18
Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр. София, 10 февруари 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, наказателна колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Вълкова КНД №1026 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на адвокатите К. Б. и З. К. - защитници на подсъдимия Г. К. К. против въззивно решение № 57/18.08.20217. г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, постановено по ВНОХД № 266/2021 г., с което е била изменена присъда № 260031/25.03.2021 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив по НОХД № 2545/2020 г.
С първоинстанционната присъда подсъдимият К. е бил признат за виновен за това, че:
1. На неустановени дати в периода от 2015 г. до 17.05.2018 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на две лица ненавършили 14 годишна възраст – Н. Й., [дата на раждане] г. и В. К., [дата на раждане] , поради което и на основание чл.149, ал. 5 т.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е било определено наказание ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК е намалено с една трета или наказанието, което подсъдимият К. следва да търпи за това престъпление е в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
2. На 03.05.2020 г. в [населено място], извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст – А. Б., [дата на раждане] , поради което и на основание чл.149, ал.1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е определено наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК е намалено с една трета или наказанието, което подсъдимият К. следва да търпи за това престъпление е в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
3. В периода от неустановена дата през лятото на 2012 г. до 17.05.2018 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление, склонявал лице, ненавършило 14 годишна възраст – Н. Й., [дата на раждане] , да наблюдава похотливо показване на човешки полови органи и мастурбация, поради което и на основание чл.155б, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е определено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК е намалено с една трета или наказанието, което подсъдимият К. следва да търпи е в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
4. В периода от неустановена дата през 2015 г. до 14.11.2018 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление, склонявал лице, ненавършило 14 годишна възраст – В. К., [дата на раждане] , да наблюдава похотливо показване на човешки полови органи и мастурбация, поради което и на основание чл.155б, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е определено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК е намалено с една трета или наказанието, което подсъдимият К. следва да търпи е в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
5. На 10.12.2018 г., в [населено място], създал порнографски материал – видеофайл, за създаването на който са използвани лица, ненавършили 18 години, а именно Н. Й., [дата на раждане] и В. К., [дата на раждане] , поради което и на основание чл.159, ал.4, т.1, вр. ал.1 от НК и във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е определено наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК е намалено с една трета или наказанието, което подсъдимият К. следва да търпи е в размер на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в размер на три хиляди лева;
6. За времето от 10.12.2018 г. до 05.05.2020 г., в [населено място], държал порнографски материал – видео файл, за създаването на който са използвани лица, ненавършили 18 години – Н. Й., [дата на раждане] и В. К.., [дата на раждане] , поради което и на основание чл. 159, ал.6 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е определено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК е намалено с една трета или наказанието, което подсъдимият К. следва да търпи е в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в размер на осемстотин лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия К. е определено едно общо най-тежко от така наложените му и намалени с една трета наказания, а именно ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното общо най-тежко и намалено с една трета наказание от ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е присъединено изцяло наказанието ГЛОБА в размер на три хиляди лева.
На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НК от така наложеното общо най-тежко наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът е постановил да се приспадне времето, през което подсъдимият К. е бил задържан по ЗМВР на 05.05.2020 г. и след това по НПК във връзка с взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявените от гражданските ищци и частни обвинители граждански искове, като е осъдил подсъдимия Г. К. да им заплати обезщетения за неимуществени вреди от съответните престъпления, както следва:
1. На гражданския ищец и частен обвинител Н. Й., със съгласието на законния й представител И. Т.:
1.1. Сумата от 5 000 ( пет хиляди) лева за престъплението по чл.149, ал.5, т.1 вр. ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК;
1.2. Сумата от 3 000 (три хиляди) лева за престъплението по чл.155б, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК;
1.3. Сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за престъплението по чл.159, ал.4, т.1 вр. ал.1 от НК;
1.4. Сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за престъплението по чл.159, ал.6 от НК.
