Р
Е Ш Е Н И Е
№ 132
Гр.София, 8 март 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно
заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТЕОДОРА
СТАМБОЛОВА
При участието на
секретаря ПАВЛОВА
В присъствието
на прокурора ЧОБАНОВА
Изслуша
докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.650/ 2009 г.
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
С присъда № 205/13.10.09 г.,постановена по В. Н. Д.311/09 г. от АС-Пловдив /ПАС/, е отменена оправдателна присъда № 18/30.06.09 г., постановена по Н. О. Х. Д.29/09 г.от ОС-Смолян /СмОС/, подсъдимият Г. А. Т. е осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.1, пр.1 и 2 вр. чл.26,ал.1 и вр.чл.55,ал.1,т.1 и 3 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Присъдата на СмОС е потвърдена в частта по отношение на чл. 29, ал.1,б. А и Б НК и по чл.354 А,ал.6 НК.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от самия подсъдим, както и от неговия служебен защитник. Изведено в съдържателен план, се посочват касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Моли се присъдата да бъде отменена и да се потвърди тази на СмОС /според защитата/ или Т. да бъде оправдан /според неговата жалба/.
В съдебно заседание пред ВКС назначеният служебен защитник настоява да се уважат исканията на подсъдимия, представяйки допълнителни съображения към тези по самите жалби.
Представителят на ВКП моли атакуваната присъда да бъде оставена в сила, поне що се касае до частта, в която Т. е осъден да е държал с цел разпространение амфетамин с нетно тегло 3,922 гр.,с 6 процентно съдържание на активно вещество и на стойност 117,66 лв.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени доводите в жалбата, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в пределите на касационната проверка по смисъла на чл.347 НПК, намира за установено следното:
Преценени по същество, възраженията, изложени в личната жалба на подсъдимия и на неговия служебен защитник, осмислени на плоскостта на касационните основания, които върховната съдебна инстанция по наказателни дела е легитимирана да разглежда, следва да бъдат отнесени към оплаквания за нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушение на материалния закон. Казаното /макар и словно неотразено по този начин/ е свързано с атакуване на доказателствената преценка на второинстанционния съд във връзка с превратен начин на оценяване на доказателствените материали, което като последица води до порок във формиране на съдебната воля по фактологията на престъпната дейност, а оттам- и до нарушаване на материалния закон.
Жалбата с изложените допълнителни съображения от страна на служебния защитник в съдебно заседание пред ВКС, е основателна.
ПАС е приел фактическа обстановка, касаеща престъпното поведение на подсъдимия, неизвлечима от събрания по делото доказателствен материал. Първо, в основата на съдебните възприятия стои информацията, наведена от ръководството на затворническото общежитие, че в инкриминирания период от време подсъдимият е този, който разполага с наркотик и го разпространява. Като оставим настрана възможността да се установява как е внесено наркотично вещество в пенитенциарно заведение, както се твърди, след връщане на дееца от разрешен му по надлежен ред отпуск, става дума за оперативна информация, която сама по себе си не е доказателствен източник. За да бъде същата потвърдена, е необходимо да бъдат събрани доказателства по реда и със средствата на НПК, каквито са изискванията на чл.13,ал.2, чл.105 и чл.106 НПК.
Второ, въззивният съд се е опитал да обоснове защо приема, че подсъдимият е предоставил наркотично вещество за употреба от страна на някои лица-свидетели, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в процесното затворническо общежитие в гр. С.. За тази цел е стъпил на показанията на други затворници, които съобщават, че Т. им е дал /и продал/ вещество, за което е твърдял че е наркотично, а след неговата употреба, то е имало възбуждащ ефект върху им. От една страна описанието на наркотичното вещество съвпада с намерените на 25.12.08 г.сини хапчета с отпечатано върху тях лого “делфин”, за което категорично е установено, че не е наркотик. От друга, част от свидетелите са били уведомени от ръководството, че са дали положителна проба за употреба на наркотично вещество. В този смисъл някои от тях удостоверяват в показанията си за отправения им намек, че няма да има последици за тях, ако свидетелствуват, че деецът им е дал амфетамин, както и че ще бъдат освободени от изолатора /Рангелов, П. /. Имайки предвид,че става дума за лица, които са лесно внушаеми с оглед естественото човешко желание да облекчат своя престой в мястото за лишаване от свобода, не е ясно по делото какви тестове са били направени и доколко, при липсата на медицинско лице, е възможно да се даде вяра на изводите по тях. Самото държавно обвинение признава проведените тестове за негодни доказателствени източници по смисъла на НПК, защото не са документирани надлежно, но ги посочва в подкрепа на тезата си за обстоятелството, че касаторът е разполагал с наркотик и го е предоставял на други лица за употреба.
