Р Е Ш Е Н И Е № 552 гр.София, 24.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1164/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Г. Й. Г. срещу решение № 29/14.05.2012 год. по въззивно нохд № 014/2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, втори състав. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила довели до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наказанията. Правят се алтернативни искания – за отмяна и оправдаване на подсъдимия по всички повдигнати обвинения, за приложение на чл.78А НК или чл.9, ал.2 НК по отношение на обвиненията за извършени престъпления по чл.313, ал.1 и чл.316 вр.чл.309 НК или за изменение в частта относно наказанието „лишаване от свобода” и отмяна на наказанието „конфискация”. В съдебното заседание се прави искане за прекратяване на наказателното производство в частта за престъпленията по чл.313 и чл.316 НК поради изтекла погасителна давност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата на поддържаните основания по съображения, че не са допуснати процесуални нарушения и нарушение на закона. Оспорва основателността на искането за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност и на това за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, 15А състав с присъда № 28/10.11.2010 год. по нохд № С-205/2007 год. признал подсъдимия Г. за виновен в това, че: на 01.04.2005 год. в гр.С. нарушил разпоредбата на закон и на обнародван акт на БНБ относно тяхното деклариране – чл.7, ал.1, т.1 и ал.8 от Валутния закон и чл.12, ал.1 и ал.2, т.2 от Наредба № 27/24.07.2004 год. за статистиката на платежния баланс, издадена от управителя на БНБ, обн. ДВ, бр.69/05.08.2003 год., като не подал форма СПБ-8”Отчет за вземанията и задълженията на местни физически лица” и не отразил задължението си към гръцкия гражданин Каратанасис в размер на 200 000 евро с парична левова равностойност 391 166 лева, произтичащо от договор за заем от 07.02.2004 год. и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери. На основание чл.251, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода. Приложил чл.251, ал.2 НК и присъдил в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението 200 000 евро/391 166 лева/; на 31.05.2004 год. в гр.С. затаил истина в частен документ-декларация, в която по изрична разпоредба на закон – чл.10 от Закона за митниците е бил специално задължен да удостовери пред орган на властта истинността на някои обстоятелства-собственост на лек автомобил-като употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства. На основание чл.313, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 8 месеца лишаване от свобода и го оправдал за недеклариране на пет броя конкретно посочени леки автомобила; на 30.05.2005 год. в гр.С. затаил истина в частен документ-декларация, в която по изрична разпоредба на закон – чл.10 от Закона за митниците е бил специално задължен да удостовери истинността на някои обстоятелства като не декларирал печалби от „Е.” и паричен заем от 200 000 евро и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства. На основание чл.313, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода и го оправдал по обвинение за недеклариране на 4 броя леки автомобили; на 31.05.2006 год. в гр.С. затаил истина в частен документ-декларация, в която по изрична разпоредба на закон – чл.10 от Закона за митниците и бил специално задължен да удостовери истината като потвърдил неистина – за получен заем на 24.10.2005 год. в размер на 150 000 щатски долара, и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства. На основание чл.313, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Оправдал го по обвинението, че не е декларирал конкретно индивидуализирани 4 броя леки автомобили; и на 26.02.2007 год. в гр.С. съзнателно се ползвал от неистински частен документ-договор за заем от 24.10.2005 год., на който е бил придаден вид, че представлява изявление на американския гражданин Гавриловски като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност. На основание чл.316 вр.чл.309, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода. Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените, 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението на 16.04.2004 год. в гр.С. да е извършил престъпление по чл.257, ал.1 вр.чл.255, ал.1 вр.чл.2, ал.2 НК. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, ІІ-ри състав на основание чл.337, ал.1, т.2 вр.чл.334, т.3 и т.6 НПК с обжалваното решение по въззивно нохд № 014/2012 год. отменил присъдата в частта по обвинението за извършено на 31.05.2004 год. в гр.С. престъпление по чл.313, ал.3 НК и прекратил наказателното производство по това обвинение поради изтекла давност. Изменил присъдата в частта по обвиненията за извършени на 30.05.2005 год. и 31.05.2006 год. престъпления по чл.313, ал.3 вр.ал.1 НК като ги преквалифицирал по чл.313, ал.1 НК. Потвърдил присъдата в останалата част. Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската градска прокуратура, съдържащ искане за осъждане по чл.257, ал.1 вр.чл.255, ал.1, пр.1 НК, за увеличаване размера на наказанието по чл.251 НК, за отмяна на приложението на чл.66, ал.1 НК, както и по жалба на подсъдимия Г. с мотивирани съображения за нарушение на процесуалните правила и на закона в подкрепа на алтернативни искания – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение с намаляване на размера на наказанието „лишаване от свобода” и срока на изпитание, както и отмяна на наказанието „конфискация”. Въззивният съд преценил доводите на страните и приел, че не са налице предпоставките по чл.327 НПК за преразпит на подсъдимия и за допускане на нови свидетели и вещи лица. Обосновал подробно отказа си да уважи конкретизираните в жалбата доказателствени искания. В съдебното заседание с мотивирано определение отказал да допусне нова графическа експертиза и да събира информация относно заверката на приетото заверено копие от декларация на разпитания като свидетел Ц.Г. и такава във връзка с оригинала на договора от 24.10.2005 год. по съображения за неотносимост към предмета на доказване и наличие на събрани по предвидения процесуален ред достатъчно доказателства за посочените обстоятелства. Обжалваното решение отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 от НПК за съдържание и на изискванията по чл.14 НПК. Съдът не само е констатирал, че фактическите положения са правилно установени, но е направил и свой самостоятелен подробен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, за събирането на който е направил извод, че са спазени реда и начина, предписани в НПК. Оценката му съответства на действителния смисъл. Изложил е подробни правни съображения за квалификацията на поведението на подсъдимия, включително и относно решението да преквалифицира престъпленията вместо по чл.313, ал.3 НК по чл.313, ал.1 НК поради липса на елемент от състава и да приложи разпоредбата за изтекла давност. Подробно и задълбочено е обсъдил всички доводи и възражения на страните и е обосновал отказа си да ги приеме за основателни. Неоснователно е възражението в жалбата, че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на закона и осъждане на подсъдимия за престъпление по чл.251, ал.1 НК. Твърди се, че не е могъл да допусне нарушение на чл.7, ал.1, т.1, пр.1 и чл.8 от Валутния закон, тъй като обвинението по отношение на него е за извършено престъпление като местно физическо лице. От съдържанието на постановлението за привличане, от това в обстоятелствената част на обвинителния акт и в съдебните актове следва, че действително е допуснато нарушение като не е конкретизирано нарушението по чл.10, ал.2 от Валутния закон, което не е съществено. Непълнотата в цифровото отразяване не е основание да се приеме, че подсъдимият не е знаел в какво се състои обвинението и това да се е отразило неблагоприятно върху възможността му пълноценно да упражни правото си на защита. Фактическото формулиране на обвинението включва съдържанието на чл.10, ал.2, според което физическите лица са длъжни лично да представят до 31 март всяка година пред БНБ чрез статистически форми данни за задълженията към чуждестранни лица по финансови кредити при сбор над 50 000 лева, а реда за прилагане на посочената разпоредба е според Наредбата по чл.7, ал.11, издавана от Българската народна банка – текст, който изрично е посочен при повдигане на обвинението. След като са му били известни всички фактически обстоятелства липсата на цифровото означение на възпроизведеното съдържание на чл.10, ал.2 от Валутния закон не е нарушение, което да е съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, защото не се отразило върху процесуалните права на подсъдимия. Това възражение е поддържано и пред въззивния съд, който е изложил подробни съображения за решението си да го приеме като неоснователно. Мотивирал е и изводите си за наличие на умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК като се е обосновал с конкретно установеното за обективното поведение на подсъдимия за времето от 01.01.2005 год. до 31.12.2005 год., за който период е бил длъжен да изготви статистическа форма СПБ-8/отчет за вземанията и задълженията на местните физически лица/ и да я представи съгласно цитираната Наредба № 27/24.07.2003 год. на БНБ и съдържанието на представения договор с гръцкия гражданин, пълномощно, разписки. За достоверността и годността им след подробен анализ и съпоставка въззивният съд е изложил подробни съображения в подкрепа на извода, че не установяват обстоятелства, които да оневиняват подсъдимия. По този пункт от обвинителния акт са налице и други доказателствени средства, които и двете инстанции по същество са взели предвид и въз основа на които са извели изводите си за наличието както на обективните, така и на субективните признаци на престъплението. Подробно и задълбочено са оценявани показанията на свидетеля М. като са съпоставени с посочените договор, пълномощно и разписка. Изложените съображения за достоверност на показанията, които е дал при повторния разпит, настоящият състав изцяло споделя. Правото на съда да приеме или да отхвърли събрани по предвидения процесуален ред доказателства, кои, в каква степен и за кои обстоятелства е упражнено по начина, предписан в чл.305, ал.3 вр.чл.107, ал.3 НПК. Достоверността на свидетелските показания не се определя от момента на депозирането им и това обстоятелство не може да има решаващо значение за оценката им като ненадеждни. От значение са какви обстоятелства от относимите установяват, доколко са убедителни при съпоставката с другите доказателствени източници, какви са мотивите за промяната, логични и последователни ли са. Съдът е изпълнил стриктно задължението си за оценка с оглед действителния смисъл и според предвидения процесуален ред и начин, поради което няма нарушение на процесуалните права на подсъдимия в поддържания смисъл с решението да се кредитират последващи показания, а не първоначално дадените в съдебното производство. Не е допуснато нарушение на правото на защита на подсъдимия с отказа да бъде допусната съдебнопсихиатрична експертиза на свидетеля М.. Съгласно чл.144, ал.1 НПК назначаването на експертиза е задължителна само в случаите, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания. Съдът мотивирано е отказал да уважи това искане по съображения, че няма основание за това, защото с оглед цялостното поведение, логичност при изразяване, последователност на мисълта, които съдът е възприел непосредствено, свидетелят не е дал основание за съмнение, че е неспособен правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях, а още по-малко – за невменяемост. Установените въз основа на писмени доказателства заболявания, несвързани с психическото му здраве, правилно не са възприети като фактор, който да оказва влияние върху свидетелската му годност. Промяната в показанията, каквато в конкретния случай е налице по отношение на свидетеля Ил.М., не е основание за допускане на психиатрична експертиза, а за внимателна, задълбочена проверка, анализ и оценка, каквито, видно от съдържанието на мотивите, въззивният съд добросъвестно е направил. Не е допуснато процесуално нарушение с отказа на въззивния съд да допусне допълнителна графическа експертиза. Определението за отказ е мотивирано подробно, а в решението са изложени подробни съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, че вещите лица са компетентни специалисти, че са изготвили заключения, които са основани на данните, съдържащи се в изследваните документи и че няма основание, включително и с оглед допълнителните обяснения в съдебното заседание, да се породят съмнения за необективност и пристрастност. Обосновал е изводите си, че заключенията са ясни, пълни и не пораждат съмнение за достоверност. Вярно е, че отделните експертизи, които са обсъждани и мотивирано възприети, са изготвени като са извършени изследвания върху копия /индигово или ксероксно/ на инкриминираните документи, а тази на оригинала на договора от 24.10.2005 год. е приета като писмено доказателствено средство, защото заключението е изготвено в производството при извършване на финансовата ревизия. Това не е основание да се приеме, че изводите са изградени въз основа на доказателствени средства в нарушение на чл.107, ал.3 НПК.Съдът е взел предвид установеното, че изображението е с относително добро качество и като цяло видимо ясно, че отсъствието на оригинала влияе само върху възможността да бъде проследена структурата на различаващите се частни признаци в детайли, както и че наличието на сходство указва на стремеж към имитация. Вярно е интерпретирано заявеното от вещите лица, че признаците на колебания в копието на подписа на договора показва, че най-вероятно е имитиран от сравнителен образец, че обектът на експертизата е ксероксно копие на подписа, който е положен от лицето Ц. Г. с оглед на представения сравнителен материал, а този подпис, който представлява индигирано копие на Валутно-митническа декларация, е на това лице. Заявеното, че със съвременната техника поначало съществува възможност за манипулация като се заменят отделни реквизити, в частност и подпис, и да бъдат пренасяни и премахвани, правилно не е дало отражение при изводите на съда след като в конкретния случай не са установени такива признаци. Затова като е приел, че експертизите, заедно с останалите, подробно посочени и анализирани доказателства, следва да бъдат оценявани и въз основа на тях като достатъчни да се изведат фактическите изводи, съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, защото очакваните предполагаеми отговори, с които е обосновано искането, не биха могли да имат значение за правилното решаване на делото. Допълнителна експертиза се назначава, когато са налице основанията по чл.153 НПК поради некомпетентност на вещите лица, непълно изследване, неизползване научните знания, новости и постижения в определената област, пренебрегване на събрани по делото доказателства, заключението по поставените въпроси не е достатъчно пълно и ясно. В конкретния случай съдът е направил обоснован извод, че всички въпроси за обстоятелства, относими към предмета на доказване, са получили отговор и по изложените съображения е приел експертните заключения като годни да бъдат използвани при решаване на конкретните въпроси от предвидените в чл.301 НПК. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона с осъждането на подсъдимия за деяния, които не съставляват престъпление по чл.313 НК като е подавал декларации (частни удостоверителни документи) по чл.10, ал.5 от Закона за митниците, в които е затаил истина. Тези възражения са неоснователни. Задължението му като митнически служител да декларира пред директора на Агенция „Митници” своето имотно състояние, както и това на съпруг/а/ и ненавършили пълнолетие деца, по декларация-образец, утвърдена от министъра на финансите, произтича от разпоредбата на чл.10, ал.6/предишна ал.5/ от Закона за митниците. Неподаването й е основание за едностранно прекратяване на трудовите или служебните правоотношения без предизвестие, а съдържанието й в случаите, когато не съответства на изискванията в посочената норма, е основание за наказателна отговорност. Това задължение е предвидено от законодателя, за да се удостовери истинността на тези обстоятелства, а не е цел публичност на имотното състояние на лицето. Като е признат за виновен по изложените съображения за наличието на всички обективни и субективни признаци, съдът не е допуснал нарушение на закона. Основателно е искането за прекратяване на производството в частта по обвинението за извършено престъпление по чл.313 НК на 30.05.2005 год. Наказанията, които са предвидени, е лишаване от свобода до 3 години или глоба. Налице са основанията по чл.82, ал.4 вр.чл.80, ал.1, т.4 НК за изключване на наказателното преследване, тъй като е изтекла както петгодишната давност за преследване, започнала от довършването на престъплението, така и срока, който я надвишава с една втора към 30.11.2012 год. Основателно е и възражението за допуснато нарушение на закона по отношение на престъплението по чл.313 НК, за което е признат за виновен, че е извършил на 31.05.2006 год. Законосъобразни са изводите, че е умишлено по смисъла на чл.11, ал.2 НК и се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание (тази редакция е в сила от 29.04.2006 год.), че подсъдимият към момента на извършването му не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV НК, както и че не дължи възстановяване на имуществени вреди, които да са причинени от престъплението. При това положение инстанциите по същество са били длъжни да приложат, и без да е направено искане за това, чл.78А от НК, да освободят подсъдимия от наказателна отговорност поради наличието на всички предпоставки и да му наложат административно наказание. Настоящият състав намира, че с оглед установената съдебна практика може да измени решението в частта за извършеното на 29.05.2006 год. престъпление по чл.313, ал.1 НК като освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Оспорена е законосъобразността на решението на въззивния съд да потвърди присъдата в частта й относно осъждането на подсъдимия по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК. По повод на същите възражения в мотивите си съдът е изложил съображения за неоснователността им, които и настоящият състав споделя. Наличието на обективните и субективните признаци на престъплението са изведени от установеното конкретно поведение на подсъдимия, от данните, съдържащи се в показанията на св.Ц.Г., от писмените доказателствени средства, от експертизите, свидетелските показания на А., Я., Н., с анализа и оценката на които е обосновал и верните правни изводи за осъществяване на състава на престъплението, по което му е повдигнато обвинение. Изпълнителното деяние се изразява само в ползването на представения документ за удостоверяване на включените в него обстоятелства, а формата на вина е пряк умисъл. Без значение е дали прекият извършител-авторът на съставянето на документа за престъплението по чл.309 НК, е разкрит. Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност само за ползването на подправения документ, който е използвал по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК. След като безспорно е установено, че ползвания от него договор не е подписан от Ц. Г., инстанциите по същество обосновано и законосъобразно са направили извод, че е осъществен състава на това престъпление. В експертните заключения, които са обсъдени не изолирано и самостоятелно, а след съпоставка и анализ с останалия доказателствен материал-подробно конкретизирани свидетелски показания и писмени доказателствени средства, са посочени недостатъците на документа, които изключват възможността да е подписан от свидетеля като една от страните – заемодател, на конкретния договор, както и че не е било възможно да се установи кой е авторът - на кого е положения подпис за заемодател, поради липсата на категорични данни, но това, както правилно е приел съда, не е основание за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност. Липсата на мотиви по чл.9, ал.2 НК не е съществено нарушение на процесуалните правила. От съдържанието на решението следва, че съдът е изложил убедителни съображения за виновността на подсъдимия по обвинението за престъплението по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК, за което е признат за виновен. Малозначителността се определя въз основа на цялостна обобщаваща оценка на всички относими обстоятелства, установени по делото, каквито са степента на обществена опасност на извършеното, характерът и степента на отрицателно въздействие с оглед конкретно установеното поведение с ползването на документи пред държавен орган, наличието и на други престъпления, свързани с изготвяне или ползване на документи в нарушение на закона, последиците от употребата на документа. Не може да се прилага според единствен критерий като настъпването или ненастъпването на вредни последици от деянието за определяне на обществената опасност и да се пренебрегват отрицателните последици за държавата, защото би се стигнало до неправилна едностранна оценка при решаване на въпроса за наличието на основания за приложението на чл.9, ал.2 НК дали деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При правилно установените фактически положения инстанциите по същество не са имали никакво основание да направят различен извод. Няма основание за приложение на чл.78А от НК независимо, че за престъплението по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 2 години. Престъплението е умишлено и поначало съдът следва да наложи административно наказание, но не и в конкретния случай. Този извод следва от разпоредбата на чл.78А, ал.6 НК/ред., ДВ, бр.75/2006 год., сега ал.7/, според която институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим в случаите на извършени множество престъпления, какъвто е настоящият. Не са налице основания за прекратяване на наказателното производство поради погасяване по давност, тъй като с оглед времето на извършване на престъплението не е изтекъл предвидения срок. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.251 НК не може да бъде определено като явно несправедливо. Въззивният съд е обсъдил подробно възражението и правилно е приел, че изводът за наличието на предпоставките по чл.54 НК е законосъобразен. Не са нарушени правилата за индивидуализация на наказанието. Законосъобразно са определени смекчаващите и отегчаващи обстоятелства според характера, вида и тежестта на установените индивидуализиращи обстоятелства, обществената опасност на личността и на деянието. Определено при значителен превес на смекчаващите обстоятелства наказанието в размер на 1 година не е явно несправедливо и несъответно на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което няма основание за изменението му. В съответствие с посочените цели е определен и срока на изпитание 4 години. Искането за отмяна на наложено наказание „конфискация” не следва да бъде разглеждано, защото такова наказание нито е предвидено от законодателя за извършеното престъпление, нито в нарушение на закона е наложено на подсъдимия. Отнемането на специалното основание по чл.251, ал.2 НК е задължително в случаите на призната виновност за извършване на престъплението по чл.251, ал.1 НК - поради липса на предмета на престъплението първоинстанционният съд е постановил и въззивният съд по изложените съображения е потвърдил. Няма правна възможност в конкретния случай да не се приложи посочената разпоредба, каквато е предвидена в чл.55, ал.3 НК, но за случаите, в които законът предвижда по-леко наказание наред с наказанието лишаване от свобода. За престъплението по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК не може да се приложи чл.78А от НК. Обвинението е за извършване на престъплението на 26.02.2007 год., когато е в сила разпоредбата на ал.7, съдържаща ограничение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в случаите при множество престъпления, какъвто е и настоящия. Затова искането за изменение поради допуснато нарушение на закона е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Въззивното решение следва да се измени в частта относно приложението на чл.23, ал.1 НК. Общото наказание е в размер на 1 година и 4 месеца и е най-тежкото от определените за престъпленията по чл.251, ал.1, по чл.313, ал.1-извършени съответно на 30.05.2005 год. и на 31.05.2006 год. и по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК. Наложено е за престъплението, извършено на 31.05.2006 год., но по отношение на това престъпление, както беше посочено по-горе, са налице основанията за приложение на чл.78А от НК. Затова общото наказание следва да се наложи между определените по чл.251 и чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК и то е една година лишаване от свобода, до който размер следва да се намали. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2 вр.ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 29/14.05.2012 год. по въззивно нохд № 014/2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, втори състав: в частта по обвинението подсъдимия Г. Й. Г. на 30.05.2005 год. да е извършил престъпление по чл.313, ал.1 НК като прекратява наказателното производство поради изтекла давност; в частта по обвинението подсъдимия Г. Й. Г. на 31.05.2006 год. да е извършил престъпление по чл.313, ал.1 НК, като на основание чл.78А НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1 000/хиляда/лева и в частта относно приложението на чл.23, ал.1 НК като намалява размера на наложеното общо наказание на 1 годи на. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на подсъдимия в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/