8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 414/2011
София, 06.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 1117/2010 година
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 665 от 30.06.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адвокатите В. К. от Пловдивската адвокатска колегия и И. П. М. от С. адвокатска колегия като представители на Х. М. С. от [населено място], на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд с № 480 от 21.05.2010год., постановено по гр.дело № 337/2010год., с което е потвърдено решение №140 от 02.02.2010год. по гр.дело № 1271/2009 год. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне отрицателен установителен иск(О.) с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за ½ идеална част от имот пл.№ 2 от кадастралния план на остров „А.” на река М., [населено място], целият от 14550 кв.м.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът е формирал неправилни и необосновани фактически и правни изводи във връзка с приложението на чл.18ж от ППЗСПЗЗ,че не е отчел обстоятелството, че двете решения на О. –това от 1992г., с което се признава и определя за възстановяване процесния имот с план за земеразделяне , и това от 1999г., с което се възстановява имота в реални граници, определени съгласно чл.11, ал.1 във връзка с чл.18д и чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ, не са самостоятелни и противоречиви относно начина на възстановяване на собствеността, а следва да се разглеждат едновременно, тъй като с тях се завършва фактическия състав на реституцията, доколкото при постановяване на първото решение не е отчетен от административния орган фактът, че имотът се намира в строителните граници на [населено място]. Подробни доводи и съображения в подкрепа на горните твърдения са изложени в касационната жалба.
Ответникът по касация Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез главен юрисконсулт С. Д., взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е образувано по предявен от касатора против ответника – Държавата, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. Ищецът се легитимира като собственик с нот.акт №35 от 25.11.1999г. на нотариус Д.Г. с рег.№132 и район на действие PC- П., съгласно който е признат за собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот:имот в строителните граници от 14450 кв.м, находящ се в землището на [населено място], Север, в местност “А.” - Остров, съставляващ имот пл.№2 от кадастралния план на Остров „А.” . Позовава се и на решение №23741 от 18.01.1999г. на ПК-П.-Първенец, с което имотът е бил възстановен на наследниците на М. С. в стари реални граници, издадено след нанасянето му /на имота/ в помощния кадастрален план на П.-остров „А.”- приет на 28.10.1998г., въз основа на споразумителен протокол по чл.18д ППЗСПЗЗ между собствениците на имоти, попадащи в остров “А.”, сред които не била Държавата, за което било издадено и удостоверение по чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ от 14.12.1998г. на [община]. Ответникът оспорва правата на ищеца с твърдението, че за имот, намиращ се в [населено място], представляващ остров „А.” на р.М., с площ от 64000кв.м. без построените сгради, има съставен А. № 1825/10.04.1989г. Поддържа също, че целият остров е публична държавна собственост по силата на чл.12 ,ал.1 от ЗВодите.
Безспорно е установено по делото, че със заявление № 2374 от 28.05.92г. ищецът в качеството му на наследник на М. Хр.С. е заявил по преписка с вх.№2374/28.05.92г. за възстановяване собственост върху земеделска земя в землището на [населено място], представляваща нива от 16,5 дка - част от цяла нива с площ от 67 дка, находяща се на остров „К.” – сега „А.”, в [населено място]. По това заявление е постановено протоколно решение №46 от 19.10.1992г. на ПК-П., с което на осн.чл. 18ж,ал.2 от ППЗСПЗЗ се признава и определя за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Х. С. върху земеделски земи с площ от 16,500дка в м.”А.-острова” , с план за земеразделяне.
Впоследствие е издадено от ПК протоколно решение №3287 от 22.05.1995г., с което е отменено предходното от 19.10.1992г. и е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот с план за земеразделяне поради това,че имотът се намира в регулационните черти на [населено място] и е необходимо да се изпълнят изискванията на чл.13, ал.4, 5, 6 и 7 от ППЗСПЗЗ. Решението на ПК-П. е обжалвано пред РС-Пловдив, който с решение от 06.03.1998г. по гр.д.№1047/1997г. е прогласил нищожността му.
На 28.08.1998г. е подписан споразумителен протокол между собствениците на имоти с №1, №2, №3 и №4, попадащи в о-в „А.”, вкл. [община], съгласно договор от 25.08.1998г. и във вр. с чл. 18д от ППЗСПЗЗ, с който същите са се споразумели за местоположението, площите и съседите, като е постигнато съгласие между страните да се възстанови собствеността върху имотите така, както е отразено в скица, представляваща неразделна част от протокола. Издадено е на основание чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ от [община] удостоверение №А89200134 от 14.12.1998г., съгласно което, имот пл.№2 е нанесен в помощния кадастрален план на [населено място], остров”А.”, приет на 28.10.1998г. по реда на чл.13а ППЗСПЗЗ и в разписната книга към него е записан на наследниците на М.С.. Посочено е, че имот пл.№2, който може да бъде възстановен, е с площ от 14,550дка и попада на остров „А.” в коритото на р.М., като е отбелязано, че същият няма графично изображение по действащия регулационен план на [населено място].
В последствие е постановено решението с №23741/ 18.01.1999г. на ПК – П. - Първенец, с което на осн. чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 ППЗСПЗЗ, чл.18ж,ал.4т.1 ППЗСПЗЗ и решение на ПРС по гр.д.№1047/97г., се възстановява правото на собственост на наследниците на М. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот в строителните граници на града, с площ от 14,500дка, находящ се в землището на [населено място]-Север , в м.”А.-Острова”, представляващ имот №2 от помощен кад.план на остров”А.” от 28.10.1998г., при граници съгласно скица и удостоверение №:АВ9200134/14.12.1998г., издадено от [община].
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен като неоснователен, въззивният съд е приел, че изводите на първата инстанция кореспондират със събрания доказателствен материал и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на издадения от нея съдебен акт. Допълнил е , че липсва каквото и да било основание да се приеме, че двете решения на ПК от 1992 год. и от 1999 год. представляват елементи от процедурата по извършване земеделската реституция на имота - обратно, всяко от решенията е постановено от съответната О., по едно и също заявление на ищеца, при което първото положително решение за реституция с плана за земеразделяне не е обжалвано, влязло е в законна сила и е породило правните си последици. След този момент О. е била лишена от възможността да се произнася повторно по заявлението на ищеца и в нарушение на компетентностите си през 1999 год. е постановила решението за възстановяване на същия имот, вече в реални граници. Взето е предвид също , че имот с площ 64 дка, представляващ остров на р.М. [населено място], е актуван като държавна собственост с А. № 1825 от 10.04.1989год., като ищецът и сестра му М. М. Д. от 1998 год. са влезли във владение на процесния имот, добивали са дървесина след дадено разрешение за това и в периода 2001-2009 год. са плащали данъци.
Касационното обжалване е допуснато с оглед точното прилагане на закона по обуславящия изхода на делото въпрос дали е възможно с план за земеразделяне да се възстановява урбанизиран имот.
Във връзка с този въпрос, настоящият състав на ВКС намира следното:
Правото на собственост върху земеделски земи, които са включени в границите на урбанизираните територии, се възстановява при условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ само в стари реални граници. Разпоредбите на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ изискват в решението да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица, заверена от ОСЗ, а за имот в границите на урбанизираните територии – и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост, освен в случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. В случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, т.е. когато се иска възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии към заявлението за възстановяване на правото на собственост се прилага удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, като удостоверението установява дали имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план; размера на застроената част по чл.11, ал.3 и 4, за която се дължи обезщетение по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, както и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване; информация учредено ли е право на строеж и дали строежът е започнал в срока по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ; ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях, а скицата, издадена от техническата служба на общината съдържа границите и номера на имота съгласно кадастралния план; регулационното отреждане на територията, в която попада имотът; границите и площите за възстановяване на правото на собственост, включително и с ограниченията върху имотите. Следователно в случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица. В този смисъл е и постоянната практика на настоящата инстанция.
Към 1992г., когато е подадено заявлението за възстановяване на имота и е постановено първото решение на ПК, в което като начин на възстановяване е посочено “с план за земеразделяне” , законът е значително по-пестелив и непълен, но в същия смисъл. Към този момент разпоредбите на чл.11 ал.1, чл. 13 ал.5 и 6 /обнародвани ДВ бр.48/95г./ и чл.13а ППЗСПЗЗ не са действали. Чл.13 ал.1 т.4 ППЗСПЗЗ обаче / в редакция към ДВ бр.34/1992г./ предвижда като задължителен реквизит на самото заявление “описание на имотите - землище, местност, размери, културен вид на имота (ниви, ливади, трайни насаждения), бивши съседи, съществуващи стари реални граници, данни за възстановимост на границите, имоти в строителните граници на населените места, в терени по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ , земеделски земи, включени безвъзмездно в държавния горски фонд, одържавена гора, преобразувана в земеделска земя, дворни места в изоставени и заличени населени места (села и махали), включително и тези, изключени от строителните граници на населените места, и други”. Съгласно ал.4 на същия законов текст “в случаите, когато се иска възстановяване на право на собственост върху имоти в строителните граници на населените места, към молбата се прилага удостоверение от техническата служба на общината, че имотът е нанесен в кадастралния план”. Същевременно съгласно чл.10а ал.1 ЗСПЗЗ (редакция - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) възстановяването на собствеността става в реалните граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени, а по силата на алинея 2 на същия законов текст-собствеността върху земите, чиито граници не съществуват, се възстановява в реални граници върху равностойни по количество земи в землището на съответното населено място или в съседно землище, а със съгласието на собствениците - и в друго землище след завършване на земеразделянето и уедряване на имотите в него. С последващите изменения на ЗСПЗЗ през 1995г. и сл. се доразвива законодателно процедурата по възстановяването на земи в урбанизираните територии в описания по-горе в решението смисъл.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка.
В случая е предявен отрицателен установителен иск и следователно в тежест на ответника-Държавата, е да установи по категоричен начин придобиването на правото на собственост върху процесния имот на поддържаното от нея основание. За да се приеме, че действително правото на собственост е придобито от Държавата, следва да бъде установено наличието на всички предпоставки за това. В тази насока въззивният съд не е обосновал и изложил никакви изводи. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен, се е ограничил до това, че не следва да бъде зачетен реституционният ефект на решението на ПК от 1999г., тъй като същото е нищожно като постановено при вече изчерпана за органа компетентност. Действително при разрешаване на спор за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот към настоящия момент съдът разполага с правомощието да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с което е възстановено правото на собственост върху недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ. Този контрол обаче не следва да бъде формален. Съдът следва да извърши преценка за законосъобразност на цялата административна процедура по възстановяване. За целта е необходимо и делото да е попълнено с достатъчен доказателствен материал относно релевантните факти. В процесния случай косвеният съдебен контрол и решаващите изводи на съда са формирани при неизяснени фактически обстоятелства – не е установено какъв е характерът на земята към момента на подаване на заявлението за въстановяване и към момента на постановяване на решението от 1992г., към същия момент какво е местоположението на заявения за възстановяване имот - дали е в строителните граници на [населено място] или не, ако е в строителните граници – кога и на какво основание е включен в тях , дали имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план; номера и размера на имота според кадастралния план, съответно може ли да бъде възстановен с план за земеразделяне, в това число и ако не е нанесен в кадастралния план. В съответствие с разрешенията, дадени с ТР№1/01г. т.4 и т.10, въззивният съд е разполагал с правомощието и служебно да назначи техническа експертиза за изясняване на горните обстоятелства, но не е сторил това. Едва след изясняване на горните обстоятелства може да се извърши косвеният съдебен контрол като се прецени кой е приложимият ред за земеделската реституция и спазен ли е от компетентния орган.
С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК настоящата инстанция следва, като отмени обжалваното решение, да го върне на въззивния съд за ново разглеждане, тъй като се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да упражни правомощията си на втора инстанция по същество и да назначи служебно техническа експертиза, която да даде отговор на поставените по-горе въпроси. В зависимост от установеното съдът следва да извърши преценка и досежно това дали решението от 1992г. е в съответствие с изискванията на реституционния закон и доколко е валидно ако противоречи на императивна разпоредба; ако е валидно, доколко с него е завършен фактическият състав на реституцията и доколко е произвело правните си последици; съответно при липса на индивидуализация на подлежащия на възстановяване имот в това решение не следва ли тази индивидуализация да се направи с последващ акт на административния орган, а в тази връзка решението от 1999г. не се ли явява именно такъв акт, завършващ административната процедура по реалното възстановяване на собствеността. След изясняване на делото от фактическа страна съдът ще следва да мотивира своето решение като направи анализ на доказателствата и извърши преценка по същество на правния спор.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 480 от 21.05.2010год., на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.дело № 337/2010год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |