Т.,сигнал на св.Л. Ч. до СДВР VІІ РПУ на л.32 /,като голяма част от доказателствата в тази връзка са посочени от защитата на подсъдимия и приети още в първото по делото заседание по реда на чл.275 НПК.Следвало е прокурора да повдигне обвинение за престъпление по чл.142 а НК извършено на 25 срещу 26 03.2005 г. по реда на чл.287 ал.1 НПК,тъй като е установено съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението - времето на извършване на деянието,което той не е направил,нарушение на процесуалните правила има,но то не е съществено по смисъла на чл.348 ал.3 НПК,тъй като не е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и това е така защото правото на защита на под.М. е осъществено в пълнота.Подсъдимия е бил със защитник по време на всички съдебни заседания,удовлетворени са всичките му доказателствени искания,дори и неотносимите такива,а и в самото искане за възобновяване не се претендират конкретни нарушения на правота на защита. Изводите на инстанционните съдилища по фактите са направени след внимателен и задълбочен анализ на събраните по предвидения в НПК ред.Категорично е установено по делото ,че отношенията на семейството на подсъдимия и това на сестра му са силно влошени,особено след новата 2005 г.,за което сочат голяма част от представените от защитата на подсъдимия писменни доказателства.Установено е ,че на посочената по горе дата Б. Ч. /непълнолетен към този момент / е имал уговорка да се види с баща си, тъй като майка му е постъпила за лечение на 24.03.2005 г.,че баща му го е търсил няколкократно на неговия и телефона на майка му,но не се е свързал,че от съпругата на подсъдимия разбрал - Б. е при тях, но няма да му разрешат да говори,а следва да му предадат каквото има.Установено е също, че по искане за съдействие на Л. Ч. , в дома на подсъдимия са дошли двама служители на МВР,които са търсили Б. и че около един часа на 26.03.2005 г. Б. е излязъл от входа на жилището на подсъдимия и е казал на баща си ,че бил през цялото време там,като не са му разрешавали да излезе и да ползва телефоните си. При правилно установени факти и закона е приложен правилно.Подсъдимия е лишил от свобода непълнолетния си племенник и по този закон е осъден. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанието се взети предвид всички обстоятелства от значение.Наказанието е в предвидения от закона минимум,с приложението на чл.66 ал.1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. А. М. за възобновяване на нохд.№2043/2009 г. на Софийски районен съд и внохд.№1783/2011 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :