О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 209 С., 14.03. 2012 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 15 по описа за 2012 г. взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от И. Н. К. чрез адв. Д. С. З. от АК – К. срещу определение № 1787/12.10.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 3327/2011 г. С него съдът е изменил определението на първостепенния Благоевградски окръжен съд по чл. 78 ГПК, като е осъдил И. К. да заплати на О. К. Г. разноските по делото, включително и заплатения от нея адвокатски хонорар. К. излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Насрещната страна О. К. Г. не е изразила становище Особеният представител на малолетната Х. И. К. – адв. Е. А. П. от АК –Б. е подала отговор по чл. 276 ГПК , но в него няма становище нито по допускане на обжалването, нито по начина, по който съдът следва да се произнесе по съществото на спора. Малолетната Х. К. в случая не е и насрещна страна в спора за сдебноделоводните разноски. Частната жалба е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – подадена е против въззивен акт на Софийски апелативен съд. Спорът е по чл. 62, ал. 1 СК и решението по него не е изключен от касационен контрол. Делото е прекратено поради отказ от иска и определението, което също подлежи на триинстанционно обжалване, не е атакувано и е влязло в сила. Съдебният акт в частта по чл. 78 ГПК подлежи на касационно обжалване, доколкото са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК /арг. чл. 248, ал. 3 ГПК от 2007 г./ . Частната жалба е подадена в срок и от легитимна страна. Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по повдигнатия правен въпрос има ли право съдът да намали в хипотезата на чл. 78 ГПК адвокатското възнаграждение под трикратния размер на минималния размер, посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В обжалваното определение той е разрешен в противоречие с тълкуването по чл. 290 ГПК, дадено в О-74-2011-IV ГО ВКС по ч.гр.д. № 46/2011 г., което сочи на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съставът на Софийски апелативен съд е приел, че не може да намали дължимите от И. К. на О. Г. суме за заплатения от нея адвокатски хонорар, защото размерът му е под максимума по пар. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а е недопустимо съдът да определя суми по чл. 78, ал. 5 ГПК под него. В приложеното решение, състав на Върховния касационен съд е разяснил, че по чл. 36 от Закона за адвокатурата органите на адвокатурата са делегирани с правомощието да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения в специална Наредба. Законова делегация същите органи да определят и размера на възнагражденията в хипотезите на чл. 78, ал. 5 ГПК нямат, поради което съдът не е ограничен до правилото на пар. 2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Даденото тълкуване е задължително /ТР 1-2009-ОСГТК ВКС/ и се споделя от настоящия съдебен състав. При съществуващото законодателно условие за съобразяване на адвокатския хонорар с действителната фактическа и правна сложност на делото, дори клиентът да се е съгласил да заплати значително повече, това не следва да се отразява върху правната сфера на третото лице, което ще понесе отговорността за разноските по правилата на чл. 78 ГПК. В противен случай е възможно по този ред той да бъде осъден да заплати сума многократно надвишаваща материалния интерес от спора, като в същото време и положения труд за защита с оглед правната и /или фактическа сложност, да не оправдава подобно плащане. Преценката за действителната и правна сложност на едно дело се прави за всеки конкретен случай и зависи от много обстоятелства и е изцяло в правомощията на съда да правораздава по материалноправния спор, какъвто е и този за съдебните разноски /ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/. Висшият адвокатски съвет не може да изземе това правомощие на съда и с правилото по пар.2 ДР Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения да постанови по обвързващ съда начин до какъв размер адвокатските възнаграждения не са прекомерни. По основателността на частната жалба: И. Н. К. предявил против О. К. Г. и детето Хана И. К. иск за установяване, че не е баща на детето Х.. И. и О. са сключили граждански брак на 04.10.2009 г. От декември 2009 г. са във фактическа раздяла. Детето е родено по време на бракоразводния процес – на 05.05.2010 г. Бракът е прекратен на 02.08.2010 г. с развод чрез утвърждаване на споразумение по чл. 49, ал. 4 СК. В производството по иска с правно основание чл. 62, ал. 1 СК ответникът О. Г. е представлявана от адвокат. Чрез него е подала подробен отговор по чл. 131 ГПК по фактическите твърдения, правни доводи и доказателствени искания на ищеца, като е оспорила иска и е направила своите искания по доказателствата. Съдът е назначил Д. експертиза и съгласно даденото заключение, вероятността И. К. да е биологичен баща на детето Хана К. е 0,99999999903. Проведено е открито съдебно заседание, в което съдът е изслушал страните по чл. 143 и чл. 144, ал. 1 ГПК, направил доклад по чл. 145 ГПК, като участниците в процеса са изразили становища и съдът е събрал допуснатите доказателства. Изслушана е експертизата. Ищецът К. е направил отказ от иска и съдът е прекратил производството по делото. Адвокатите са пледирали във връзка с разноските. Правилно, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът в случая има право да получи сторените в производството разноски. Не е доказано твърдението на И. К., че О. Г. е станала с поведението си причина за предявяване на иска - сама му казала, че детето не е негово. Няма подобни данни по делото, а отговора си по чл. 131 ГПК майката е заявила, че бащата е знаел за бременността /не бил изненадан в хода на бракоразводното дело/, знаел е пола на плода, но желаел момче и отказал да поеме отговорност на родител. С обжалваното определение Софийският апелативен съд възложил на ищеца да заплати на О. Г., сторени от нея и детето за пътуване с оглед изготвяне на допуснатата Д. експертиза, а също и заплатения адвокатски хонорар. В настоящото производство възраженията по същество са само до дължимостта на разноски от ищеца и до размера на адвокатския хонорар. Той е 500 лв. и е заплатен за процесуално представителство от О. Г. на адвокат Е.. Настоящият състав намира, че той не е прекомерен и е съответен на характера на спора, така и на положения фактически труд по процесуално представителство и защита по делото. Първоинстанционното производство е изцяло развито, само съдът не е постановил акт по същество, което не променя ангажираността на адвоката. В заключение, обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1787/12.10.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 3327/2011 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1787/12.10.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 3327/2011 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: