2 Р Е Ш Е Н И Е № 218 гр. София, 05.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Ирена Велчева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 704 по описа за 2010г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областния управител на област П. и касационна жалба на третото лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ срещу решение № 387 от 18.03.2010г. по гр. дело № 2990/2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 1995 от 15.07.2009г. по гр. дело № 4023/2007г. на Пловдивски районен съд, 14 гр. състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областния управител на област П. срещу [фирма], [населено място] иск за признаване за установено по отношение на ответника, че държавата е собственик на недвижим имот № 054001 – Разсадника „9-ти километър”, находящ се в землището на [населено място], Пловдивска област, [община], с площ 169,743 дка, в местността „Бураго”, ведно с построените в този имот сгради – двуетажен масивен кантон с площ от 82 кв. м., едноетажна масивна помпена станция с площ от 1 220 кв. м., масивна административна сграда с площ от 62 кв. м. и едноетажен масивен кантонерски дом от 42 кв. м. Касаторът Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областния управител на област П. /ищец в първоинстанционното производство и въззивник в производството пред Пловдивски окръжен съд/ прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивната инстанция не е обсъдила следните факти и доказателства: обстоятелството, че [фирма], [населено място] е учреден като Е. с държавно имущество – частичен правоприемник на Областно пътно управление, а именно на движимите вещи и дейността по поддръжка; кореспонденцията по делото на ответното дружество /напр. писмо на управителя на ответното дружество изх. № 144/07.11.2003г./; писма на Директора на О. – П. изх. № 1654/18.10.2007г., изх. № 1655/18.10.2007г., писмо на Областния управител до Министъра на регионалното развитие и благоустройството от 22.10.2007г. Решаващият съдебен състав не е отчел липсата на доказателства за включване на имота в капитала на дружеството, на заприходяването му като актив на дружеството. Касаторът поддържа становище, че в учредителните актове на ответното дружество е посочен само размер на капитал като парична стойност, декларирано е, че е внесен изцяло, като на практика капиталът не е внесен от учредителя по банкова сметка, а в имуществото са включени само движими вещи, равняващи се на посочения размер на капитала, но не и недвижими имоти. Излага доводи, че не е настъпил вещно-правен транслативен ефект по отношение собствеността върху имота и поради това, че не са спазени разпоредбите на чл. 72 и сл. ТЗ за непаричните вноски в капитала, към които препраща ПРУПСД, не са посочени името на вносителя, няма пълно описание на непаричната вноска, нито паричната й оценка и основанието на правата на вносителя, не е извършено оценяване на вноските от три вещи лица, няма вписване на внасянето на недвижимия имот в Службата по вписванията. Касаторът поддържа становище за неправилност на извода, че чл. 72 и чл. 73 ТЗ не се прилагат за непарични вноски на държавата в дружества с над 50 на сто държавно участие, няма доказателства за направена оценка по ред, установен от МС, евентуално не е съобразено, че ответното дружество не е с над 50 на сто държавно участие. Моли въззивното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Касаторът Агенция „Пътна инфраструктура” /трето лице помагач/ прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Релевира доводи, че въззивният съд не е отчел уредената с разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗППДОП /отм./ изрична компетентност за извършване на преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества на Министерския съвет или определен от него орган, и в тази връзка не е съобразил, че в актовете за учредяване на ответното дружество липсва волеизявление за предоставяне на конкретно определено имущество и приемо-предавателния протокол – допълнение към протокола за съдебна регистрация не е утвърден от компетентния да извърши преобразуването орган – Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационнитe жалби на Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областния управител на област П. и на Агенция „Пътна инфраструктура”. По отношение на първия релевантен правен въпрос за елементите на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП /отм./ излага доводи, че формираната задължителна съдебна практика не е нарушена – не се спори и от доказателствата е установено, че процесният недвижим имот е бил държавна собственост; имотът е предоставен за управление и стопанисване на Окръжен пътен комбинат П., преименован със Заповед № 331/1990г. на Министерство на икономиката и планирането и Министерство на транспорта в Окръжно пътно управление; процесният имот е предаден на образуваното Е. с държавно имущество [фирма], поело съответна част от активите и пасивите на Пътно управление – П.. Относно втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, ответникът поддържа становище, че собствеността на недвижимите имоти при разделяне на едно държавно предприятие на две или повече търговски дружества, респективно при отделяне от държавното предприятие на ново търговско дружество, е Заповедта на принципала за образуване /преобразуване/ на държавното предприятие, респективно отделяне от държавното предприятие на търговско дружество, която има вещно-прехвърлителен ефект и при наличието на останалите три елемента по чл. 17а ЗППДОП /отм./ се осъществява валидно прехвърляне на правото на собственост в патримониума на търговското дружество. По отношение на третия релевантен материалноправен въпрос ответникът излага съображения, че в конкретния случай прехвърлителният ефект не произтича от приемо-предавателния протокол, а от разпореждане № 6/29.06.2000г. на МС. Ответникът моли решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: С определение № 458/04.07.2011г. по т. дело № 704/2010г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по следните материалноправни въпроси: 1/ въпросът относно елементите на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП /отм./; 2/ по какъв ред и с какъв акт се прехвърля собствеността върху недвижим имот при разделяне на едно държавно предприятие на две или повече търговски дружества, респективно при отделяне от държавното предприятие на ново търговско дружество; 3/ въпросът за пределите на компетентността на визираните в чл. 17 ЗППДОП /отм./ органи /Министерски съвет или посочен от него орган/ при издаване на актове за преобразуване на държавни предприятия и за възможността тази компетентност да се прехвърля във връзка с въпроса за вещно-прехвърлителния ефект на приемо-предавателния протокол, подписан от представителите на държавното предприятие, в чието оперативно управление е предоставен недвижимия имот, и на новоучреденото търговско дружество с държавно имущество. Въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот, актуван като държавна собственост с А. № 1780/27.08.1987г., е предоставен за оперативно управление на Окръжен пътен комбинат П., впоследствие Окръжните пътни комбинати към ГУП са преименувани със заповед № 331/1990г. на Министерство на икономиката и планирането и Министерство на транспорта в окръжни пътни управления, а с приемането на новия Закон за пътищата Главно управление на пътищата е преобразувано в Изпълнителна агенция „Пътища”, чиито териториални поделения са областните пътни управления. При тези данни решаващият съдебен състав е направил извод, че имотът, описан в А. № 1780/1987г. следва да се счита предоставен за оперативно управление на Областно пътно управление – П.. Като е констатирала, че през 1996г. имот № 54001 /разсадник – девети километър/, представляващ част от имота по А. № 1780/1987г., е записан на Държавен поземлен фонд, и е проследила обособяването на сградите и разсадника в отделни имоти през същата година /имот № 054002 с площ 152,882 дка и сменено предназначение от „съоръжения за използване на пътища” в „изоставена територия за трайни насаждения”, и имот № 054003, в който се намират сградите, с площ 16,861 дка/, и е приела, че имот № 054002 е причислен към ДПФ незаконосъобразно, въззивната инстанция е стигнала до заключението, че имотът не е преминал в ДПФ, а е останал в оперативно управление на О. – П.. Въз основа на разпореждане № 6/29.06.2000г. на МС за образуване на еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество съгласно приложения № 1-63 на основание чл. 113 и чл. 114 във връзка с чл. 147 ТЗ и чл. 3 и чл. 8 ПРУПСДП от 1994г., решение № 8937/15.08.2000г. по т. дело № 3466/2000г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, с което е вписано учреденото с разпореждането на МС еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма [фирма] с капитал 70 610 лв., разпределен в 7 061 дяла по 10 лв. всеки, поемащо съответна част от активите и пасивите на Пътно управление – П. по счетоводен баланс към 30.06.2000г., който счетоводен баланс не е представен по делото, и приемо-предавателен протокол, допълнение към протокол за съдебна регистрация, без номер и дата, подписан от представители на О. – П. и [фирма], въззивният съд е направил извод, че процесният недвижим имот е преминал в патримониума на ответното дружество. Решаващият съдебен състав се е позовал на чл. 1, ал. 2 ПМС № 201/1993г., възпроизведен по-късно в чл. 17а ЗППДОП /отм./, съгласно който в случаите на образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество в капитала им се внася право на собственост или други вещни права върху земя и недвижими имоти, предоставени на дружествата с акта на образуване. Изложил е съображения, че при образуването на ново търговско дружество правото на собственост върху имотите, които са били предоставени за стопанисване и управление на държавни предприятия, се придобива от новообразуваното търговско дружество, само ако в акта за образуването му изрично е записано, че този имот се включва в капитала на това новообразувано дружество, а при разделяне на едно държавно предприятие на две или повече търговски дружества или при отделяне от държавното предприятие на ново търговско дружество, собственост на новообразуваното дружество стават само онези предоставени за стопанисване и управление на държавното предприятие недвижими имоти, които са посочени в разделителния протокол, че се прехвърлят и включват в капитала на това новообразувано търговско дружество, какъвто според решаващия съдебен състав е представения приемо-предавателен протокол. По поставените материалноправни въпроси: Въпросът относно елементите на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОП /отм./ е разрешен в решение № 96/06.07.2010г. по т. дело № 886/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 43/03.08.2010г. по т. дело № 506/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 44/03.08.2010г. по т. дело № 678/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че ако на държавното предприятие е предоставен недвижим имот за стопанисване и управление, с акта за преобразуването му в еднолично търговско дружество собствеността върху имота преминава в патримониума на търговското дружество. Съгласно чл. 17а ЗППДОП /отм./ при преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия се предоставя в собственост на едноличните търговски дружества с акта на преобразуване, освен ако в последния не е предвидено друго. Съобразно горепосочената правна норма фактическият състав на придобиването на правото на собственост от образуваното еднолично търговско дружество от държавата съдържа следните елементи: 1/ наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно определено имущество; 2/ това имущество да е отстъпено за стопанисване и управление на държавно предприятие и към момента на преобразуването му в еднолично търговско дружество държавното предприятие да има правото на оперативно управление върху него; 3/ с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в еднолично търговско дружество това имущество да е включено в капитала на новообразуваното търговско дружество, т. е. в акта на преобразуване да не е предвидено друго. Установяването на правото на собственост на търговското дружество изисква установяването на всички осъществени факти, относими към фактическия състав в съотношение на кумулативност. Държавно еднолично търговско дружество с ограничена отговорност може да се образува чрез учредяване на ново дружество или чрез преобразуване на заварени държавни предприятия или държавни фирми, съответно държавни Е. или ЕАД. При преобразуване на държавно предприятие в еднолични търговски дружества с държавно имущество чрез разпределяне на предоставеното имущество на държавното предприятие за стопанисване и управление в дялове или акции в различните форми /видове/ на преустройство, например разделяне на едно държавно предприятие на две или повече еднолични търговски дружества или отделяне от държавното предприятие на новоучредено еднолично търговско дружество, имуществото се разпределя и предоставя в собственост на съответните еднолични търговски дружества с акта на преобразуване, освен ако в последния не е предвидено друго. Актът за преобразуване е или разпореждане на Министерския съвет или заповед на министър, респективно на други определени от МС органи съгласно отрасловата им компетентност /чл. 8 ПРУПСДП отм./. Актът на принципала за преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество има вещно-прехвърлителен ефект при наличието на елементите на сложния фактически състав по чл. 17а ЗППДОП /отм./. Когато от едно държавно предприятие се образуват няколко еднолични търговски дружества, респективно когато няколко еднолични търговски дружества получават в собственост части от предоставеното на държавното предприятие за стопанисване и оперативно управление имущество, това имущество трябва да бъде конкретно определено, индивидуализирано, за да е ясно кое дружество какво имущество получава в собственост. Индивидуализацията може да бъде извършена по различни начини, например чрез изрично посочване в акта на принципала на конкретните имоти и вещи, чрез препращане към съответна част от активите и пасивите по счетоводен баланс към определена дата, чрез посочване на имуществото в разделителен протокол или друг документ. Към момента на преобразуване на Пътно управление – П. в еднолични търговски дружества приложимите нормативни актове са ТЗ, ЗППДОП /отм./ и ПРУПСДП /ПРАВИЛНИК за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията/. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗППДОП /отм./ преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества се извършва от Министерския съвет или определен от него орган, а съобразно чл. 4, ал. 1 ПРУПСДП /отм./ преобразуването на държавни предприятия в търговски дружества в случаите по чл. 17, ал. 1 ЗППДОП /отм./ се извършва от министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства съобразно отрасловата им компетентност. Въз основа на цитираните норми може да бъде направен извод, че М. съвет може да делегира правомощия на определен от него орган /министри, председатели на комитети или ръководители на ведомства съобразно отрасловата им компетентност/ да извърши преобразуване на конкретни държавни предприятия в търговски дружества, респективно образуване на търговски дружества с имущество на държавно предприятие. М. съвет или оправомощеният от него орган следва да определи кои имущества от преобразуващото се държавно предприятие в капитала на кои търговски дружества преминават. Приемо-предавателният протокол, подписан от представителите на държавното предприятие, в чието оперативно управление е предоставен недвижимият имот, и на едноличното търговско дружество, в чийто патримониум се прехвърля собствеността, няма вещно-прехвърлителен ефект, а удостоверява предаване на владението на имота. Допустимо е, след вземането на решение за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, предоставено за оперативно управление на държавно предприятие, които дружества поемат съответна част от активите и пасивите на държавното предприятие по счетоводен баланс към определена дата, принципалът да делегира права на представителите на образуваните търговски дружества и на държавното предприятие да индивидуализират имуществата в разделителен протокол или друг документ съобразно съответния счетоводен баланс. По съществото на касационните жалби: Предвид даденото разрешение на релевантните материлноправни въпроси, обжалваното въззивно решение е направилно. Релевираните в касационните жалби доводи, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗППДОП /отм./ като не е съобразил, че в актовете за учредяване на ответното дружество липсва волеизявление за предоставяне на конкретно определено имущество и приемо-предавателния протокол – допълнение към протокола за съдебна регистрация не е утвърден от компетентния да извърши преобразуването орган – Министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и оплакването за необсъждане на обстоятелството, че [фирма], [населено място] е учреден като Е. с държавно имущество – частичен правоприемник на Областно пътно управление, са основателни. Решаващият съдебен състав правилно и с оглед събраните доказателства е установил първите два елемента от сложния фактически състав на чл. 17а ЗППОДП /отм./, а именно: 1/ наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на имуществото – предмет на иска към момента на разпореждане № 6 от 29.06.2000г. за образуване на еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество на Министерския съвет; 2/ предоставяне на процесното имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие - Окръжен пътен комбинат П., впоследствие преименуван със заповед № 331/1990г. на Министерство на икономиката и планирането и Министерство на транспорта в окръжно пътно управление, а съгласно Закона за пътищата имотът следва да се счита предоставен за оперативно управление на Областно пътно управление – П. като териториално поделение на Изпълнителна агенция „Пътища”; наличието на право на оперативно управление върху процесния имот на Пътно управление – П. към момента на преобразуването му в еднолично търговско дружество. Въззивната инстанция неправилно, при неизяснена фактическа обстановка е приела, че процесният недвижим имот е преминал в патримониума на [фирма], [населено място]. В приложение № 29 към т. 1 от разпореждане № 6/29.06.2000г. на МС изрично е посочено, че капиталът на [фирма], [населено място] е в размер 70 610 лв., разпределен в 7 061 дяла по 10 лв. всеки и че дружеството поема съответната част от активите и пасивите на Пътно управление – П. по счетоводния баланс към 30.06.2000г. Съдебният състав не е съобразил, че е налице частично правоприемство между Областно пътно управление П. и новоучреденото дружество – ответник по иска и други новоучредени еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество съгласно разпореждане № 6/29.06.2000г., тъй като Областно пътно управление П. не е прекратено, а само част от активите и пасивите е прехвърлена на ответното дружество. Правилна е констатацията във въззивното решение, че счетоводният баланс към 30.06.2000г. не е представен, но необосновано е прието, че представеният приемо-предавателен протокол - допълнение към протокол за съдебна регистрация представлява разделителен протокол, с който се прехвърлят и включват в капитала на новообразуваното търговско дружество – ответник процесните недвижими имоти. Въззивният състав не е обсъдил и съобразил следните обстоятелства: 1/ протоколът за съдебна регистрация не е представен; 2/ в предавателно – приемателния протокол /допълнение към протокол за съдебна регистрация/ в счетоводна сметка – 201 Земи срещу видовете Д. липсват инвентарен номер, МОЛ, дата на придобиване и стойност; 3/ в приложение към двата протокола – обща рекапитулация на предадените активи липсва сметка 201 Земи, стойността на предаденото имущество по първоначалния протокол е 70 612,23 лв., а по приемо-предавателния протокол още 30 048,68 лв., като в същото време капиталът на дружеството е 70 610 лв. и не е увеличен; 4/ в протокола от 26.06.2002г. за оценка на дълготрайните материални и нематериални активи и материални запаси, формирали капитала на ответното дружество, извършена на база инвентаризационните описи на Д. и материални запаси към 30.04.2002г., липсва стойност на преоценка на имущество по сметка 201 Земи, гори и трайни насаждения. Установяването на правото на собственост на ответното търговско дружество изисква установяването на всички факти, относими към фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП /отм./ в съотношение на кумулативност. Един от елементите на фактическия състав е с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в еднолично търговско дружество предоставеното на държавното предприятие за стопанисване и оперативно управление имущество да е включено в капитала на новообразуваното търговско дружество, т. е. в акта на преобразуване да не е предвидено друго. При образуване на няколко еднолични търговски дружества с имущество на едно държавно предприятие, т. е. когато няколко еднолични търговски дружества получават в собственост части от предоставеното на държавното предприятие за стопанисване и оперативно управление имущество, това имущество трябва да бъде конкретно определено, индивидуализирано, за да е ясно кое дружество какво имущество получава в собственост. Този елемент от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП /отм./ е останал неизяснен, поради което като е приел, че процесният недвижим имот е преминал в патримониума на [фирма], [населено място], въззивният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно /в нарушение на чл. 17а ЗППДОП /отм.// решение, което следва да бъде отменено. Делото не може да бъде решено по същество в настоящата инстанция, тъй като се налага изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, предвид непредставените счетоводен баланс към 30.06.2000г. и протокол за съдебна регистрация и представените предавателно – приемателния протокол - допълнение към протокол за съдебна регистрация, приложение към двата протокола – обща рекапитулация на предадените активи, протокол от 26.06.2002г. за оценка на дълготрайните материални и нематериални активи и материални запаси на ответното дружество. Поради изложените съображения делото следва да се върне на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъде установено кои от активите и в частност кои недвижими имоти, предоставени за стопанисване и управление на Пътно управление – П., съгласно счетоводния баланс към 30.06.2000г. са поети от [фирма], [населено място], включени в капитала на стойност 70 610 лв. и в баланса на ответното дружество, като въззивната инстанция следва да допусне съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователен е релевираният касационен довод за неправилност на извода, че чл. 72 и чл. 73 ТЗ не се прилагат за непарични вноски на държавата в дружества с над 50 на сто държавно участие. Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗППДОП /отм./ изрично регламентира неприложимостта на чл. 72 и чл. 73 ТЗ за непарични вноски на държавата и общините в дружествата с над 50 на сто държавно или общинско участие, поради което като се е съобразил с нея въззивният съдне е нарушил материалния закон в посочената му част. С оглед изхода на спора разноски на страните не се присъждат, а същите трябва да бъдат съобразени при решаване на иска по същество от въззивната инстанция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 387 от 18.03.2010г. по гр. дело № 2990/2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.