10
Р Е Ш Е Н И Е
№. 85
гр.София, 19 юли 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и прокурора от ВКП Петя Маринова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 238/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от подсъдимия Г. М. В., чрез защитника му адв.Д. и от адв.С. -защитник на подсъдимия Д. Д. П. против въззивна присъда №5335 от 18.11.2015 г.,постановена по внохд №269/2015 г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
В жалбата на подсъдимия В. се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК. В допълнението ,подадено към жалбата, подсъдимият аргументира оплакването си за допуснати съществени процесуални нарушения с твърдение ,че въззивната инстанция не е обсъдила всички доказателства по делото, не е посочила кои от тях кредитира и на кои не дава вяра, не е изложила съображения защо не споделя фактите, приети от първостепенния съд, не е изготвила мотиви относно субективната страна на престъплението. Сочи се,че БлОС безкритично е възприел показанията на горските служители, без да отчете противоречията в заявеното от тях и че неправилно е кредитирал приложения по делото лист с изписани цифри, който не носи каквито и да е белези на документ. Оспорва се извода на съда ,че няма правно значение за делото обстоятелството откъде е добит дървения материал, кога и как. В тази връзка се заявява ,че до складирането на материалите във временния склад не се изисква поставянето на КГМ или издаване на документ, т.е за да е налице състава на престъплението следва по безспорен и категоричен начин да е установено ,че дървения материал е незаконно отсечен и извозен до временния склад. Твърди се ,че обвинението не е доказано нито от обективна ,нито от субективна страна, поради което въззивната присъда е постановена при нарушение на материалния закон, както и че е явно несправедлива,в разрез с обществената опасност на деянието и дееца.Моли се да бъде отменена атакуваната присъда, като подсъдимият бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В касационната жалба на подсъдимия Д. П. се посочват всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. В допълнителните съображения към нея се оспорват правните изводи на съда за съставомерност на деянието по чл.235 ал.2 от НК, осъществено от подсъдимия П.. Твърди се, че деянието по чл.235 ал.2 от НК- „разтоварване“ на незаконно добит дървен материал е вторично престъпление, при което е необходимо установяване на определена цел на дееца, свързана с наличие на корист. По-нататък се посочва, че по настоящето дело,това обвинение е в причинна връзка с неизпълнение на разпореждането на горските служители, като умисълът на дееца е бил насочен именно към неизпълнение на това разпореждане ,а не към извършване на действия, с които да спомогне ,да улесни укриването на дървения материал от административните органи ,от горските или полицейски служители. На следващо място се посочва ,че като резултатно престъпление „разтоварването“ може да се осъществи след момента на извършване на престъплението по чл.235 ал.1 от НК и преди самото разкриване на деянията по чл.235 ал.2 от НК. Моли се да бъде отменена присъдата на Благоевградски окръжен съд и постановена нова,с която подсъдимият Д. П. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.235 ал.2 пр.4 от НК.
В съдебното заседание пред ВКС, адв.Д., защитник на подсъдимия Г. В. поддържа изцяло касационната жалба по съображенията ,изложени в нея. Акцентира на оплакването си за липса на мотиви към присъдата на окръжния съд, като подчертава,че никъде съдът не е направил анализ на показанията на горските служители и останалите доказателства, а мотивите му съдържат бланкетни, шаблонни изрази, които не съдържат в себе си доказателствена оценка.На следващо място посочва , че за съставомерността на престъплението е необходимо да се установи ,че инкриминирания материал е незаконно добит ,като никъде законодателят не е криминализирал транспортирането на дървен материал без контролна горска марка и без превозен билет.Моли се да бъде отменен атакувания съдебен акт и да бъде потвърдена оправдателната присъда на първата инстанция.
Жалбоподателят и подсъдим Г. М. В.,редовно призован не се явява.
Жалбоподателят и подсъдим Д. Д. П. и неговия защитник адв.С. ,редовно призовани не се явяват в съдебното заседание пред ВКС.
Представителят на ВКП моли жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение,тъй като не са налице претендираните касационни основания. Съдебният акт на окръжния съд не страда от липса на мотиви-посочено е кои доказателства са кредитирани и кои не, като относно правната страна на деянията, в извършването на които В. и П. са признати за виновни, са изложени съображения. Прокурорът взема становище ,че не са налице основания, поради които писмените доказателствени средства-протоколите за оглед и описа на дървения материал да се приемат за негодни.По отношение на оплакването за явна несправедливост на наказанието посочва, че в жалбата не са изложени конкретни аргументи.В заключение моли присъдата на въззивната инстанция да бъде потвърдена.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №1209 от 16.03.2015 г.,постановена по нохд № 617/2013 г., Районен съд-Разлог е признал подсъдимия Г. М. В. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.235 ал.2 пр.3 от НК. Със същата присъда е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан за извършено престъпление по чл.235 ал.2 пр.4 от НК и подсъдимия Д. Д. П..
По протест на Районна прокуратура-Разлог, пред ОС-Благоевград е било образувано внохд №269/2015 г.,приключило с нова присъда №5335 от 18.11.2015 г.,с която е отменен изцяло първоинстанционния съдебен акт и подсъдимият Г. М. В. е признат за виновен в това , че на 16.05.2013 г.,след 19.00 часа ,в местността /наименование/ ,землището на [населено място],с т.а. „И.“ с рег. [рег.номер на МПС] е транспортирал незаконно добит от другиго дървен материал-едра иглолистна дървесина от черен и бял бор на обща стойност 1343,40 лв.,поради което и на основание чл.235 ал.2 пр.3 и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1000 лв.
С присъдата е признат за виновен и подсъдимия Д. Д. П. в това, че на 16.05.2013 г., след 19.00 часа, в местността /наименование/, землището на [населено място], с щипка, монтирана на т.а. „И.“ с рег. [рег.номер на МПС] е разтоварвал незаконно добит от другиго дървен материал- едра иглолистна дървесина от черен и бял бор на обща стойност 1343,40 лв., поради което и на основание чл.235 ал.2 пр.4 и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1000 лв.
На основание чл.235 ал.7 от НК е отнет предмета на престъплението.
В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски .
Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Претендираният от защитата на подсъдимия В. недостатък на въззивния съдебен акт –липса на мотиви, не е налице.
Съгласно разпоредбата на чл.339 ал.3 от НПК, когато въззивната инстанция постановява нова присъда, се прилагат изискванията на чл.305 , т.е мотивната част на съдебния акт трябва да посочва установените фактически обстоятелства, доказателствените материали, които ги обосновават и правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали съдът е длъжен да изложи съображения защо едни от тях приема ,а други отхвърля. В конкретния случай мотивите към присъдата на ОС-Благоевград като цяло отговарят на изискванията на закона. Съдът е описал фактическата обстановка ,такава каквато е приел за установена, след което е анализирал гласните доказателствени средства, обосноваващи обвинителната теза ,в т.ч и авторството на деянията - показанията на свидетелите горски служители Ч., Б. и Т.; посочил е доказателствените факти ,които се извеждат от тях ,както и причините , поради които тези показания са били кредитирани с доверие. Съдът не е пропуснал да извърши проверка на заявеното от посочените свидетели, която проверка е осъществена чрез разпита на св.Н. и посредством данните, отразени в писмо от РУ „Полиция“- Разлог към ОД на МВР- Благоевград /л.49 от първоинстан-ционното производство/. Неоснователен е упрекът, че въззивната инстанция не е подложила на критична преценка изводите на първостепенния съд- точно обратното, БлОс е взел отношение по мотивите на РС-Разлог, като е посочил, че относно авторството, показанията на тримата свидетели Ч., Б. и Т. са били тълкувани от първия съд превратно, не според действителното им съдържание и правилата на формалната логиката. Въззивният съд е взел отношение и по информацията ,съдържаща се в показанията на св. Ю., като е приел, че тя не разколебава достоверността на съобщеното от свидетелите горски служители. Не са останали вън от вниманието на съда и показанията на свидетелите С., А., Н. и П., за които той е счел , че макар и в различна степен допринасят за изясняване на релевантните обстоятелства. Действително, въззивната инстанция е могла да бъде по-задълбочена и по-детайлна в анализа и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Тази непрецизност обаче ,макар и до известна степен да занижава качеството на съдебния акт, не води до пълна липса на мотиви, и в този смисъл оплакването на защитата е неоснователно. По-нататък, съдът в мотивите към присъдата, макар и лаконично, е изложил правните си съображенията за взетото решение и е аргументирал определеното от него наказание ,което подсъдимите следва да понесат .
С оглед на изложеното ,настоящият касационен състав не намира да е налице основанието по чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК.
На следващо място е необходимо да се посочи, че Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения, а извършваният от него контрол е в рамките на установените от решаващия съд факти. Въпреки, че ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, винаги когато се констатира неправилен подход при неговото формиране, е необходима намеса. С други думи, на касационна проверка подлежи само спазването на правилата при извършване оценка на доказателствения материал от решаващия съд, а не и резултатът от тази дейност. По настоящото дело при извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимите В. и П. обстоятелства са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се констатират нарушения- не са надценени едни доказателства за сметка на други, като осъществената интерпретация на доказателствения обем е според действителното му съдържание. Защитата оспорва годността на приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие, твърдейки ,че поемните лица не са присъствали при извършването на това следствено действие ,както и намиращият се на л.33 от сл.д. опис, тъй като според тях, той не представлява документ. Твърдението, че поемните лица-свидетелите А. и С. не са присъствали при огледа на местопроизшествие, не отговаря на действителното съдържание на техните показания. Прочитът им сочи, че двамата свидетели са били откарани на мястото на произшествието с патрулен автомобил ,където са възприели камара с дърва- трупи, които са били преброени. След предявяване на снимките от приложения към протокола за оглед на местопроизшествие фотоалбум, двамата свидетели са потвърдили , че това са трупите, които са възприели.
На следващо място, във връзка с твърдението за наличие на противоречия в протокола за оглед на местопроизшествие относно броя на трупите, ВКС констатира следното: внимателния прочит на процесуалния документ показва ,че от дясно на пътя са били намерени на купчина в неподредено състояние иглолистни трупи от бял и черен бор с различна дебелина /диаметър/ и с еднаква дължина, като от тази купчина произволно са били отделени само три трупи, на които дължината е била измерена, т.е. тази купчина се е състояла не само от три трупи ,а от множество такива, към които са били прибавени и 8 броя трупи от иглолистни малки дървета , намерени в ляво от пътя, като общия брой на трупите е бил отразен едва в края на протокола –в графата за изземване на веществените доказателства.
По-нататък, приложеният на л.33 от сл.д. опис на дървен материал, действително не носи дата, нито подпис на съставиля му. Този опис обаче е бил предявен на св.Б. в съдебното заседание пред Разложки районен съд .Свидетелят е потвърдил, че описа е написан от него и касае дървения материал, превозван от подсъдимия В. и разтоварван от подсъдимия П. на инкриминираната по делото дата. В показанията си е съобщил времето, мястото и начина, по който е осъществено измерването на трупите и съставянето на описа. Останалите горски служители, разпитани в качеството на свидетели, също са заявили, че трупите са били замерени веднага след разтоварването им от П., и данните от измерването са били вписани в съставените от Б. констативни протоколи. Впрочем, посочената в протоколите кубатура, вида на дървесината, както и съответната кубатура по класове I,II и III, напълно съвпада с характеристиките на дървесината , описани в коментирания опис, приложен на л.33 от ДП.
В заключение, релевираното в касационните жалби основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК ,се установява.
Касационният съд приема ,че въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон.
Предметът на престъплението по чл.235 ал.2 от НК е незаконно добит от другиго дървен материал.Дали добивът е законен или не, се определя от специалните нормативни актове-Законът за горите, Правилника за прилагане на закона за горите, Наредба №8 /2011 г. за сечите в горите. Формите на изпълнителното деяние по чл.235 ал.2 от НК са шест, като всяка една от тях има самостоятелно правно значение. За да е налице престъплението, от обективна страна е необходимо да бъде установено,че подсъдимият е извършил една или повече от формите на изпълнителното деяние ,както и че дървеният материал е добит незаконно и то от друго лице. По настоящето дело, на подсъдимия В. е инкриминирано „транспортиране“ на незаконно добит от другиго дървен материал, а на подсъдимият П. - „разтоварване“ на същия. В принципен план, „транспортирането“ е дейност по превозване на дървения материал от едно място до друго, а „разтоварването“ представлява дейност по свалянето на дървения материал от превозното средство, в което преди това е бил натоварен. Престъплението по чл.235 ал.2 от НК е на просто извършване, а не резултатно ,както твърди защитника на подсъдимия П.. При престъпленията на просто извършване /или т.н.формални престъпления/, в съответния престъпен състав липсват специално указани последици- на увреждане или застрашаване, т.е липсва определен престъпен резултат. Това означава, че законодателят е възвел в престъпления определени прояви, без оглед наличността на причинени вреди или на създадена конкретна опасност. Деянието е умишлено, като целта не е елемент от субективната страна на престъплението по чл.235 ал.2 от НК, поради което изложените в тази насока съображения от защитника на подсъдимия П., са без правно значение.
В конкретния казус ,поведението на подсъдимия Г. В. изпълва съдържанието на изпълнителното деяние „транспортиране“ на незаконно добит от другиго дървен материал ,тъй като доказателствата по делото обосновават ,че именно той е управлявал процесния товарен автомобил, чрез който се е осъществявало пренасянето на товара в пространството. Подсъдимият Д. П. е извършил „разтоварване“ на инкриминирания дървен материал, тъй като посредством крана с щипка, с който е бил оборудван товарния автомобил, е свалил дървесината. На следващо място правилно е прието, че инкриминираната дървесина е добита от другиго и че тя е добита незаконно. По делото няма доказателства двамата подсъдими лично да са я добили, хипотеза ,в която те биха носили отговорност по чл.235 ал.1 от НК. В §1 т.21 от ДР на Закона за горите, законодателят е формулирал легална дефиниция какво представлява „добива на дървесина“- това е сеч и извоз на дървесина до временен склад, а съобразно т.6 от същия параграф, „временен склад“ е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й. Наредба №8 за сечите в горите определя какво е необходимо за извършване на сечта ,а именно: 1/. насаждението да е маркирано и 2/. да е издадено позволително за сеч / вж.чл.45 ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите ,в редакцията ДВ бр.64 /2011 г.,действаща към датата на деянието-13.95.2013 г./, т.е за да е законно добит дървения материал, той трябва да е законно отсечен и извозен до временен склад. От обстоятелството, че инкриминираният дървен материал не е бил маркиран /чл. 49 ал.1 от Наредба №8/2011 г. за сечите в горите / и за него не е имало издадено писмено позволително за сеч, се налага извода, че той е незаконно отсечен, а след като е незаконно отсечен, е невъзможно да се счита за законно добит. Съобразно дефиницията за „добив на дървесина“ , сечта и извоза до временен склад са кумулативно обвързани дейности, поради което е невъзможно извозът до временния склад да е законен, а сечта – незаконна. Допълнителен аргумент за това е и че в позволителното за сеч, което се издава на основание чл.108 от ЗГ се третират въпроси, свързани не само с провеждането на сечта,а и с извозване на материалите от сечището и посочване на временния склад,до който те да се извозят. В конкретният случай не се касае до извоз на дървен материал до временен склад, защото този дървен материал не е отсечен при спазване изискванията на закона- не е маркиран и липсва позволително за сеч. Когато дървеният материал е незаконно отсечен от другиго и той се превозва в пространството,независимо дали в или извън границите на гората или горската територия, деецът осъществява изпълнителното деяние транспортиране. С оглед на изложеното се налага извод,че подсъдимият В. е осъществил формата на изпълнителното деяние транспортиране на незаконно добит от другиго дървен материал, а подсъдимият П. го е разтоварил.
От субективна страна- двамата подсъдими са съзнавали ,че процесния дървен материал е незаконно добит от другиго. В подкрепа на този извод , на първо място е обстоятелството, че транспортираният и разтоварван материал е бил немаркиран, което е било видимо и за двамата; че подсъдимите не са притежавали позволително за сеч, което да удостовери законността на сечта ; че не са пожелали да разговарят с горските служители и в крайна сметка са избягали, изоставяйки товарния автомобил. Не се споделя твърдението на защитника на подсъдимия П., че разтоварването на дървения материал е в неизпълнение на разпореждане на горските служители към този подсъдим да не го разтоварва. Както в обвинителния акт ,така и в приетите от въззивната инстанция фактически обстоятелства е отразено ,че разтоварването на дървения материал от подсъдимия П. е започнало преди горските служители да са му наредили да не разтоварва , като е продължило и след тяхното разпореждане да прекрати тези си действия.
В обобщение касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК във връзка с ангажирането на наказателната отговорност на двамата подсъдими за извършени от тях престъпления по чл.235 ал.2 от НК.
Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание , касационната инстанция намира следното:
В жалбата на подсъдимия П. липсват изложени аргументи в подкрепа основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, които да бъдат предмет на обсъждане и преценка.
Що се отнася до касационната жалба на подсъдимия В. и допълнението към нея , единственото което е посочено във връзка с явната несправедливост, е че присъдата е „в разрез с обществената опасност, както на деянието, така и на дееца“. Този аргумент е чисто декларативен и лишава касационния съд от възможността да го обсъди в неговата конкретика. Независимо от това обаче, ВКС не намира основания за промяна размера на наложеното на Г. В. наказание лишаване от свобода в посока неговото допълнително намаляване. Наказанието за извършено престъпление по чл.235 ал.2 от НК е същото като предвиденото по ал.1, а именно до шест години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 20 000 лв. Наложеното наказание на В. от една година лишаване от свобода е в размер, близък до минимума. Това наказание е съобразено с обществената опасност на деянието- завишена, предвид обществените отношения ,които се засягат с него ,а именно опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, а така също и предвид динамиката и разпространеността на този вид престъпления, които актуално бележат значителен ръст. Наказанието е съобразено и със степента на обществена опасност на дееца- ниска, доколкото В. не е осъждан ,както и с наличните смекчаващи обстоятелства /които в никакъв случай не са многобройни или изключителни по своя характер/ и липсата на отегчаващи такива. По-нататъшното намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода би представлявало проява на неоправдано снизхождение и не би удовлетворило целите по чл.36 от НК.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №5335 от 18.11.2015 г. , постановена по внохд № 269/2015 г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|