Р Е Ш Е Н И Е № 474
София, 18 декември 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Ив.Илиева
и в присъствието на прокурора Юл.ПЕТКОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 1606/2012 година
Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимитe Ю. С. Р. и В. В. Х. срещу въззивна присъда № 18 от 12.04.2012г. по внохд № 48/2012г. по описа на Русенския окръжен съд.
В жалбите се поддържа,че присъдата е неправилна,незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.Прави се искане да бъде отменена и подсъдимите оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.195 НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 259 от 12.12.2011г. по нохд № 1159/2011г. Русенският районен съд е признал подсъдимите Ю. С. Р. и В. В. Х. за НЕВИНОВНИ в това на 23.06.2010г. в гр.Русе да са извършили кражба на 382 литра дизелово гориво на стойност 771 64 лева от владението на М. К. Д.,собственост на ПГСС”А. К.”-Русе,и ГИ ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.195,ал.1 т.4 пр.1 и 2 и т.7 вр.с чл.194,ал.1 НК.
С обжалваната присъда Русенският окръжен съд е ОТМЕНИЛ оправдателната присъда и постановил НОВА,както следва:
ПРИЗНАЛ подсъдимите Ю. С. Р. и В. В. Х. за ВИНОВНИ в това,че на 23.06.2010г. в гр.Русе в условията на повторност,след предварителен сговор помежду им,в немаловажен случай,чрез използване на техническо средство и на МПС-л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№ Р 9541 РА,собственост на Ю. Р.,отнели чужди движими вещи-382 литра дизелово гориво/промишлен газьол/ на стойност 771,64 лева от владението на М. К. Д.,собственост на ПГСС”А. К.”-Русе,без нейно съгласие,с намерение противозаконно да ги присвоят,поради което и на основание чл.195,ал.1 т.4,пр.1 и 2,т.5 и т.7 вр.с чл.194,ал.1 и чл.54 НК ГИ ОСЪДИЛ на ПО ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип.
На основание чл.68,ал.1 НК ПОСТАНОВИЛ подс.Ю. Р. да изтърпи отделно наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложено му със споразумение № 129/11.09.2007г. по нохд № 1916/2007г. по описа на Районен съд-Русе при СТРОГ режим в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип.
На основание чл.53,ал.1 б.”а” от НК е ОТНЕЛ в полза на държавата лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ Р 95 41 РА,както и веществените доказателства посочени в присъдата.
Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ:
Присъдата на окръжния съд е законосъобразна и правилна.При обсъждане на доказателствата,събрани и проверени в съответствие с разпоредбите на чл.13,14 и чл.107 НПК,не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да са довели до нарушаване процесуалните права на подсъдимите.
Изводът на въззивната инстанция за извършено от жалбоподателите-подсъдими виновно противоправно деяние съставомерно по възведената правна квалификация,почива на доказателствата по делото,относими към предмета по чл.102 НПК.
Възраженията на подсъдимите за това,че не са извършили кражба на дизелово гориво собственост на ПГСС”А. К.”-Русе са обсъдени и съдът е дал изчерпателен отговор съгласно изискванията на закона.
За да обуслови своя извод за авторството на всеки от подсъдимите,изразило се в отнемане на процесното гориво,съдът подробно се е спрял на показанията на свидетелите П. и С.-полицейски служители,извършили проверка на автомобила на подс.Р. ,обясненията на подс.Р. относно произхода на горивото в протоколите за доброволно предаване,информацията на подсъдимите за извършеното от тях съобщена на свидетеля И..Обсъдени са всички гласни доказателства,както и заключенията на назначените химически експертизи и оценителна такава.
Установено е по делото,че на инкриминираната дата и място подсъдимите са били спрени за проверка от служители на полицията, по повод сигнали за кражби във вилната зона и земеделските масиви на населеното място.При проверката в автомобила управляван от подс.Р.,са намерени 17 броя туби пълни с горивна течност .Намерени били още помпа за ръчно източване на течности с два броя маркучи.Тъй като информацията на подсъдимите относно произхода на горивото била неясна,двамата били отведени в полицейското управление.Там подсъдимите депозирали писмени обяснения,в които признали,че горивото в тубите са източили от цистерната намираща се в двора на гимназията в кв.Обр.Чифлик.В тези обяснения, двамата са описали начина на проникване в цистерната,местоположението й,начина на източване на горивото,поставяне тубите в автомобила,взетото решение,действията на всеки от тях при извършване на кражбата.Въз основа на тези обяснения,на следващия ден 24.06.2010г. в присъствието на поемни лица Д. И. и К. Б. бил извършен оглед на местопроизшествието.На същата дата са били съставени два протокола за доброволно предаване,в които в присъствието на съставителя Ем.И.,подс.Ю. Р. потвърдил заявеното от него и подс.Х. в писмените обяснения и информацията дадена пред свидетеля.В протоколите приложени на л.9 и л.10 на дос.пр. саморъчно Р. е вписал”тубите са мои.Нафтата която се намира в тях източихме с В. от цистерна в района на училище по селско стопанство в Обр.Чифлик.Помпата съм я закупил от непознато лице от пазара за коли.Използвах я за източване на нафтата”. Следва да се отбележи,че подс.Р. не е отрекъл авторството на тези обяснения визирани в двата протокола.Впоследствие,разбираемо, тези признания са отречени с мотив,че били измислени,за да бъдат пуснати от ареста,респ.да не се упражнява спрямо тях принуда.Поддържали са тезата,че процесното гориво било собственост на подс.Р.,който го взел от гаража, за да го продаде на подс.В. Х..
Съдът е обсъдил и заключението на назначената в хода на дос.пр. и поддържана в съдебно заседание химическа експертиза,която е установила,че течността предоставена за анализ в 17 броя пластмасови туби представлява нефтопродукт от групата на дизеловите горива.Оценката на инкриминираните 382 литра гориво възлиза на 771.64г. На 05.08.2010г. горивото е било върнато с разписка на св.М. Д.-директор на ПГСС „А.К.” и излято в два отделни варела,които след това били заключени.Експертът Кр.З. е посочила в изготвеното на 01.03.2011г. заключение,че е налице пълна идентичност между върнатото от полицаите при Второ РПУ -Русе гориво и това в процесната цистерна собственост на ПГСС”А. К.” гр.Русе. От показанията на св.М.-механик в училището е установено,че в сградите на училището има изградено парно отделение,което се захранва с промишлен газьол,съхраняван в цистерните разположени в двора.От пролетта на 2008г. ползването на парното било преустановено,тъй като училището започнало да се отоплява с климатици.Последното количество промишлено гориво е било закупено на 31.12.2007г./л.45 от дос.пр/.
При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел,че намереното при извършената проверка гориво е предмет на кражба от цистерната на процесното учебно заведение, извършена от двамата подсъдими. Приел е,че авторството е доказано,а тезата на подсъдимите,че не са извършители на кражбата е отчел като защитна такава.
Изводът на въззивния съд е изграден въз основа на пълна и цялостна проверка на доказателствата по делото и въз основа на изчерпателен анализ на всички относими към предмета на доказване обстоятелства.
Съдът освен това е отговорил на възраженията касателно оспорваното авторство на деянието,респ.годността на доказателствените средства.
При извършената проверка съгласно пределите на чл.347 НПК настоящият касационен състав не констатира нарушения от кръга на съществените,които да обусловят преценка за незаконосъобразност на съдебния акт.
Тезата на подсъдимите ,че не са извършвали кражбата е отхвърлена като недостоверна и в разрез с останалите събрани по делото доказателства.За да кредитира показанията на св.И.,съдът е отчел обстоятелството,че неговите показания изцяло съответстват на признанието на подс.Р. в горепосочените протоколи за доброволно предаване,чието авторство и съдържание са потвърдени от Р. на съдебното следствие.Изложеното не може да бъде игнорирано въпреки последващото обяснение за мотива на първоначалното обяснение.По същество признанията на подс.Р. потвърждават достоверността на заявеното от свидетеля за съобщената пред него кражба от самите подсъдими. Съдът е отбелязъл/л.78 /,че пресъздаването на информация в показанията му,не противоречи на нормата на чл.118 НПК,поради което тези показания,както и показанията на св.С. следва да се ценят като годен доказателствен източник.В подкрепа на своя извод ,съдът пространно се е спрял на всички онези детайли ,които в съвкупност потвърждават неправдоподобността на поддържаната от подсъдимите защитна версия.Данни за възможност или реално осъществена принуда спрямо подсъдимите не е констатирана по делото. Показанията на св.С. К.-близка на подс.Р.,предвид противоречията между тях и обясненията на подсъдимите за мястото на което са били спрени от полицаите, не са били кредитирани.Съдът подробно се спрял и на намерените при проверката в автомобила вещи.Тяхното предназначение-ръчна помпа с маркучи служещи за източване на течности,знанието за местонахождението на цистерната предвид обстоятелството,че са учили в това заведение,придвижването им в посока обратна на дома на подс.Х., количеството гориво пренасяно в тъмната част на денонощието са обстоятелства ,които подкрепят извода на съда за недостоверност на на тезата на подсъдимите,която не следва да се кредитира.
Възражението,че обвинението не е доказано,тъй като не е установено дали е налице идентичност между горивото-промишлен газьол в цистерната на училището и течността находяща се в тубите иззети от подсъдимия,също е обсъдено от въззивния съд.
На л.84 от делото, съдът е посочил,че доказателствата,свързващи подсъдимите с авторството на деянието/вкл. и въз основа на техните признания/,предпоставят и несъмнен извод,че съдържанието на тубите е именно промишлен газьол,какъвто нефтопродукт към момента на отнемането се намирал съхраняван в процесната цистерна.
Правилно е прието,че липсата на възможност за установяване идентичност на отнетото гориво с това,установено в тубите намерени при проверката/количеството в бутилките било изразходвано за нуждите на първата експертиза,а остатъка в тубите върнат и излят в отделни варели/, не води до съмнение за авторството на деянието.Предмет на отнемането е нефтопродукт от групата на дизеловите горива, какъвто нефтопродукт също от групата на дизеловите горива се е съхранявал в цистерната към момента на отнемането на горивото.И в двата случая горивото е характеризирано като гориво за промишлени и комунални цели т.н.„промишлен газьол” използван за отоплителни нужди,какъвто е закупуван от процесното училище.В този смисъл са изготвените химически експертизи/л.52 от дос.пр./ и тази приета в съд.зас. на 07.03.2011г.
При така приетите за установени фактически положения ,които не подлежат на преобсъждане, изводът на въззивния съд за авторството на деянието,правната квалификация и наложеното наказание е законосъобразен и правилен.
По изложените съображения,като е постановил осъдителна присъда срещу подсъдимите Р. и Х.,въззивният съд не е допуснал съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Присъдата е постановена в съответствие с чл.303,ал.2 НПК и следва да се остави в сила.
Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 18 от 12.04.2012г. по внохд № 48/2012г. по описа на Русенския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|