Трето, трябва да се уточни, че наркотичното вещество или негови аналози, предмет на обвинение по чл.354 А НК, е нужно да бъде конкретно определено по вид, количество, стойност и концентрация на активно-действуващия компонент. Това се дължи както на необходимостта от стриктно посочване на предмета на престъпно посегателство в генерален аспект, което повлиява върху персонализиране на отговорността и степента на нейното понасяне, така и на обстоятелство, касаещо строгото квалифициране на престъплението- голямо количество, особено голямо количество или не. В конкретния случай такова детайлизиране на наркотичното вещество, разпространено сред свидетелите Т, Б. , Т. и Д. , от страна на Т. , липсва. Просто е прието, при неподкрепа от доказателствения материал, че става дума за амфетамин. Възприетата теза е плод на чисто предположение, което е в противоречие с нормата на чл.303,ал.1 НПК.
Четвърто, що се касае до откритото в общо помещение на затворническо общежитие /коридор към склад в подземния етаж/ наркотично вещество амфетамин, с нетно тегло 3,922 гр., съдържание на амфетамин 6 %, на обща стойност 117,66 лв., същото не може да бъде отнесено директно към подсъдимия. Видно от показанията на свидетелите-надзиратели- на 26.12.08 г. пликчето с амфетамин е открито при рутинна проверка, на място, до което имат достъп всички- както затворници през деня, така и служители на общежитието. По външната обвивка на намерения наркотик /безспорно такова е веществото/ не е установен допир с дееца.
По същество второстепенният съд е приел, че обсъжданият наркотик е държан от Т. с цел разпространение, защото не може да бъде държан от друг. Произволен се явява съдебният извод на ПАС, обратен на направения от СмОС, че не всеки е могъл да се разпорежда със скритото вещество, а само касаторът. За да се стигне до такова заключение, не е достатъчно да се каже,че пликчето, намерено на 26.12.08 г., прилича на такова, от което подсъдимият е предоставял на разпитаните свидетели-затворници, някакво вещество за употреба, с твърдения, че е наркотик. Подобен косвен извод, нерешаващ принципния въпрос какво по вид вещество е предоставил деецът на другите затворници за употреба, би могъл да се направи единствено в случай, че достъпът до мястото, където е намерен скрит процесният установен амфетамин, е бил невъзможен за всички останали лица, освен за касатора.
Видно от изложеното, въззивната инстанция, при така събраните доказателства, е постановила незаконосъобразен съдебен акт. При анализа на доказателствените източници се е стигнало до превратно тяхно тълкуване в посока на обвинителната позиция, довел в крайна сметка до опорочаване на постановената присъда и с оглед приложение на материалния закон. Допуснато е съществено нарушение на процедурните правила по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. По посочения по-горе начин е ограничено процесуално право на подсъдимия да бъдат приложени правилно правилата на чл.14,ал.1 НПК, повлияло в съществен план върху реализиране на правото му на защита.
Предвид липсата на легитимация от страна на касационната инстанция да реши въпроса по същество, тъй като е инстанция само по правото, а с изправянето на изтъкнатите неблагополучия, би се стигнало до ново решаване на фактологията по престъпната дейност, атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото-върнато на ПАС за ново разглеждане от друг състав.
С оглед естеството на връщане на производството, е излишно да се взима отношение касателно принципно правилните съображения на въззивната инстанция за невъзможност подсъдимият да бъде осъден във връзка с чл.29,ал.1,бА и Б НК. При постановяване на съдебния акт от състава, който ще разглежда делото отново и за който няма пречка да събира допълнителни доказателства, с възможност да доведат до различни фактически изводи от установимите дотук, следва да се обърне внимание на приложението на чл.354 А,ал.6 НК. Предметът на престъплението се отнема на посоченото основание тогава, когато се стигне до приложимост на ал.1-5 на третирания закон текст. Другояче казано,когато подсъдим следва да бъде осъден по обвинение за извършено престъпление по някоя от тези алинеи. Ако по някаква причина присъдата следва да е оправдателна, предвид забраната за притежаване и държане на наркотични вещества без надлежно разрешение, тези вещи, като предмет на престъплението, се отнемат на основание чл.53, ал.2,б. А НК.
Водим от изложените доводи и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 205/13.10.09 г.,постановена от ПАС по В. Н. Д. 311/09 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/