2. На гражданския ищец и частен обвинител В. К., със съгласието на законния й представител М. Д. Т.- К.:
2.1. Сумата от 5 000 ( пет хиляди) лева за престъплението по чл.149, ал.5, т.1, вр. ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК;
2.2. Сумата от 3000 лева (три хиляди) за престъплението по чл.155б, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК;
2.3. Сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за престъплението по чл.159, ал.4, т.1, вр. ал.1 от НК;
2.4. Сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за престъплението по чл.159, ал.6 от НК.
3. На гражданския ищец и частен обвинител А. Б.. със съгласието на законния й представител А. В., сумата от 5 000 (пет хиляди) лева за престъплението по чл.149, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е постановил подсъдимият К. да плати присъдените обезщетения ведно със законната лихва, считано от датата на съответното увреждане до окончателното им изплащане и е отхвърлил гражданските искове в останалата им част до предявените размери като неоснователни.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК съдът е постановил кои веществени доказателства да се отнемат в полза на Държавата и впоследствие да се унищожат поради липса на стойност, както и кои от тях да се върнат на подсъдимия К., след влизане на присъдата в сила.
Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия К. да заплати направените деловодни разноски по сметка на ОД на МВР – Пловдив в размер на 2 174,60 лева, както и в полза на Държавата сумата от 1240 лв., представляваща държавна такса съобразно размера на уважените граждански искове. В тежест на подсъдимия са присъдени и направените от гражданския ищец и частен обвинител В. К., чрез нейната майка и законен представител М. Д. Т. – К., разноски по делото в размер на 1000 (хиляда) лева.
С атакуваното пред ВКС въззивно решение първоинстанционната присъда е изменена, като определеното на подсъдимия К. общо най - тежко наказание шест години лишаване от свобода е увеличено на основание чл.24 от НК с две години или общото наказание, което подсъдимият следва да изтърпи е ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален строг режим на изтърпяване, като съдът е постановил от това общо най - тежко и увеличено наказание да се приспадне на основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 времето, през което подсъдимият К. е бил задържан.
С въззивното решение са увеличени и размерите на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения на гражданските ищци и частни обвинители, както следва:
1. За гражданския ищец и частен обвинител Н. Й., със съгласието на законния й представител И. Т.:
1.1. Сумата от 5 000 ( пет хиляди) лева за престъплението по чл.149, ал.5, т.1, вр. ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК - на 20 000 (двадесет хиляди) лева;
1.2. Сумата от 3 000 (три хиляди) лева за престъплението по чл.155б, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – на 15 000 (петнадесет хиляди) лева;
1.3. Сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за престъплението по чл.159, ал.4, т.1, вр. ал.1 от НК - на 10 000 (десет хиляди) лева;
1.4. Сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за престъплението по чл.159, ал.6 от НК – на 8 000 (осем хиляди) лева.
2. На гражданския ищец и частен обвинител В. К., със съгласието на законния й представител М. Д. Т.- К.:
2.1. Сумата от 5 000 ( пет хиляди) лева за престъплението по чл.149, ал.5, т.1, вр. ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК – на 20 000 (двадесет хиляди) лева;
2.2. Сумата от 3000 лева (три хиляди) за престъплението по чл.155б, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – на 10 000 (десет хиляди) лева;
2.3. Сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за престъплението по чл.159, ал.4, т.1 вр. ал.1 от НК - на 10 000 (десет хиляди) лева;
2.4. Сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за престъплението по чл.159, ал.6 от НК – на 8 000 (осем хиляди) лева.
3. На гражданския ищец и частен обвинител А. Б., със съгласието на законния й представител А. В., сумата от 5 000 (пет хиляди) лева за престъплението по чл.149, ал.1 от НК – на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
Подсъдимият К. е осъден да плати направените във въззивното производство деловодни разноски за повереник пред въззивния съд в размер на 500 (петстотин) лева на гражданския ищец и частен обвинител В. К., чрез нейния законен представител М. Т. – К. и в размер на 1000 (хиляда) лева на гражданския ищец и частен обвинител А. Б., чрез нейния законен представител А. В., както и в полза на държавата сума в размер на 3400 (три хиляди и четиристотин) лева - допълнителна държавна такса върху увеличените размери на уважените граждански искове, като присъдата в останалата част е потвърдена от въззивния съд.
В касационната жалба, поддържана в съдебно заседание пред ВКС, лично от подсъдимия и неговите защитници, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наказанието, която е мотивирана с неприлагането на чл.55 от НК и с доводи за несъобразяване на всички смекчаващи обстоятелства, ниския интензитет на престъпното деяние, обществената опасност на деянието и на дееца и подбудите за извършването му, както и с приложението на чл.24 от НК, което се оспорва като незаконосъобразно. В касационната жалба е посочено, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Прави се искане за намаляване на наложените наказания на основание чл.55 от НК, респективно намаляването им до определените размери от първоинстанционния съд, а уважените частично граждански искове да бъдат редуцирани до техния размер, който е определил Пловдивският окръжен съд. Намаляване на наказанията претендира и подсъдимият в последната си дума, като в лична защита в съдебните прения твърди, че баща му е починал от коронавирус преди два месеца и поради специфично психическо заболяване на сестра си се налага сам да се грижи за своята майка. Настоява за намаляване на наказанието и защото счита, че след 60 - годишна възраст, когато се очаква да бъде освободен, няма да може да намери такава платена работа, с която да плати присъдените обезщетения.
Поверениците на гражданските ищци и частни обвинители Н. Й. и В. К. намират въззивното решение за законосъобразно и предлагат да се остави в сила.
Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и също предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирани страни – двама упълномощени от подсъдимия защитници и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Заявеното оплакване за необоснованост на въззивното решение не е обвързано с конкретни доводи, но същото не следва да бъде обсъждано не поради липсата им, а защото видно от разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК фактическата необоснованост на обжалвания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. Необосноваността на практика представлява несъответствие между установените в атакувания съдебен акт фактически положения и събраните по делото доказателства. Принципно касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК и не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. ВКС се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на доказателствата, каквито в конкретния случай не са направени от страна на касаторите – защитници, нито от подсъдимия. Отделно от това първоинстанционното съдебно производство е протекло по предвидената в чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК диференцирана процедура, поискана от подсъдимия К. и защитниците му ( вж. л.71-72 от НОХД №2545/2020г. на ОС - Пловдив). Пред съда той е признал изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на така направеното признание от валидно събраните в досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в съответствие с искането на подсъдимия и неговите защитници. При разглеждане на делото по този особен ред правното значение на изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК не се свежда единствено до установените в закона привилегии за определяне на наказанието при постановяване на осъдителна присъда, а също и до лишаване на подсъдимия от възможността впоследствие да оспорва признатите факти. Както първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция не могат да събират и да проверяват доказателства относно фактите по обвинението и не могат да приемат нови фактически положения относно инкриминираните деяния, различни от установените от прокурора и признати от подсъдимия. В тази насока е постановена задължителна съдебна практика (вж. ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС), напълно съобразена от съдилищата в случая, поради което правилно делото е решено на база признатите от подсъдимия факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Не е налице и явна несправедливост на наложените наказания, в това число и на определеното общо най-тежко наказание на основание чл.23 от НК. За да измени обжалваното решение в исканата от подсъдимия и защитниците му насока, касационната инстанция би следвало да установи явно несъответствие между обществената опасност на извършеното и на личността на подсъдимия – от една страна и тежестта на наложеното наказание за всяко от извършените от подсъдимия престъпления – от друга. Конкретиката по казуса не обосновава такъв извод. При установената фактология и приложението въз основа на нея на съответния материален закон, което не се оспорва от касаторите, определените наказания не са явно несправедливи. Същите са пропорционални/съответни по смисъла на чл.35, ал.3 от НК спрямо извършените престъпления, като преценката на ВКС за определянето им по реда на чл.54 вместо по установения в чл.55 от НК привилегирован ред, който претендират касаторите, напълно съвпада с тази на предходните съдебни инстанции, които са направили обстойна и качествена съпоставка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства по чл. 54 НК. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на предходните съдебни състави за това, че не са налице предпоставки за приложение на нормата на чл.55, ал.1, т.1 НК. По делото липсват доказателства за наличието на изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като определеното наказание за всяко престъпление от съвкупността не е несъразмерно тежко. Обратното или определянето на наказанието за всяко престъпление към установения в закона минимален размер или под него, както иска защитата, би предпоставило нарушение на чл.54 и чл.35, ал.3 от НК, ерго незаконосъобразен подход при индивидуализация на съдържанието на наказателната отговорност на дееца и би направило невъзможно постигане на целите на чл.36 НК. Определеното наказание за всяко от извършените от подсъдимия шест престъпления против половата неприкосновеност на малолетни лица, преди редуцирането им на основание чл.58а, ал.1 от НК с една трета, която привилегия е гарантирана от избраната от него процедура за разглеждане на делото, е под средния предвиден в закона размер за съответното престъпление. Това настоящият касационен състав отчита като проява на достатъчно снизхождение от страна на въззивния съд предвид особеностите на коректно, но неизчерпателно отчетените отегчаващи вината обстоятелства. Така например не съответства на данните по делото изводът на въззивния съд, че подсъдимият е извършил шест деяния, с които е засегнал обществените отношения, свързани със съблюдаване на половия морал в обществото и половата нравственост (вж. стр.20 от въззивното решение). Случаят касае шест полови престъпления против личността на малолетни лица, от които три продължавани по смисъла на чл.26 от НК и всяко от тях е осъществено с десетки деяния. Окръжният съд правилно е отчел като отегчаващи вината обстоятелства трайния престъпен умисъл на дееца и дългия период от време за осъществяване на престъпленията против половата неприкосновеност на свидетелките Н. Й. и В. К.. Продължаваните престъпления против тях са извършвани години наред. Например престъплението по чл.155б, ал.1, вр. чл.26 от НК против малолетната Й. е осъществено в период от почти шест години – от 2012 г. до 17.05. 2018 г., а блудствените действия против Й. и К. почти три години – от 2015г. до 17.05.2018 г. Съдът не е взел предвид и честотата на извършените посегателства срещу половата неприкосновеност на децата. Съгласно признанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК в периода от 2016 г. до края на 2018 г. той е мастурбирал пред двете момичета на различни места – в апартамента му, на таванското му помещение и в зъботехническата му лаборатория около 15 - 20 пъти, като по негово искане, за да възбудят и удовлетворят половото му желание, те пъхали в ануса му секс уреди и различни други предмети или хващали пениса му едновременно и правили движения нагоре и надолу докато еякулира в ръцете им. Следователно касае се за много повече от шест деяния. Степента на обществена опасност на тези деяния се завишава и от факта, че при блудството постигането на целта (половото желание или удовлетворение), е несъставомерен признак от състава на престъплението, поради което би могъл да се отчита при индивидуализация на наказанието в посока завишаването му (вж. Решение №114/08.03.2007 г. по н.д. № №787/2006 г., ВКС, І н.о.; Решение №238/28.05.2014 г. по н.д. № №736/2014 г. на ВКС, ІІ н.о.; Решение № 169/18.04.2008 г. по н.д. № №122/2008 г. на ВКС, ІІІ н.о.), което съдилищата не са предприели. Поради това неоснователно са упреквани, че са завишили неоснователно отговорността на дееца. Не е отчетено и друго отегчаващо обстоятелство със значителна тежест, а именно, че подсъдимият на няколко пъти през 2012 г. се показвал гол и пред четвърто дете – Н. Т., която по това време била ученичка във втори клас и поради поведението му отказала повече да се срещат, както и да получава почерпки от него. Този факт е установен от съдилищата на база посочването му в обвинителния акт и признанието му от подсъдимия. При липсата на обвинение за така осъщественото от него посегателство срещу половата неприкосновеност и на това дете е следвало да бъде отчетено като отегчаващо вината обстоятелство. Последното самостоятелно изключва основателността на искането за определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК, защото разширява кръга на жертвите от развратните действия на дееца и допълнително го характеризира негативно. Подценено от съдилищата е и значението на конкретната възраст на пострадалите деца, която само е спомената, без да е оценена адекватно, тъй като към началото на инкриминирания период за съответните обвинения жертвите са били съответно на 8, 10 и 11 – годишна възраст, която е значително под границата на предела за малолетната възраст относима към съставомерността на престъпленията, предмет на обвинението за квалифицираните блудства. Съобразяването на тези допълнителни отегчаващи вината обстоятелства не е в конфликт със забраната по чл.56 от НК (вж. Решение № 464 от 22.12.2009 г. по н. д. № 521/2009 г., на ВКС, II н.о) и е аргумент настоящата инстанция да не се съгласи с довода в касационната жалба, че интензитетът на конкретните деяния спрямо други случаи на блудствени действия е нисък – например спрямо посочените от касаторите „френски ласки“ против волята на жертвите или брутални прояви на анално проникване в малолетни лица. Такова смекчаване на отговорността на дееца не се оправдава и поради изнесените едва в съдебните прения пред касационната инстанция данни от подсъдимия за влошаване на семейното му положение поради това, че баща му е починал от коронавирус и само той можел да се грижи за майка си. Дори това да е вярно, отчетените от въззивния съд отегчаващи вината обстоятелства и допълнително отчетените такива от настоящата инстанция са със значителна тежест, която съгласно правилата за определяне на наказанието по чл.54 от НК налага съпоставката им със смекчаващите вината такива и в случая не позволява исканото намаляване на наказанието поради изтъкнатите семейни причини. За да откаже намаляване на наказанията, ВКС съобрази също, че определеното общо най-тежко наказание по чл.23 от НК и след увеличаването му на основание чл.24 от НК от въззивния съд от шест на осем години лишаване от свобода също е значително под средния размер на предвиденото наказание за най-тежкото от престъпленията в съвкупността - това по чл.149, ал.5, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание от пет до двадесет години лишаване от свобода. Поради това не може да има спор, че предпоставките за предприетото от апелативната инстанция завишаване отговорността на дееца са налице и същото е под установения в чл.24 от НК максимум от една втора от размера на определеното на основание чл.23 от НК общо наказание.
В касационната жалба неоснователно се твърди, че въззивната инстанция е увеличила наложените наказания от първостепенния съд без да вземе предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и ако не се приложи чл.55 от ВКС, алтернативно се иска намаляването на наказанията до определените в първоинстанционната присъда размери. Всъщност процесуалното развитие на делото и обективираният в диспозитива на обжалваното решение резултат от въззивната проверка сочат, че въззивният съд не е увеличил нито едно от наложените от първоинстанционния съд наказания за отделните престъпления, като изрично се е съгласил с тях въпреки отправения в мотивите на обжалваното решение резонен упрек към първоинстанционния съд, че неправилно е отчел като смекчаващо вината обстоятелство обективното сексуално разстройство на дееца. Няма спор и това е установено по експертен път, че подсъдимият страда от множествено разстройство на половото влечение – педофилия и мастурбационно ритуално поведение (вж. заключението на КСППСЕ - т.2, л.25 от ДП). Това негово обективно състояние вещите лица не са определили като тежко или нелечимо заболяване, препятстващо възможността му да съблюдава обществените норми, а изрично са посочили, че подсъдимият К. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. При тази основателна критика към първоинстанционния съд и позовавайки се уместно на обективната възможност и необходимост подсъдимият да потърси своевременно специализирана медицинска помощ вместо да задоволява половия си нагон, използвайки деца и застрашавайки правилното им развитие, въззивният съд не е завишил отговорността на подсъдимия при определяне на наказанието за всяко от отделните престъпления, макар да са били налице процесуални и материално правни предпоставки за това, защото е имало съответна жалба от частните обвинители с искане за увеличаване на наказанията и разпоредбата на чл.54 от НК е задължавала съдът да съобрази размера на наказанието с всички релевантни за наказанието обстоятелства, включително и с коментираното. Въпреки това въззивният съд не е предприел допълнително увеличаване на наложените наказания. Освен това настоящата инстанция не се съгласява с довода в касационната жалба, че направеното самопризнание от подсъдимия не е адекватно отчетено като смекчаващо вината обстоятелство. Действително съдилищата са отчели като такова съдействието от подсъдимия в досъдебното производство за разкриване на обективната истина, но не и направеното от него самопризнание пред съда. Този подход на решаващите инстанции напълно съответства на съдържанието на първоначалните обяснения на дееца в подготвителната/досъдебната фаза на наказателния процес, които частично се отклоняват от направените от него признания в съдебното производство и се характеризират с домогване същият да открои принос за случилото се на пострадалите деца, за които той в качеството на обвиняем пред разследващия орган е твърдял, че те го молели да го снимат гол, без той да иска, че малолетната А. искала да рисува върху голото му тяло, на което той се съпротивлявал и т.н. (л.13-14, т.1 от ДП). При тези данни не може да се приеме, че е налице еднозначно установено поведение на дееца, което да е елемент от цялостното му, обективно проявено в цялото досъдебно производство поведение по смисъла на т.7 от ТР №1/2009г., ОСНК на ВКС, което да е спомогнало по такъв начин за своевременното разкриване на престъпленията и неговия извършител, че да се оправдае последващо намаляване на наказанието за всяко от отделните престъпления, с рефлектиращо благоприятно действие за дееца при определяне на общото наказание по чл.23 от НК, както искат касаторите.
Върховният касационен съд напълно споделя и преценката на въззивния съд за приложението на института на чл. 24 от НК и за необходимостта от увеличаване с две години на така определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание шест години лишаване от свобода за шестте престъпления в съвкупността, с което крайният размер на наложеното наказанието „лишаване от свобода“ е определен на осем години. При разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК въззивният съд правилно е преценил цялостната престъпна дейност на подсъдимия и личната му обществена опасност в контекста на продължителността на инкриминирания период и броя на престъпленията в съвкупността, като е акцентирал върху установения по делото траен престъпен модел на поведение на подсъдимия и същевременно необходимостта от предупредително въздействие върху останалите членове на обществото, че подобно поведение е недопустимо и при осъществяването му ще настъпят сериозни негативни последици за неговия автор. В разглеждания случай са налице, от една страна, шест извършени от подсъдимия престъпления, три от които продължавани, като включените в тях деяния са извършени в кратък период от време, при демонстрирана сериозна престъпна упоритост, всяко от които отличаващо се със завишена степен на обществена опасност и с различни обекти на посегателство – срещу личността на различни лица, всяко от които е дете в малолетна възраст. Три от извършените шест умишлени престъпления са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК. От друга страна, въпреки изложените в касационната жалба в обратния смисъл доводи, степента на обществена опасност на подсъдимия К. не е ниска въпреки чистото съдебно минало и отличните семейни и професионални данни за него. На последните въззивният съд уместно е противопоставил установените трайни престъпни навици на дееца предвид многобройните, продължили с години, посегателства срещу половата неприкосновеност на пострадалите деца, като три от тях многократно надхвърлят изискуемия по чл.26, ал.1 от НК брой на деянията за квалифицирането им като продължавани престъпления. На практика престъпното поведение на подсъдимия е било превърнато в начин на живот години наред, като същият е осъществявал инкриминираните развратни действия с децата системно в дома си и на работното си място. Поради горното преценката на въззивния съд за приложението на чл.24 от НК е убедителна и законосъобразна и не следва да бъде ревизирана от касационната инстанция.
Несъстоятелно при обосноваване на искането за намаляване на общото наказание и отмяна приложението на чл.24 от НК е позоваването в касационната жалба на процесуалната позиция на прокуратурата и конкретно, че прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив не е протестирал наложените от първоинстанционния съд наказания и размера на присъдените обезщетения по гражданските искове, а представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив във въззивното производство е предложил апелативният съд да потвърди присъдата. Заявеното становище от прокуратурата няма обвързващо за съда действие и не е пречка за завишаването отговорността на подсъдимия, когато има съответна жалба от частните обвинители и граждански ищци, както е в случая при осъществената от Апелативен съд – Пловдив въззивна проверка. Важно е, че за увеличаване на общото наказание на основание чл.24 от НК въззивният съд е изложил подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав не констатира нарушения при индивидуализацията на наказанията на подсъдимия К. за шестте извършени развратни престъпления, като крайната оценка на цялостната му престъпна дейност действително налага приложението на чл. 24 от НК. Определеното общо най-тежко и увеличено наказание от осем години „лишаване от свобода“ е справедливо и съответно на тежестта на извършеното и с него в пълнота могат да бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция.
Справедливо е и предприетото от въззивния съд увеличение на размерите на присъдените на гражданските ищци обезщетения за претърпените от тях в резултат на развратните деяния на подсъдимия неимуществени вреди, като същите правилно са диференцирани съобразно тежестта и продължителността на всяко посегателство от множеството престъпления. Въззивният съд е обсъдил и преценил много по - убедително от първоинстанционния съд обективните обстоятелства, относими към критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като е постигнал справедливия баланс между претърпените от децата вреди в резултат на съответния деликт по всеки пункт от обвинението и паричното измерение на нуждата от обезвреда, като наред с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД е съобразил и тенденциите в актуалната съдебна практика при подобни случаи.
В действителност, в касационната жалба не се сочат никакви конкретни доводи и съображения във връзка с коментираното оплакване срещу гражданско-осъдителната част на въззивното решение, поради което и ВКС не може да даде конкретен отговор. Изразеното от подсъдимия притеснение в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, че след освобождаването му от затвора ще е на възраст, която ще затрудни намирането на работа и реализирането на доходи за удовлетворяване претенциите на пострадалите, не е обстоятелство с правно значение за размерите на дължимите обезщетения и освен това противоречи на заявеното от него в последната му дума пред първоинстанционния съд, че „пенсиониран зъботехник няма“. В аспекта на заявените от подсъдимия бъдещи финансови неблагополучия следва да се маркира, че при определяне размера на обезщетението за морални вреди, семейното и имотно състояние на дължащия паричното възмездяване не подлежи на обсъждане, защото съгласно правилата за обезвреда при непозволено увреждане по чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД, в тежест на виновното лице е да компенсира всички вреди, в случая неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от деликтното му поведение, изразено в конкретните деяния против неукрепналата психика и половата неприкосновеност на малолетни деца, като размерът се определя по справедливост. Поради тези съображения, касационната инстанция не намира основания за корекция на атакувания съдебен акт и в тази му част.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва да се уважи искането на повереника на частния обвинител и граждански ищец В. К. за присъждане в тежест на подсъдимия на направените от последната, със съгласието на нейния законен представител М. Т. – К. деловодни разноски за процесуалното й представителство от повереник пред ВКС. Видно от представените в съдебно заседание пред настоящата инстанция пълномощно и договор за правна защита и съдействие същите възлизат в размер на сумата 500 лева, която е платена изцяло в брой.
С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 57/18.08.2021 г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по ВНОХД № 266/2021 г.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. К. К., ЕГН : [ЕГН], да плати на частния обвинител и граждански ищец В. К. К., със съгласието на нейния законен представител М. Д. Т. – К., направените деловодни разноски за повереник пред ВКС в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: