Р Е Ш Е Н И Е № 60202 София 08 ноември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 699/2021година Производството по делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 84/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна и отмяна на постановеното по него определение № 34 от 19.04.2021 г. в частта, с която е определено общо наказание на осъдения Л. А. А. по правилата на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, и в частта, с която на осъдения И. П. К. е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на приведеното на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода. Ангажираното отменително основание е по чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. В искането се сочи, че неправилно във формираната съвкупност съдът е включил престъпленията, предмет на отделните три осъждания на А., поради което е допуснато нарушение на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК. Претендира се и неспазване на процесуалните изисквания поради необсъждане на въпроса за приложението на чл. 24 от НК. По отношение на осъдения К. се изтъкват доводи, че съдът правилно е приел наличието на законовите предпоставки за приложението на чл. 68, ал.1 от НК, но в нарушение на закона е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на приведеното наказание лишаване от свобода, вместо дължимия – „общ“ режим. При посочените аргументи се настоява за отмяна на влязлото в сила определение и връщане на делото за ново разглеждане в частта относно приложението на чл. 25, ал. 1 от НК по отношение на осъдения А. и корекция на определения първоначален „строг“ режим по отношение на осъдения К.. В съдебното заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване по съображенията, изложени в него. Осъденият Л. А. и неговият защитник изразяват становище, че постановеното определение не е протестирано от прокурора при Окръжна прокуратура – Варна и в тази връзка се настоява искането за възобновяване на делото в тази негова част да се остави без уважение. Осъденият И. К., редовно призован, не се явява, като е изразил нежелание да участва лично в производството. Процесуалният му представител също не се явява, редовно призован. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основания за възобновяване на делото, установи следното : С определение № 19 от 19.04.2021 г., постановено по НОХД № 84/2021 г., Окръжният съд – Варна одобрил споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на двамата осъдени : на Л. А. за извършено на 26.05.2020 г. престъпление по чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода; на И. К. за извършено от 25.05.2020 г до 26.05.2020 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 от НК, за което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. След одобряване на споразумението по реда на чл. 383, ал.2 и ал. 3 във вр. с чл. 306, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК окръжният съд постановил сега оспорваното определение № 34/19.04.2021 г., с което : -на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК групирал наказанията, наложени на осъдения Л. А. по разглежданото НОХД № 84/2021 г. и по още две дела - НОХД № 1979/2020 г. и НОХД № 531/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, като постановил осъденият да изтърпи най-тежкото от тях - една година лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим; - на основание чл. 68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието една година и четири месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения И. К. с присъда по НОХД № 1047/2017 г. на Районен съд - Варна, което да изтърпи при първоначален „строг„ режим. Определението № 34/19.04.2021 г. е влязло в сила на 06.05.2021 г. и не е проверявано по касационен ред. Искането на главния прокурор за неговата частична отмяна е направено от процесуално легитимирана страна в законния срок и по отношение на акт, подлежащ на извънредна проверка по глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. 1. По отношение на осъдения Л. А. А.. Видно от данните по делото, в т.ч. и справката за съдимост, предмет на атакуваното определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК са били последните три осъждания на А., а именно : - по НОХД № 1979/2020 г. за извършено на 29.05.2020 г. престъпление по чл. 194 във вр. с чл. 18 от НК, за което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Определението за решаване на делото със споразумение е влязло в сила на 01.06.2020 г.; - по НОХД № 531/2021 г. за извършено в периода 20.07.2020 г.- 08.09.2020 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 7 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 18 от НК, за което му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода. Определението за решаване на делото със споразумение е влязло в сила на 08.04.2021 г.; - по НОХД № 84/2021 г. за извършено на 26.05.2020 г. престъпление по чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода. Определението за решаване на делото със споразумение е влязло в сила на 19.04.2021 г. Съдът неправилно е преценил, че престъпленията по трите посочени дела се намират в отношение на реална съвкупност по между си. При постановяване на определението не е съобразено, че продължаваното престъпление, предмет на осъждането по НОХД № 531/2021 г., е извършено в периода 20.07.2020 г.- 08.09.2020 г., след като съдебният акт, постановен по НОХД № 1979/2020 г., е влязъл в сила на 01.06.2020 г. Следователно, извършените от А. престъпления, за които е осъден по НОХД № 531/2020 г. и по НОХД № 1979/2020г. са в отношение на рецидив и не могат да попаднат в обща съвкупност при определяне на наказание по реда на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК. Деянието по НОХД № 84/2021 г. е извършено на 26.05.2020 г., тоест преди да има влязла в сила присъда за престъпленията по останалите две дела. От посочените данни е видно, че е налице усложнена форма на множество престъпления, при която част от деянията се намират в условията на реална съвкупност, а други на рецидив. Това е налагало съдът да обсъди задълбочено и дефинира точните параметри на престъпната дейност на А., отношенията на съвкупност и рецидив между отделните престъпления, след което да избере и приложи най-благоприятния вариант за групиране на наказанията, спазвайки указанията, дадени с ППВС № 4/65 г. и решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС. Като не е сторил това, съдът е нарушил материалния закон – разпоредбите на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. Изложеното предпоставя отмяна на атакуваното определение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане. При повторната процедура по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК съдът следва да определи точно престъпленията, формиращи съвкупност по правилата на чл. 25, ал.1 от НК, да определи общо наказание в размер на най-тежкото измежду тях, както и отделното изтърпяване на наказанието за престъплението, което е извън съвкупността, по начин, осигуряващ най-благоприятния за осъдения статус. При формиране на новата съвкупност съдът следва да обсъди и възможността за приложение на чл. 24 от НК, оценявайки цялостната престъпна дейност на осъдения А.. За пълнота на изложението и в отговор на поддържаните доводи в искането настоящият съдебен състав отбелязва, че липсата на изрични мотиви защо не се прилага чл. 24 от НК не води непременно до съществено нарушение на процесуалните правила, стига съдът да е мотивирал законосъобразно крайният резултат от индивидуализацията на наказателната принуда. 2. По отношение на осъдения И. П. К.. От данните по делото (справка съдимост) се установява, че И. К. е осъждан с присъда № 153/11.05.2017 г., постановена по НОХД № 1047/2017 г., за извършени от него на 11.12. 2014 г. престъпления по чл. 143 и по чл. 150 от НК, за което при условията на чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено съгласно чл. 69, ал.1 от НК за срок от три години. Присъдата е влязла в законна сила на 27.05.2017 г. Деянието, предмет на разглеждане по НОХД № 84/21 г. по описа на Окръжен съд – Варна, е извършено за времето от 25.05.2020 г. до 26.05.2020 г., тоест в изпитателния срок, определен по НОХД № 1047/2017 г. При тези данни съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за приложението на чл. 68, ал.1 от НК и по реда на чл. 306, ал.1, т. 3 от НПК привел в изпълнение наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода, като определил първоначален „строг“ режим за изтърпяването му. Настоящият касационен състав намира, че е допуснато нарушение на закона при определянето на първоначален режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода. В разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 2 от ЗИНЗС са очертани хипотезите, при които се определя първоначален „строг“ режим. Отложеното наказание, приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал.1 от НК, не се обхваща от посочените в закона хипотези, поради което първоначалният режим за изтърпяването му следва да бъде определен по реда на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС – а именно „общ“ (виж в този смисъл, решение № 214/05.11.2018 г. по на ВКС, първо н.о., решение № 134/07.06.2018 г. на ВКС, първо н.о., цитирани в искането за възобновяване). На следващо място, от мотивите на съдебния акт не личи съдът да е обсъждал правилото, визирано в чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС, а и по делото не се откриват данни, обосноваващи приложимостта на посочената разпоредба. В заключение, неправилното приложение на закона при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода не налага връщане на делото в тази част за ново разглеждане. Касационната инстанция има правомощия (чл. 425, ал.1, т. 4 от НПК) да отстрани допуснатото нарушение, като измени постановеното определение в исканата от прокурора насока, тъй като това е в полза на осъдения И. К.. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила определение №34/19.04.2021 г., постановено по НОХД № 84/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, в ЧАСТТА, с която на осъдения Л. А. А. е определено общо наказание по чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане в тази му част от друг състав по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК; ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела същото определение в ЧАСТТА относно първоначалния режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения И. П. К. по НОХД № 1047/2017 г. на Районен съд – Варна, като на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „общ“ режим за изтърпяване на това наказание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.