Р Е Ш Е Н И Е
№ 470
гр.София, 21 януари 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
със секретар Кристина
Павлова
при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 489/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия И. Х. С. против решение № 70/04.06.2009 год. по въззивно нохд № 150/2009 год. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал и неправилно приложение на закона с осъждането на подсъдимия. Прави се искане за отмяна и оправдаване по предявеното обвинение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че жалбата е неоснователна, защото не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона. Обосновава искането си решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Варненският районен съд с присъда № 305/03.06.2008 год. по нохд № 4968/2007 год. признал подсъдимия С за невиновен в това на 14.05.2006 год. в гр. В. да е запалил имущество на значителна стойност – л.а. марка БВМ 525 на стойност 16 057 лева, владение на св. С собственост на „Ал Етифак”ООД като в следствие на пожара са нанесени повреди, причинили имуществени вреди в размер на 8 428 лева и го оправдал по обвинението по чл.330, ал.1 НК.
По повод протест на прокурор от Варненската районна прокуратура с решение /вместо с присъда/ № 101/03.10.2008 год. по въззивно нохд № 4968/2007 год. отменил присъдата на първоинстанционния съд и признал подсъдимия за виновен да е извършил престъплението по чл.330, ал.1 НК, за което при предпоставките на чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и се произнесъл по въпросите за веществените доказателства и дължимите разноски.
С обжалваната присъда по въззивно нохд № 150/2009 год. /втория въззивен съдебен акт след отмяна на постановения по въззивно нохд № 4968/2007 год. от състав на Върховния касационен съд на основание допуснати нарушения на процесуалните правила/ е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подсъдимия е признат за виновен в това, че на 14.05.2006 год. в гр. В. е запалил имущество л.а. марка БМВ 520 на значителна стойност 2 800 лева. На основание чл.330, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и го оправдал за сумата до 16 057 лева.
Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства и размера на дължимите разноски.
Въззивният съд е приел, че са налице основанията по чл.327 НПК за провеждане на въззивно съдебно следствие предвид процесуалните задължения по чл.314 НПК и указанията в отменителното решение на касационната инстанция. Допуснал и назначил повторна съдебно-оценителна експертиза със задача, въз основа на която да се получи отговор за размера на причинените щети и назначил същото вещо лице, което вече се е произнасяло по въпроса. В съдебното заседание на 05.03.2009 год. приел заключението, но го оценил като недостатъчно категорично, поради което с оглед да се съберат и други доказателства, които са от значение за определяне цената на автомобила към момента на извършване на деянието допуснал до нов разпит свидетелите Ив. М. и П. С. , проведен в следващото заседание незадълбочено и не за всички въпроси, за които в отменителното решение е посочено, че са останали неизяснени. Новата експертиза в заключението на която е посочена цена на вещта „ 2800 лева максимум” е приета безусловно, без да бъде оспорена от страните, но и без да мотивира съда да изпълни задълженията си по чл.13 НПК въпреки основанията, породени от съдържанието на това заключение. В решението си е изложил приетата за установена фактическа обстановка, която е определил като различна от тази в първоинстанционния съдебен акт и направил и съответно различни правни изводи за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението, поради което признал подсъдимия за виновен и го осъдил.
Решението на въззивния съд да постанови нова присъда е в компетентността му съгласно чл.336, ал.1 вр.чл.334, т.2 НПК и като инстанция по същество е следвало да се съобрази със задълженията си за постановяване на съдебния акт по начин и със съдържание според изискванията на чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК. Съдържанието на мотивите обаче правилно е оценено от жалбоподателя като несъответстващо на тези изисквания, защото не е направен пълен и задълбочен анализ на всяко едно от доказателствените средства, не са съпоставени и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и е дало отражение върху правилността на вътрешното му убеждение, което съгласно чл.14 НПК следва да бъде основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. А това не е било възможно и защото в нарушение на чл.107, ал.3 и ал.5 НПК не само не са проверени и оценени всички и не е дадена оценка за тяхната годност, но и защото тези, които са обсъдени и конкретизирани са оценени или едностранно доколкото подкрепят фактическите обстоятелства по обвинителния акт, или произволно и без да съдържат фактите в непосредствено събраните доказателствени средства /а процесуална възможност да се ползват събраните на досъдебното производство инстанциите по същество не са имали/.
Разпитът на свидетелите, които са очевидци на част от поведението на подсъдимия- Н. и П. , е проведен за факти, отнасящи се до обстоятелствата по делото. Оценката им обаче не е направена задълбочено и не са отстранени противоречията между тях и причините за това. Макар и по същество да се приеме като правилно решението, че са добросъвестни и последователни, различията за съществени факти е следвало да бъдат отстрани по начина и реда, предвиден в НПК, за което да се изложат съображения според изискванията по чл.305, ал.3 НПК.
Неправилно в касационната жалба се поддържа, че извън указанията в касационното решение въззивният съд е допуснал и назначил експертиза за стойността на автомобила. Поначало оценката е оспорена от подсъдимия и защитата му, а са се породили съмнения и относно модела на автомобила, а това означава, че дори и да няма изрични указания, спазвайки изискванията на чл.13 от НПК съдът е бил длъжен да назначи специалист, който е компетентен и който след като извърши оглед, запознае се с всички доказателствени средства и съдържащите се в тях данни – показания на свидетели, писмени доказателствени средства, вкл. и такива от КАТ, където е извършена регистрацията, да бъде даден категоричен отговор каква е цената на автомобила към момента на извършване на деянието. Затова като е приел, че са налице основанията по чл.327, ал.3 НПК, защото приетото от първоинстанционния съд заключение не е отговаряло на изискванията да е обосновано и да не възниква съмнение за неговата правилност и е допуснал повторна експертиза, не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Такова обаче е налице с изграждане на изводите си за стойност на вещта и съответно за квалификацията на деянието като не е отчел, че не е достатъчно пълно и ясно, че не е израз на пълно и задълбочено изследване на доказателствения материал и че поражда съмнение за компетентността на вещото лице или недостатъчно правилно възприемане на задачата. А това следва от съдържанието на всички представени от него заключения и наличието на отговори на въпроси, които не само не са поставяни, но и се отнасят за неотносими към предмета на доказване обстоятелства. Известни затруднения е могъл да има във връзка и с непълните и неточни отговори, което въззивният съд като инстанция по същество е следвало да получи, но това не е станало поради недостатък при изпълнение на задължението за провеждане на задълбочен разпит съобразно компетентността си с оглед разкриване на обективната истина. Такъв пропуск е направил и при разпита на св. И, но това не му е създало съмнение да направи неподкрепения с доказателства извод за мотива, за който изрично е имал задължение да установи според съдържанието на отменителното касационно решение, както и относно модела на автомобила, който според доказателствата по делото е различен от посочения в обвинителния акт и ако това е така обвинението следва да бъде прецезирано според предвидения в НПК ред.
Преценката за наличие на основание за допускане на две повторни експертизи е могло да бъде мотивирано и с необходимостта те да бъдат изготвени не от същото, а от друго вещо лице или с негово участие и други специалисти, които са компетентни в съответната област, да изготвят заключение и да дадат отговор на въпросите, отнасящи се до стойността на лекия автомобил, съобразявайки се с резултата от извършения оглед и всички събрани доказателства, свързани с обстоятелствата по делото. Това е въпрос от съществено значение за правилното решаване на делото и квалификацията на деянието, защото за състава на престъплението по чл.330, ал.1 НК се изисква установяването само на стойността на имуществото в резултат на палежа, а не на настъпилата вреда и тя трябва да бъде установена по несъмнен начин, а не по предположение. Обективният елемент от състава на това престъпление е имуществото да е със значителна стойност и то към момента на палежа, а не по време на придобиването му.
Нарушение е допуснато и при оценката на експертизите, които са мотивирали съда да приеме механизма на причиняване на пожара. По делото са събрани и изслушани в съдебното заседание пред първоинстанционния съд заключения по въпроси за причините за възникване на пожара, за механизма на причиняването му, за наличие на причинна връзка с електрическата система на автомобила като едната от тях е определена от инспектор „пожарогасене” инж. Й представлява становище по експертно пожаро-техническо заключение, другите две от доц.д-р С. Ст. С. и друга от инж. П, за когото не е конкретизирано какъв специалист е и дали е достатъчно компетентен да изготви допуснатата „комплексна пожаро-електротехническа експертиза” след като заглавието на представената е „техническа експертиза” и дава отговори на въпроси, за които вече такива са получени от други експерти. Всичко това не би имало съществено значение ако въззивният съд без каквито и да било мотиви не беше приел, че „заключенията… установяват, че се касае за умишлен палеж”, след като не е бил единствения въпрос, на който е даден отговор, а и посочените по-горе експертизи не са безпротиворечиви за относими обстоятелства. Съгласно чл.154 НПК експертното заключение не е задължително и когато има несъгласие със заключението или с някое от приетите, независимо дали са оспорени от страните, съдът е бил длъжен да изложи подробни мотиви. Такива липсват в решението и не може да се установи дали безрезервно е приел всички заключения, как е отстранил противоречията, какво е становището му по дадените на различните въпроси отговори, въз основа на които е бил длъжен да заяви в съответствие с оценката и на другите доказателствени средства кои от относимите обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателствени средства. Липсата на мотиви е касационно основание за отмяна на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК и е пречка да се отговори на довода за нарушение на закона.
От изложеното по-горе следва, че изводите за вината на подсъдимия са направени въз основа на едностранната и невярна оценка на част от доказателствения материал в нарушение на процесуалните изисквания по чл.107, ал.3 и ал.5 НПК за цялостна проверка и оценка с оглед действителния му смисъл. Това налага новата присъда да бъде отменена и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав като се отстранят допуснатите нарушения и се приложи правилно закона, включително и като се вземат предвид и обсъдят доводите и възраженията на страните с оглед правилното решаване на въпросите от предвидените по чл.301, ал.1 НПК. Затова и на основание чл.354, ал.3 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 70/04.06.2009 год. по въззивно нохд № 150/2009 год. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: